РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. С.тоянова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225000600399 по описа за 2022 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 18/25.11.2021г., постановена по НОХД № 2561/2021г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора подсъдимия Л. З. Н. е бил признат за виновен
в това, че на 16.11.2020 г. на Автомагистрала „*“, в района на км *, област *,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “*“, с peг. №*
в нарушение на правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват” причинил по непредпазливост смъртта на М. Т.
А., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в”, вр. с чл.342, ал.1, вр.
чл.58а, ал.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 2 /две/
години.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на
наказанието за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК подсъдимия Л. З. Н. е бил лишен
от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът се е разпоредил какво да стане с веществените доказателства по
делото, а направените съдебни разноски възложил в тежест на подсъдимия Л.
1
З. Н..
Постъпила е жалба срещу присъдата в срока по чл.319 ал.1 НПК от адв.Н.
Р. като защитник на подс. Л. З. Н., с която счита наложеното му наказание за
явно несправедливо- както лишаването от свобода, така и лишаването от
правоуправление на моторно превозно средство - поради което моли да се
измени като се намали наказанието.
Жалба против присъдата в законния срок е постъпила и от адв.Б. К. като
повереник на частните обвинители Т. С. А. и П. Т. А.- К., в която са изложени
съображения за явна несправедливост на наложеното на подс. Л. З. Н.
наказание, което счита за занижено и несъответстващо на целите по чл.36 от
НК, поради което моли да се измени като се увеличи наказанието над средния
предвиден от закона размер близък до максималния. Представено е и
допълнение към въззивната жалба по чл.320 ал.4 НПК.
Прокурорът от Апелативна прокуратура - Пловдив предлага да се увеличи
наказанието на три години и шест месеца лишаване от свобода преди
редукцията по чл.58а ал.1 НК, т.е. с шест месеца повече от определеното от
окръжния съд.
Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното:
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е проведено по реда на
Глава ХХVІІ от НПК като съкратено в хипотезата на чл.371 т.2 НПК, като
подс. Л. З. Н. е признал изложените в описателната част на обвинителния акт
обстоятелства и е дал съгласие да не се ангажират доказателства за тяхното
установяване. Въз основа на това самопризнание и на доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство, окръжният съд правилно е
приел за категорично разкрити следните фактически положения, които
страните не оспорват:
Подсъдимият Л. З. Н. живее в град * и е правоспособен водач на МПС с
категория „В” от 2016 г. и се води на отчет в Сектор „*“ при*.
На 16.11.2020г., управлявайки собствения си лек автомобил м.“*“ с peг. №*,
подсъдимият Н. отишъл до гр.*, придружаван от негов приятел – пострадалия
М. Т. А.. В ранния следобед двамата тръгнали обратно от гр.* към гр.*.
Подсъдимият Н. управлявал автомобила си, а приятелят му пътувал в него,
като седял на предната дясна седалка. Лекият автомобил се движел по
Автомагистрала „*“ в посока запад, в предназначеното му за движение
северно платно за движение.
Около 14:28-14:29 часа управляваният от подсъдимия Н. автомобил се
намирал на км.208 на АМ „*“ - в землището на област *. Времето било
слънчево и сухо, с нормална дневна видимост. Управляваният от подсъдимия
Н.. автомобил се движел в посока запад в северната активна пътна лента -
дясна по посока на движението му, със скорост 137,44 км/ч.
В същото време, в същата посока - запад, по същата лента в северното 2
2
полуплатно на магистралата, пред управлявания от подсъдимия автомобил, се
движел състав от превозни средства - товарна авто-композиция, състояща се
от влекач м. “*“ с peг. № * и прикачено към същия полуремарке м.“*“ с peг.
№ *. Автокомпозицията била управлявана от свидетеля Б. А. - шофьор в „*“
ЕООД -*. Същият управлявал влекача с полуремаркето в северната лента /
дясна по посока на движението му/ на предназначеното за движение на запад
северно полуплатно с постоянна и равномерна скорост от 75 км/ч.
Управляваният от подсъдимия Н. автомобил, м.“*“, движещ се със скорост
от около 137 км/ч., бързо скъсявал разстоянието между движещата се със
значително по-ниска скорост пред него в същата лента товарна
автокомпозиция. Лекият автомобил „*“ бързо приближавал към нея и въпреки
това подсъдимият не реагирал по никакъв начин - не предприел никакви
действия по управление на автомобила с цел намаляване на скоростта и/или
промяна посоката на движение, с цел избягване на сблъсък.
