Р Е Ш Е Н И Е
№..….…/………..…2020 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание, на десети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при участието на секретаря Петя Петрова, като
разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1955 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба с вх. №
60199/16.08.2019 Е.В.Т.,
чрез адв. Ц.Л. – ВАК, срещу Решение № 3160/10.07.2019 по гражданско дело
4285/2019 на Районен съд - Варна, с което
частично са уважени предявените
от „Енерго – Про Продажби” АД, срещу Е.Т., обективно кумулативно съединени искове
по чл. 422 от ГПК и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, като е прието за установено, че
последната дължи на ищеца сумата от 57.68 лева, представляваща припадащата се
съобразно обема на правото на собственост върху присъединения към
електроразпределителната мрежа обект, находящ в гр. Варна, ул. „Пенчо
Славейков”, № 14, цена на ел.енергия за периода от 29.11.2015 г. до 26.03.2016
г., за която е издадена Фактура №
*********/12.04.2016 г. за сумата от 230.72 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.01.2019г. до окончателното му погасяване, както и за сумата от 15.76 лева,
представляваща мораторната лихва, начислена върху горното задължение, за
периода от 11.05.2016 г. до 18.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 594/31.01.2019г. по ч. гр. д. № 1338 по описа за 2019г. на
Варненски районен съд.
Направено е
оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост като твърди, че неправилно са приложени ОУ
на договорите за продажба на ел. енергия одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007
на ДКЕВР, тъй като в периода на ищцовата претенция – 29.11.2015 до 26.03.2016
г. са действали тези одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014 на ДКЕВР, които са
отменени с Р № 798/20.01.2017 на ВАС. Сочи, че неправилно са възприети
твърденията на ищеца, че достъп до СТИ е осигурен на 26.03.2016 г., тъй като
служителите на ищеца са имали постоянен достъп до ел. таблото, в което е
монтирано СТИ. Счита, че съставяйки обща фактура, ищецът е нарушил задължението
си за ежемесечно фактуриране. Твърди, че съдът неправилно е счел възражението
за погасяване по давност на вземанията на ищеца за неоснователно. Изтъква, че в
КП не са отразени данни за номера на пломба, с която е следвало да бъде
маркиран плика, в който се е намирало проверяваното СТИ, поради което не следва
да се дава вяра на заключението относно метеорологичната точност на СТИ.
Направено е искане за отмяна на
решението в частта, с която искът е уважен.
Претендират се разноски.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът поддържа жалбата.
Постъпила е
насрещна въззивна жалба № 66492/13.09.2019 от „Енерго – Про Продажби” АД,
чрез юрк. Светозара Стратиева, срещу Решение № 3160/10.07.2019 по гражданско
дело 4285/2019 на Районен съд - Варна, в
частта с която са отхвърлени описаните по-горе искове, за разликата над
57.88 лева до претендирания размер от 230.72 лева, претендирана като
незаплатена стойност на консумирана и незаплатена сума за ел.енергия по Фактура
№ *********/12.04.2016 г., за сумата от 19.00 лева, претендирана като такса
възстановяване по ТП № **********/18.07.2016 г., както и за разликата над 15.76
лева до 62.99 лева, претендирана като мораторна лихва, на основание чл. 415 ал.
1 т. 1 от ГПК.
Направено е оплакване за неправилност на обжалваното решение,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост като се твърди, че
процесния СТИ съответства на метеорологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия и на техническите
изисквания, поради което количеството ел. енергия е правилно измерено,
доставено и потребено в процесния обект. Поддържа, че съдът е приложил
относимите за периода ОУ.
Счита, че макар процесния имот да се притежава в съсобственост,
последния е ползван само ответницата, за което може да бъде направен извод от
това, че във всички документи до съда тя посочва като свой адрес именно адреса
на процесния обект на потребление, както и от това, че партидата е прехвърлена
на нейно име и при извършената проверката на обекта, КП № 11181114/08.04.2016
г. е съставен в нейно присъствие.
Направено е искане за оставяне на въззивната жалба без уважение,
както и отмяна на решението в обжалваната част.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение
Подаден е
отговор от Е.В.Т., чрез адв. Ц.Л. –
ВАК, с който се твърди, че в процесния период не са съществували договорни или
извъндоговорни отношения с въззиваемия, във връзка с аб.№ ********** (такива са
възникнали на 05.04.2016 г.), а са съществували отношения във връзка с аб. №
**********, кл. № **********. Сочи, че аб.№ ********** е бил на името на баба й
(с имена Е.Г.Т.) до нейната смърт – 11.06.2015 г., а след това жилището не е
ползвано през дълъг период, вкл. процесния. Твърди, че процесният СТИ не е
метеорологично годен, поради което не е измервал точно дали има или няма
консумация на ел. енергия. Счита, че не дължи сумата от 19 лева, описана във
Фактура № **********/18.07.2016 г. наименувана – възстановяване на захранването
на електромер, тъй като липсват доказателства ел. захранването на процесния
обект някога да е прекъсвано.
