№ 8924
гр. София , 29.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Частно гражданско
дело № 20211110142638 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 сл. ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ***** против Г. К. Д. с ЕГН ********** и ИВ. Н. ЗДР. с ЕГН
**********.
Съгл. чл. 411 ал. 2 т. 5 ГПК съдът отхвърля заявлението, когато твърденият длъжник няма
обичайно местопребиваване на територията на Република България. По смисъла на чл. 48 ал. 7
КМЧП обичайно местопребиваване е мястото, на което лицето преимуществено живее. С
разпоредбата на чл. 411 ГПК законодателят ограничава обхвата на вътрешното заповедно
производство и в съответните случаи оставя като единствен път за защита исковият процес, който
предоставя по-голяма гаранция за спазване на правата на ответника. Макар да представлява
процесуално основание за отхвърляне на заявлението, чл. 411 ал. 2 т. 6 очевидно цели да постигне
известно съгласуване с правилата за международната компетентност, доколкото съгл. чл. 4 Регл.
1215/ 2012 общата компетентност по граждански и търговски дела (вкл. вътрешни заповедни дела)
е на съда по местоживеенето на ответника, а съгл. чл. 18 от същия регламент дело срещу
потребител по смисъла на чл. 17 може да бъде заведено единствено пред съда по неговото
местоживеене. Съгл. чл. 24 КМЧП и чл. 27 и 28 от регламента за международната компетентност
съдът следи служебно. От друга страна, заповедното производство е предвидено за безспорни
вземания и с разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 5 ГПК се цели да бъдат избегнати трудностите по
ефективно връчване на заповедта на лица, които не живеят на територията на републиката, респ.
извършването на съдебни поръчки за установяване на адреса в чужбина и на поръчки за връчване в
чужбина и – в крайна сметка – опасността твърденият длъжник да не узнае своевременно за
заповедта за изпълнение и да не може да възрази, въпреки че вземането не е безспорно. Предвид
спецификата на производството международната компетентност трудно би могла да възникне чрез
мълчалива пророгация или по споразумение, но така или иначе вътрешноправната уредба не
предвижда възможност за разширяване на приложното поле на заповедното производство, дори
българският съд да стане компетентен. Поради това и за приложението на чл. 411 ГПК съдът следи
служебно въз основа на наличните по делото доказателства.
Следва да се съобрази и въведеното с ДВ 100/2019 г. ново изр. 2 в чл. 411 ал. 1 ГПК, според
което заявление срещу потребител се подава поначало до съда, в чийто район се намира
настоящият му адрес, а съгл. чл. 94, 96 и 99 ЗГР това е адресът, на който лицето е заявило, че
живее от повече от 30 дни.
В случая видно от служебно изготвената справка от НБДН твърдените длъжници имат
настоящ адрес в Република Австрия от 01.01.2000 г. Заявеното от лицето е индиция, че не е
установено на територията на Република България.
Твърденият от заявителя договор не е подписан лично от твърдените длъжници, а правото на
1
собственост нито е доказано, нито непременно означава, че имотът се обитава от собственика.
Следователно заявителят не е доказал наличието на една от положителните предпоставки за
уважаване на заявлението. По изложените съображения съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение вх.№ 30044/ 21.07.2021 г.
на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването си с частна жалба чрез
СРС до Софийския градски съд.
Ако разпореждането влезе в сила, заявителят може да предяви осъдителен иск за вземането си. В
случай че заявителят не обжалва разпореждането, внесената по заповедното производство
държавна такса няма да се зачита (приспада), ако искът е предявен след повече от
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2