Решение по дело №341/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………/29.06.2022 г.

Гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                     СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия  Маджев т.д. № 341/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 283224/23.02.2021 г. /депозирана по пощата на 22.02.2021 г./, която е подадена от „И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.

Предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните осъдителни искове :

1/ частичен иск с правно основание по чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер от 250 000 лв. – съставляваща част от общо вземане в размер от 1 794 406,31 лв., което представлява възникнало вземане за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на сключен застрахователен договор с № 2114******080818/08.08.2018 г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в просрочване на изискуемо и безспорно задължение за главница  на длъжника – „Ю.Л.“ ЕООД произтичащо от договор за кредит от 02.07.20218 г., което просрочване е надвишило периода на изчакване /3 месеца, считано от предвиден в застрахователния договор, което съставлява покрит риск по чл. 5, ал. 2 от ОУ на застраховката /забавяне на плащането от длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване/, ведно със законната лихва върху заявеното вземане дължима за периода, считано от 23.02.2021 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане, и

2./ частичен иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 409 КЗ за заплащане на сумата в размер от 11 250,00 лв. – съставляваща част от общо вземане в размер от 80 748,28 лв. – представляваща обезщетение за забава в плащането на дължимото застрахователно обезщетение /1 794 406,31 лв./ по застрахователния договор от 08.08.2018 г. в размер на начислената законна лихва за периода на забавата продължил от 14.09.2020 г. до 22.02.2021 г.     

В исковата молба се твърди, че на 02.07.2018 г. „И.“ АД сключила с „Ю.Л.“ ЕООД договор за инвестиционен кредит, като с него банката се задължила и отпуснала на упоменатото търговско дружество кредит в размер на сумата от 1 990 000,00 лв., като за гарантиране изпълнението му било учредено обезпечения - особен залог на търговско предприятие на кредитополучателя, съответно било уговорен  сключването на застраховка от страна на банката за покриването на финансов риск, която подлежала на представяне в срок от 2 месеца, считано от сключване на договора за кредит. Връщането на кредите следвало да се случи в срок до 26.09.2025 г. при заплащането на 16 вноски. На 02.07.2018 г. бил учреден уговорения особен залог върху търговското предприятие на кредитополучателя - „Ю.Л.“ ЕООД. Сочи се, че така учреденото обезпечение било надлежно вписано в ЦРОЗ на 13.07.2018 г. Допълва се, че на 16.07.2018 г. „Ю.Л.“ ЕООД усвоило предоставения му по договора банков кредит. След подадена на 05.07.2018 г. от „И.“ АД до ответника БАЕЗ заявка за застраховане на 08.08.2018 г. между двете страни бил сключен застрахователен договор  № 2114******080818, като с нея застрахователя приел да обезщети банката при настъпването на покрит риск – неплащане на изискуема и безспорна сума по кредита или на отделна погасителна вноска от него, което е продиктувано от някое от следните обстоятелства : неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахования по договора за кредит са вкл. в списъка на кредиторите на длъжника; забавяне на плащането от длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване. Валидността на полицата е за периода от 02.07.2018 г. до 26.09.2025 г., като е предвидено застрахователното обезщетение да е 90 %, съответно периода на изчакване да е три месеца и кредитен лимит в размер на 1 990 000 лв. Посочва се, че към момента на сключване на договора за кредит и към този на сключване на застрахователния договор „Ю.Л.“ ЕООД има регистриран капитал от 1 200 000 лв. Изтъква се, че с допълнително споразумение от м. 08.2018 г. е уговорено изменение в размера на кредитния лимит, а именно същия е редуциран на сумата от 1 980 000 лв. За времето до 26.09.2019 г. кредитополучателят редовно и обслужвал задълженията си по кредитната сделка с ищеца, като последната направена от него погасителна вноска е тази от 26.08.2019 г. Първото просрочване на задължение от страна на  „Ю.Л.“ ЕООД било допуснато относно внасянето на вноската с падеж 26.09.2019 г., като дружеството е обяснило необслужването на това си задължение с лоши атмосферни условия, ниска изкупна цена на пазара на грозде и пр. Констатирайки неизпълнението банката предприела изпращане на писмено уведомление до кредитополучателя давайки му 7-днвен срок да осъществи плащане на вноската с настъпил падеж. Предвид това, че погашение не последвало в дадения срок, то банката се обърнала към ответния застраховател като с две последователни писма го информирала за настъпилото неизпълнение от кредитополучателя по договора за кредит, като наред с това е представила декларация за просрочено плащане, съответно е поискала от БАЕЗ съгласие да обяви цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо, доколкото такова било поставено в условията по договора за кредит. Фактическите твърдения в ИМ продължават с това, че на 31.10.2019 г. застрахователя осведомил банката, че според него не са налице основания задълженията по договора за кредит да бъдат обявени за предсрочно изискуеми, като е указало на банката да предприеме действия насочени към предотвратяване или ограничаване хипотезата за настъпване на застрахователно събитие. Банката се съобразила с тези указания на застрахователя, като го е уведомила за мерките които е предприела с цел избягване настъпването на застрахователното събитие, съответно на 31.10.2019 г. изпратила до застрахователя нова декларация за просрочено плащане по образец, както и протокол за извършен оглед на място от 04.10.2019 г. и справка за събраната от кредитополучателя продукция. Предвид това, че изпълнение от „Ю.Л.“ ЕООД не последвало, то банката –ищец му изпратила покана за доброволно изпълнение от 02.12.2019 г., като с нея е обявила целия си кредит предсрочно изискуем, като е информирала длъжника, че общия размер на подлежащото на връщане кредитно задължение възлиза на 1 993 330, 21 лв., като му е предоставила срок от седем дни за да го погаси изцяло. Същевременно на 11.12.2019 г. банката е уведомила и застрахователя за обявената от нея предсрочна изискуемост на вземането си по договора за кредит срещу „Ю.Л.“ ЕООД, а така също че дружеството кредитополучател е депозирало молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него. Банката е направила предложение и тя на свои ред да предприеме съдебни действия спрямо „Ю.Л.“ ЕООД, като в качеството си на кредитор подаде самостоятелна молба за откриване производство по несъстоятелност на кредитополучателя си, съответно спиране по реда на чл. 629, ал. 3 ТЗ на вече инициираното от длъжника производство в тази насока. След успешно съгласуване на тези въпроси, банката подала самостоятелна молба по чл. 625 ТЗ срещу „Ю.Л.“ ЕООД и поискала спиране на образуваното от последното производство с такъв предмет, като отново е уведомила застрахователя за тези си действия. Инициирала е и съгласуване през м. 01.2020г. с БАЕЗ на действия по вписване по реда на ЗОЗ към пристъпване на изпълнение по отношение на учредения в нейна полза особен залог на търговското предприятие на „Ю.Л.“ ЕООД. Поддържа се, че на 16.03.2020 г. банката-ищец се е обърнала към ответния застраховател с претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за сумата в размер от 1 794 406,31 лв., които представляват 90 % от пълния размер на дължимата главница и лихви /необслужените кредитни задължения по договора с „Ю.Л.“ ЕООД/. Тя твърди да се е реализирало застрахователно събитие при действието на застрахователния договор за покриване на финансов риск, което събитие се изразявало в просрочването на изискуемо и безспорно задължение на длъжника за плащане на главница и/или уговорени лихви по договора за кредит за период по дълъг от уговорения тримесечен период за изчакване /покрит риск по чл. 5 от ОУ приложими по сключената полица/. Очертава се, че задължението на „Ю.Л.“ ЕООД по договора му за кредит с ищеца било обявено за изцяло предсрочно изискуемо от  банката на 02.12.2019 г., което е подлежало на изпълнение в срок до 10.12.2019 г. Последвали няколко удължавания на срока за произнасяне от страна на застрахователя по заведената към него претенция, като на 14.09.2020 г. ответния застраховател писмено отказал плащане на ищеца по заявената от него претенция за застрахователно обезщетение за очертаното в нея събитие. Междувременно по предприетите от банката-ищец спрямо „Ю.Л.“ ЕООД  съдебни и извънсъдебни действия за защита на вземането му, дружеството-длъжник по кредита било обявено за неплатежоспособно, като спрямо него от ОС-Бургас било открито производство по несъстоятелност. В рамките на това производство банката своевременно предявила своите вземания с източник договора за кредит възлизащи в размер на сумата от 2 137 828,06 лв., като те били изцяло приети и одобрени от съда по несъстоятелността, което ги правело безспорно установени по основание и размер. По вписаното от банката пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на вписания особен залог върху търговското предприятие на „Ю.Л.“ ЕООД се образувало изпълнително дело пред ЧСИ- Н.с район на действие ОС- Бургас, като последното било спряно по реда на чл. 638 ТЗ, но впоследствие след обжалване от банката било отново възобновено. Ищецът се позовава на това, че очертаните действия са били предварително и изцяло съгласувани с ответния застраховател. Считайки себе си за изправна страна по застрахователното обезщетение банката е отправила нова втора претенция до БАЕЗ за заплащането на застрахователно обезщетение датираща от 01.10.2020 г. искайки такова в размер на сумата от 1 794 406,31 лв. , като ползвала ново основание, а именно реализация на застрахователно събитие – обявяване на несъстоятелност на длъжника със съдебно решение, при включени вземания на кредитора в списъка на приетите предявени вземания изготвен по отношение на  „Ю.Л.“ ЕООД. Въпреки това на 23.11.2020 г. ответника повторно отказал плащане по застрахователната претенция на ищеца. Ищецът смята, че изложените от ответника аргументи ползвани за да направи двата отказа за плащане  на застрахователно обезщетение по реализираните събития са неоснователни и не могат да обусловят освобождаването му от отговорност по застрахователния договор. Допълва се, че предвид неоправдания отказ направен на 14.09.2020 г. от ответното дружество, същото е изпаднало в забава по отношение на задължението си за плащане на възникналото в полза на ищеца застрахователно обезщетение, като за периода на забавата продължил до датата на подаване на ИМ в съда в полза на ищеца се породило и вземане за обезщетение за забава в размер равен на законната лихва. Настоява се на основание чл. 81 във връзка с чл. 78 ГПК в полза на ищеца да бъдат присъдени всички направени от него съдебно-деловодни разноски ако претенцията му бъде счетена за основателна.                        

Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК, оспорва основателността на исковете, като ги определя за недоказани. Поддържа се, че напълно обосновано и правилно ответния застраховател бил отказал да изплати поисканото му застрахователно обезщетение. На първо място застрахованата банка не била положила грижата на добрия търговец що се касае до избягване настъпването на застрахователното събитие, доколкото не е изследвал нито съобразил достатъчността на обезпеченията дадени от  „Ю.Л.“ ЕООД по договора за кредит. В глава 3 от договора за кредит в тежест на кредитополучателя било въведено задължението да сключи и поддържа за своя сметка и за целия срок и размер на кредита застраховка на имуществото, което е предоставено под формата на обезпечение в полза на банката, като такова задължение произтичало за „Ю.Л.“ ЕООД  и от прякото действие на чл. 9 от ЗОЗ, като това задължение е намерило изражения и в съдържанието на самия договор за особен залог, където длъжникът изрично е поел задължение да сключи договор за застраховане на имуществото предмет на учредявания особен залог. На следващо място ответникът обръща внимание и на факта, че още на 18.09.2019 г. „Ю.Л.“ ЕООД  уведомява банката-ищец за влошаването на своето финансово положение, заради лоша реколта и погиване на млади лози, изтъквайки че загубите му надвишават 40 – 50 %. Погиването на лозите в с. Зимен дало отражение върху ДМА на „Ю.Л.“ ЕООД  в посока редуцирането им през 2019 г. със 1 114 000 лв. Ответникът допълва, че веднага след като е получил претенцията за заплащане на обезщетение от банката е поискал същата да му предостави всички имуществени застраховки сключени от „Ю.Л.“ ЕООД  по отношение на имущественото му попадащо в търговското предприятие, в т.ч. застраховка на земеделските култури, но такива не били предоставени. Нещо повече „И.“ АД изобщо не навеждала твърдения за сключването на застраховки от подобно естество. Няма и твърдения в посока „И.“ АД да е имало претенции за заплащане на застрахователни обезщетения по застраховка „Земеделски култури“ с цел да бъде обезщетен за погиналите земеделски култури, които формират значителна част от активите на длъжника. Това според ответника би довело до значително намаляване на щетата по инвестиционния кредит. Отбелязва се, че за пръв път с ИМ „И.“ АД ангажира застраховка имаща за предмет застраховане на трайни насаждения /лозови масиви в село Зимен/ за период от 22.05.2018 г. до 21.05.2019 г., но видно от съдържанието по този договор банката не е посочена като единствено ползващо се лице. Успоредно с това застрахователната закрила по тази полица предшествала уведомяването от „Ю.Л.“ ЕООД  за погиването на лозови насаждения, което означавало, че към момента на това погиване не е имало действаща застраховка по отношение на това длъжниково имущество. Резерви са изложени и по отношение на ангажираната полица за застраховане на земеделски култури – лозови масиви на длъжника в селата Зорница и Белодол, доколкото нямало данни, дали разсрочените вноски по застрахователната премия са изобщо платени, съответно тази полица била сключена във връзка с обезпечаването на други договорни отношения, доколкото предхождала сключването на процесния договор за кредит. Било налице и занижаване на уговорената застрахователна сума до която да се извършва застрахователно покритие. Казаното с пълна степен важало и по други представени от ищеца полици  с предмет застраховане на имущество на длъжника – Система за капково напояване на 607 декара лозя в село Белодол и с. Зорница. Банката не била единствено ползващо се лице и съобразно представените полици за застраховане на земеделска техника притежавана от  „Ю.Л.“ ЕООД, а дори нещо повече преди нея е посочено за ползващо се лице – ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ. Маркира се и това, че ангажираните от ищеца полици засягат застраховането само на една част от заложеното по реда на ЗОЗ имущество, а именно 10 позиции от общо 30, което също показвало съществена отстъпка от нивото на дължима грижа от добрия търговец. Липса на застраховане се наблюдавало и по отношение на търговски вземания на „Ю.Л.“ ЕООД от трети лица, които вземания също съставлявали съществен елемент от заложеното имущество попадащо в търговското предприятие на длъжника. Касаело се за вземания възлизащи в размер над 530 000 лв., като почти цялото е от дружеството – „ЮЖНО ВИНО“, което обаче било несъбираемо, предвид влошеното му финансово състояние. На следващо място ответникът смята, че при хипотеза на неизпълнено от длъжника по кредитното правоотношение задължение за сключване на съответните застрахователни договори, то това е трябвало да бъде направено от самата банка, като се възползва от правото си по чл. 6, ал. 2 от договора, като след това да потърси връщане на разхода за застрахователна премия от застрахования длъжник. Ответникът обобщава позиция, че ако цялото имущество на „Ю.Л.“ ЕООД е било застраховано, то не би се стигнало до влошаване на финансовото му състояние до степен да не може да обслужва кредитните си задължения към ищеца и да изпадне в положение на неплатежоспособност. Касаело се за груба небрежност от страна на кредитната институция, която допуснала липсата на застрахователна защита по отношение на имуществото на длъжника дадено за обезпечение по договора за кредит. Неизправното поведение на банката се изразявало и в това, че изобщо не е известило БАЕЗ за липсата на сключени застраховки на имуществото на „Ю.Л.“ ЕООД, което съставлявало нарушение по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 6 от ОУ към застрахователния договор и е самостоятелно основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Отсъстващото застраховане трябвало да се разглежда и акт на намаляване на даденото обезпечение от длъжника по договора за кредит, а това съставлявало друго нарушение на ОУ – такова по чл. 6, т. 2, предл. 3 и също е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Друга група съображения на застрахователя са концентрирани върху неполагането на грижа по обследването и преценка достатъчността на даденото обезпечение с оглед размера на покритие на кредитната експозиция, което е правомощие единствено на банката, а тя не го е изпълнявала пълноценно. Аргумент за това следвал от липсата на периодични огледи за състоянието на имуществото дадено, като обезпечение на отпуснатия кредит, нямало извършване и на независими експертни оценки в период на всеки 6 месеца. Едва когато банката е била нарочно информирана от длъжника за погиване на част от насажденията в село Зимен е бил осъществен оглед на място, който е потвърдил погиването на съществена част от лозовите масиви, както и намаляване добива от масивите в селата Белодол и Зорница. Липсата на регулярни огледи е довела до неотчитане на намаляване обема на даденото обезпечение и е попречило своевременно да се поиска заместването му с друго такова. Това поведение на банката също съставлявало грубо погазване общото задължение за полагане грижата на добрия търговец. Друго основание за да откаже плащане на поискано застрахователно обезщетение ответника извежда от хипотезата на чл. 6, т. 11 от ОУ, където е предвидено, че ако с акт или действие на държавен орган на длъжника бъде наложено наказание или мерки препятстващи плащането на отделна погасителна вноска по кредита. В случая такъв акт бил наложения запор от публичен изпълнител по наличните и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника - „Ю.Л.“ ЕООД в размер на общата сума от 231 194,14 лв. и това е препятствало плащането на изискуемата по кредита вноска с падеж 26.09.2019 г. Друга линия на провежданата от ответника защита срещу предявените искове е тази свързана с липсата на отправено до него уведомление за настъпилата промяна във финансовото положение на длъжника -  „Ю.Л.“ ЕООД, а именно наложения от НАП запор върху сметките му през м. май 2019 г. Ответникът се позовава на разменена между него и ищеца кореспонденция във връзка с извършване регулярен мониторинг от банката за финансовото състояние на кредитополучателя, като от писмото на банката от 17.06.2019 г. ставало ясно, че от направената към 17.04.2019 г. от нейна страна проверка на „Ю.Л.“ ЕООД не се констатирали просрочени задължения, което заключение било очевидно невярно с оглед вземанията на НАП за събирането на които през м. май 2019 г. бил наложен запор. Нещо повече към датата на изпращане на писмото до застрахователя банката е била наясно с така наложените запори и въпреки това не е намерила за необходимо да оповести това обстоятелство пред ответника. Това поведение на банката можело да допринесе за настъпването на застрахователното събитие, което също представлява основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. От банката липсвало спазване и на задължението й да прилага в отношенията си с длъжника правилото на чл. 14, ал. 1, т. 6 от ОУ към застрахователната полица, а именно служебно да събира от сметките на „Ю.Л.“ ЕООД всички изискуеми свои вземания. Съгласно два броя извлечения от банкови сметки на „Ю.Л.“ ЕООД актуални към 26.06.2020 г. по банковите сметки на дружеството е имало сума в размер от общо 54 132,81 лв., но тя не е била служебно инкасирана от „ИНВЕСТБНАК“ АД за частично погасяване на обявения за предсрочно изискуем остатък по кредита. Що се касае до втората предявена от ищеца претенция за плащане на застрахователно обезщетение от 01.10.2020 г. във връзка с настъпило застрахователно събитие с посочен покрит риск „неплатежоспособност“ на длъжника. За да се реализира този риск според ответния застраховател е необходимо обявяването неплатежоспособност на дружеството да предшества забавата в изпълнението на изискуемото задължение по кредита, и нещо повече неизпълнението трябва да е продиктувано именно от обявената от компетентен съд неплатежоспособност на длъжника. В разглежданата хипотеза с „Ю.Л.“ ЕООД такава предпоставка не била осъществена, защото неплатежоспособността е настъпила едва на 30.06.2020 г., а забавата в изпълнението на изискуемото задължение е факт реализирал се преди това – 11.03.2020 г. Ответникът обобщава, че в случая от страна на „ИНВЕСТБНАК“ АД е допуснато съществено нарушение на някои от договорните клаузи по застрахователния договор детайлно посочени в изложението на отговора, което създавало за застрахователя не едно основания да откаже изплащането на потърсеното му застрахователно обезщетение.                       