Направено
е искане насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение.
Относно предмета на исковата претенция се излага, че ищецът е с
ответника Е.В.Т. в облигационни отношения по договор за продажба на ел.енергия за
обект с абонатен № **********, адрес на потребление гр. Варна, ул. „Пенчо
Славейков“, № 14 и клиентски № **********. В качеството си на абонат,
ответникът е потребил ел.енергия за периода от 29.11.2015г. до 26.03.2016г., за
която е издадена фактура № **********/12.04.2016г. за сумата от 230.72 лева. На
ответника е предоставена услуга по възстановяване на ел.захранването, като
същият не е заплатил следващата се такса в размер на 19.00 лева, за която е
издадена фактура № **********/18.07.2016г. Излага, че основно задължение на
потребителите е да заплащат стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начин регламентирани в чл. 26 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, независимо дали потребителят е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. С оглед
последното счита, че с настъпване падежа на фактурата, ответникът е в забава и
съгласно чл. 38 от Общите условия дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Поради незаплащане на дължимите суми
ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 1338/2019г., по описа на Районен съд - Варна, 31 състав и е издадена
заповед за изпълнение за сумата от 230.72 лева, представляваща неплатена сума
за потребена ел.енергия, 19.00 лева по ТП № **********/18.07.2016г., както и
сумата от 62.99 лева, представляваща мораторна лихва върху горното задължение,
начислена от падежа на задължението до 18.01.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Е.В.Т., депозира отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете.
Не оспорва, че е в договорни отношения с ищцовото дружество, но твърди между
страните да е налице облигационна връзка считано от 05.04.2016г. Излага, че
клиент на ищцовото дружество е била нейната баба Е. Г. Т., починала на
11.06.2015г. Сочи, че на 15.03.2016г., ищцата открила писмо, адресирано до баба
й, в което било посочено, че покойното лице има просрочени задължения в размер
на 162.53 лева. С оглед това обстоятелство, и в качеството си на един от
законните наследници на баба й, излага да е предприела действия по изследване
на обстоятелствата, защо в имота, който не се ползва от наследниците на Г., има
начислени суми за ел.енергия. Твърди, че при опит да инициира проверка на СТИ,
монтирано в имота, ищецът е поставил условие – сключване на договор за достъп и
пренос, поради което и такъв е сключен на посочената по-горе дата. На
05.04.2016г. е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в къщата на
ул. „Пенчо Славейков“, № 14, резултатите от която са обективирани в КП №
11181114/08.04.2016г. В протокола е посочено, че СТИ е без консумация на
ел.енергия, няма нощна тарифа, няма размяна на електромери, не са констатирани
вмешателства и неправомерно присъединяване. СТИ е било подменено с ново поради
изтекла метрологична годност и в този смисъл твърди, че не е било годно да
отчита потребената ел.енергия. На 06.07.2016г. излага да й е връчено писмо,
ведно с констативен протокол за извършена метрологична проверка. От същия се
установява, че проверката е извършена три месеца след демонтажа, без да се
наясно причините за това. СТИ е било предоставено в плик, като няма отразяване
за номер на пломба или маркировка на плика, с оглед това и счита, че би могло
да има оказано въздействие върху демонтирания електромер, предоставен за анализ
на БИМ. С оглед горното и доколкото в процесната фактура е посочено, че същата
касае период на потребление 29.11.2015г. – 26.03.2016г., счита че не е
материолноправно легитимирана да отговаря за начислената сума. Отделно от това
излага, че фактурата не съдържа необходимите реквизити, както и че задължение
на ищеца е да отчита потреблението ежемесечно. Вън от горното излага, че липса
яснота за причините поради които от претендираната от наследодателя й сума от
162.53 лева, задължението по последващо издадената фактура е в размер на 230.72
лева. Прави възражение за погасяване на задължението по давност. Оспорва и
задължението за сумата от 19 лева, като твърди ел.захранването в имота да е не
било прекъсвано, съответно възстановявано, поради което и твърдяната услуга се
сочи да не е предоставяне, респ. заплащане на възнаграждение за такава. Оспорва
констатациите залегнали в приложените по делото фактури.