В резултат на праволинейното попътно движение на двете превозни средства
едно след друго - товарната автокомпозиция, състояща се от т.а “*“ с
прикачено полуремарке, м.“*“, движеща се със скорост от 75 км/ч. и зад него
движещият се по същата пътна лента и в същата посока лек автомобил „*“
със скорост от 137,44 км/ч., на км.208+100 лекият автомобил я застигнал.
Подсъдимият Н. реагирал на пътната ситуация - попътно движещо се пред
него превозно средство, едва когато управляваният от него автомобил се
намирал на отстояние около 45 м зад полуремаркето м.“*“. Подсъдимият
задействал спирачната система и рязко завил волана на ляво, но след секунда
между управлявания от него автомобил “*“ и задната част на полуремаркето
настъпил сблъсък.
Ударът настъпил между предната челна дясна част на автомобила и задната
лява част на полуремаркето, в зоната на задна напречна греда /броня на
полуремаркето/. В резултат на удара и на получения от него импулс, лекият
автомобил променил посоката си на движение, като продължил движението
си направо и предвид по-високата си скорост на движение от тази на
автокомпозицията, с предната си част влязъл под задната част на товарния
борд на полуремаркето. След това с предната си част автомобилът се ударил в
лявата гума от третия мост на полуремаркето и се отклонил на ляво.
Освобождавайки се от полуремаркето, автомобилът „*“ се отклонил на ляво,
описвайки дъговидна траектория, преминал през съседната / лява/ лента за
движение и се ударил в мантинелата на разделителния остров между двете
полуплатна. След това продължил движението си, като се плъзнал с предната
си част по мантинелата и след като изминал по този начин 5,5 м,
преустановил движението си - на южната лента на северното полуплатно, в
предната си част в посока югозапад. Мястото, на което лекият автомобил „*“
останал в покой отстояло на 106,8 м от мястото на първоначалния му удар в
полуремаркето.
Водачът на товарната композиция свидетелят А., който усетил удар и чул
стържене, видял в страничното си огледало, че под тегленото от
управлявания от него влекач полуремарке е влязъл автомобил. Свидетелят А.
3
незабавно предприел действия по спиране на управляваната от него
композиция, като междувременно видял, че влезлият под полуремаркето
автомобил се откачил, навлязъл в лентата за изпреварване и се блъснал в
мантинелата, разделящата двете полуплатна на магистралата. Свидетелят
спрял автокомпозицията в аварийната лента, излязъл от влекача и се отправил
към катастрофиралия автомобил, като подал сигнал по телефона си за
произшествието на тел. 112. Междувременно подсъдимият Н., след като
автомобилът се установил в покой, излязъл от него и веднага телефонирал на
тел.112. И двата сигнала, подаденият от подс. Н. и от св. А.., били
регистрирани в Дирекция „Национална система 112“ в 14:29 ч.
В отговор на подадените сигнали, на място пристигнали органи на МВР и
екип на Спешна медицинска помощ, като последният констатирал смъртта на
пътуващия на предната дясна седалка М. А..
Според заключението на съдебномедицинската експертиза на труп,
№213/2020г, в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие
пострадалият М. А., на 23 години, е получил следните травматични
увреждания: Черепно-мозъчна и лицева травма - пълно травматично отваряне
на лицевия череп и черепната кухина, многофрагментарно счупване на
костите на лицевия череп и черепната основа, кръвонасядане и разкъсване на
твърдата и меките черепни покривки, разкъсване, размачкване и контузия на
мозъчното вещество, многофрагментарно счупване на долна и горна челюст,
счупвания на костите и хрущялите на носа, охлузвания, кръвонасядания и
разкъсно-контузни рани по лицето, охлузвания и порезни рани по дясна ръка,
охлузвания и кръвонасядания по дясната повърхност на шията и лявата
повърхност на гръдния кош. Смъртта на пострадалия А. е настъпила
вследствие на описаната черепно-мозъчна и лицева травма.
Изготвената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза
установява механизма на настъпилото ПТП и е дала обективно,
компетентно, аргументирано и обосновано заключение по следните въпроси:
Скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил преди
удара е била 137,44 км/ч., като същият се е движел направо / на запад/ ,
изцяло намиращ се в дясната по посока на движението му пътна лента. Едва
когато автомобилът „*“ се е намирал на 45 м зад полуремаркето и малко
повече от секунда преди да настъпи сблъсъка / 1,186 сек./, подс.Н. е реагирал,
като рязко е завил волана в ляво и е задействал спирачната система на
автомобила. В резултат на реакцията му, автомобилът се отклонил на ляво, но
в този момент предната броня на автомобила се е намирала на 6,9 метра от
мястото на удара, а скоростта на автомобила намаляла на 128,34 км/ч. При
тази много закъсняла реакция на водача, ударът в предно движещото се
превозно средство / пътен състав от влекач и полуремарке/ е бил технически
непредотвратим, лекият автомобил се намирал зад и частично в ляво от
пътния състав, респ. полуремаркето, при застъпване на двете превозни
средства с около 04-05 м и ударът е настъпил при скорост на движение на
л.а.“* с 128, 34 км/ч. Водачът на лекия автомобил е имал техническа
4
възможност своевременно да възприеме композицията и да предприеме
действия за изпреварване или за намаляване на скоростта до 75 км/ч-
скоростта, с която се е движел товарния автомобил.
Изложената фактическа обстановка съдът е възприел съгласно разпоредбата
на чл.373 ал.3 НПК въз основа на доказателствените материали, събрани в
досъдебното производство и надлежно посочени, които по категоричен начин
подкрепят направеното самопризнание на подс. Л. Н. по реда на чл.371 т.2
НПК. Тези факти съдът правилно е подвел под нормата на чл.343, ал.1, б.”в”,
вр. чл.342, ал.1 НК, което престъпление подс. Л. Н. е осъществил от
обективна и субективна страна.
Подсъдимият е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, който задължава
водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Същият не е възприел пълноценно и с необходимото внимание
конкретната пътна обстановка и не е предприел своевременно адекватни
действия- чрез намаляване на скоростта или изпреварване, за да избегне удар
с движещия се пред него товарен автомобил. В случая пътнотранспортното
произшествие е настъпило, тъй като подсъдимият Н. поради невнимание и
разсейване при управлението на МПС, е реагирал на пътната ситуация с
много голямо закъснение, като е завил рязко волана вляво и задействал
спирачната система 0,186 сек. преди удара, въпреки обективната си
възможност да я възприеме такава, каквато е и по този начин е нарушил
задължението си като водач на моторно превозно средство да го контролира
непрекъснато по време на управлението.
От субективна страна правилно е прието, че подс. Л. Н. е извършил
престъплението по непредпазливост, във вида небрежност, като форма на
вината. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като съгласно
посочената разпоредба на чл.20, ал.1 от ЗДвП е имал задължение като водач
на лекия автомобил да следи непрекъснато с необходимото внимание пътната
обстановка в рамките на видимостта си и да контролира автомобила, който
управлява.
Спорният момент по делото е за размера на наложеното на подсъдимия Н.
наказание- както за лишаването от свобода, така и за лишаването от право да
управлява МПС, като първоинстанционният съд с оглед на предвиденото от
закона наказание за извършеното престъпно деяние лишаване от свобода от
две до шест години и съгласно целите по чл.36 от НК, го е определил на три
години лишаване от свобода, респ. на две години лишаване от свобода след
редукцията по чл.58а ал.1 НК при условията на чл.54 от НК, т.е. при превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства, чието изпълнение е било
отложено за изпитателен срок от четири години. Съгласно чл.343Г НК на
подс. Н. е било наложено и кумулативното наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години.С въззивната жалба и допълнението
към нея повереникът на частните обвинители е изразил недоволство от
размера на наказанието и е развил подробни доводи за явната му
5
несправедливост като занижено- както по отношение на лишаването от
свобода, така и по отношение на лишаването от право да управлява МПС,
поради което претендира да се определи над средния предвиден от закона
размер, близко до максималния, което на практика засяга и начина на
неговото изтърпяване. Принципно жалбата на повереника на частните
обвинители не може да бъде уважена с оглед забраната по чл.318 ал.4 предл.2
от НПК, съгласно която не могат да обжалват присъдата ако е постановена в
съгласие с направените от тях искания. Видно от пледоарията на повереника
на частните обвинители адв.Б. К., същият е поискал справедлива присъда и
справедливо наказание, предоставили са на съда да прецени относно размера
на наказанието,“…не мога да преценя размера какъв да бъде.“, като частните
обвинители Т. А. и П. А. са били съгласни със становището на повереника им.
