О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
17.06.2020 г.
Гълъбовски
районен съд,
Гражданско отделение, първи състав, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като
разгледа гр.д. № 8 по описа на СтРС
за 2020 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал.
1 от ГПК.
Предявените искове са редовни и
допустими.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Страните
са представили писмени доказателства, които са относими и необходими и
приемането им е допустимо.
Следва
да бъдат приети по делото приложените към исковата молба и отговора заверени
копия на писмени доказателства.
По
искането на ответника за назначаване на съдебно – медицинска експертиза съдът
ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
По
искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира, че същото е относимо и допустимо и следва да се уважи.
Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представените
с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице след като
извърши необходимите проверки да отговори на следните въпроси:
1.
Какъв е размерът на дължимото от ответника обезщетение съгласно раздел IV т.2
от двата договора? Определянето му да се извърши при съобразяване със
стойността на обучението по Договорите и работата по трудово правоотношение с
ищеца за времето от завършване на курса до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника – 24.01.2018г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца в тридневен срок от получаване на
съобщението по сметка на РС Гълъбово, като в същия срок следва да се представят
доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Веселина Недялкова, гр. Стара Загора, което
следва да се призове след внасянето на депозита.
ОТЛАГА произнасянето
си по искането за назначаване на съдебно – медицинска експертиза в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА о.с.з. за 09.07.2020 г. от 13.30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение и от отговора на
исковата молба.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО
:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 234 ал. 3 т. 2
от КТ и чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ.
Ищецът „Енергоремонт-Гълъбово“ АД
твърди, че е лицензиран да осъществява професионално обучение по реда и
условията на Закона за професионалното образование и обучение. В качеството си
на такъв сключил с ответника Н.Г.К.:
- Договор № 16/28.10.2014 г. за
обучението му в курс за придобиване на правоспособност „Заварчик по метода
РЕДЗ“, модули El, Е2 на стойност 990,00 лв.
- Договор № 48/01.12.2014 г. за
обучението му в курс за придобиване на правоспособност „Заварчик по метода
РЕДЗ“, модули Е3, Е4, Е5 на стойност 1200,00 лв.
Същото се осъществило през
времетраенето на трудовото правоотношение между страните по Трудов договор
№207/22.05.2014 г. и Допълнително
споразумение № 388/22.04.2015 г., а стойностите на курсовете се поели от ищеца.
Ответникът завършил успешно обучението и
придобил посочените правоспособности както следва:
- по Договор № 16/28.10.2014 - на
27.11.2014г.
- по Договор № 48/01.12.2014 - на
23.01.2015г.
Съгласно т.II.2.5 от Договорите той
следвало да работи при ищеца поне 5/пет/ години, броими от успешно завършване
на обучението. Същото следвало да осъществи като „Котляр“ тъй като от
съдържанието на длъжностната характеристика било видно, че при работа на тази
длъжност се използват придобитите умения по заваряване от обучението.
Със Заповед № 10/24.01.2018 г. било
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.330, ал.2,
т.6 КТ, считано от 24.01.2018 г. По този начин насрещната страна не изпълнила
договорното си задължение за работа при ищеца. В този случай според T.IV.2 от
Договора ответникът следвало да възстанови на ищеца направените разходи по
обучението му в размер, пропорционален на отработения 5 /пет/ годишен срок,
т.е.:
- за Договор № 16/28.10.2014г. -
това била сумата 363,00 лв., която била дължима за неизпълненото задължение на
ответника за времето от прекратяване на трудовия му договор - 24.01.2018г. - до
изтичане на 5 годишния срок за работа при ищеца по този договор след завършване
на обучението по него - 28.11.2019г.
- за Договор № 48/01.12.2014г. -
това била сумата 479,00 лв. която била дължима за неизпълненото задължение на
ответника за времето от прекратяване на трудовия му договор - 24.01.2018 г. -
до изтичане на 5 годишния срок за работа при ищеца по този договор след
завършване на обучението по него - 24.01.2020г.
както и да заплати неустойка:
- за Договор № 16/28.10.2014 г. -
това била сумата 1000,00 лв.
- за Договор № 48/01.12.2014 г. -
това била сумата 3000,00 лв.
Същото обаче не било сторено,
въпреки проведените разговори с него.