Като прецени доказателствата по делото и становищата, и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 594/31.01.2019 г за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № 1338/2019г. на Районен
съд - Варна, е разпоредено длъжникът Е.В.Т. да заплати на „Енерго -Про
продажби” АД сумите - 230.72 лева, представляваща главница за ползвана ел. енергия
по Фактура № **********/12.04.2016 г. за времето от 29.11.2015 г. до 26.03.2016
г., 19 лева по ТП **********/18.07.2016г., представляваща такса за
възстановяване и 62.99 лева, представляваща лихва за забава, за времето от
11.05.2016г. до 18.01.2019г. В законоустановения срок срещу заповедта е
постъпило възражение от длъжника Е.В.Т..
По делото не се спори, че Е.Г.Т.
(наследодател на ответницата) е била собственик на процесния обект. От
представеното удостоверение за наследници от 09.02.2016 г. се установява, че Е.Г.Т.
е починала на 11.06.2015 г. и е оставила наследници по закон, един от които е
ответникът.
На 15.03.2016 г. ищецът е изпратил на Е.Г.Т.
покана – предизвестие, в което е посочено, че последната има непогасени
задължения към дружеството.
Със Заявление с вх. № 4105753/23.03.2016 г. Е.В.Т.
е направила искане за сключване на договор за достъп и пренос на електрическа
енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Пенчо Славейков” № 14. По повод
това заявление между „Енерго- Про Мрежи“ АД и ответника е сключен Договор №
4105753/31.03.2016 г. за достъп и пренос на електрическа енергия за процесния
обект.
По заявление на клиента е извършена проверка
на електромер с фабричен № 33710705, отчитащ потреблението в процесния обект. За
проверката е съставен Констативен протокол № 11181114/08.04.2016 г., от който
се установява, че електромерът е без консумация на ел. енергия и няма нощна
тарифа. Не са установени неправомерни вмешателства и присъединяване. СТИ е
подменено поради изтекла метрологична годност, като са посочени показания по
нощна тарифа 0 и по дневна – 26096. Проверката е извършена в присъствието на К.А.К.–
член на домакинството на абоната. В КП е посочено, че на проверката не е
извършено изземване на вещи, поради което и в протокола липсва като реквизит
такива вещи да са поставени в индивидуална опаковка, която да е запечатана и
пломбирана. В протокола е посочено, че СТИ е подменен.
В КП от метрологична експертиза на средство
за измерване № 1421/30.06.2016 г. е посочено, че електромер с фабричен №
33710705 съответства на
метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия, отговаря на техническите изисквания.
Издадена е Фактура № *********/12.04.2016г.
за сумата от 230.72 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от
29.11.2015г. до 26.03.2016г. за електромер 33710705 от 1042 кВтч,
представляващи разлика между старо показание по дневна тарифа от 25054 и ново
от 26096. Посочено е, че срокът за плащане на задължението посочен във
фактурата е до 10.05.2016 г.
С Фактура № **********/18.07.2016 г., с
получател Е.В.Т., от дружеството ищец е начислена сума в размер на 19.00 лева,
с основание „възстановяване на захранването (електромер)“.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:
По делото не е
спорно, а и от данните по делото се установява, че до смъртта си - 11.06.2015
г., Е.Г.Т. е притежавала правото на собственост върху процесния обект и е била
в договорни отношения по повод доставка на ел. енергия с дружеството ищец
относно този обект. След смъртта си, последната е оставила наследници по закон,
един от които е Е.В.Т., която по силата на наследственото правоприемство е
придобила в условията на съсобственост процесния обект заедно с останалите
наследници на Е.Г.Т..
Според Тълкувателно решение № 2/2018 по
тълкувателно дело № 2/2017 на ОСГК на ВКС, Законът за енергетиката свързва
качеството длъжник за доставена енергия за битови нужди с качеството на
собственик на имота, когато за същия имот няма сключен договор. Следователно
ако правото на собственост върху имота премине върху друго лице, същото
придобива и качеството длъжник за доставяната ел. енергия за битови нужди - Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр.д. №
439/2018 г., III г.о. на ВКС. В конкретния случай Е. В.Т. заедно с
другите наследници по закон на Е.Г.Т., придобивайки по наследство правото на
собственост върху процесния обект са придобили и качеството длъжници относно
вземането на дружеството ищец обективирано във Фактура № *********/12.04.2016 г.