В допълнителната искова молба банката-ищец поддържа фактическите си твърдения относно съществуването на заявените за присъждане вземания, а така също  оспорва твърденията и възраженията на ответника. Напомня се, че в чл. 408 КЗ са изчерпателно упоменати основанията на които застрахователя може да се позове и да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Категорично в случая не можело да се говори за хипотези попадащи в приложното поле на чл. 408, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ. На анализ следвало да се подложи нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, като отказ в тази хипотеза можело да има ако е налице неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него. Отбелязано е и какъв е вложения от законодателя смисъл в нормата на чл. 362 , ал. 1 КЗ относно съществените за риска обстоятелства. Очертаната правна рамка правела необосновани и неоснователни всички изложени от ответника възражения, от които черпи аргументи за да откаже плащане на следващото се в полза на ищеца застрахователно обезщетение. Задължението за застраховане имуществото на „Ю.Л.“ ЕООД не било част от обезпеченията дадени в полза на банката по договора за кредит, в какъвто контекст са развити доводи от ответника. Поддържа се, че съгласно чл. 5 от договора за кредит дадените обезпечения са две : първи по ред особен залог на търговско предприятие и застраховка финансов риск в размер равен на кредита. Доказателствата приложени към исковата молба давали ясна представа, че тези две уговорени обезпечения са надлежно и своевременно учредени. Отрича се сключването и поддържането на застраховки на имуществото на „Ю.Л.“ ЕООД да е предмет на уговорените по договора за кредит обезпечения. Нещо повече невярно било и твърдението на ответника, че сключването на застрахователни договори с предмет застраховане имуществото на длъжника по договора за кредит е предпоставка за отпускане на уговорения кредитен ресурс. Изтъква се, че тези застраховки не могат да се определят и като такива, чието съществуване или не влияе съществено на риска по чл. 362, ал. 2 КЗ, защото от съдържанието на заявката за застраховане се установява, че от страна на БАЕЗ не било поставяно като условие за застраховане да се осигури застраховане имуществото на „Ю.Л.“ ЕООД. Акцентира се на това, че за първи път БАЕЗ повдига този въпрос за застраховане имуществото на длъжника по договора за кредит едва на 29.06.2020 г. едва по повод вече заявената претенция от ищеца за плащане на застрахователно обезщетение, като единствената причина за да повдига този въпрос е за да се приведе някакво основание, което да се ползва за отказ да се плати, както е и сторено. Отрича се съгласно застрахователния договор банката-ищец да е поемала задължение към застрахователя да осигури застрахователно покрити спрямо имуществото на  „Ю.Л.“ ЕООД, в т.ч. сама да сключи такива договори за имуществено застраховане. Подобно задължение липсва и в договора за кредит. Нямало как да се възприеме, че несключването на подобни договори водело до намаляване на дадените обезпечения от длъжника по договора за кредит, защото застраховането на имуществото на длъжника не съставлявало предмет от уговорените обезпечения, които трябва да се дадат по кредитната сделка. Въпреки казаното към исковата молба били представени 10 броя застрахователни полици с предмет застраховане имуществото на длъжника - „Ю.Л.“ ЕООД, което означава, че към момента на сключване на договора за кредит и отпускането на самия паричен ресурс имуществото на длъжника е било застраховано. Дори да се приеме, че за банката е съществувало задължение да осигури застрахователно покритие на имуществото на своя длъжник, то евентуалното неспазване на това задължение не можело да се разглежда като обстоятелство, което е значително с оглед интереса на застрахователя, респективно реализирането на застрахователното събитие не било последица от неизпълнението на едно такова задължение. Липсва причинно-следствена връзка между двете. Подчертава се, че наред с другите обстоятелства невъзможността на „Ю.Л.“ ЕООД да се разплати с банката-ищец по кредитното правоотношение основно произтича от ниските изкупни цени на гроздето през 2019 г., а това обстоятелство не подлежи на застраховане. Отбелязва се, че имуществена застраховка „Земеделски култури“ не покрива рискове, като ниски изкупни цени и суховей и стафидиране на гроздето. Освен това увреждането на насажденията в село Зимен само по себе си не можело да се възприеме като факт повлияващ невъзможност за обслужване на кредитното задължение на длъжника, защото се касаело до млади насаждения, които все още не давали продукция, която да се реализира и да доведе по финансови постъпления, които да се ползват за плащане на задълженията по кредита. Ищецът въвежда твърдения, че „Ю.Л.“ ЕООД има и друг сегмент на своята дейност – предоставяне на услуги със земеделска техника в полза на други производители опериращи в региона, като в този контекст сочи, че производството и продажбата на грозде формира около 53 % от приходите на дружеството, а останалите 47 % са постъпления от предоставяните услуги. Тъй като услугите със земеделска техника на са дейност, която подлежи на застраховане, съответно тя не е сред причините посочени от длъжника му от 18.09.2019 г. за спиране на плащанията по договор за кредит, формира извод, че не липсата на застраховки е довела до настъпване на застрахователно събитие в коментирания случай. Отрича се банката-ищец да не е била положила необходимите усилия на добрия търговец, а тъкмо обратното тя го била сторила, като е сключила договор за кредит, по който уговорените обезпечения са били реално предоставено от длъжника, а освен това с договора за залог на търговско предприятие в тежест на длъжника е възложено да застрахова заложеното от него имущество, което също било изпълнено с оглед ангажираните с ИМ десет броя застрахователни полици. Банката поддържа, че регулярно е правила мониторинг върху дейността на длъжника си -  „Ю.Л.“ ЕООД и е свеждала резултатите от него до знанието на застрахователя, а последния в нито един момент не е повдигал въпрос за покритието на имуществените застраховки, респективно не се е позовавал, че тези застраховки са част от уговорените подлежащи на предоставяне от длъжника обезпечения. Този въпрос не бил поставен от БАЕЗ писмено към застрахованото лице към етапа на сключване на застрахователния договор, както повелява чл. 362 КЗ, което издавало, че ответната страна е тази действаща при неполагане грижата на добрия търговец. Напомня се и това, че нито според Общите или пък според Специалните условия действащи към застрахователния договор в тежест на банката не е въведено задължение първо да изчерпи всички други възможности за събиране на вземането си от „Ю.Л.“ ЕООД и едва ако те се укажат неуспешни да пристъпи към реализиране на отговорността по застраховката. Да се поддържа обратното би означавало, че се компрометира изобщо идеята на застраховките с предмет застраховане на финансов риск, доколкото така не застрахователя а застрахования трябва да носи целия риск от евентуалното неплащане на кредита от третото лице – длъжник. Невярно било и съждението в отговора, че ДМА на „Ю.Л.“ ЕООД през 2019 г. в сравнение с 2018 г. били намалели. Нямало допуснато от ищеца нарушение на клаузите на чл. 6, т. 2, пр. 3 от ОУ към застраховката, така и чл. 14, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ОУ към застраховката, което изключва и основателност на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. По повод размера на имущество служещо, като обезпечение по договора за кредит ищецът изтъква, че своевременно е уведомявал БАЕЗ за всички съществени обстоятелства свързани с договора за кредит на „Ю.Л.“ ЕООД, което означава, че всяко предприемано от банката действие спрямо длъжника е изцяло и предварително съгласувано с БАЕЗ. Подчертава се и това, че банката не е имала вменено според застрахователния договор или ОУ към нея задължение да извършва ежемесечни оглед на място на обезпеченията, като се поддържа, че не е налице и породило се основание за направата на подобен преглед на активите, поради което не могло да се поддържа липса на положена грижа на добър търговец от нейна страна. Това, че банката не е потърсила застрахователно обезщетение за погиналите лозови масиви на длъжника си не може да се разглежда, като обстоятелство сочещо на накърняване изискването за полагане на грижата на добрия търговец от нейна страна, доколкото за нея не съществува подобно задължение, съответно че тази възможност не може да се разглежда като пропусната, съответно това право, наред с правата по обезпеченията банката е предоставила за упражняване на застрахователя с оглед суброгационните права на ответника. Нямало допускане от страна на банката на намаляване на даденото от длъжника обезпечение, като що се касаело до погиването на част от насажденията в село Зимен, то това било следствие от юридическо събитие и не зависело нито от действията на банката, нито от тези на застрахователя, в т.ч. е без значение даването или не на определено съгласие, какъвто е смисълът вложен в текста на чл. 6, т. 2, пред. 3 от ОУ, като тук се имало предвид някакви юридически действия предприети от длъжника, за които банката е дала своето съгласие. От ищеца се отбелязва, че липсата на съгласуване или ненавременното такова от страна на ответника по редица действия, за които банката е отправяла уведомления до застрахователя са довели до ограничаване възможността за събиране на необслужения кредит, в т.ч. защото са влезли в сила мерки за защита на длъжника във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Нямало изключени риск по смисъла  на чл. 6, т. 11 от ОУ във връзка с наложен запор от страна на НАП датиращо от 10.05.2019 г., доколкото до 26.09.2019 г. „Ю.Л.“ ЕООД изрядно изпълнявало задълженията си за заплащане на вноски по кредитния договор, респективно независимо от налагането на запора публичния изпълнител многократно бил разрешавал на длъжника да извършва плащания със паричните суми, за които е приложен запора. Според ищеца коментираната хипотеза била приложима тогава, когато конкретния акт или действие са довели до фактическа невъзможност възпрепятстваща длъжника да плати сума по кредита или отделна погасителна вноска. В случаят от наложения запор от НАП подобен резултат не бил налице, защото няколко пъти от сметките си в „И.“ АД дружеството -„Ю.Л.“ ЕООД е извършвало плащания в т.ч. и по договора му за кредит, което означава, че този запор не е довел до невъзможност на длъжника да обслужва дълга си към ищеца. Аргумент в тази посока била и определената дата на неплатежоспособност на „Ю.Л.“ ЕООД, а именно – 31.12.2019 г., като до тази дата въпреки наложения запор дружеството е могло да покрива текущите си задължения, съответно не запорът е провокирал настъпването на застрахователното събитие, по което ищеца настоява за изплащане на застрахователно обезщетение. На следващо място „И.“ АД, счита, че налагането на запор върху сметките на „Ю.Л.“ ЕООД от страна на НАП не е обстоятелство, което води до промяна във финансовото състояние на дружеството, защото действието на запора е било преодоляно с изричните разпореждания на публичния изпълнител дружеството на няколко пъти да прави разплащания от авоарите си предмет на запора, което означавало, че не може да се приеме да е налице хипотезата на чл. 14, ал. 1, т. 6 от ОУ по застраховката „Финансов риск“. Това, че запорът налаган от НАП не било съществено за застрахователя обстоятелство личало и от писмото му от 31.10.2019 г., където дружеството не е счело, че налагането на друг запор върху МПС на длъжника от 31.10.2019 г. е основание за обявяване предсрочна изискуемост на кредита Дори и да се приеме, че този запор наложен от НАП може да се квалифицира, като обстоятелство по чл. 14, ал. 1, т. 6 от ОУ, то едно подобно неизпълнение не се явявало значително с оглед интереса на застрахователя, поради вече изложената реакция на застрахователя с негово писмо от м.10.2019 г. Нямало и пряка причинна връзка между хипотетичното неизпълнение от страна на банката да уведоми БАЕЗ за наложения запор и настъпването на застрахователното събитие, защото не това обстоятелство е продиктувало неплащането на вноската от 26.09.2019 г. Прави се позоваване и на текста на чл. 14, ал. 1, т. 6 от ОУ, от където следвало, че банката няма задължение да уведомява застрахователя за обсъждания запор, тъй като тази информация подлежи на предоставяне само ако самия застраховател изрично я поиска, което в случая не било направено от БАЕЗ. Нямало нарушаване и на чл. 14, ал. 1, т. 13 от ОУ свързано с необходимостта от служебно събиране на суми от всички сметки на „Ю.Л.“ ЕООД поддържани при банката-ищец. С оглед забраната на чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ банката не е имала правно основание към 26.06.2019 г. да извършва служебно инкасиране на суми от сметките на длъжника, като ако това е било направено, то тези действия биха били нищожни. И тук ищеца смята, че дори и да се приеме обратното, а именно, че банката е допуснала неизпълнение на задължението си по този текст, то това не съставлявало съществено за интереса на застрахователя обстоятелство и не то е довело до настъпването на застрахователното събитие. Ищецът поддържа, че на самостоятелно основание е легитимиран да получи търсеното от него застрахователно обезщетение и по повод на изтъкнатото събитие в претенцията му от 01.10.2020 г., а именно поради неплатежоспособността и обявяването на  „Ю.Л.“ ЕООД в несъстоятелност. Тази претенция била съобразена с това, че „Ю.Л.“ ЕООД е неплатежоспособно и поради това обявено в несъстоятелност, като вземанията на банката били предявени в производството по несъстоятелност, в т.ч. приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността, като аргумент за обратното не следвал от довода на ответника, че състоянието на неплатежоспособност на длъжника било настъпило на датата – 30.06.2020 г., защото това евентуално е датата на влизане в сила на решението на ОС-Бургас разгледал молбата по чл. 625 ТЗ, но не и началната датата на приетата от съда неплатежоспособност, която е 31.12.2019 г. възприета в именно това решение. Предвид това, че датата на неплатежоспособността на длъжника предшествала  настъпването на застрахователното събитие – 11.03.2020 г. следвало, че е реализирано основание за плащане по застраховката и при условията на чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 1 от ОУ.                                     