В репликата си след речта на защитата, която е пледирала за минимално
наказание, определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, адв. Б. К. и лично
частният обвинител П. А., са възразили да се налага на подс. Н. минимално
наказание, но пак не са поискали какво по вид и ориентировачно по размер
наказание да му се определи и при какво съотношение на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и за начина на неговото
изтърпяване. Отново повереникът на частните обвинители адв.Б. К. е заявил
пред съда- “ Няма как да ви посоча размер на наказание, тъй като за
родителите всичко е малко, няма как да им посоча някакъв размер на
наказанието по принцип.“. При това положение, както е посочено и в Решение
№ 57 от 5.03.2010г. на ВКС, І н.о., повече от очевидно е, че всъщност липсва
ясно изразена воля за наказанието от страна на повереника на частните
обвинители и от самите частни обвинители, за разлика от становището на
прокурора и на защитника. С оглед на изложеното и тъй като с постановената
присъда, наложеното на подсъдимия наказание нито е в минимален размер,
нито е определено при условията на чл.55 от НК, следва да се приеме, че
исканията на частните обвинители са били удовлетворени по смисъла на
чл.318 ал.4 НПК. Но дори и да се разгледа по същество, жалбата на
повереника на частните обвинители, както и тази на защитника на
подсъдимия, настоящата инстанция намира за неоснователна. Съдът правилно
е обсъдил и преценил всички обстоятелства от значение за индивидуализация
на наказанието, които характеризират степента на обществена опасност на
престъплението в конкретния случай и личната обществена опасност на
дееца. От фактическа стана действително е налице превес на смекчаващите
фактори, които съдът е взел предвид при отсъждане на санкцията при
условията на чл.54 от НК. Като такива съдът правилно е ценил чистото
съдебно минало на подсъдимия Н., липсата на други противообществени
прояви, младата му възраст-към датата на инкриминираното деяние е бил на
22 години, незабавно след деянието се е обадил на тел.112 за пристигане на
помощ, трудовата му ангажираност, още на досъдебното производство, в
разпита си като обвиняем, макар и да не е давал обяснения по обвинението, е
изказал съжаление за смъртта на неговия приятел. Следователно, налице са
редица обстоятелства, които облекчават наказателната отговорност на
подсъдимия Н. и разкриват ниската му степен на обществена опасност, но
6
както поединично, така и в своята съвкупност не са нито изключителни, нито
многобройни по смисъла на чл.55 ал.1 НК, при наличието на които и най-
лекото, предвидено от закона наказание ще бъде несъразмерно тежко и
несъответно на целите по чл.36 от НК, а настъпилото ПТП в конкретния
случай е с типичната степен на обществена опасност за престъпления от този
вид.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът обосновано е приел
извършените от подсъдимия Н. нарушения на ЗДП, видно от справката за
нарушител/водач, приложена на л.76 и л.77, за които е бил наказан с
наказателно постановление и 2 фиша, включително е бил санкциониран с
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Тези данни
действително сочат, че за краткия период, през който подс. Н. е
правоспособен водач на МПС, е допускал и други нарушения на правилата за
движение по пътищата, а с настоящото по чл.20 ал.1 ЗДП вече е извършил и
престъпление по транспорта.
Предвид на изложеното, въззивният съд преценя, че наложеното на подс. Л.
Н. наказание в размер на две години лишаване от свобода след редукцията с
1/3 по чл.58а ал.1 НК, е съответно на тежестта на извършеното престъпление
и на вината на подсъдимия, ответно е на съществуващия превес на
смекчаващите спрямо отегчаващите факти, съразмерно е на конкретната
степен на обществена опасност на настъпилото произшествие и с ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия, поради което в пълен обем
могат да се постигнат както целите на личната, така и на генералната
превенция по чл.36 ал.1 НК. Същите съображения важат и за размера на
кумулативното наказание лишаване от право на управление на моторно
превозно средство по чл.343Г вр.чл.37 ал.1 т.7 НК, което съдът е фиксирал на
три години. Пълната справедливост на наказанието съдът е обезпечил и с
правилното приложение на института на условното осъждане, като на
основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на лишаването от свобода
за изпитателен срок от четири години. Освен наличните материалноправни
предпоставки за това, се явява правилна и обоснована преценката, че за
постигане на целите по чл.36 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подс. Н. не е необходимо да бъде изолиран от обществото
и да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода като се имат
предвид и всички отчетени обстоятелства от категорията на смекчаващите.
С постановената присъда съдът е осъдил на основание чл.189 ал.3 НПК
подсъдимия Л. Н. да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски.
Предвид на изложените съображения, обжалваната присъда се явява
правилна, обоснована и законосъобразна и следва да се потвърди, поради
което и на основание чл.338 НПК, ПАС
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/25.11.2021г., постановена по НОХД №
2561/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8