В
чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ (отм.) е предвидено, че когато при проверката се установи
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на
средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата
елемент, средството за търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен
чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и
уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в
констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното
средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в
срок до седем дни от датата на проверката. Тази разпоредба представлява
гаранция за потребителя на ел. услуги срещу порочни практики от страна на
доставчика. Видно от Констативен протокол № 11181114/08.04.2016 г. е че при
осъществената проверка на процесния обект не е извършено изземване на вещи,
включително на електромер с фабричен № 33710705, същия не е поставен в
индивидуална опаковка, която да е запечатана и пломбирана. По този начин е
нарушена процедурата по съхранение на СТИ до предаването му на БИМ, а това от
своя страна компрометира изводите на БИМ посочени в КП от метрологична
експертиза на средство за измерване № 1421/30.06.2016 г. относно това дали е
осъществяван достъп до вътрешността на процесния СТИ, дали същия съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел. енергия, както и дали отговаря на техническите изисквания. При
липса на данни дали процесния СТИ е бил годно средство за измерване на ел.
енергия за претендирания от ищцовото дружество период, не може да бъде направен
обоснован извод за това дали в този период реално е доставена ел. енергия в
процесния обект и в какво количество, поради което и исковата претенцията се
явява неоснователна.
По
делото остана недоказано дружеството ищец да е предоставило услуга по възстановяване
на ел.захранване, поради което претендираната от него сума от 19.00 лева
начислена за тази услуга е недължима.
По
тези съображения настоящият състав приема, че въззивната жалба от Е.Т. следва
да бъде уважена, а насрещната въззивна жалба от „Енерго – Про Продажби” АД –
оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК, „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 следва да бъде осъден
да заплати на Е.В.Т., ЕГН **********,***, сума в размер от 985 лева,
представляващи сторени на двете инстанции съдебно- деловодни разноски, от които
660 лева – разноски на първа инстанция, а 325 лева – разноски за въззивна
инстанция.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 3160/10.07.2019 по гражданско дело
4285/2019 на Районен съд – Варна, в
частта с която са уважени предявените от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г срещу Е.В.Т., ЕГН **********, адрес ***, обективно
кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, като е
прието за установено, че последната дължи на ищеца сумата от 57.68 лева,
представляваща припадащата се съобразно обема на правото на собственост върху
присъединения към електроразпределителната мрежа обект, находящ в гр. Варна,
ул. „Пенчо Славейков”, № 14, цена на ел.енергия за периода от 29.11.2015 г. до
26.03.2016 г., за която е издадена Фактура №
*********/12.04.2016 г. за сумата от 230.72 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.01.2019г. до окончателното му погасяване, както и за сумата от 15.76 лева,
представляваща мораторната лихва, начислена върху горното задължение, за
периода от 11.05.2016 г. до 18.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 594/31.01.2019г. по ч. гр. д. № 1338 по описа за 2019г. на
Варненски районен съд като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г срещу Е.В.Т., ЕГН **********, адрес ***, обективно кумулативно
съединени искове по чл. 422 от ГПК и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, в частта
с която се иска да бъде прието за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 57.68 лева, представляваща цена на ел.енергия за периода от
29.11.2015 г. до 26.03.2016 г., за обект, находящ в гр. Варна, ул. „Пенчо
Славейков” № 14, за която е издадена Фактура №
*********/12.04.2016 г. за сумата от 230.72 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.01.2019 г. до окончателното му погасяване, както и за сумата от 15.76 лева,
представляваща мораторната лихва, начислена върху горното задължение, за
периода от 11.05.2016 г. до 18.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 594/31.01.2019г. по ч. гр. д. № 1338 по описа за 2019г. на
Варненски районен съд;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3160/10.07.2019 по гражданско дело 4285/2019
на Районен съд - Варна в частта с
която е отхвърлил предявените от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г срещу Е.В.Т., ЕГН **********, адрес ***, обективно кумулативно
съединени искове по чл. 422 от ГПК и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за разликата над
57.88 лева до претендирания размер от 230.72 лева, претендирана като
незаплатена стойност на консумирана и незаплатена сума за ел.енергия по Фактура
№ *********/12.04.2016г., за сумата от 19.00 лева, претендирана такса
възстановяване по ТП № **********/18.07.2016 г., както и за разликата над 15.76
лева до 62.99 лева, претендирана като мораторна лихва, на основание чл. 415 ал.
1 т. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК, „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 да
заплати на Е.В.Т., ЕГН **********,***, сума в размер от 985 лева,
представляващи сторени на двете инстанции съдебно- деловодни разноски, от които
660 лева – разноски на първа инстанция, а 325 лева – разноски за въззивна
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:……………..
Членове:
1….…………;
2………….….