В допълнителния отговор ответния застраховател поддържа възраженията си срещу предявените искове и оспорва твърденията на ищеца. Неправилно се реферирало към нормата на чл. 382 ГПК, която по скоро касаела сключването на лични застраховки от физически лица – кредитополучатели обезпечаващи финансовия риск на кредитора, като обезпечения по сключени договори за кредит. Невярно било, че обезпеченията по договора за кредит са изчерпателно регламентирани само в текста на чл. 5 от договора, като сред тях не фигурирало такова за сключване и поддържане на застраховки на имущество на  „Ю.Л.“ ЕООД и оттук извода, че застраховането на имущество не съставлява основание за отпускането на кредита. Поддържа се, че тълкуването на кредитната сделка, в т.ч. систематичното място на чл. 6 от него показва, че задължението за застраховане е неизменна част от обезпеченията по кредита. „Ю.Л.“ ЕООД имало ясно вменено задължение да застрахова предоставеното под формата на залог имущество. В този контекст била и уговорката за възлагането на разноските по чл. 7 от договора за кредит, където не се правело разграничение между ангажиментите по чл. 5 и чл. 6 имащи една и съща обща цел – да се постигне обезпечаване на задълженията. Предвид това неизвършването на контрол от страна на банката спрямо изпълнение на задължението по Гл. 3 от договора за кредит влизало в пряко противоречие със задължението й поето в чл. 6, т. 2 от ОУ за недопускане намаляване на предоставеното обезпечение. От ответника недопустимо се смествали понятията и нормативно заложените положения в нормите на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 362, ал. 2 КЗ, като застрахователя БАЕЗ не трябвало да носи отговорност за това, че не е задал въпроси във връзка с извести факти, които са изцяло в компетенциите и отговорностите на банката, но липсата на подобен въпрос не можела да изключи факта, че с тези си конкретни действия /липса на надзор върху задълженията на кредитополучателя за застраховане на имущество, служещо за обезпечение/ банката е допуснала положение на недопустимо намаляване на обезпеченията по кредита, което само по себе си е изключен риск. Опонира се и по твърдението на ищеца, че към момента на сключването на договора за кредит и усвояването на заема имуществото дадено, като обезпечение от длъжника е било застраховано, като са развити аналогични на тези в отговора доводи за вида застраховано имущество, какво е покритието на тези застраховки, за кои правоотношения се отнасят, както и относно плащането на застрахователните премии по тях. Не се приема и довода, че дори да се приемело липса на изпълнението на задължението за застраховане имуществото на  „Ю.Л.“ ЕООД дадено като обезпечение, то подобно неизпълнение било незначително с оглед интереса на застрахователя, а така също че липсва причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Липсвали усиля от банката да проведе обективна проверка за това, дали заявените от „Ю.Л.“ ЕООД причини за влошаване на финансовото й състояние, което препятства обслужването на задълженията по кредитната сделка са действително осъществили се, като нямало основание подобен факт да се извежда от самото изявление на длъжника и констативен протокол съставен от лица, за чиято компетентност няма сведения по делото. Настоява се, че банката има задължение два пъти годишно да прави преглед на състоянието на дадените обезпечения и това не било обвързано от това, дали БАЕЗ е отправяла подобни искания за оглед на място или не го е правил. Това било изключително задължение на банката, защото тя извършва банкова дейност по занятие, която изисква максимална степен на полагане на грижи. На следващо място се отбелязва, че земеделската техника ползвана от длъжника за да предоставя услуги в полза на други земеделски производители съставлява негово имущество попадащо в търговското му предприятие и то също подлежи на застраховане, като това важи и за вземанията, които се пораждат от предоставянето на тези услуги в полза на трети лица. Това правело несъстоятелен довода на ищеца развит на стр. 10 от ДИМ. Ответникът смята, че само неполагането на дължимата грижа имуществото предмет на даденото обезпечение да бъде застраховано, съставлявало обстоятелство, което е изключен риск и освобождава ответната страна от бремето да плаща застрахователно обезщетение. Относно неизчерпването на механизмите за защита на вземането на банката от длъжника преди да се предяви застрахователната претенция, ответникът определя като неоснователно и поредна проява на неположена, но дължима грижа на добрия търговец, защото задължението за активиране на всички възможности за събиране на вземането по договора за кредит, съответно постигане минимизиране на вредите, съгласно установеното правило на чл. 14, ал. 1, т. 13 от ОУ. Прави се позоваване, че липсата на провеждан регулярен мониторинг от банката върху дейността и имуществото на длъжника - „Ю.Л.“ ЕООД е поставила в опасност правата на застрахователя и ги е компрометирала. Нямало представяне на доказателства за направата на двукратни проверки годишно с подобен предмет и отчитането им пред застрахователя. БАЕЗ изтъква, че е отправяло искания до банката с предмет проследяване актуалното финансово и имуществено състояние на длъжника по застрахования кредитен риск, като в тази насока било писмо от 10.06.2019 г., по което бил получен отговор на 19.06.2019 г. за резултат от мониторинг датиращ от месец – април 2019 г. Относно поддържаното от ищеца настъпване на юридическо събитие – суховой се прави оспорване, че няма доказателства за реализирането му, като самата банка своевременно е трябвало да поиска още при първото позоваване на длъжника за подобно събитие издаден официален документ от независим орган за подобна причина за погиване на част от насажденията на длъжника. Добавя се и това, че ако се касае до събития имащи естеството на непреодолима сила, то те изобщо не са от кръга на застрахованите рискове. Напълно превратно ищецът тълкувал определената от съда по несъстоятелността дата на неплатежоспособност на „Ю.Л.“ ЕООД, като е свързал с нея твърдение, че до тази дата дружеството е имало потенциал да обслужва задълженията си в т.ч. и към банката. Реалната дата, на която по отношение на „Ю.Л.“ ЕООД трябвало да се приеме, че не е способно да покрива задълженията си била 26.09.2019 г., защото тогава е било преустановено обслужването на кредитните задължения по договора между ищеца и длъжника му, като е направен анализ на заключението на вещото лице прието по делото за несъстоятелност. На база този анализ се поддържа, че в периода между 26.09.2019 г. и 31.12.2019 г. „Ю.Л.“ ЕООД обективно не е разполагало с финансовата възможност да обслужва задълженията си към ищеца. Относно несъгласуване на заявени от банката искания за предприемане на дадени действия по събиране на вземането по кредита, от БАЕЗ се възразява, че недавайки съгласие за пристъпване към реализация на заложеното имущество по реда на ЗОЗ ответникът бил предотвратил вероятно и по тежки финансови и икономически последици за длъжника, съответно да ограничи още повече възможността му да се разплати с банката. Несъответно с банковата практика било и пристъпването към обявяване на кредита за предсрочно изискуем с оглед неизпълнение на задължение в размер на сумата от една вноска равна на 5 000 лв., като се допуска, че подбуда за подобно поведение вероятно е желанието да се ползва застрахователното покритие. По отношение на наложения от НАП запор върху сметките на  „Ю.Л.“ ЕООД и впоследствие допуснатите разрешения за три плащания от тях, ответната страна смята, че това не е довело до своевременно и цялостно изпълнение на задълженията на длъжника, защото последния имал огромни по размер такива, които нямало как да се обслужат с разрешените от публичния изпълнител разплащания. Настоява се, че наложените запори от НАП са били ясна индикация за затрудненията на длъжника, като въпреки това вместо да използва предвидените в договора за кредит и в банковата практика механизми за обезпечаване имуществото на кредитополучателя, то банката целенасочено е предприела водеща до сигурен фалит на длъжника й, без възможност да постигне удовлетворяване на вземанията си по ред различен от това да претендира заплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът продължава да поддържа, че по отношение налагането на запора върху сметките на длъжника, банката е знаела за това обстоятелство към момента, когато е изпратила резултатите от регулярния мониторинг, но не го е обявила своевременно пред застрахователя. По въпроса за служебното инкасиране на суми от сметки на длъжника в банката ищец и позоваването на последната на нормата на чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ, ответника опонира с това, че в случая приложение трябва да намери текста на чл. 43 от ЗОЗ според които откриването на производство по несъстоятелност спрямо залогодателя не спира запознатото изпълнение по чл. 32 ЗОЗ, когато се установи наличието на залози вписани по реда на този закон. Акцентира се над това, че според правилото на чл. 19, ал. 2 от договора за кредит, банката е разполагала с правото при неиздължаване на вноската с падеж – 26.09.2019 г. да пристъпи към незабавно служебно събиране на изискуемите суми, но не го е направила, при все че поддържа, че до 31.12.2019 г. дружеството – длъжник е могло да изпълни безпрепятствено задълженията си по договора. За второто основание, от което ищеца черпи аргументи за получаване на застрахователно обезщетение, ответника продължава да стой на тезата, че банката неправилно тълкува чл. 5, ал. 1 от ОУ, като предпоставка за настъпване на покрит риск – неплатежоспособност, като за такъв следвало да се смята факта на обявяването на длъжника в несъстоятелност, което ставало по силата на постановеното съдебно решение, а не с оглед възприетата дата на неплатежоспособност на дружеството, както и към датата на настъпване на застрахователното събитие по първата застрахователна претенция. В този контекст не могло да се приеме, че забавата за плащане на обявеното за  изискуемо парично задължение, която е настъпила на 11.03.2020 г. е следствие от обявяването в несъстоятелност на длъжника, което е станало с решение от 19.06.2020 г. Освен това изцяло неправомерно било поведението на застрахованата банка да предяви нова втора застрахователна претенция с покрит риск – неплатежоспособност, по отношение  на едно и също неплатежно задължение от длъжника, при все че първата такава е била разгледана и ликвидирана.                

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

С Договор за инвестиционен кредит № 232-С от 02.07.2018 г. се установява, че между „И.“ АД от една страна действащо като кредитор и дружеството – „Ю.Л.“ ЕООД в качеството му на кредитополучател е постигнато съгласие за встъпване в кредитно правоотношение с предмет предоставяне от кредитора на кредитополучателя на инвестиционен банков кредит в размер на сумата от 1 900 000 лева, чието предназначение е за рефинансирането на получен от „*****“ АД търговски заем за бъдеща продукция. Уговорено е, че средствата по кредита могат да бъдат използвани само при учредяване на съответното обезпечение /залог на търговското предприятие на дружеството-кредитополучател/ и неговото застраховане, както и при депозиране от кредитополучателя на писмено искане за усвояването му. Според чл. 13 от договора на разположение на банката-кредитор са правата да изисква от кредитополучателя справки, данни и документи, информация, вкл. годишен отчет след края на финансовата година, съдържащ баланс, отчет за приходите и разходите и обяснителни бележки, доказващи платежоспособността на кредитополучателя, както и да извършва проверки свързани с финансовото състояние на кредитополучателя, целевото използване на кредита, както и състоянието на обезпеченията. Сред задълженията поети от кредитополучателя според клаузата на чл. 14 от кредитната сделка е и това да предоставя на банката ежемесечна информация в писмен вид относно състоянието на заложените в полза на банката вземания към трети лица – в т.ч. изпълнение, неизпълнение, разсрочване, промяна или погасяване на вземанията, ведно със съответните документи относно промените.

Съгласно Договор за учредяване на залог върху търговско предприятие сключен по реда на ЗОЗ на 02.07.2018 г. залогодателя „Ю.Л.“ ЕООД е учредил в полза на залогоприемателя - „И.“ АД залог върху цялото си търговско предприятие с цел обезпечаване на всички вземания на банката, в т.ч. – главница, лихви, неустойки, комисионни, разноски и други, произтичащи от сключения договор за инвестиционен кредит от 02.07.2018 г. От залогодателя е поето задължение да застрахова заложеното имущество за своя сметка срещу общоприетите в търговския обмен рискове, като банката е посочена като единствен получател на застрахователните суми, а застрахователните суми и конкретния застраховател подлежат на предварително съгласуване с банката, съответно застраховките подлежат на подновяване до пълното погасяване на обезпеченото вземане. Налице е и задължение за залогодателя да уведомява незабавно в писмена форма банката за всички повреди и посегателства над заложеното имущество или отделни активи от него. Индивидуализацията на активите попадащи в търговското предприятие на „Ю.Л.“ ЕООД е направена в приложения, съставляващи неразделна част от договора, а именно : Приложение № 1 – Опис на трайни лозови насаждения, ведно с капково напояване и ограда; Приложение  № 3 – Опис на ДМА – Машини, оборудване и транспортни средства и Приложение № 4 – Опис на вземания към 31.05.2018 г.

Ангажирано е удостоверение № 1192778/13.07.2018 г. издадено от ЦРОЗ относно вписан особен залог по реда на ЗОЗ по партидата на „Ю.Л.“ ЕООД, като според същото се констатира, че на 13.07.2022 г. от „Ю.Л.“ ЕООД в полза на  „И.“ АД е вписан под № 2018071301699 особен залог върху търговско предприятие с период на действие на вписването до 13.07.2023 г. Приложен е и опис на имуществото по отношение на което е учреден залогът върху търговско предприятие вписан  под № 2018071301699. Приложени са и заявление за вписване на договор за залог на търговско предприятие от 02.07.2018 г., както и потвърждение за вписване в ЦРОЗ, от което е видно, че на 13.07.2018 г. в 14,05 ч. е извършено първоначално вписване  под № 2018071301699 на договор за залог.

Приложена е справка за усвоени и погасени суми към 22.02.2021 г. по договор за инвестиционен кредит № 232-С от 02.07.2018 г. с кредитополучател - „Ю.Л.“ ЕООД, от която е видно, че към 16.07.2018 г. усвоената от дружеството-кредитополучател сума възлиза на 1 990 000 лева, а извършените погашения по нея са три, а именно : на 26.08.2018 г.  в размер на сумата от 5 000 лева; на 26.09.2018 г.  в размер на сумата от 5 000 лева; и на 26.08.2019 г. в размер на сумата от 5 000 лева, като непогасения остатък по главницата към датата на справката възлиза на сумата от 1 975 000 лева.

На 05.07.2018 г. „И.“ АД се е обърнал към ответника – „БАЕЗ“ ЕАД със заявка за застраховане на кредити и финансирания, като е поискал извършването на застраховане на кредит отпуснат от банката в полза на „Ю.Л.“ ЕООД в размер на сумата от 1 990 000 евро с период на валидност на заявения кредитен лимит от 02.07.2018 г. до 26.09.2025 г., като изпълнението на кредитното задължение е обезпечено с учреден залог върху търговското предприятие на дружеството-кредитополучател.

Видно от препис-извлечение от протокол от редовно заседание на Съвета на директорите на „БАЕЗ“ ЕАД, което се е състояло на 07.08.2018 г. се установява, че от управителния орган на дружеството са взети решения, както следва : утвърдени са параметри за сключване на рамкова полица с „И.“ АД за застраховане на плащания на продукта – застраховка на кредити и финансирания; одобрен е кредитен лимит в размер на 1 990 000 лв. съгласно подадена заявка за застраховане от 10.07.2018 г. от „И.“ АД за застраховане на плащанията от „Ю.Л.“ ЕООД по продукта за застраховане на кредити и финансирания.  

Видно от сключен застрахователен договор № 2114******080818 от 08.08.2018 г. между „БАЕЗ“ ЕАД и „И.“ АД е учредено застрахователно правоотношение по застраховка кредити и финансирания, като предмет на същото е застраховане на кредит отпуснат от банката в полза на „Ю.Л.“ ЕООД в размер на сумата от 1 990 000 евро с период на валидност на заявения кредитен лимит от 02.07.2018 г. до 26.09.2025 г., като периодът на валидност на полицата се разпростира от 02.07.2018 г. до 26.09.2025 г. Уговорено е, че „И.“ АД следва да заплати застрахователна премия в размер на сумата от 19 900 лева за първата година от застрахователното покритие. Според действащите към договора специални условия – застрахованият поема задължение да извършва и предоставя на застрахователя в срок до 30 дни след извършване на ежегоден преглед за финансовото състояние на  „Ю.Л.“ ЕООД преглед на наличностите и достъпността на обезпеченията. Предвидено е, че при предявена претенция по застраховката и изплащане на застрахователно обезщетение по нея за застрахователя възниква правото да получава всяко постъпило плащане от кредитополучателя или от трето лице във връзка с реализацията на обезпечението, като същото се разпределя в съотношение 90/10 в полза на застрахователя спрямо застрахования, като това положение продължава до пълното погасяване размера на изплатеното обезщетение. Неразделна част от договора са и общите условия за застраховка на кредити и финансирания одобрени от „БАЕЗ“ ЕАД и с последно изменение в тяхното съдържание от 03.10.2014 г.               

На 05.07.2019 г. е подписано допълнително споразумение към застрахователен договор № 2114******080818, по смисъла на което страните са договорили изменение на условията по застрахователната полица, а именно кредитният лимит застрахован по нея е установен на сумата от 1 980 000 евро, а застрахователното покритие е с период на валидност от 01.07.2019 г. до 26.09.2025 г.

    Представени са две електронни писма изпратени датиращи от 10 и 17 юни 2019 г., като с първото от тях представител на „БАЕЗ“ ЕАД е поискал от „И.“ АД по повод изтичане на първата година от валидността на сключения застрахователен договор информация за остатъчния размер на кредита, както и информация от извършен мониторинг на финансовото състояние на „Ю.Л.“ ЕООД, а с второто представител на „И.“ АД е дал разяснение, че остатъчния размер на кредита на дружеството  „Ю.Л.“ ЕООД към датата – 17.06.2019 г. възлиза на сумата от 1 980 000 лева, като е предоставен и доклад за регулярен финансов мониторинг на дружеството  

Видно от писмено уведомление изпратено от „Ю.Л.“ ЕООД до „И.“ АД по повод изпълнението на сключения по между им договор за кредит от 02.07.2018 г. от кредитополучателя са изложени неблагоприятни за стопанската дейност на дружеството обстоятелства свързани с лоши атмосферни условия през стопанската 2019 г., което води до ниски добиви на грозде, респективно ниски изкупни цени на тази продукция, което допълнително се отразява негативно върху приходите на дружеството. Изтъкнати са и загуби на насаждения от дружеството, поради реализирал се горещ вятър /суховей/, които по отношение масивите в село Зимен възлизали на 40-50 %. Разкрито е и обстоятелството, че сметките на „Ю.Л.“ АД са с наложени от НАП запори, което ограничава кредитополучателя във възможността му да обслужва плащанията по главници и лихви към банката по отпуснатия инвестиционен кредит. Предвид това неблагоприятно финансово положение, в което „Ю.Л.“ ЕООД се намирало, то същото нямало капацитет да обслужи задълженията си по договора за кредит, както и публичните такива към НАП.  Изявлението е получено от банката-кредитор на 18.09.2019 г. В отговор на това уведомление на 10.10.2019 г. „И.“ АД изпраща до „Ю.Л.“ ЕООД писмо, с което го уведомява, че просрочените му задължения по договора за кредит към 10.10.2019 г. възлизат на сумата от 10 978,68 лв., като същите са формирани от главница, договорна лихва и лихва за забава. Кредитополучателят е подканен от банката в 7-дневен срок да предприеме действия по погасяване на този му изискуем паричен дълг, като е изрично предупреден, че ако това не бъде направено, то банката ще се възползва от правото си да обяви целия предоставен кредит за предсрочно изискуем. Изявлението е достигнало до адресата му -  „Ю.Л.“ ЕООД на 10.10.2019 г.

Приложено е писмо от 24.10.2019 г., с което „И.“ АД се обръща към застрахователя-ответник „БАЕЗ“ ЕАД, съгласно ПУ към договора за застраховка на кредити и финансирания с искане да се съгласуват действията на банката свързани с евентуалното обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по договор за инвестиционен кредит от 02.07.2018 г. сключен с „Ю.Л.“ ЕООД и предприемането на изпълнение спрямо предоставеното по кредитната експозиция като обезпечение в полза на банката имущество. Поискано е съгласуването да бъде извършено до края на работния ден на 31.10.2019 г. В това си писмо банката се позовава, че кредитополучателя по договора за кредит от 02.07.2018 г. е допуснал просрочване на свое парично задължение имащо падеж – 26.09.2019 г., което задължение не е било обслужено въпреки изпратено от банката уведомление за напомняне и изискване да бъде заплатено в ясно уточнен срок. В изложението на писмото застрахованата банка осведомява застрахователя – „БАЕЗ“ ЕАД, че при направена към 02.10.2019 г. справка по партидата на длъжника -  „Ю.Л.“ ЕООД открита в ЦРОЗ във връзка с вписания особен залог е констатирано наличието на наложени обезпечителни мерки от НАП, като въз основа на тях са били наложени запори върху МПС и недвижими имоти притежавани от длъжника. Това се потвърждава от приложено удостоверение издадено от ЦРОЗ на 02.10.2019 г., от чието съдържание е видно, че на 02.10.2019 г. е извършено служебно вписване на запор постановен от НАП по реда на чл. 4 от ЗОЗ.

Съгласно писмо от 31.10.2019 г. „БАЕЗ“ ЕАД е отговорил на застрахованата банка, че същата трябва да предприеме действия насочени към предотвратяване и ограничаване възможността за настъпване на застрахователното събитие по полицата. Поискана е и пълна информация за наложения по инициатива на НАП запор върху имуществото на длъжника по застрахованата кредитна експозиция.

Приложен, като писмено доказателство е констативен протокол от извършена проверка  от представител на банката на целостта и качеството на обезпечението дадено от „Ю.Л.“ ЕООД във връзка със сключения договор за кредит от 02.07.2018 г., като според резултатите от направените наблюдения на място в село Зимен лозовите насаждения са погинали на 40-50 % от площта.

Според съобщение за наложен запор датиращо от 10.05.2019 г. се установява, че публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и суми предоставени за доверително управление притежавани от дружеството -  „Ю.Л.“ ЕООД до размер на сума равна на 231 194,14 лв., които обезпечават публични задължения изискуеми към 10.05.2019 г.  

Съгласно три броя разпореждания издадени на 03.06.2019 г., 02.07.2019 г. и 20.08.2019 г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е дал разрешение определена част от наличните и постъпващи суми по банковата сметка на „Ю.Л.“ ЕООД да се оставят на временно разпореждане на дружеството с цел погасяване на публични вземания към НАП.  

На 12.11.2019 г. „И.“ АД реагира на писмото на застрахователя, като изпраща ново уведомление до него, като го осведомява, че към датата на изпращане на същото „Ю.Л.“ ЕООД вече има допуснато просрочване и на задълженията си за заплащане на лихва по отпуснатия инвестиционен кредит, като към датата – 26.10.2019 г. това изискуемо задължение възлиза на сумата от 5 802,08 лв. Допълнено е, че във връзка с избягване настъпването на застрахователното събитие на 04.10.2019 г. представители на банката са извършили оглед на място на лозови насаждения разположени в землищата на селата – Зимен, Болодол и Зорница, като при непосредствените наблюдения е констатирано погиване на съществена част от лозовия масив на дружеството в село Зимен, както и намаляване на добива на грозде в селата Болодол и Зорница. Отбелязано е и това, че банката е пристъпила към изготвянето на подробен финансов анализ относно икономическото положение, в което се намира кредитополучателя, като същият в първия възможен момент ще бъде предоставен на вниманието на застрахователя.   

С уведомително писмо – покана за доброволно изпълнение от 02.12.2019 г. „И.“ АД упражнява преобразуващото си право да направи предсрочно изискуемо цялото задължение на „Ю.Л.“ ЕООД за връщане на остатък по предоставен инвестиционен кредит по договор от 02.07.2018 г., чиито размер възлиза, както следва : 1 970 000 лева – редовна главница; 5000 лв. – просрочена главница; 17 635,72 лв. – просрочена договорна лихва върху главницата за периода от 26.08.2019 г. до 25.11.2019 г.; 574,58 лв. – текуща договорна лихва върху главница за периода от 26.11.2019 г. до 28.11.2019 г.; 120,01 лв. – неустойка върху просрочена главница за периода 26.09.2019 г. до 28.11.2019 г. Банката – кредитор е извела легитимацията си на носител на упражненото право да обяви кредита за предсрочно изискуем при съображения, че от кредитополучателя е допуснато състояние на непогасяване в срок на вноски с настъпил падеж /главница и лихви/ дължими от 26.09.2019 г. На „Ю.Л.“ ЕООД е предоставен 7-днвен срок, считано от датата на получаване на поканата да пристъпи към цялостно погасяване на указаните в поканата парични задължения произтичащи от обявения за предсрочно изискуем банков кредит. Поканата е получена от управителя на „Ю.Л.“ ЕООД на 02.12.2019 г.

Според уведомление от 11.12.2019 г.  „И.“ АД се е обърнал към  „БАЕЗ“ ЕАД за процедура по съгласуване по реда на чл. 14, ал. 1, т. 11.1 от ОУ по застрахователния договор сключен по между им относно предприемането на действия от страна на банката спрямо кредитополучателя - „Ю.Л.“ ЕООД насочени към упражняване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на неизправното дружество – кредитополучател. Мотивите на банката за подобно действие се черпят от обстоятелствата, че предоставеният кредит с договор от 02.07.2018 г. е бил обявен за предсрочно изискуем, като общият размер на дължимата сума по кредитната експозиция възлиза на 1 999 835,42 лв. /главница и лихви/. Поднесена е и информация, че по партидата на „Ю.Л.“ ЕООД водена в ТР-АВ е констатирано отбелязване на обстоятелството, че на 18.11.2019 г. управителят на дружеството е подал молба за обявяване неплатежоспособност и откриване на производство по неговата несъстоятелност, като въз основа на тази молба е образувано дело по описа на ОС-Бургас с първо заседание насрочено за 12.12.2019 г.           

На 12.12.2019 г. „БАЕЗ“ ЕАД е изпратил писмо до „И.“ АД, с което застрахователят съгласува без резерви действието по упражняване на молба от кредитора „И.“ АД за откриване на производство по несъстоятелност на неизправния длъжник, като се поддържа основание неплатежоспособност.

На 07.01.2020 г. „И.“ АД е подало в ОС – Бургас молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Ю.Л.“ ЕООД, като е поискано да се обяви, че същото е неплатежоспособно.

Видно е, че на 16.01.2020 г. застрахователя „БАЕЗ“ ЕАД е съгласувал и действието по вписване пристъпване от страна на „И.“ АД към  изпълнение по реда на ЗОЗ относно удовлетворяване пълния размер на задължението по кредитна експозиция към 10.01.2020 г. по договор за инвестиционен кредит от 02.07.2018 г., като се пристъпи към осребряване на отделни активи от предприятието на длъжника, които са предоставени като обезпечение по силата на сключен договор за учредяване на залог върху търговско предприятие сключен по реда на ЗОЗ на 02.07.2018 г.

С претенция за застрахователно обезщетение застрахования - „И.“ АД е поискал от застрахователя „БАЕЗ“ ЕАД е поискал да получи плащане на застрахователно обезщетение по действаща полица от 02.07.2018 г., чиито общ размер е определен на сумата от 1 794 406.31 лв. изчислен при приложение чл. 17, ал. 1 от приложимите ОУ за застраховка на кредити и финансирания явяващи се неразделна част от цитираната полица, съставляваща 90 % от пълния размер на дължимите главница и лихви подлежащи на плащане по сключения договор за кредит от 02.07.2018 г. На 29.04.2020 г. - „И.“ АД е представил пред застрахователя и конкретна банкова сметка, ***явеното за изплащане застрахователно обезщетение по полицата от 02.07.2018 г.

Видно от писмо датиращо от 30.04.2020 г. по отправената към  „БАЕЗ“ ЕАД застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпил риск по полица от 02.07.2018 г. на застрахования в качеството му на кредитор спрямо длъжника „Ю.Л.“ ЕООД от застрахователя е направена констатация, че на 12.03.2020 г. в АВ по партидата на дружеството – длъжник е осъществено вписване на отчуждителни сделки с предмет 26 броя недвижими имоти, което може да се разглежда като действие водещо до сериозно редуциране на имущественото състояние на длъжника, които са реализирани при същевременно бездействие от страна на банката, и в резултат на това се създавало положение накърняващо регресния интерес на застрахователя. Дадено е указание до банката незабавно да пристъпи към иницииране на производство по ГПК пред съдебен изпълнител, като извърши всички действия, които в условията на извънредно положение законът допуска, като успоредно с това е указано на застрахованата банка да осъществи пълно изследване на притежаваните от длъжника недвижими имоти, в т.ч. да се снабди с документи установяващи собствеността върху тези имоти. 

С последващо писмо от 29.06.2020 г.  „БАЕЗ“ ЕАД е изискал от банката-ищец да осигури, както следва : експертно становище от агроном, в което да се предостави информация относно пълното или частично погиване на насажденията/съответно процент степен на увреждане на тези насаждения, както и актуалното им състояние с оглед евентуално настъпилите неблагоприятни атмосферни въздействия; доказателства за сключени от длъжника - „Ю.Л.“ ЕООД и действащи към момента на настъпване на неблагоприятните атмосферни условия застраховки „Земеделски култури“, в т.ч. наименование на застраховател, какви са покритите рискове и периода на това покритие, общия размер на застрахователната сума, отправянето на претенции за изплащане на обезщетения за възникнали застрахователни събития, както и изплатените размери на застрахователни обезщетения; данни за предходно отпускани кредити от „И.“ АД  в полза на „Ю.Л.“ ЕООД, в т.ч. и начина на тяхното погасяване /дали са използвани средства акумулирани от търговска дейности, или се касае до заемни средства от предприето рефинансиране/; данни за идентификация на земеделските парцели, върху които са изградени биологичните ДМА, съставляващи част от търговското предприятие послужило, като обект на особен залог, както и декларация от длъжника за изплатени му субсидии по схеми за подкрепа в земеделието.

„И.“ АД  е изготвил отговор и на така посоченото писмо, като до е изпратил на  „БАЕЗ“ ЕАД на 14.08.2020 г., като с него е представил на застрахователя пазарна оценка на лозовите масиви включени в баланса на „Ю.Л.“ ЕООД, като според резултатите от същата пазарната стойност на тези насаждения попадащи в активите на длъжника възлиза в общ размер на 2 791 818,40 лв., като стойността на тези разположени в три поземлени имота в землището на село Зимен е равна на сумата от 1 112 922,60 лв.  Що се касае до обстоятелствата свързани с информация относно пълното или частично погиване на насажденията/съответно процент степен на увреждане на тези насаждения, както и актуалното им състояние с оглед евентуално настъпилите неблагоприятни атмосферни въздействия е посочено, че банката не разполага с информация от подобно естество, която да й е била осигурена от длъжника, но е отбелязано, че на място експерта – агроном направил оценката е констатирал дейности по ново засаждане на една част от лозовите насаждения в село Зимен, а именно на тези погинали през 2019 г. при реализирани неблагоприятни атмосферни условия. Изтъкнато е също така, че всички предходни кредитни експозиции предоставени от „И.“ АД на „Ю.Л.“ ЕООД са били погасени от кредитополучателя към момент предшестващ предоставянето на кредитния ресурс по договора от 02.07.2018 г. На застрахователя са предоставени и данни за изплатените в полза на  „Ю.Л.“ ЕООД субсидии от ДФЗ за периода от 2014 до 2019 г.                      

Така се стига до датата – 14.09.2020 г., когато ответното застрахователно дружество е манифестирало писмен отказ да извърши плащане на застрахователно обезщетение в полза на „И.“ АД по предявената към него застрахователна претенция за настъпило застрахователно събитие в рамките на застрахователното покритие по  полица датираща от 02.07.2018 г. Причините за отказа са дефинирани в няколко групи : 1./ банката-кредитор е отпуснала кредит и позволила усвояването му от кредитополучателя без преди това да й са били представени сключени застраховки на имущество, което е било дадено под формата на обезпечение по учредения залог върху търговско предприятие от „Ю.Л.“ ЕООД, респективно не са предприети действия по самостоятелно застраховане на имуществото служещо като обезпечение, което застраховане да е за сметка на кредитополучателя, като е отбелязано, че ако тези изисквания са били стриктно съблюдавани от банката и имуществото е било застраховано за всички предвидени застрахователни рискове, то финансовото състояние на длъжника нямало да се влоши до степен да не може да покрива задълженията си по кредитната експозиция, обявяването на кредита за предсрочно изискуем, както и настъпването на застрахователно събитие по сключената полица; 2./ самото неуведомяване на застрахователя за пропуска да се сключат необходимите имуществени застраховки относно предмета на даденото обезпечение съставлявало нарушение по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 6 от ОУ, което е самостоятелно основание да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования; 3./ липсата на застраховка на имуществото служещо за обезпечение можело да се разглежда, като намаляване на предоставените обезпечения по кредита, а това също съставлявало нарушение на клаузи от общите условия / чл. 6, т. 2, пр. 3 и чл. 14, ал. 1, т. 8/ и също се явява самостоятелно приложимо основание обуславящо право за застрахователя да откаже изплащане по заявената претенция; 4./ налагането с акт на държавен орган на наказания или мерки /в случая налагане на обезпечителни мерки през м. 05.2019 г.  във връзка с образувано срещу длъжника по застрахованата експозиция изпълнително делото от публичен изпълнител/, които препятстват заплащането на отделни погасителни вноски по кредита – също се поддържа да е уредено основание  за застрахователя да откаже плащане по заявената претенция – чл. 6, т. 11 от ОУ; 5./ несвоевременното уведомяване на застрахователя за наличието на съществени обстоятелства, които могат да предизвикат реализацията на застрахователното събитие, в т.ч. и да спомогнат за изменение във финансовото състояние на длъжника – в този смисъл се сочи да е наложения през м.05.2019 г. запор от НАП на сметките на „Ю.Л.“ ЕООД, за което застрахователя не бил своевременно уведомен от застрахованата банка. Добавено е и това, че застрахованата банка не е проявила в достатъчна степен грижата на добрия търговец, доколкото не е осъществена съпоставка между стойността на даденото обезпечение и размер на застрахователно покритие на кредитната експозиция, като в този контекст се навеждат доводи за липса на регулярни огледи за състоянието на заложеното имущество, което било в компетенциите изцяло на банката-кредитор, а направеният такъв едва на 04.10.2019 г. след изрично известяване от длъжника, че има затруднения бил осъществен от лице, за което няма данни да разполага със специални знания за преценка състоянието на лозовите насаждения и евентуалното им погиване, респективно намаляване на добива от реколтата. Отбелязва се, че въпреки направените констатации за увреждане на насажденията не са взети мерки от кредитора за възстановяване нивото на намаленото обезпечение, което е било дадено по застрахованата кредитна експозиция, а това говорело за хипотеза на груба небрежност на застрахования, която обуславяла право на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение, каквото решение е взето. 

С молба от 20.01.2020 г. „И.“ АД е сезирал ответника – „БАЕЗ“ ЕАД с искане да бъде съгласувано действие по пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на отделни елементи от търговското предприятие на „Ю.Л.“ ЕООД на основание сключен договор за учредяване на залог върху търговско предприятие по реда на ЗОЗ от 02.07.2018 г. и вписан в ЦРОЗ. С отговор от 22.01.2020 г. „БАЕЗ“ ЕАД е направил изявление във връзка с инициираното от банката съгласуване, като не е изразил резерви по прилагане на поисканата мярка,респективно е указал на застрахования да осигури информация относно това кои отделни елементи от търговското предприятие на „Ю.Л.“ ЕООД ще се реализира изпълнение по реда на ЗОЗ. Впоследствие на 06.02.2020 г. застрахованата - „И.“ АД е осведомила ответния застраховател за имуществото спрямо което е пристъпно към изпълнение по учредения залог на търговско предприятие – недвижими имоти, движими вещи /оборудване, МПС-та/, вземания по банкови сметки на всички търговски банки в РБ, вземания от трети лица и други активи.  Съгласно следващо писмо на „БАЕЗ“ ЕАД от 14.04.2020 г. застрахователя е поискал от застрахованата банка да предприеме действия по принудително изпълнение спрямо недвижимите имоти на длъжника - „Ю.Л.“ ЕООД, които са разположени в Община – Тервел, Община – Генерал Тошево, Община – Добрич и Община – Силистра, доколкото това имущество е ликвидно и навременното предприемане на тяхната продажба ще доведе до известно минимизиране в размера на щетите. 

Видно от потвърждение за вписване в ЦРОЗ издадено на 07.02.2020 г. се констатира, че по искане на „И.“ АД по първоначално вписване с № 2018071301699 е извършено изменение с вписване № 2020020701471 съставляващо заявяване на пристъпване към изпълнение. Приложено е и самото заявление за вписване на пристъпване към изпълнение, където е посочено че същото следва да бъде насочено към отделни активи от търговското предприятие. Със съобщение от 12.02.2020 г. получено от „Ю.Л.“ ЕООД на 17.02.2020 г. заложния кредитор - „И.“ АД на основание чл. 32, ал. 1 ЗОЗ е уведомил длъжника, че е вписал пристъпване на преминаване към изпълнение на правата по сключения договор на залог върху търговско предприятие вписан в ЦРОЗ под  № 2018071301699, като го е предупредил за последиците от това действие.              

От приетото за доказателство решение от 19.06.2020 постановено по дело № 9/2020 г. образувано по описа на ОС-Бургас е обявена неплатежоспособност на  „Ю.Л.“ ЕООД с начална дата – 31.12.2019 г., като спрямо дружеството е открито производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите.

Съобразно изготвен от синдика на „Ю.Л.“ ЕООД списък на приетите вземания предявени в срока по чл. 685 ТЗ се констатира, че сред тях присъстват такива предявени от кредитора - „И.“ АД, чиито общ размер възлиза на сумата от 2 137 828,06 лв., като същите имат за източник на възникване сключен договор за инвестиционен кредит от 02.07.2018 г. Така изготвения списък е одобрен по реда на чл. 692, ал. 1 ТЗ от съда по несъстоятелността чрез постановено определение от 15.09.2020 г.

С втора претенция за застрахователно обезщетение /депозирана пред застрахователя на 01.10.2020 г./ застрахования - „И.“ АД е поискал от застрахователя „БАЕЗ“ ЕАД да получи плащане на застрахователно обезщетение по действаща полица от 02.07.2018 г., чиито общ размер е определен на сумата от 1 794 406.31 лв. изчислен при приложение чл. 17, ал. 1 от приложимите ОУ за застраховка на кредити и финансирания явяващи се неразделна част от цитираната полица, съставляваща 90 % от пълния размер на дължимите главница и лихви подлежащи на плащане по сключения договор за кредит от 02.07.2018 г. при посочен покрит риск – неплатежоспособност.  

На 23.11.2020 г. „БАЕЗ“ ЕАД е отказал плащане и по втората претенция на застрахованата - „И.“ АД, като се е мотивирал с това, че на основание чл. 7 от приложимите ОУ за застрахователно събитие се смята – просрочване на изискуемо и безспорно задължение на длъжника за плащане на главницата и/или уговорената лихва по договора за кредит за период, по-дълъг от периода на изчакване, вследствие на някой от покритите в чл. 5 от ОУ рискове. Позицията на застрахователя е, че в тази клауза е вложен смисъл, че просрочването на изискуемо и безспорно задължение по договора за кредит трябва да се намира в пряка причинно-следствена връзка със сбъдването на застрахователното събитие, което трябва да предшества забавата в изпълнението на изискуемото задължение по кредита. В този контекст за да възникне правото на застрахования да иска изплащане на застрахователно обезщетение за покрит риск „неплатежоспособност“ е нужно забавата в плащането на изискуемото задължение да е настъпила заради обявена от компетентния съд неплатежоспособност на длъжника. В случая това условие не се било реализирало, защото забавата за плащане на изискуемото задължение на длъжника към банката е настъпила на 11.03.2020 г. и тя не е причинена от настъпилата на 30.06.2020 г. неплатежоспособност на същия. По тази, а и по причините изтъкнати в предходен отказ за плащане по застрахователна претенция възпроизведен в уведомление от 14.09.2020 г. застрахователя смята, че за него не  е възникнало задължение да извърши плащане по отправената към него втора застрахователна претенция от застрахованата банка-ищец.

Ангажирана е застрахователна полица за имуществено застраховане от 18.05.2018 г., която е сключена между „Ю.Л.“ ЕООД и „Д.З.“ АД, и има за предмет застраховане на трайни насаждения – лозя с площ от 465 дка. разположени в три поземлени имота в село Зимен, като периодът на застрахователно покритие обхваща времето от 22.05.2018 г. до 21.05.2019 г., а покритите рискове са градушка, буря, проливен дъжд, пожар, измръзване /в т.ч. от осланяване/. Застрахователната сума е уговорено да е равна на 465 000 лв.  Застрахователната премия е уговорена на сумата от 5 208 лв. и е предвидено да се заплати на три вноски. Приложени са три броя платежни нареждания от 18.07.2018 г., 17.08.2018 г. и 05.10.2018 г., като с всяко от тях е сторено плащане на вноска по полицата в размер на сумата от по 1769,33 лв.        

Ангажирана е застрахователна полица за имуществено застраховане от 18.05.2018 г., която е сключена между „Ю.Л.“ ЕООД и „Д.З.“ АД с ползващо се лице – „И.“ АД, и има за предмет застраховане на трайни насаждения – лозя с площ от 982,505 дка. разположени в седем поземлени имота в селата – Зорница и Белодол, като застрахователната полица влиза в сила, считано от 19.05.2018 г., а покритите рискове са градушка, буря, проливен дъжд, пожар. Застрахователната сума е уговорено да е равна на 393 002 лв. Застрахователната премия е уговорена на сумата от 16 742,01 лв. и е предвидено да се заплати на три вноски. Приложени са два броя платежни нареждания от 18.07.2018 г. и 17.08.2018 г., като с всяко от тях е сторено плащане на вноска по полицата в размер на сумата от по 5 687,82 лв.       

За целите на производството са приети и Общи условия за застраховане на земеделски култури приети и действащи при „Д.З.“ АД към периода на действие на посочените две полици. 

Ангажирана е застрахователна полица за застраховка на имущество „Защитено имущество“, която е сключена между „Ю.Л.“ ЕООД и ЗАД „А.“ с ползващо се лице – „И.“ АД, която има за предмет застраховка на машини, съображения и оборудване /системи за капково напояване на 607,185 дка. винени лозя разположени в 6 имота в село Белодол/, като уговорения период на застрахователно покритие обхваща времето от 23.11.2017 г. до 22.11.2018 г., а покритите рискове са тези по клаузи – А, Б1, Б2, Б5, Д4 и В. Застрахователната сума е уговорено да е равна на 621 323,03 лв. Застрахователната премия е уговорена на сумата от 1 570,43 лв. и е предвидено да се заплати на две вноски. Ангажирано е платежно нареждане от 22.05.2018 г., с което е извършено плащане на втора вноска по посочената полица „Защитено имущество“ в размер на сумата от 785,21 лв.     

Ангажирана е застрахователна полица за застраховка на имущество „Защитено имущество“, която е сключена между „Ю.Л.“ ЕООД и ЗАД „А. с ползващо се лице – „И.“ АД, която има за предмет застраховка на машини, съображения и оборудване /системи за капково напояване на 430,864 дка. винени лозя разположени в 2 имота в село Зорница, както и застраховка на ограда на 430,864 дка. винени лозя и на 1066 бр. циментови колове, оградна мрежа – 3200 л.м. и три броя портали разположени в 2 имота в село Зорница /, като уговорения период на застрахователно покритие обхваща времето от 23.11.2017 г. до 22.11.2018 г., а покритите рискове са тези по клаузи – А, Б1, Б2, Б5, Д4 и В. Застрахователната сума е уговорено да е равна на  534 101,39 лв. Застрахователната премия е уговорена на сумата от 1535,03 лв. и е предвидено да се заплати на две вноски. Ангажирано е платежно нареждане от 22.05.2018 г., с което е извършено плащане на втора вноска по посочената полица „Защитено имущество“ в размер на сумата от 767,51 лв.              

Ангажирана е застрахователна полица за застраховка на имущество „Пожар и допълнителни рискове“, която е сключена между „Ю.Л.“ ЕООД и ЗК „Б.И.“АД с ползващо се лице – „И.“ АД, която има за предмет застраховка на машини, съображения и оборудване /системи за капково напояване на 607,185 дка. винени лозя разположени в 6 имота в село Белодол/, като уговорения период на застрахователно покритие обхваща времето от 18.11.2018 г. до 27.11.2019 г., а покритите рискове са тези по клаузи – А, Б1, Б3, Б5, Б6 и Р1. Застрахователната сума е уговорено да е равна на 586 941,55 лв. Застрахователната премия е уговорена на сумата от 1 017,75 лв. и е предвидено да се заплати на четири вноски.        

Ангажирана е застрахователна полица за застраховка на имущество „Пожар и допълнителни рискове“, която е сключена между „Ю.Л.“ ЕООД и ЗК „Б.И.“АД с ползващо се лице – „И.“ АД, която има за предмет застраховка на машини, съображения и оборудване /системи за капково напояване на 430,864 дка. винени лозя разположени в 2 имота в село Зорница, както и застраховка на ограда на 430,864 дка. винени лозя и на 1066 бр. циментови колове, оградна мрежа – 3200 л.м. и три броя портали разположени в 2 имота в село Зорница /, като уговорения период на застрахователно покритие обхваща времето от 28.11.2018 г. до 27.11.2019 г., а покритите рискове са тези по клаузи – А, Б1, Б3, Б5, Б6 и Р1. Застрахователната сума е уговорено да е равна на  500 570,27 лв. Застрахователната премия е уговорена на сумата от 944,39 лв. и е предвидено да се заплати на четири вноски.  

Приобщени са и осем броя застрахователни полици по имуществена застраховка „КАСКО“ сключена между „Ю.Л.“ ЕООД и ЗАД „А.Б.“, чиито предмет е застраховане на земеделска техника и прикачен инвентар, а именно – Трактор, марка „KUBOTA” с рег. номер А08632, Трактор, марка „KUBOTA” с рег. номер А08633, Трактор, марка „KUBOTA” с рег. номер А08634 и Трактор, марка „KUBOTA” с рег. номер А08634, при застрахователно покритие обхващащо периодите от 26.11.2017 г. до 25.11.2018 г. и 26.11.2018 г. до 25.11.2019 г. Уговорените застрахователни суми са както следва : относно Трактор, марка „KUBOTA” с рег. номер А08632 и прикачен инвентар към него – 130 197,46 лв. за първия очертан период и 117 176,91 лв. за втория очертан период; относно Трактор, марка „KUBOTA” с рег. номер А08633 и прикачен инвентар към него – 130 197,46 лв. за първия очертан период и 117 176,91 лв. за втория очертан период; относно Трактор, марка „KUBOTA” с рег. номер А08634 и прикачен инвентар към него – 128 356,06 лв. за първия очертан период и 115519,65 лв. за втория очертан период; и  относно Трактор, марка „KUBOTA” с рег. номер А08635 и прикачен инвентар към него – 130 197,46 лв. за първия очертан период и 117 176,91 лв. за втория очертан период. Представени са 4 броя платежни нареждания, с които се установява заплащане на уговорените застрахователни премии по полиците със застрахователно покритие обхващащо периода от 26.11.2018 г. до 25.11.2019 г.

По делото са приети за писмени доказателства Общи условия за застраховка „Земеделски култури“, „Щети на имущество“, „Застраховане на трайни насаждения, „Селскостопански култури“, „Трайни и горски насаждения“, „Трайни насаждения“  като основни средства за производство“ одобрени и прилагани от застрахователите опериращи в Р. България, както следва : ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЗАД „ОЗК-Застраховане“, „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, „Уника“ АД, „ЗАД „Алианц“, ЗАД „А.“ АД, ЗАД „Асет Иншурънс“, „Бул Инс“ АД, „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,  „ЗД Евроинс“ АД, като съобразно клаузите установени в приобщените общи условия се установява, че сред тези застрахователни дружества няма такива, които да предлагат, като покрит риск по посочения вид имуществени застраховки – щети настъпили от събитието „Суховей“, нещо повече в преобладаващата си част упоменатите застрахователи изрично са посочили, като изключен по този вид застраховане риск – щети настъпили от суша, сухи ветрове и въздушни течения.

След изискване от НИМХ – филиал Варна е представено писмо от 11.11.2021 г., в което е отразено,че по данни от метеорологичната мрежа поддържана при НИМХ в района на село Зимен, община – Карнобат не функционира метеорологична станция, като най близката такава е установена в гр. Карнобат /разположен на около 10 км. от село Зимен/. В табличен вид са илюстрирани метеорологичните елементи имащи отношение към вероятност за наличие на явлението суховей, а именно на датите 13, 22, 26, 28 и 31 август 2019 г. от станцията в Карнобат са измерени максимални температури между 31,2 и 35,4 градуса, относителната влажност на въздуха е била в порядъка между 23 и 29 %, основната посока на вятъра е била североизток, а скоростта на неговото движение е 5 м.с. Пояснено е, че на анализираните пет дати времето в района на гр. Карнобат е сухо и се съпровожда от поне 4 дни без валежи преди всяка от датите. При наличие на тези метеорологични показатели и атмосферните циркулации над България се прави допускане, че вероятност за поява на явлението суховей е съществувала в района на гр. Карнобат в дните  13, 22, 26, 28 и 31 август 2019 г.

От синдика на „Ю.Л.“ ЕООД – М.К.е предоставена информация за процеса на осребряване на имуществото на дружеството, което е обявено в несъстоятелност. Посочено е, че е налице изготвена и влязла в сила първа частична сметка за разпределение на суми постъпили от осребрено имущество от масата на несъстоятелността, като според тази сметка в полза на кредитора – „И.“ АД е разпределена и изплатена сума в размер на 60 000 лв. С друго негово писмо от 17.02.2022 г. е дадена информация, че имуществото попадащо в масата на несъстоятелността на „Ю.Л.“ ЕООД обхваща трайни насаждения – лозя /без терените върху които са засадени/, както и движими вещи – стопански инвентар, машини и съоръжения, транспортно средство и компютърни конфигурации, като към момента се прави оценка на имуществото по елементи. 

Видно от прието за доказателство удостоверение от 02.02.2022 г., което е издадено от ЧСИ – С.Н.по изпълнително дело 20208050400668, по което кредитор е „И.“ АД, а длъжник „Ю.Л.Ю ЕООД е посочено, че по делото не са постъпвали суми от събрани вземания, т.ч. не са извършвани разпределения на постъпления.                  

Според прието основно заключение по допуснатата агро-техническа експертиза, което настоящия състав кредитира, като добросъвестно, компетентно и обективно изготвено базирано на прилагане на специални знания от вещото лице се установява, че лозовият масив в село Зимен е бил създаден през 2018 г. с общо засадени 154 854 броя лозички /по 333 броя на декар/, като за построяване на конструкцията са били използвани 27 900 броя стоманено-бетонни колове, като е спазвано междуредово разстояние от 3 метра, съответно вътре в реда 1 метър. Посочено е, че общия размер на лозовите насаждения в село Зимен е на площ от 465 декара, като засаждането им е извършено професионално. Пояснено е, че реколтата от такъв лозов масив може да се очаква, считано от 3-тата година, а активно плододаване започва от 4-тата година /2021 -2022 г./. През 2019 г., когато се поддържа да е настъпило увреждащото събитие /суховей/ лозовите насаждения все още не са били в период на плододаване. Дадена е дефиниция на явлението суховей, като е посочено, че това представлява вятър с висока температура и ниска относителна влажност срещащ се в районите на степите, пустините и полупустините. Има скорост от 5 до 20 м.с., а относителната влажност е по-ниска от 30 %. При проява на подобен вятър настъпва активно изпарение на вода от почвата, което води до изсъхване на лозовите насаждения и техните плодове. Отбелязано е, че на територията на България подобно явление не е често срещано, но данни за локална поява на суховей съществуват през годините. Вещото лице дава изчисление, че при възприемане на 40 % засягане на лозовите насаждения в село Зимен, то балансовата стойност на такъв процент изчислена при средни пазарни цени от 4.00 лв. за 2018 г. би била равна на 247 646 лева. В допълнително заключение по назначената САТЕ вещото лице – Л. след извършен непосредствен оглед на лозовите насаждения в района на село Зимен е дало отговор, че през 2019 г. са били закупени  54 000 броя лозички, които са подсадени на мястото на изсъхналите такива. Позицията на вещото лице е, че процесът по подсаждане е извършен професионално, като към момента на огледа лозовият масив е в отлично състояние. Пояснено е, че балансовата цена на закупените 54 000 броя лозички е по 2,20 на брой, или общо 118 800 лв., като тази информация е получена от вещото лице при разговор с негова колежка – агроном отговаряща за поддържането на лозовия масив в село Зимен.   

Според прието основно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна  експертиза, което настоящия състав кредитира, като добросъвестно, компетентно и обективно изготвено базирано на прилагане на специални знания от вещото лице се установява, че дружеството „Ю.Л.“ ЕООД е извършило цялостно усвояване на сумата отпусната под формата на кредитен лимит по договора за инвестиционен кредит сключен на 02.07.2018 г., а именно 1 990 000 лева, като това действие е настъпило еднократно на датата – 16.07.2018 г. Даден е и отговор, че при проверката на движението на средствата по сметката предназначена да служи за обслужване на кредитната експозиция на „Ю.Л.“ ЕООД по цитирания договор се констатира, че в пределите на периода от 01.01.2018 г. до 01.10.2021 г. са извършени плащания за погасяване на лихви в размер на общо 62 996,30 лв. и плащания по главници в размер на 15 000 лв. Пояснено е, че към датата – 16.03.2020 г. кредитополучателя „Ю.Л.“ ЕООД има изискуеми и необслужени задължения произтичащи от сключения договор за инвестиционен кредит от 02.07.2018 г. възлизащи на сумата от общо 2 085 266,07 лв., като от тях 1 975 000 лв. са главница, а 18 784,79 лв. – договорна лихва. Относно размерът на потенциално дължимото застрахователно обезщетение застрахователен договор от 08.08.2018 г. при съобразяване на разписаните в същия условия и отчитане размера на непогасените задължения за главница и лихви към датата – 16.03.2020 г. се определя на сумата от 1 794 406,31 лв. /90 % от общата стойност на дължимите към упоменатата дата главница и лихви/. Направен е и извод, че размерът на законната лихва начислена за забавата допусната в периода от 14.09.2020 г. до 23.02.2021 г. върху главно вземане в размер от 1 794 406,31 лв. е равна на сумата от 80 748,28 лв. При анализа на приходите от стопанската дейност на дружеството - „Ю.Л.“ ЕООД през 2018 г. вещото лице формира заключение, че тези от продажба на грозде са в порядъка на 53 %, а тези от предоставяне на услуги са на равнище от 47 %, като тази пропорция съществено се променя през 2019 г., когато едва 14 % от приходите на дружеството са с източник продажба на грозде, а 86 % са такива постъпили вследствие на предоставени услуги. Що се касае до ДМА – лозови насаждения в село Зимен вещото лице е отбелязало, че същите са засадени в периода 2017-2018 г., като същите и към края на 2019 г. са неплододаващи, респективно не са заведени като биологичен дълготраен активи и нямат определена стойност като такъв. Разходите генерирани за изграждането на този актив на дружеството към края на 2017 г. са осчетоводени да възлизат на сума в размер от 239 хил. лв., а към края на 2018 г. те достигат размер от 1 548 хил. лв., съответно към края на 2019 г. са на ниво от 983 хил. лв. Вещото лице е дало и подробна извадка на плащанията осъществени в периода от 20.05.2019 г. до 26.09.2019 г. през банковата сметка открита от „Ю.Л.“ ЕООД в „И.“ АД, като се наблюдават преводи в полза на различни правни субекти, в т.ч. и на НАП, като преимуществено сумите са в размер до 1000 лв. и са в полза на физически лица. Най-съществените по размер преводи са извършени в полза на НАП. Наблюдават се и няколко тегления на суми от управителя – Стоян Стоянов, като най-голямата сума възлиза на 49 000 лв. и е изтеглена на 28.06.2019 г., следвана от тегления в размер на 40 000 лв. и 35 000 лв. извършени на 02.08.2019 г. и 26.07.2019 г. По делото е изслушано и допълнително заключение по формулирани допълнителни въпроси към вещото лице по счетоводната експертиза. Според направените в него изводи след допълнителни проверки и анализ направени от експерта се установява, че общия размер на постъпилите по сметка на „Ю.Л.“ ЕООД плащания през 2019 г. за предоставени от дружеството услуги /със земеделска техника и ръчен труд положен от персонала на дружеството/ възлизат на сумата от общо 2 098 274,64 лв., като при прочит на данните в публикувания ГФО за 2019 г. на дружеството се констатира, че към 31.12.2019 г. този търговец е отчел разходи както следва : за суровини и материали в размер на 317 хил. лв.; за външни услуги – 566 хил. лв.; за персонал 2 107 хил лв., както и други разходи в размер на 1 689 хил. лв. Осъществено е и обобщение на движенията по банковите сметки на „И.“ АД, като са обособени групи от разпореждания със средства от тези сметки, от които са видни контрагент, основание и обща сума в лева. От тях е видно, че в периода от м.01.2019 г. до м.08.2019 г. са извършени тегления на каса от управители и пълномощници на „Ю.Л.“ ЕООД в размер на сумата от 611 575,00 лв., съответно в периода от 20.05.2019 г. до 26.09.2019 г. тези тегления са в размер на сумата от 288 275 лв. Що се касае до изчисляване каква е балансовата стойност на бракуваните през 2019 г. от „Ю.Л.“ ЕООД лозови масиви е посочено, че тя възлиза на съвкупност от сумата 565 хил. лв. – спад в баланса на счетоводна статия „Дълготрайни материални активи в процес на изграждане“ и от сумата 400 хил. лв. която е вписана в счетоводна статия „Разходи за придобиване на активи по стопански начин, или общо 965 хил. лв. Допълнено е, че на базата на извършени четири превода /през м.03., 04. и 08.2019 г./ от „Ю.Л.“ ЕООД в полза на трети дружества за придобиване на посадъчен материал е разходвана сума в размер на 152 067,38 лв. В заключението е направена рекапитулация и на разходите на „Ю.Л.“ ЕООД за изплатени в периода от м.12.2018 г. до м.10.2019 г. заплати в полза на персонал, като е посочено, че техния общ размер възлиза на сумата от 685 781,58 лв., като последното плащане касае възнаграждения за м.07.2019 г. и е сторено през м.08.2019 г. /дадена е и ежемесечна разбивка на осъществените банкови трансфери за този разход/. На последно място от вещото лице е отбелязано, че към 31.05.2018 г. търговското предприятие на „Ю.Л.“ ЕООД е оценено на сумата в размер на 3 300 000 лв., респективно към 31.03.2019 г. на сумата в размер от 3 900 000 лв. Направен е извод, че операциите по осчетоводяване на брак, несъбираеми вземания и тегления на каса оказват негативно влияние върху така посочената оценка на актива. В съдебно заседание вещото лице е дало разяснение, че със стойността на закупения от  „Ю.Л.“ ЕООД посадъчен материал се постига увеличаване стойността на актива, а оттам и стойността на търговското предприятие. Направена е бележката, че става дума за неплододаващ актив, което означава, че същия за определен период от време няма потенциала да генерира паричен поток за дружеството, като това ще се случи към момент, когато насажденията от лозя започнат да раждат плод.                          