Предвид това искането е да се осъди
ответника да им заплати следните суми:
-
сумата 363,00 лв., представляваща дължимото
обезщетение по т.IV.2 от Договор № 16/28.10.2014г., законната лихва върху нея,
броима от подаване на исковата молба в съда до окончателното й издължаване,
-
сумата 1000,00 лв., представляваща неустойка
по т.IV.2 от Договор № 16/28.10.2014г., законната лихва върху нея, броима от
подаване на исковата молба в съда до окончателното й издължаване,
-
сумата 479,00 лв., представляваща
дължимото обезщетение по T.IV.2 от Договор № 48/01.12.2014г., законната лихва
върху нея, броима от подаване на исковата молба в съда до окончателното й
издължаване,
-
сумата 3000,00 лв., представляваща неустойка
по т.IV.2 от Договор № 48/01.12.2014г., законната лихва върху нея, броима от
подаване на исковата молба в съда до окончателното й издължаване, както и
всички направени по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в
който се оспорва исковата молба по основание и размер.
Ответникът бил изкарал съответните курсове и е работил по
тези договори до 24.01.2018г., когато е дисциплинарно уволнен.
Тъй като дисциплинарното уволнение не е било
оспорено,заповедта е влязла в сила. При наличието на фактически материал и при
знание от страна на ответника е било редно тя да бъде оспорена в съда и след
преценката на състава да се докаже, че е неоснователна.
За да бъде дисциплинарно уволнен ищецът е приел,че
доверителят не се е явил на работа в продължение на три дни, за което всъщност имало
обективна причина.
На 28.07.2017г. Н.К. е постъпил на лечение в клиника по
гръдна хирургия с диагноза „пневмоторакс вляво. Белодробен ефизем“. Приложено е
оперативно лечение и му е препоръчано намалена физическа активност. Изписан е
от клиниката на 03.08.2017г.
След рязко влошаване на здравето на ответника на
28.07.2017г. отново е приет по спешност и след нова оперативна намеса е изписан
на 03.08.2017г. отново с указания за намалена физическа активност. Близо
половин година се лекувал, като болестта му не му позволявала да работи на
работата при ищеца. Доказателство за това било третото му влизане в клиниката
от 21.04.2018г. до 25.05.2018г.
На 10.06.2019г. бил приет за лечение в клиниката по
неврохирургия след падане на главата, причинила фрактура на черепа и контузия
на мозъка и лекуван с препоръки за пълен покой и никакво физическо натоварване.
Само няколко месеца по-късно – на 04.10.2019г. отново е приет в клиниката по
неврохирургия отново с указания,че е уместно да продължи временната
нетрудоспособност предвид фрактурата на черепа и темпоралната контузия на
мозъка.
Изброените наранявания били несъвместими с работата, която
следва да работи при ищеца. Наличието на онкологични маркери в областта на
белия дроб, които пречат непосредствено на работата му като заварчик, както и
загубата на съзнание при продължително стоене прав, в това число и при тази
обстановка с наличието на различни температури, прах, изпарения и др.
представляват обективна причина да работи по повишената квалификация,съгласно
договора между страните – раздел IV, т.3. нaлице били и достатъчно
доказателства за това му състояние, надлежно удостоверени от компетентни
медицински органи. Не на последно място били основателни съмненията на
ответника, че именно условията на работа при ищеца били допринесли за наличието
на неговите заболявания или най-малкото ускорявали процеса на влошаване на
здравословното му състояние.
Ето защо претенцията на ищеца била неоснователна и като
такава следвало да бъде отхвърлена.
Едновременно с това е направено възражение за изтекла давност
на претендираните неустойки и вземания за обезщетения.
Предявени са искове за сумите от 363 лева обезщетение за
неизпълнение на Договор за квалификация и преквалификация № 16/28.10.2014г. и
за сумата от 479 лева обезщетение за неизпълнение на
Договор за квалификация и преквалификация№ 48/01.12.2014г. – чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ.
В тежест на ищеца е да докаже сключен Договор за
квалификация и преквалификация, както и че в същия е уговорено задължение на
работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не
повече от 5 години. В тежест на ищеца е да докаже неизпълнение на това
задължение, а именно, че работникът не е престирал труда си за посочения в
договора период, както и размера на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните си
възражения за изтекла давност и невиновна невъзможност за изпълнение.
Предявени са искове за сумата от 1000,00 лв., представляваща
неустойка по т.IV.2 от Договор № 16/28.10.2014г. и 3000,00 лв., представляваща
неустойка по т.IV.2 от Договор № 48/01.12.2014г. – чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл.
234 ал. 3 т. 2 от КТ.
В тежест на ищеца е да докаже валидно уговорена неустойка
между страните и настъпването на конкретно уговореното неизпълнение на договорно
задължение, както и настъпване на
падежа. В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните си
възражения.
Не е спорно между страните, че са били в трудово
правоотношение, по време на което са сключени два договор за придобиване на
квалификация „заварчик“ - Договор № 48/01.12.2014г. и Договор № 16/28.10.2014г.
Трудовото правоотношение е прекратено с влязла в сила Заповед, считано от
24.01.2018 г.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: