Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 163
Гр.
Перник, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря
Н. С., Като разгледа административно дело № 153/2020 г. по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 2, във вр. с ал.
1 от КСО.
Образувано
е по жалба на К.Б.К., ЕГН ********** *** против Решение № ***/28.01.2020 г. на Директора
на Териториално поделение - Б. на Националния осигурителен институт, с което е
потвърдено разпореждане № ***/28.11.2019 г., издадено от ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП – Б. на НОИ, с което на основание
чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, във вр. с чл. 47, ал. 2 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощите в държавното обществено осигуряване е спряно
производството за изплащане на парично обезщетение за раждане на дете по чл. 50, ал. 6 от КСО.
Наведени са
оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се, че разпореждането, предмет на
административен контрол, е издадено без да е налице предпоставката
на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО.
Искането към съда е да отмени обжалваното решение на директора на ТД на НОИ – Б. и потвърденото с
него разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се е явил и не е изпратил
представител.
В съдебно заседание
ответникът – Директор на териториално поделение - Б. на Националния
осигурителен институт, редовно призован не е изпратил представител. В
докладваното писмено становище е заявил, че оспорва жалбата. Изложил е
аргументи за законосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане. Искането към съда е да отхвърли оспорването, като неоснователно.
Административен съд
– Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл.
146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена
от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на
основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Б., поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
На 26.11.2019
г. в съответствие с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване/Наредбата/, осигурителят – Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури е подал до директора на ТП на НОИ гр. Б.
удостоверение по образец – приложение № 10 към същата разпоредба, с вх. № ***/16.11.2019
г., за постъпили при него документи по чл. 4, т. 2 от Наредбата, депозирани от К.Б.К..
С него е удостоверено, че на жалбоподателят е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 7
от КТ за периода ***.2019 г. – ***.2019 г. за детето Е.К. К., родено на *** г.,
изписано от лечебно заведение на **** г. Отразено е също, че към деня на
разрешаване на отпуска К.К. има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за
общо заболяване и майчинство. Посочените в удостоверението обстоятелства се
установяват и от приобщените към административната преписка удостоверение изх.
№ ***2019 г., издадено от МБАЛ „***” АД – гр. П., удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № ****2019 г., съставен от община П. и
справка за актуално състояние на трудовите договори, извършена в регистъра на
Национална агенция за приходите. От последната е видно, че в периода по чл. 49,
ал. 1 от КСО осигурители на жалбоподателя са били „***” ЕООД за времето от ***.2017
г. до ***.2018 г., „***” ООД – ***2018 г. до ***2018 г., „****” ЕООД – от ***.2018
г. до ***.2018 г.
С писмо
изх. № 1043-21-694#4/28.06.2019
на директора на ТП – С. на НОИ е изискана информация от ТД на НАП – С. – град
относно обстоятелства от значение за преценката за действително осъществяване
на търговска дейност от осигурителя „***” ЕООД. В отговор е изпратено писмо
изх. № 10-44-00-3090/18.07.2019 г. от директора на офис „Център” при ТД на НАП
– С., в което е посочено, че няма данни за подадени от осигурителя годишни
данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и за 2018 г.; няма данни за
регистрирани/дерегистрирани ЕКАФП за посочения период; данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са подавани по електронен път с КЕП.
Със
заповед № ЗР – 5 – 21 – 00694638/18.12.2019 г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП С. град и на основание чл.
107 от КСО и чл. 11, ал. 1
от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложено на старши
инспектор по осигуряването при ТП – С. град
на НОИ да извърши проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на
осигурителя „***” ЕООД за времето от ***2015 г. до ***2019 г., като е определен
срок за това – 20 дни от връчването на заповедта. Последната е връчена на
представител на проверяваното дружество на ***.2020 г.
При преценка правото
на парично обезщетение и размера му по отношение на жалбоподателя, ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТД – Б. на НАП е приел, че анализът на данните в информационната
система на НОИ и извършваната проверка на осигурителя ***„ ЕООД, обосновават извода
за наличие на доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане
за отказ за изплащане на претендираното обезщетение за раждане на
дете по чл. 50, ал. 6 от КСО.
По тези съображения и на основание чл.
40, ал. 4, т. 2 от КСО е издал разпореждане №
***/28.11.2019
г., с което е спрял производството по отпускане/изплащане на парично
обезщетение за раждане на дете по чл. 50, ал. 6 от КСО.
В срока по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО срещу разпореждането е подадена жалба, с вх. № 1012-21-2248/10.12.2019
г. С решение
№ ***/28.01.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Б. я е отхвърлил като
неоснователна. Така
постановеното решение
е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на съдебното му обжалване, страните
не са представили нови доказателства. Затова фактическите констатации на съда
се основават на приобщения в хода на административното производство
доказателствен материал и напълно съвпадат с установените в административното
производство обстоятелства.
При горните
фактически установявания,
настоящият състав на Административен съд - Перник, прави следните правни
изводи:
Оспореното решение е
валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-21-2248/10.12.2019 г., по реда на
чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Издадено е от
компетентен орган съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Б. на НОИ.
Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл.
59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически
и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда,
срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по чл.
40, ал. 4, т. 2 от КСО за спиране на административното
производство по отпускане/изплащане на парично обезщетение по чл. 50,
ал. 6 от КСО за раждане на дете.
Настоящият състав
намира, че така направеният извод не съответства на закона. Разпореждането на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Б., предмет на съдебен
контрол е издадено на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, във вр. с чл.
47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване. Цитираните разпоредби уреждат
правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на паричните обезщетения и помощи от ръководителя на ТП на НОИ, да
спре производството по отпускане и изплащане на обезщетение за раждане на
дете,
когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая
фактите, изложени като основание за издаване на разпореждането, предмет на
съдебен контрол, не сочат за наличие на основание по чл.
40, ал. 4, т.
2 от КСО за спиране на административното производство.
Нормата е приложима когато пред решаващият административен орган са представени
доказателства по смисъла на чл.
37 от АПК, представляващи конкретни данни за
правно-релевантни факти, даващи основание за отказ/прекратяване изплащането на
обезщетение. Посочените
в разпореждането обстоятелства -
анализът на данните в информационната система на НОИ и извършваната
проверка на органите по контрол на осигурителя „***” ЕООД, не представляват доказателствя по смисъла на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО и не са основание за спиране на
производството по отпускане/изплащане на обезщетение за раждане на
дете на
осигурявано
при него лице. Те не представляват конкретни сведения за факти, които са
от значение за преценката за наличие на основание за изплащане на обезщетение
за раждане на дете по чл. 50, ал. 6 от КСО и за размера му. По съществото си са
изразено съмнение от административния орган за допуснати
нарушения
на осигурителното законодателство от осигурителя „***” ЕООД и не
могат да обосноват законосъобразно спиране на производството по
отпускане и изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО. Идентично е и значението на заповедта за възлагане на проверка на
осигурителя по реда на чл. 107 от КСО. Тя не обосновава извод за настъпване на
някое от изчерпателно посочените в чл. 40, ал. 4 от КСО основания за спиране
отпускането/изплащането на обезщетение на осигуреното лице. В конкретния случай
тази заповед е издадена след постановяване на оспореното разпореждане, поради
което е и правно ирелевантна за преценката налице ли е посоченото в закона
фактическо основание за това. /В
изложения по-горе
смисъл са
Решение № 4929 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2018 г., Решение № 5003
от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2018 г. /
Предвид изложеното
настоящият състав намира, че ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Б. е приложил неправилно
разпоредбата
на чл.
40, ал. 4, т. 2 от КСО и е спрял производството по изплащане
на обезщетение, без да е налице предвидената в нормата предпоставка. Като е
потвърдил разпореждането по реда на административния контрол по чл.
117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Б. е издал
незаконосъобразен акт. Затова постановеното решение следва да бъде отменено. На
основание чл.
173, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и потвърденото с
него разпореждане за спиране на производството по отпускане
и изплащане на
парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №
***/28.01.2020 г., издадено от Директора на Териториално поделение - Б. на
Националния осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане № ***/28.11.2019
г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в Териториално
поделение – Б. на Националния осигурителен институт, с което на основание чл.
40, ал. 4, т. 2 от КСО, във вр. с чл. 47, ал. 2 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощите в държавното обществено осигуряване е спряно
производството за отпускане/изплащане на парично обезщетение за раждане на дете по чл. 50, ал. 6 от КСО на К.Б.К.,
ЕГН ********** ***, за което е подадено удостоверение вх. № ***/26.11.2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на
основание чл.
119, във вр. с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. Ж от КСО.
СЪДИЯ:/п/