Не са налични други доказателства по делото, които да имат релевантно значение към предявените за защита субективни права на вземания произтичащи от основанията очертани в ИМ, в т.ч. и за въведените от ответника материални възражения за липса на пасивна материална легитимация да отговаря за заплащането им.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявените за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ на първо място е необходимо да се подчертае, че исковата защита упражнена от банката-ищец във връзка с търсеното за присъждане застрахователно обезщетение почива на две самостоятелни основания, които се поддържа да го пораждат, а именно възникването в периода на застрахователно покритие последователно на две застрахователни събития попадащи в кръга на предвидените по общите условия към полицата покрити рискове : 1./ просрочване на изискуемо и безспорно задължение за главница  на длъжника – „Ю.Л.“ ЕООД произтичащо от договор за кредит от 02.07.2018 г., което просрочване е надвишило периода на изчакване /3 месеца, считано от предвиден в застрахователния договор, което съставлява покрит риск по чл. 5, ал. 2 от ОУ на застраховката /забавяне на плащането от длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване/; и 2./ просрочване на изискуема и безспорна сума по кредита  отпуснат на  длъжника – „Ю.Л.“ ЕООД произтичаща от договор за кредит от 02.07.2018 г., което се дължи на настъпила неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване на несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахования по договора за кредит са включени в списъка на кредиторите на длъжника. От последователността на изложените твърдения за осъществяването на тези събития, респективно заявените претенции за плащане при тях следва, че като предпочитано основание банката-ищец ползва – събитието просрочване надвишило периода на изчакване, а като евентуално – настъпилата неплатежоспособност на длъжника – „Ю.Л.“ ЕООД, която е обявена с решение в производство по чл. 625 и сл. ТЗ. Предвид това именно в такава последователност настоящата инстанция ще разгледа претенциите по чл. 405 КЗ, като главен и евентуален иск.     

За да се породи правото на ищеца да получи плащане на застрахователно обезщетение произтичащо от твърдения юридически факт – договор за застраховане от 08.08.2018 г. в негова тежест е да проведе доказване на следната съвкупност от материални предпоставки : 1) сключването от ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществено застраховане – кредити и финансирания; 2) настъпване на някое описаните от ищеца застрахователни събития; изискуемостта на вземането за застрахователно обезщетение, както и неговия размер.

     Съществуването на първата материална предпоставка от очертаните по-горе е безспорно между страните, като в този контекст в пределите на развилото се по делото доказване са събрани достатъчно по обем и надеждност писмени доказателства, които разкриват валидното възникване на застрахователно правоотношение между ищец и ответник с източник договор за застраховка на кредитен лимит предоставен по договор за инвестиционен кредит от 02.07.2018 г. в размер на сумата от 1 980 000 лв., по които кредитополучател е дружеството – „Ю.Л.“ ЕАД, а кредитор банката-ищец. От приложения по делото договор за застраховане еднозначно се установява, че страните са спазили установената от закона писмена форма за действителност, като са се обвързали с насрещни задължения, както следва : ответникът „БАЕЗ“ да обезпечи застрахователна закрила, която преди настъпване на застрахователното събитие се изразява в задължението му да носи риска от вредоносния резултат, а след този момент - задължение за плащане на застрахователно обезщетение, респективно за застрахования-ищец да заплати уговорената застрахователна премия в размер на 19 900 лв. за първата година от действие на договора. Констатира се, че периодът на обвързване по тази застрахователна сделка е от 02.07.2018 г. до 26.09.2025 г., което кореспондира на периода уговорен между страните по кредитното правоотношение за връщане на отпуснатия кредитен лимит. Няма спор относно факта, че банката-ищец е изпълнила задължението си да заплати предвидената в договора премия за първата година от действието на договора. Събрани са доказателства и за това, че между банката-ищец и дружеството – „Ю.Л.“ ЕАД е сключен договор за кредит, като по силата на същия е уговорен и предоставен за конкретна цел инвестиционен кредит в размер на сумата от 1 990 000 лв. Усвояването на този кредит според приетото по делото заключение по допуснатата счетоводна експертиза е настъпило на датата – 16.07.2022 г. Тоест налице е обект на застрахователна закрила към датата на сключване на застрахователния договор през м. 08.2018 г.  

Страните по учреденото застрахователно правоотношение са се договорили, че застрахователят ще се ангажира със застрахователно покритие при реализиране на изчерпателно очертани покрити рискове, като в случая тези рискове са два възможни : 1./ неплащане на изискуема и безспорна сума по кредита или на отделна погасителна вноска по него, което е последица от неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника /„Ю.Л.“ ЕАД/ със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахователя по договора за кредит са включени в списъка на кредиторите на длъжника; и 2./ забавяне на плащането от страна на длъжника /„Ю.Л.“ ЕАД/ за период по-дълъг от периода на изчакване /последният е фиксиран на 3 месеца, съгласно клаузата на чл. 7, ал. 3 от ОУ към договора/.

Предвид това, че от застрахованата банка са упражнени последователно две самостоятелни застрахователни претенции за заплащане на застрахователно обезщетение от ответния застраховател с позоваване, че е налице реализирано застрахователно събитие, съставляващо покрит риск по чл. 5, т. 2 от ОУ по първата претенция и покрит риск по чл. 5, т. 1 от ОУ по втората претенция, то следва да се прецени, дали подобни застрахователни събития са настъпили, като както се посочи по-горе следва да се започне от проверка на предпоставките за събитие очертано в първата претенция. 

В първата си претенция от 16.03.2020 г. ищецът извежда легитимацията си на кредитор по вземане за застрахователно обезщетение при твърдения, че е настъпил покрит риск по чл. 5, т. 2 от ОУ, доколкото длъжникът по договора за инвестиционен кредит „Ю.Л.“ ЕАД е допуснал неизпълнение на задължение за заплащане на предсрочно изискуема главница в размер на 1 975 000 лв., както и на изискуема договорна лихва в размер на 18 794,79 лв. начислена за периода от 26.08.2019 г. до 01.12.2019 г., като по отношение на така просрочените вземания за главница и лихва към 16.03.2020 г. е изтекъл договорения по полицата период на изчакване. 

Доколкото от ответния застраховател е предприето едновременно противопоставяне на възражения, основани на „изключен риск „ и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл.408 ал.1 т.3 КЗ или чл.395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност,възраженията следва да се разгледат както следва : доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв – налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл. 408 ал.1 т.3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл.411 т.2 КЗ отм., посочена от съда / или чл.395 КЗ. В случая от застрахователя са направени позовавания на реализирани хипотези на изключен риск изрично уредени в ОУ важащи към застрахователния договор, което обуславя съдът първо да се спре на тези възражения, като прецени, дали действително се е проявил един или няколко факта възприети, като изключени рискове от застрахователното покритие по учреденото между страните застрахователно правоотношение. Най-общо в чл. 6 от ОУ са очертани хипотезите на изключени рискове при действието на застрахователния договор, като при доказването на някое от визираните обстоятелства дефинирано от страните като изключен риск отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение при реализирано събитие отпада.

Понеже приведените от застрахователя хипотези на изключени рискове са няколко, то те подлежат на последователен анализ от съда :

Първият въведен от „БАЕЗ“ ЕАД изключен риск е този уреден в клаузата на чл. 6.2. от ОУ, а именно, че застрахованият е предоставил кредит без обезпечения или не се е съгласил, или пък е допуснал намаляване на предоставените обезпечения по кредита без изричното писмено съгласие на застрахователя. Прегледът на представения по делото договор за банков кредит показва, че страните по кредитното правоотношение са постигнали договореност, че изпълнението на задължението за връщане на дадения кредитен ресурс е обезпечено с поет ангажимент за учредяване на особен залог върху търговското предприятие на кредитополучателя. Фактическият състав по учредяването на така предвиденото обезпечение – особен залог върху търговско предприятие се установява да е осъществен в пределите на създаденото кредитно правоотношение, като в този контекст е сключен в съответната писмена форма за действителност договор за учредяване на залог върху търговско предприятие по реда на ЗОЗ датиращ от 02.07.2018 г., като този залог е надлежно вписан по партидата на „Ю.Л.“ ЕООД в ЦРОЗ и е произвел желаните от страните по договора за кредит правни последици. Следователно покрито е изискването уговореният и застрахован кредит да бъде предоставен в полза на кредитополучателя след реалното изпълнение на задължението да се учреди възприетото между страните обезпечение. Относно развитото от ответния застраховател виждане, че наред с уговорката за учредяване на особен залог върху търговското предприятие на кредитополучателя е поето и друго задължение за осигуряване на обезпечение, а именно имущественото застраховане на елементите от съвкупността формираща търговското предприятие е необходимо най-напред да се посочи, че уговорката за подобно застраховане не може да се възприема, като такава уреждаща даването на самостоятелно обезпечение. Напротив изискването за застраховане на имуществото обхващащо търговското предприятие е предвидено, като средство за съхранение на даденото обезпечение, но не съставлява самостоятелен вид обезпечение по договора за кредит, в каквато насока са развитите от ответника доводи. Аргумент в тази насока е и изричната законова норма на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗЗД, която регламентира сред задълженията носени от залогодателя - да застрахова заложеното имущество за своя сметка срещу общоприетите в търговския обмен рискове по начин, който осигурява възможност на заложния кредитор да се ползва от застрахователното обезщетение. Отклоняването на адресата на това задължение от изпълнението му, дори и да е налице не може да се разглежда, като равнозначно на допуснато от кредитополучателя поведение покриващо хипотезата на изключен риск  6.2. от ОУ, защото както вече се отбеляза задължението за застраховане на имуществото предмет на даденото обезпечение не може да се квалифицира, като самостоятелен вид предвидено обезпечение по договора за кредит. Няма доказване и на действие/бездействие на заложения кредитор по учредения в негова полза особен залог върху търговско предприятие, с което да е покрита хипотеза по допуснато намаляване на даденото обезпечение по кредита. Настъпилото увреждане на една част от лозовите масиви притежавани от кредитополучателя, които несъмнено са част от заложеното търговско предприятие се установи да е следствие на реализирано природно явление /сух топъл вятър при ниска влажност на въздуха проявил се през няколко дни от м. август 2019 г./, като за предотвратяването на последиците от него, нито банката, нито кредитополучателя са разполагали със средства за въздействие. Тоест не може да се формира заключение, че ищецът е допуснал намаляване на даденото обезпечение в негова полза, а това означава, че липсва сбъдване хипотезата на уредения изключен риск по чл. 6.2. от ОУ, респективно застрахователя не може да черпи аргументи за неносене на отговорност по настъпилото застрахователно събитие от този договорен текст. Що се касае до това, дали ако застрахованата банка е била съблюдавала за стриктното изпълнение на задълженията на кредитополучателя свързани със застраховането на имуществото попадащо в пределите на заложеното търговско предприятие, то не би се стигнало до влошаване на финансовото състояние на „Ю.Л.“ ЕООД е необходимо да се отбележи следното: Събраните по делото доказателства показват, че „Ю.Л.“ ЕООД е застраховала срещу настъпване на различни търговски рискове една определена част от активите попадащи в имуществената съвкупност на търговското предприятие, като липса на данни за осъществено застраховане се отнася най-вече за търговските вземания на дружеството от определени негови контрагенти. Липсата на осъществено застраховане от „Ю.Л.“ ЕООД на търговските му вземания към клиенти обаче не може да се разглежда, като обстоятелство, което пряко е повлияло върху влошаване на финансовото му състояние и е довело до положение, в което предоставения кредит е обявен от застрахованата банка за предсрочно изискуем. Аргумент за това е обстоятелството, че дори при налична застраховка на вземанията и пристъпване към реализиране на правата по тях, то не би могло да се очаква, че в хоризонт преди м.12.2019 г., когато са предприети действия за обявяване на отпуснатия кредит в полза на „Ю.Л.“ ЕООД за предсрочно изискуем заявените претенции за изплащане на застрахователни обезщетения ще бъдат позитивно ликвидирани от съответния застраховател, респективно застрахования доставчик на стоката или услугата ще получи плащане на застрахователни обезщетения, с които да подобри финансовото си състояние. Видно е, че към датата на сключване на договора за залог на търговско предприятие – вземанията по фактури към дружеството „Южно вино“ АД, като част от търговското предприятие възлизат на сумата от едва 3 163,74 лв., дори и рискът от неизплащането на сума в подобен размер да е бил застрахован, то получаването на застрахователно обезщетение към определен момент /дори и да се допусне, че е възможно това да е момент преди м. 12.2019 г./, то този приход не би могъл да рефлектира съществено върху финансовото положение на кредитополучателя по начин, че да спомогне същия да обслужва регулярно задълженията си по предоставения от „И.“ АД банков кредит, в т.ч. да избегне обявяването му за предсрочно изискуем. Във връзка с погиването на част от лозовите насаждения притежавани от кредитополучателя - „Ю.Л.“ ЕООД и установеното по делото събитие, което е довело до този резултат - /проява на явлението суховей през няколко дни от м. август 2019 г./ трябва да се съобрази обстоятелството, че от проведеното по делото доказване от страна на ищеца се установява, че на пазара на застрахователни услуги в Р. България няма застрахователно дружество, което да възприема за покрит риск и да осигурява застрахователна закрила при събитие от подобно естество. Тоест погиването на този ДМА от заложеното търговско предприятие на длъжника - „Ю.Л.“ ЕООД по съвсем обективни причини не е могло да бъде защитено, чрез застрахователна закрила от евентуално застраховане на трайните лозови насаждения. Друг аргумент приведен от ответника във връзка с поддържаното от него състояние на допуснато по причина стояща у застрахования-ищец намаляване на даденото обезпечение е извършено изтегляне на средства на каса /27 000 лв./ от банковата сметка на „Ю.Л.“ ЕООД към момент, когато същата е била с наложен запор по инициатива на НАП и дадено изрично разрешение от публичния изпълнител за неотложни плащания за покриване на разходи за работни заплати, гориво, закупуване на препарати за растителна защита, разходи за ремонтни дейности, застраховки и мобилни услуги. От прочита на приложеното на лист 315-316 от делото разпореждане по чл. 229, ал. 1 ДОПК действително се установява, че публичния изпълнител е дал разрешение на „Ю.Л.“ ЕООД да извършва определени разпореждания с процент от средствата по банковите му сметки в „И.“ АД, като са назовани разходи възникващи при упражняване дейността от дружеството, за чието покриване е допустимо да бъдат правени неотложни плащания, като липсва позволение за теглене на каса, каквото присъства в предходни разпореждания на публичния изпълнител издадени по чл. 229, ал. 1 ДОПК. Доказателствата по делото показват, че длъжникът - „Ю.Л.“ ЕООД след предоставянето на посоченото разрешение в периода на действието му, и по конкретно от 23.08.2019 г. до 30.08.2019 г. чрез свои представители е извършил три тегления на средства от банковите си сметки възлизащи на обща стойност от 27 000 лв. Допускането от банката-ищец тези тегления да бъдат извършени от длъжника обаче не може да се квалифицира, като действие от страна на банката повлияващо отрицателно върху нивата на дадените обезпечения, в частност на залога на търговско предприятие. Когато се прави анализ на обхвата на разрешените от публичния изпълнител разходи, в частност естеството на същите е необходимо да се има предвид, че никъде в разпореждането по чл. 229, ал. 1 ДОПК публичния изпълнител не е поставял, като условие за покриване на разходите те да бъдат заплащани само чрез безкасови преводи. Това означава, че длъжникът „Ю.Л.“ ЕООД би могъл позовавайки се на даденото разрешение от публичния изпълнител да поиска от банката изтеглянето на определен паричен ресурс, който да му послужи за покриването на неотложните разходи за работни заплати, гориво, закупуване на препарати за растителна защита, разходи за ремонтни дейности, застраховки и мобилни услуги. В този контекст позволяването на изтегляне на съответната сума не би могло да се възприема, като действие на банката, което спомага за редуциране на даденото й обезпечение от длъжника по кредита. Едновременно с това трябва да се съобрази и обстоятелството, че в разрешението по чл. 229, ал. 1 ДОПК не попада позволяването на неотложен разход за покриване на вноска по договора за кредит от 02.07.2018 г., което пък означава, че допуснатото разпореждане със средства – теглене на каса няма как да рефлектира в посока осуетяване възможността длъжника - „Ю.Л.“ ЕООД да обслужи с тях задължението си да заплати вноска по кредита с падеж – 15.09.2019 г., защото разрешение за подобно разпореждане със средства от сметката с наложен запор не е налице от публичния изпълнител. Няма как банката да бъде упрекната, че не е осъществила служебно удържане на парични суми от банковите сметки на „Ю.Л.“ ЕООД в „И.“ АД, с каквото право разполага по силата на сключения договор за кредит, тъй като подобно право на служебно инкасиране на суми, свободно може да бъде упражнено от кредитора само ако спрямо средствата по сметката няма наложени обезпечителни мерки, ако такива обаче както е в случая са били наложени с валиден акт на държавен орган, то кредиторът губи възможността да осъществени директен служебен превод, тъй като и той е обвързан от забраната за разпореждане със средствата, следваща от прилагането на обезпечителната мярка – запор на вземания.  По тези съображения не могат да се споделят възраженията на ответния застраховател, че застрахованата банка с бездействието си – неосъществяване на перманентен контрол е допуснала влошаване на финансовото състояние на своя кредитополучател, а  оттам и за настъпване на заявеното застрахователно събитие.               

