РЕШЕНИЕ
№ 4084
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110140559 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът -Фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:
- 1 544,56 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.10.2017г. до 30.04.2020г.;
- 62,09 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.03.2021г.,
ведно със законната лихва от 29.03.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д. ИВ. М., оспорва иска:
- прави възражение за давност; и
- петитумът бил неясен.
Третото лице-помагач на ищеца - Фирма, не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа и правна страна:
Не се спори, че между страните е налице конклудентна облигация (представен е НА).
1
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) - Решение
№ 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ
консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася.
Ищецът разделя, според съда, ненужно цените на ТЕ и дяловото разпределение,
съответно – дължимите лихви. Това не означава, че петитумите са неясни.
Давността е 3 години, считано от 29.03.2018г., като не е покрит от давност, предвид
падежа, и периодът от 01.02.2018г.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- главницата възлиза на 1 333,22 лева + 11,88 лева (стойност за дялово разпределение)
= 1 345,10 лева.
- лихвата е 141,94 лева + 1,28 лева = 143,22 лева. Искът следва да се уважи в
претендирания размер.
Предмет на експертизата е счетоводството на ищеца (дали то е редовно или не), а
освен това и разделянето на дълга – пълен размер и този, който не е погасен по давност.
Преценката на счетоводството се прави от експерта, тъй като той, за разлика от
председателя на състава и страните (по правило) има специфични научни познания в тази
област. Самото счетоводство не се прилага по делото, тъй като това е ненужно. При всички
експертизи, които не се правят на базата на документи, представени по делото (например –
графологична), документите, машините или какъвто и да е предметът на изследване не се
представя в кориците на делото, а страната, ако желае, може да депозира искане да
присъства при извършването на експертизата (или по-скоро огледа – фактическото събиране
на информация).
Мащабът на отговора (разбиран като доводи за евентуална недължимост), ограничава
и предмета на спора.
Искът е основателен за посочената по-горе главница и претендираната лихва.
Клаузата за половингодишната (а често и за по-дълъг период) изравнителна сметка е
неравноправна, тъй като смисълът ѝ е само да „удължи давността“, с която се погасяват
вземанията на ищеца. Нормата в ЗЗД е императивна (чл. 111) - Р. № 23 от 07.07.2016г. по
т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Същото се отнася и до тази на чл. 32 от ОУ (Р. № 99 от 15.07.2015г. на ВКС, II т.о., т.д. №
617/2015г.
2
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – 69,37 лева, съобразно
уважената част от иска.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 640,76
лева, съобразно уважената част от исковете и юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 1
и ал. 8 от ГПК).
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
Фирма, ЕИК *****, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н "К.с.", ул. ***********, e-mail: *******, срещу Д. ИВ. М., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. София, ул. **********, кант. ****, чрез адв. М., определен от САК, че
ответникът, че дължи:
- сумата от 1 345,10 (хиляда триста четиридесет и пет лева и десет стотинка) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
29.03.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 1 544,56 (хиляда петстотин четиридесет и четири лева и петдесет и
шест стотинки) лева, както и за периода от м.10.2017г. до 28.03.2018г., като ПОГАСЕНА
ПО ДАВНСТ;
- сумата от 62,09 (шестдесет и два лева и девет стотинки) лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 18.03.2021г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Д. ИВ. М., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. София, ул. *******, кант. ***, чрез адв. М., определен от САК, да заплати на
Фирма ЕИК *******, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Кр.с., ул. *********, e-mail: *********, сумата от 69,37 (шестдесет и девет лева
и тридесет и седем стотинки) лева, разноски, сторени в заповедното производство,
съобразно уважената част от иска и направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Д. ИВ. М., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. София, ул.******, кант. *****, чрез адв. М., определен от САК, да заплати на
3
Фирма, ЕИК *******, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н "Кр.с.", ул. **********, e-mail: ***********, сумата от 640,76 (шестстотин и
четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки) лева – сторени деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - Фирма, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1606, район р-н Кр.с., ул.******, тел.:
823 94 05, факс: 823 94 05, съд.адр.: гр. С., ул.**********, ниска сграда до бл. ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4