На следващо място, като уреден в действащия застрахователен договор изключен риск, от който ответника черпи аргументи да откаже изплащането на застрахователно обезщетение по заявената пред него претенция е този очертан в клаузата на чл. 6, т. 11 от ОУ. В съдържанието й е предвидено, че плащане на застрахователно обезщетение може да бъде отказано от застрахователя и тогава, когато с акт или действие на държавен орган, на длъжника са наложени наказания или мерки, които препятстват плащането на сумата по кредита, или на отделни погасителни вноски. Налагането на запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,  вложени вещи в трезори и пр. обезпечителни мерки за сумата до 231 194,14 лв. без съмнение трябва да се квалифицира, като мярка упражнена от държавен орган /публичен изпълнител при НАП/ с цел обезпечаване изпълнението на изискуеми публични вземания. Тази мярка се доказва да е била приложена на 20.05.2019 г., като под запор са били поставени сметките на  „Ю.Л.“ ЕООД открити в „И.“ АД. Това действие само по себе си обаче не е достатъчно за да се изпълни фактическия състав на очертания по-горе изключен риск. Нужно е сбъдването на още едно условие, а именно приложената мярка да е довела до препятстване плащането на сумата по кредита, или на отделни погасителни вноски. В случая отпуснатия от банката-ищец кредит е бил обявен за предсрочно изискуем от нея, като непогасеният общ остатък /главница, договорни лихви и неустойка/ в размер на сумата от 1 988 330,31 лв. Същото е ползвано и като основа за определяне на поисканото със заявената от ищеца претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. В този контекст именно плащането на тази сума трябва да се разглежда, дали е било възпрепятствано от наложената обезпечителна мярка. Преценката показва, че прилагането на мярката не се явява обстоятелство, от категорията да въздейства върху осуетяване изпълнението на задължението на длъжника – кредитополучател да върне предсрочно изискуемият остатък по предоставения му банков кредит. Това е така, защото сумата предмет на запора е далеч под вземането на застрахованата банка, което е обявено за предсрочно изискуемо и е било предмет на предприети действия за удовлетворяване. Тук е мястото да се подчертае, че във връзка с коментираната хипотеза на изключен риск без значение са обстоятелствата, какво е било неизпълненото задължение от страна на „Ю.Л.“ ЕООД по договора за кредит преди факта на настъпване на предсрочната изискуемост обявена от банката, защото не това задължение е предмет на заявената от ищеца застрахователна претенция, респективно евентуалното наличие на хипотеза на изключен риск спрямо събитието манифестирано по тази претенция.    

Тъй като няма други позовавания от ответния застраховател за наличието на други хипотези на изключен риск от кръга на уредените изрично такива в ОУ – Раздел IV „Изключени рискове“ /клаузата на чл. 14, т. 6 от ОУ не съставлява хипотеза на изключен риск, а задължение поето от застрахования по договора за застраховка на кредитен риск, чието евентуално неизпълнение би обусловило приложение на чл. 408 ал.1 т.3 КЗ предвиждаща освобождаване от отговорност на застрахователя или намаляване обема на неговата отговорност за репариране на вредите от застрахователното събитие/, то следва да се пристъпи към преценка на останалата група противопоставени от ответника възражения, за които застрахователя счита, че обуславят освобождаването му от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение по заявената застрахователна претенция от 16.03.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 ТЗ за застрахователят е уредена правната възможност да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. От посоченото нормативно правило се разбира, че законодателят изрично е предвидил, че неизпълнението не на всяко задължение на застрахования е факт, при който възниква правото на застрахователя да откаже да заплати обезщетение при настъпил застрахователен риск, като предвиждането на нещо различно в договора не може да внесе промяна в установеното правило за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение. Това е така, защото нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3  КЗ има императивен характер и има за цел да въведе уредба, че това право на застрахователя възниква само, когато неизпълнението на някое задължение е значително с оглед неговия интерес, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. За значително неизпълнение по смисъла на тази разпоредба следва да се приеме само това, което е обусловило настъпването на застрахователното събитие или е допринесло до увеличаване размера и обхвата на претърпените вреди, т.е. когато се установи, че е налице пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в сключения между страните договор за имуществено застраховане, и настъпването на застрахователното събитие, съответно на възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Доказването на такава причинна връзка в процеса е поставено в тежест на застрахователя, доколкото той е страната, която черпи благоприятни правни последици от позоваването на това обстоятелство. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 15/12.04.2012 г., постановено по гр. д. № 454/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 49/29.07.2013 г., постановено по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 32/11.08.2014 г., постановено по т.д. № 1262/2013 г. по описа на ВКС, II т.о. и др.

И така черпейки съображения от посоченото нормативно правило и от уговореното в застрахователния договор /чл. 14, ал. 1, т. 6 ОУ/ задължение за застрахования да предоставя при поискване от застрахователя, цялата информация, с която разполага за икономическото и финансово състояние, както и за правния статут на длъжника и да информира застрахователя за всички промени или обстоятелства, които могат да доведат до настъпването на застрахователно събитие, ответния застраховател извежда нарушение на така очертаното комплексно по своя характер задължение от пропуска на застрахования да го уведоми за наложените от публичен изпълнител при НАП запори върху банковите сметки на длъжника -  „Ю.Л.“ ЕООД, които сметки за разкрити при застрахованата банка, при положение, че това обстоятелство е било известно на банката, считано от 20.05.2019 г. и последната е получила искане от застрахователя за доклад относно осъществяване на мониторинг върху финансовото състояние на дружеството получило кредита с оглед изтичане на година от възникване на кредитното правоотношение. При обсъждане на така очертаното от ответника нарушение на първо място е необходимо да се даде отговор, дали с оглед действията на страните по застрахователното правоотношение от страна на застрахованата банка е допусната неизправност по повод на така поетото задължение спрямо застрахователя, или напротив такава неизправност няма. В Раздел 1, чл. 5 от създадените специални условия приложими към сключената застрахователна полица от 08.08.2018 г. от застрахования е поето изрично задължение да извършва и предоставя на застрахователя в срок до 30 дни след извършване, ежегоден преглед на финансовото състояние на „Ю.Л.“ ЕООД, преглед на наличностите и достатъчността на обезпеченията. По делото са събрани непротиворечиви доказателства, че уговорения ежегоден мониторинг възложен в отговорност на банката спрямо длъжника й - „Ю.Л.“ ЕООД е бил осъществен от „И.“ АД към 17.04.2019 г., но не е бил изпратен своевременно на застрахователя, респективно не е бил актуализиран от банката след узнаване на информацията, че банковите сметки на „Ю.Л.“ ЕООД са били запорирани от НАП към 20.05.2019 г. По отношение срочното изпълнение на задължението за своевременно изпращане на ежегодния мониторинг за финансовото състояние на длъжника -  „Ю.Л.“ ЕООД действително се наблюдава известно закъснение от възприетия 30-дневен срок, считано от изготвянето на доклада за мониторинг, а именно същия е изпратен два месеца след неговото съставяне, което обаче макар да съставлява формално нарушение на установения срок за предаването му на застрахователя по никакъв начин не може да се разглежда, като значително по своя характер неизпълнение, което да е довело до настъпването на застрахователното събитие или до осуетяване възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Става дума за формално нарушение на поето от застрахования задължение за своевременна отчетност пред застрахователя на резултатите от ежегодния мониторинг на финансовото състояние на дружеството-длъжник. Що се касае до неизпълнение на задължението на застрахования да извести застрахователя за наложения запор върху банковите сметки на длъжника -  „Ю.Л.“ ЕООД трябва да се изтъкне, че действително застрахованата банка е адресат на задължение да уведоми застрахователя за всички промени или обстоятелства, които могат да доведат до настъпването на застрахователното събитие. В този контекст налагането на запор върху сметките на длъжника - „Ю.Л.“ ЕООД е обстоятелство, което принципно е неблагоприятно за финансовото състояние на длъжника - „Ю.Л.“ ЕООД и има потенциала да предизвика настъпването на други обстоятелства, които да станат причина за реализирането на застрахователно събитие по имуществената полица. Доказателствата по делото обаче показват, че въпреки така наложения запор - „Ю.Л.“ ЕООД не е преустановила веднага плащането на вноските по кредитната си експозиция, а напротив реализирала е плащания, както следва : на 26.06.2019 . – сума в размер на 5 967,50 лв.; на 26.07.2019 г. – сума в размер на 914,67 лв. и на 26.08.2019 г. – сума в размер на 5 967,50 лв., тоест същият не може да се възприеме, като обстоятелство пряко влияещо върху настъпването на застрахователното събитие. Това означава, че премълчаването от „И.“ АД на коментираното обстоятелство за времето от 20.05.2019 г. до 12.11.2019 г. /датата на уведомяване на застрахователя за наложения запор/ не би могло да се окачестви като такова покриващо изискванията на чл. 408, ал. 1, т. 3 ТЗ за неизпълнение на задължени до степен обуславяща отказ да се заплати застрахователно обезщетение, или редуциране на неговия размер. Още повече, че към момента на уведомяването на застрахователя за така наложения запор все още не е налице настъпване на застрахователното събитие очертано от ищеца в ИМ, а единствено е налице забава в плащането на две вноски по кредитната експозиция с падежи настъпили през м.09.2019 г. и м.10.2019 г. 

На следващо място според чл. 14, т. 8 от ОУ към договора за застраховане  от застрахованият е поето и задължението да действа с грижата на добър търговец  с оглед предотвратяване и ограничаване на възможността за настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 302 ТЗ длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец. Грижата на добрия търговец е грижа на професионалист, упражняващ търговията по занятие, поради което предполага по-внимателно и отговорно отношение в осъществяване на търговските контакти, засилен контрол при сключване и изпълнение на търговските сделки.Ответникът въвежда няколко обстоятелства покриващи непроявяване на такава грижа от страна на ищеца. Първото такова е, че застрахованата банка е допуснала неправомерно теглене на суми на каса в размер на 27 000 лв. в периода на действие на третото разпореждане за неотложни плащания дадено от НАП, в чиито предметен обхват не попада възможността за теглене на каса. Както вече бе отбелязано при обсъждането на възражението за прилагане на изключен риск допуснатото от служители на банката-ищец теглене на парични суми на каса не може да се квалифицира, като действие нарушаващо даденото разпореждане за извършване на определени разходи с неотложен характер, тъй като покриването на тези разходи няма пречка да се прави било чрез безкасови плащания, било чрез плащания в брой след изтегляне на определен паричен ресурс на каса. Що се касае до другото позоваване на ответника за нарушаване на поставените от публичния изпълнител граници на възможните разпореждания със средства от банковите сметки на „Ю.Л.“ ЕООД, а именно направата на разходи за закупуване на посадъчен материал на стойност от 22 528,50 лв. чрез направени две безкасови плащания от сметките на дружеството, които операции датират от 02. и 14.08.2019 г. към който момент според разпорежданията на публичния изпълнител подобен разход изобщо не е бил санкциониран, настоящият съдебен състав намира, че най-напред от приложените по делото доказателства не може еднозначно да се заключи, че така осъществените плащания са послужили за покупката на посадъчен материал, тъй като от данните поместени в извлечението от сметка и в частност от вписаните основания за съответните две плащания е видно единствено, в чия полза се извършва дадения превод и по каква сметка, но не се разкрива за погашението цената на каква предоставена услуга или закупена стока се прави същия. Дори обаче да се установява, че тези суми са били платени за придобиването на определено количество посадъчен материал от „Ю.Л.“ ЕООД при липса на дадено разрешение за направата на подобен разход, то не може да се формира извод, че неположената при допускането на тези разпореждания в достатъчна степен грижа на добрия търговец от страна на банката е довела, като резултат до възникване на поддържаното от нея застрахователно събитие. Напротив направата на определен разход за придобиване на посадъчен материал води единствено до трансформирането на определен актив от краткотраен в дълготраен, от което пряко нес е дестабилизира финансовото състояние на търговеца предприемащ подобна операция, още повече това действие да оказва съществено по своето естество за невъзможността на кредитополучателя в месеците напред /по-конкретно след обявяването на кредита за предсрочно изискуем/ да не може да посрещне изпълнението за връщане на предсрочно изискуемия остатък.  По наведеното от ответника трето позоваване за непроявена грижа изискуема от банката по чл. 302 ТЗ по отношение на това да следи за навременното изпълнение на задължението на кредитополучателя да застрахова търговските си вземания към трети лица трябва да се посочи, че действително с договора за залог на търговско предприятие, а и според изрична норма в ЗОЗ заложният длъжник трябва да застрахова всички елементи от търговското си предприятие, което означава, че тук попадат и вземанията към трети лица. По делото няма данни подобни застрахователни договори да са били сключвани между „Ю.Л.“ ЕООД и конкретен застраховател, който да покрие риска от евентуално неизпълнение на вземанията от третите лица ползващи услугите.  В чл. 13, буква „й“ от договора за кредит е уредено задължение за кредитополучателя - „Ю.Л.“ ЕООД да предоставя ежемесечно информация в писмен вид относно състоянието на заложените в полза на банката вземания към трети лица – в т.ч. изпълнение, неизпълнение, разсрочване, промяна или погасяване на вземанията, ведно със съответните документи относно промените. По делото няма данни такава информацията да е била предоставяне от кредитополучателя на банката-кредитор, респективно възникналите в полза на „Ю.Л.“ ЕООД търговски вземания да са били застраховани срещу риска – неизпълнение. Няма и данни банката-кредитор да е изискала към даден момент изпълнение на това задължение от кредитополучателя си и да му е указала да предприеме действия по тяхното застраховане. Това поведение на банката също е в отклонение от изискването за засилен контрол по начина на изпълнение на сключения договор за кредит и поетите задължения по договора за залог върху търговско предприятие. Само по себе си обаче това бездействие на банката не би могло автоматично да формира извод, че е допринесло за повишаване на риска от настъпване на соченото в ИМ застрахователно събитие, респективно е съществен фактор за реализацията му, каквото е изискването установено в нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 ТЗ. Пораждането на конкретни вземания на кредитополучателя към трети лица и тяхната несъбираемост са факти, които на общо основание подлежат на доказване от страната, която ги твърди, а това в случая е ответния застраховател. В случая с вземанията на „Ю.Л.“ ЕООД  към „ЮЖНО ВИНО“ АД, за които се поддържа, че формират 86 % от стойността на приходите от предоставяне на услуги и са несъбираеми няма конкретни данни за момента им на възникване, изискуемост и период на забава, в това число и техния размер, което да позволи преценка, дали е бил налице обект подлежащ на имуществено застраховане, респективно дали с оглед характеристиките на длъжника по тези вземания би била възможна застрахователна сделка, с която рискът от тяхното неплащане да бъде застрахован, за каква цена на застрахователната премия би било направено това, и най-после, дали би се получил сигурен приход от застрахователно обезщетение за кредитополучателя при настъпил риск от непогасяване на тези вземания, както и към кои конкретен момент подобни постъпления биха постъпили в правната сфера на длъжника за да е възможно да се съобрази как те биха повлияли върху финансовото състояние на кредитополучателя към началните моменти на забавите за плащания на конкретни вноски по договора за банков кредит, респективно към момента след обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем и потенциала на длъжника да го обслужи, в т.ч. с ресурс получен като постъпление от имуществено застраховане на риск от неизпълнение на търговско вземане. По отношение на довода, че банката не е предприела никакви мерки, с които да се противопостави на обема на предоставяните услуги от „Ю.Л.“ ЕООД  към „ЮЖНО ВИНО“ АД трябва да се изтъкне, че подобно интервениране в търговската дейност на кредитирания правен субект не е възможно с оглед действащите нормативни правила, както и с оглед договорните правоотношения създадени по договора за кредит, в частност предвиждане на възможност за ограничаване на договорната свобода на „Ю.Л.“ ЕООД да встъпва в правни сделки с трети лица, тогава когато банката прецени би съставлявало уговаряне на нищожна клауза, която по принцип не би произвела правени последици в отношенията между кредитор и кредитополучател.      

Относно следващото противопоставено от ответника възражение за допуснато от застрахования неизпълнение на поето с клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 11.2 от ОУ приложимa към застрахователната полица установяваща задължение предвиждащо, че „при просрочване на плащане по главницата и/или уговорената по договора за кредит лихва застрахованият е длъжен да предприеме всички правни и фактически действия необходими за получаване на просроченото плащане ……“, като в случая такива постъпки не били направени от банката, която възприела, че е допуснато просрочване на главница и лихва по кредита в размери от 5000 лв. и 5 952,43 лв. и се е възползвала от възможността да обяви същия за изцяло предсрочно изискуем. Проследявайки ги последователно настоящия състав намира следното за очертаните от ответника неупражнени от ищеца правни и фактически действия за получаване на просрочените плащания: За хипотетичната възможност тези суми да се осигурят от длъжника чрез заемането им от други правни субекти, трябва да се изтъкне, че подобен механизъм за погасяване на вноските за главница и лихви е потенциално възможен, но същия не би могъл да се осъществи чрез едностранни действия на кредитора очакващ плащането, а обратно чрез действия на кредитополучателя адресат на задълженията. В този контекст отправянето на покана за плащане на просрочените задължения и определянето на срок за това /така писмо от 10.10.2018 г./ е напълно достатъчно действие изхождащо от кредитора за да активира длъжника да пристъпи към вземане на решения, с какви средства би могъл да покрие задълженията си, в т.ч. да ползва земни такива. Трябва да се посочи, че евентуалните действия по предоговаряне на първоначално уговорения начин на изпълнение на задълженията по връщане на дадените като кредит парични средства – разсрочване, отсрочване на главница и лихви, допълнително предоставяне на персонални обезпечения не би могло да се окачествят като правни и фактически действия необходими за получаване на просроченото плащане, а по-скоро са такива ориентирани към отлагане изпълнението на същото. Още повече, че събраните по делото доказателства показват, че дори и подобни мерки да са били приложени спрямо изпиталия затруднения длъжник още към момента на допуснатата от негова страна първа забава по изплащането на вноските му за главница и лихва с падежи през м. 09.2018 г., то това е нямало да спомогне за изпълнението на задълженията по кредитната експозиция на по-късен етап, доколкото неизпълнение е демонстрирано и в следващите месеци, вкл. към даден момент длъжникът е предприел действия сам да поиска обявяването му за неплатежоспособен. Не може да се направи заключение и за допуснато от банката бездействие, поради липсващо инкасиране  на изискуемите главница и лихви към м. 09.2019 г. от други банкови сметки, с които „Ю.Л.“ ЕООД  разполагало в други банки опериращи в Р. България, тъй като за да се пристъпи към подобни действия е необходимо носителя на вземането да се снабди с определено изпълнително основание за него, за каквото по делото няма данни банката да е разполагала към периода до настъпване на твърдяното застрахователно събитие. В този ред на мисли е необходимо да се направи и пояснението, че с оглед събраните по делото сведения за финансовото състояние, в което е попаднал „Ю.Л.“ ЕООД  през 2019 г., дори и банката-ищец да бе предприела действия по снабдяване със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за просрочените вноски за главница и лихви за м. 09.2019 г. и да бе образувала изпълнително дело, няма никакви гаранции, че изпълнението би се случило, тъй като няма данни „Ю.Л.“ ЕООД да е разполагала към м. 09.2019 г. със средства по банкови сметки различни от откритите в „И.“ АД, които да позволяват погасяването на просрочените му задължения. Аргумент за обратното не може да се извежда от плащанията сочени от ответното застрахователно дружество станали в  началото на м.юли 2019 г. в полза на негов клиент по договор,  които са отбелязани в изготвен от синдика списък за плащанията осъществени от длъжника в периода преди обявяване неплатежоспособността му. По изтъкнатите съображения разгледаните доводи на ответника за липса на действия от банката-кредитор за получаване на плащане на просрочените задължения по кредитната експозиция, а оттам и за неизпълнение на поето договорно задължение, което да е рефлектирало осезаемо върху размера на поетия риск, както и съществено да е допринесло за осъществяване на застрахователното събитие се явяват неоснователни и изключващи приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, което дава възможност за застрахователя да бъде освободен от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение, или размера на последното да бъде редуциран.

На следващо място настоящият съдебен състав приема, че не е налице и груба небрежност проявена от застрахования, която да е спомогнала за настъпване на соченото в ИМ застрахователно събитие. В съдебната практика - решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV Г. О., решение № 184 от 24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на ВКС, II Т. О. и др. се приема, че в гражданското право небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на чл. 395 КЗ, с оглед регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване на застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото тази небрежност е винаги предпоставка за неговото увеличаване. Грубата небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 395, ал. 1 КЗ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно чл. 395, ал. 4 КЗ, съобразно цитираната по-горе практика. В разглеждания случай проследявайки поведението на застрахованата банка съдът не намира да е налице такова, което да покрива очертаните изисквания за хипотеза на проявена груба небрежност. Приобщените по делото доказателства показват, че застрахованата банка е извършвала съгласуване със застрахователя на всяко едно действие, което е възнамерявала да предприеме спрямо неизправния си длъжник във връзка с постигане удовлетворяването на вземанията по кредитната си експозиция, в т.ч. е съобразявала дадените при тези съгласувания указания за мерките, които трябва да се приложат спрямо длъжника с цел осигуряване изпълнението на задължението за връщане на остатъка от отпуснатия кредит. Тоест предписанията давани от застрахователя са били отчитани от застрахования, като последния ги е съблюдавал в отношенията си по кредитното правоотношение с длъжника - „Ю.Л.“ ЕООД. Що се касае до нарушенията на договорните изисквания очертани от ответника, то същите вече бяха обсъдени в изложените мотиви на настоящия акт, като дори и да има известни отклонения в изпълнение на задължението на застрахования да контролира изпълнението на задължението на длъжника му да застрахова имуществото попадащо в пределите на заложеното търговско предприятие, то тези пропуски не биха могли да се квалифицират, като такива покриващи хипотезата на груба небрежност. По отношение сочената неизправност в задължението на банката предвидено в чл. 7, ал. 2 от договора за банков кредит, а именно че банката следва да възлага независими експертни оценки на предоставеното й обезпечение само от посочени /определени от нея/ експерт-оценители на всеки шест месеца е необходимо да се посочи, че в така цитираната клауза се урежда въпросът с понасянето на разноските за тези оценки, а не с уреждането на това, по чия инициатива те следва да бъдат изготвяни. В чл. 7, ал. 1 от договора е заложено, че банката единствено приема независимите експертни оценки на предоставеното й обезпечение, но ангажимента за тяхното възлагане и своевременно изготвяне не е на банката, а на кредитополучателя. Разбира се банката трябва да следи за изпълнението на това задължение поето от кредитополучателя, като в случаите когато такова отсъства е необходимо да вземе мерки за приканване на длъжника да представи съответната оценка на дадените обезпечения. Липсата на перманентно правени оценки на заложеното имущество по кредитната експозиция сама по себе си обаче, не е обстоятелство, което да представлява източник на опасност за причиняване на вреди на застрахованото имущество, защото по делото са събрани доказателства, че към момента когато длъжникът е установил, че дадена част от имуществото предмет на учредения особен залог е погинала се е обърнал към банката-кредитор, като е осведомил същата за настъпилата ситуация, а банката на свои ред е довела тази информация до знанието на застрахователя, като е поискала от него съгласуването на определени действия ориентирани именно към охраняване интересите на банката да получи удовлетворяване на вземанията си по застрахованото кредитиране.

Обобщавайки отрицателните си изводи за наличие на основание, което да изключва отговорността на застрахователя пред застрахования по разглежданата претенция, както и на такова което да обуславя редуциране размера на следващото се застрахователно обезщетение, настоящата инстанция достига до заключението, че ответника – „БАЕЗ“ ЕАД като страна по валидно възникнало застрахователно правоотношение при действието на което е настъпило застрахователно събитие отговарящо на установените в договора за застраховане хипотези на покрит риск е отговорен пред ищеца – „И.“ АД за заплащането на застрахователно обезщетение по претенция от 16.03.2020 г., при която ищецът извежда легитимацията си на кредитор по вземане за застрахователно обезщетение при твърдения, че е настъпил покрит риск по чл. 5, т. 2 от ОУ, доколкото длъжникът по договора за инвестиционен кредит „Ю.Л.“ ЕООД е допуснал неизпълнение на задължение за заплащане на предсрочно изискуема главница в размер на 1 975 000 лв., както и на изискуема договорна лихва в размер на 18 794,79 лв. начислена за периода от 26.08.2019 г. до 01.12.2019 г., като по отношение на така просрочените вземания за главница и лихва към 16.03.2020 г. е изтекъл договорения по полицата период на изчакване. Този период на изчакване съгласно волята на страните по договора е установен на 3 месеца, като същия е започнал да тече от 09.12.2019 г., когато срокът за изпълнение на задължението за връщане на сумата по обявения за предсрочно изискуем остатък по кредит отпуснат с договор от 02.07.2018 г., респективно е изтекъл на 09.03.2020 г. Следователно към 16.03.2020 г., когато ищецът е отправил претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпил покрит риск по чл. 5, т. 2 от ОУ действащи към полицата същия се явява легитимиран носител на права да получи търсеното застрахователно плащане по чл. 405 КЗ.

Във връзка с размера на полагащото се на застрахования-ищец обезщетение по реализиралото се събитие следва да се има предвид правилото на чл. 17, ал. 3 от ОУ към застрахователния договор според което размерът на застрахователното обезщетение се определя на 85 % от съответния кредитен лимит, освен ако не е уговорено друго. Различна уговорка в договора за застраховане и по конкретно в специалните му условия няма. Правилото на т. 3 от Специалните условия гласи, че при предявена претенция и изплащане на застрахователно обезщетение от страна на „БАЕЗ“, всяко постъпило плащане от кредитополучателя или от трето лице във връзка с реализацията на обезпечението се разпределя в съотношение 90:10 /“БАЕЗ“ ЕАД / „И.“ АД до пълното погасяване на размера на изплатеното от “БАЕЗ“ ЕАД застрахователно обезщетение. Тоест предназначението на тази уговорка не е да определи размер на следващото се застрахователно обезщетение при настъпил покрит риск по полицата действаща между ищеца и ответника, а да регулира начина на разпределение на средствата постъпващи при настъпило впоследствие погасяване на вземания по кредитната експозиция от страна на кредитополучателя или трети лица, в т.ч. при реализация на дадените обезпечения, тогава когато застрахователно обезщетение вече е било изплатено от застрахователя на застрахования. Съобразявайки тогава волята на страните по застрахователното правоотношение относно начина на формиране на следващото се застрахователно обезщетение, съдът намира, че приложение следва да намери общото правило на чл. чл. 17, ал. 3 от ОУ към застрахователния договор предвиждащо отговорност за застрахователя в предели до 85 % от съответния кредитен лимит, чиито размер в случая възлиза на сумата от 1 993 794,79 лв. /сбор между 1 975 000 лв. и 18 794,79 лв./ или сумата равна на 1 694 725,57 лв. Тъй като претенцията на ищеца е заявена като частична до сумата от 250 000 лв., то не е налице основание за частично отхвърляне на иска по чл. 405 КЗ предявен в условията на частичност.           

Когато се обсъжда размерът на следващото се застрахователно обезщетение трябва да се отдели внимание и на факта, че банката-кредитор имаща качеството на ищец в настоящото производство е получила частично удовлетворение на вземанията произтичащи от договора за кредит сключен на 02.07.2018 г. в рамките на провежданото спрямо длъжника- кредитополучател „Ю.Л.“ ЕООД производство по несъстоятелност, като с одобрена и влязла в сила частична сметка за разпределение в полза на „И.“ АД е определена и изплатена сума в размер от 60 000 лв. Доколкото обаче размерът на тази сума не надвишава размера на разликата формирана между сумите от 1 694 725,57 лв. до 1 993 794,79 лв. /15 % от стойността на кредитния лимит, чието неизпълнение не се покрива от застрахователното покритие по договора/, то приспадане от така извършеното плащане не следва да се прави спрямо определения размер на дължимото застрахователно обезщетение, като ответника продължава да бъде адресат за плащане на същото във възприетия по-горе паричен размер.

Предвид основателността на предявения за разглеждане главен иск по чл. 405 КЗ, съдът не следва да обсъжда и се произнасяне по предявения в условията на евентуалност имащ отново квалификацията по чл. 405 КЗ, но чиито предмет има за източник друго заявено от ищеца застрахователно събитие - просрочване на изискуема и безспорна сума по кредита  отпуснат на  длъжника – „Ю.Л.“ ЕООД произтичаща от договор за кредит от 02.07.2018 г., което се дължи на настъпила неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване на несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахования по договора за кредит са включени в списъка на кредиторите на длъжника.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира следното : В чл. 16 от ОУ приложими към застрахователния договор от 08.08.2018 г. е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователя е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в 1-месечен срок след представяне на всички необходими документи за уреждане на щетата заявена от банката-ищец. В случая претенцията на банката-ищец за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило събитие в периода на действие на полицата е била заведена на 16.03.2020 г., като в допълнение на 30.04.2020 г. е предоставена информация за банковата сметка, по която следва да се извърши изплащането на търсеното обезщетение. В хода на процедурата по ликвидация на щетата от застрахователя е поискана допълнителна информация за конкретни обстоятелства свързани с настъпване на застрахователното събитие, като това е направено с писмо от 29.06.2020 г. С две писма от 04.и 14.08.2020 г. застрахованата-банка е взела отношение по поисканата от застрахователя информация, в т.ч. е представила експертна оценка за стойността на трайните насаждения на  „Ю.Л.“ ЕООД в селата Зимен и Белодол, декларация от  „Ю.Л.“ ЕООД за изплатени от ДФЗ субсидии, постановление за спиране на изпълнително дело по описа на ЧСИ-Ст. Н.и жалба срещу това постановление. Месец по-късно на 14.09.2020 г. ответникът „БАЕЗ“ ЕАД в писмена форма с излагане на мотиви е отказал да изплати на „И.“ АД застрахователно обезщетение по претенцията му от 16.03.2020 г. В деня следващ отказа, а именно 15.09.2020 г. застрахователя изпада в положение на забава относно изпълнение на задължението му по чл. 405 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение, като в случая за периода от 15.09.2020 г. до 22.02.2021 г. акумулираното обезщетение за забава изчислено по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главно вземане в размер на сумата от 1 796 406, 31 лв. възлиза на сумата от 80 249,84 лв.  Следователно предявения иск в размер от 11 250,00 лв. – съставляващ част от общо вземане в размер от 80 748,28 лв. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Претенцията за присъждане на лихва за забава относно датата – 14.09.2020 г. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.        

По отговорността за разноски:

При настоящия изход на делото право за получаване на сторените в производството съдебни разноски се поражда единствено за ищеца по делото, тъй като изходът е резултатът от произнасянето е изцяло благоприятен за него, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени реално направените за водене на делото разноски. Съобразно изготвен по реда на чл. 80 ГПК списък на разноските ищецът излага те да са в следния вид и размери : 10 450 лв. – заплатена държавна такса за разглеждане на предявените искове; 1 803 лв. – представляващи заплатени депозити за вещи лица по допуснати след искане на ищеца експертизи; 165 лв. – разходи под формата на такси за издаване на съдебни удостоверения, както и 500,00 лв. – възнаграждение за представителство от юрисконсулт определено по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП. Съдът намира, че при прегледа на поисканите от ищеца разноски се установява, че същите са реално направени от него за защита на интересите му в производството, съответно заявеното възнаграждение за юрисконсулт е съобразено с правилото на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към чиито правила препраща чл. 37 от ЗПП. Предвид това на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответният застраховател следва да понесе отговорност за заплащането на така очертаните съдебни разноски.   

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 405 КЗ сумата в размер от 250 000 лв. – съставляваща част от общо вземане в размер от 1 794 406,31 лв., което представлява възникнало вземане за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на сключен застрахователен договор с № 2114******080818/08.08.2018 г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в просрочване на изискуемо и безспорно задължение за главница и договорна лихва на длъжника – „Ю.Л.“ ЕООД произтичащо от договор за кредит от 02.07.2018 г., което просрочване е надвишило периода на изчакване /3 месеца предвиден в застрахователния договор простиращ се от 09.12.2019 г. до 09.03.2020 г./, което съставлява покрит риск по чл. 5, ал. 2 от ОУ на застраховката, ведно със законната лихва върху заявеното вземане дължима за периода, считано от 23.02.2021 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 409 КЗ  сумата в размер от 11 250,00 лв. – съставляваща част от общо вземане в размер от 80 748,28 лв. – представляваща обезщетение за забава в плащането на дължимото застрахователно обезщетение             /1 794 406,31 лв./ по застрахователния договор от 08.08.2018 г. в размер на начислената законна лихва за периода на забавата продължил от 15.09.2020 г. до 22.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за датата – 14.09.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 12 915,00 лева – съвкупност от дължими разноски за водене на делото пред Софийски градски съд, включително възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         СЪДИЯ: