Решение по дело №1281/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на И. О. А., [ЛНЧ], [държава], с адрес по регистрационна карта на чужденец: гр. Х., [жк], РПЦ на ДАБ при МС, и адрес за кореспонденция: гр.С., [жк], [улица], [адрес], срещу Решение № 11478/04.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.

 

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила.

Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на жалбоподателя на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента бил наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за оспорващия е налице възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата му на произход.

Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидатът за закрила. Същевременно органът не изследвал обстоятелството относно последното му местоживеене в [държава] и региона на страната, в който евентуално щял да бъде върнат.

Още повече, позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, ДАБ не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата.

На следващо място, ДАБ следвало да извърши обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало каквото и да било изследване на възможността жалбоподателя да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в момента. Липсвал и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани пречките за установяването на жалбоподателя в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните му затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не се обсъждали и евентуални административни и правни препятствия за установяването на жалбоподателя именно в посочената област.

Следователно атакуваното решение на ДАБ било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011 /95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата.

Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С- 465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му.

Следователно в решението си ДАБ не правил обоснована връзка между твърдените от оспорващия факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в [държава], в област Х., в която щял да бъде върнат. Информацията, на която органът се позовавал, не отговаряла на реалната ситуация в страната му на произход и дори административният орган си противоречал в анализа и опита си да докаже, че при евентуалното завръщане на оспорващия в [държава], последният би могъл да води нормален живот.

По този начин неразгледани по същество останали причините, довели до напускане на местоживеенето на жалбоподателя поради основателен страх от преследване именно там.

Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], провеждал заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините жалбоподателя да напусне държавата си по произход били свързани с твърдени от последния актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ.

Оспорващият се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата му на произход. Счита, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 9 от ЗУБ.

Заявява, че въпреки, че през последните години международното внимание било изместено, то безспорно въоръженият конфликт в [държава] продължавал. В държавата му на произход и в конкретното му местоживеене продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] е неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът е преценил.

Жалбоподателят счита, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му, ако бъде върнат в [държава], поради което били налице и предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на международна закрила.

По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

Като не бил обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не е съобразил връзката между конкретното местоживеене на жалбоподателя с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяна на същия, което от своя страна като последица водело и до незаконосъобразност на административния акт, който следвало да бъде отменен.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Навежда доводи в насока направен от административния орган задълбочен анализ, обхващащ всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административнопроизводствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, в представено по делото писмено становище посочва, че решението на административния орган е обосновано и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба вх.№ 271000-6628/29.07.2024 г. по описа на Районно управление – Харманли в ОД на МВР – Хасково, жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България (л. 93). На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е регистрирана с рег.№ УП-33563/30.07.2024 г. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33563/30.07.2024 г. (л. 91), в който е вписан с имената И. О. А., от *** пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Х., с идентичен постоянен адрес, [държава], ***, религия – *** ***, с *** образование, без професия, семейно положение – [семейно положение], без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данните за близките на чужденеца – родители, *** братя, *** сестри и съпруга, всички с местонахождение в [държава]. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ (л. 70).

С Писмо рег. № УП-33563/31.07.2024 г. (л. 68) от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от И. О. А. молба за закрила. В писмо с рег. № М-15255/26.09.2024 г. (рег. № УП-33563/27.09.2024 г. в ДАБ при МС), (л. 32), на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 13.08.2024 г. (л. 61 и сл.), в което същият е потвърдил отбелязаното при попълването на регистрационния лист и е заявил, че не е използвал други имена, нито псевдоним. Напуснал [държава] на 20.07.2024 г., когато нелегално заминал за Турция. През юли 2024 г. пристигнал в България, нелегално, през зелена граница. Притежавал само с. гражданство. Не бил арестуван в [държава], нито в друга страна, и не бил осъждан. Бил от арабския етнос и се идентифицирал като мюсюлманин ***. Нямал проблеми поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения. Не е бил член на политическа партия, организация, военни или религиозни общности. Нямал взаимоотношения с армията или полицията. Не му било оказвано насилие, не се водил съдебен процес срещу него. Напуснал [държава] заради войната – от време на време идвали различни групировки да се бият с кюрдите, които управлявали района от 2012 г. През юли 2024 г. имало взрив, предизвикан от сблъсък на мотор във фабрика за лед. Нямало пострадали. По това време в [населено място] паднала ракета и убила човек. Не бил пряк свидетел на военни действия. Нямал близки, които да са пострадали от войната, но през 2013 г. отвлекли брат му и взели колата му. Не останал в Турция, защото гонели *** от там. Близките му не напуснали [държава], тъй като не могли да платят, за да заминат всички. Не искал да се завръща в страната си, защото имало военни действия. Кюрдите щели да го разпитват защо бил в районите на Свободната армия и можело да го обвинят и затворят за това, че работил с тях, а ако отидел в Д., щели да го вземат в армията. Искането му към България било за предоставяне на статут, за да можел да живее спокойно.

С Решение № 11478 от 04.11.2024 г. (л. 12 и сл.) Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 12.11.2024 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 21.11.2024 г. и регистрирана с вх.№ УП-33563/21.11.2024 г. по описа на ДАБ при МС (л. 4).

 

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му и обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания също в присъствието на преводача и на разбираемия за търсещия закрила език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето с процесното решение и съгласно същото ДАНС не възразява да се предостави статут на лицето при наличие на законовите предпоставки за това.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някоя от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на И. О. А..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз в случая не са налице, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт и че той достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион там, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В тази връзка, с оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че ответникът не е тълкувал неправилно и превратно Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., доколкото бежанската история на търсещия закрила не може да бе определена като такава, обосноваваща прилагане на изложеното по-горе от визираното решение на Съда на Европейския съюз по отношение на жалбоподателя.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната информация в Справка вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно С. арабска република, включително състоянието на сигурността в област Х.. Предвид изложеното в нея е приел, че за района на Хасака може да се направи извод, че интензитетът на конфликтите в различните части на територията на този район са различават съществено, като за референтния период броят на инцидентите (насилието срещу цивилни) бил най-голям в окръзите Х. и Р. А. и най-нисък в М.. Анализът на изложената информация сочил тенденция на намаляване на броя на смъртните случаи в цялата провинция. Налагал се извода, че в голяма част от областта нямало разумна вероятност насилието срещу цивилни да достига нива, при които да съществувал реален риск, лицата, пребиваващи на територията, да понесат „тежки посегателства“, релевантни на визираните в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Органът посочил и че личното и обществено положение на молителя не предполагат включването му в рискова група, чиято дейност да го поставила в неблагоприятна позиция на фона на развиващите се там конфликти и с оглед степента на безогледното насилие, която тези конфликти създавали, в смисъла на тълкуванията, дадени в т. 39 от Решението на съда в Люксембург, по дело по дело № С- 465/2007г. от 17 февруари 2009 г. За него не бил налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота му. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в провинция Хасака следвало да е изключително, каквото не било. Не се установявало спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на тези държави, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не съществувала реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Търсещият закрила чужденец не заявил да има член на семейството му с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което, за него били неприложими разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. На молителя не можело да бъде предоставен и статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като той не обосновавал в молбата си други причини от хуманитарен характер.

Съдът намира изложените от административния орган съображения за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и в частност с тази в района, в който е живял жалбоподателят до напускането на страната.

От информацията в приложената Справка с вх.№ ЦУ-1852/27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ към МС, относима към датата на издаване на обжалваното решение, се установява, че в [държава] е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но те не обхващат цялата територия на тази държава. Така например в справката се сочи, че за периода август – ноември 2023 г. в района на провинция Х. има регистрирани 4 смъртни случая на цивилни лица на 100 000 жители. Това е показателно за това, че въпреки определянето на ситуация като „нестабилна“, насилието в тази област не може да се приеме за безогледно по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Следва да бъде отбелязано, че дори и да е налице въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, това не във всички случаи е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо И. О. А..

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем ситуацията там да е достигнала нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Преди да напусне страната, не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващите информации за все още наличен конфликт в страната по произход на оспорващия и данните за спорадични проблеми със сигурността там.

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на издаване на обжалвания акт, неоснователно в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение поради липса на мотиви в него относно съществуваща възможност жалбоподателят да пътува в [държава] и да се установи в конкретен регион на страната. Тук трябва да се отбележи, че доводите в жалбата в насока евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в [държава] и за невъзможност за установяване в дадено населено място там, не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно член 4, параграф 2 вр. с параграф 1 във връзка с член 8, параграф 2 и параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. Ето защо, не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на член 8, параграф 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила.

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни, и макар да не са напълно актуални към настоящия момент в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от семейството на жалбоподателя да има предоставена международна закрила.

Следва да се посочи, че в хода на съдебното производство е представена Справка вх. № МД-02-124/12.12.2024 г. В същата се съдържа информация относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] след падането на режима на Б. А..

Съдът намира, че предвид настъпилите промени в политическата обстановка в [държава] в последните седмици, информацията в справката следва да бъде съобразена при настоящото произнасяне. Според данните новата власт в [държава], начело с ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS), е благосклонна към населението в страната, като обявява, че „…. хората, включително религиозните или етническите малцинства в частност, не би следвало да се страхуват от тяхното управление“, като бунтовниците обещават и да изградят „родина за всички, включително всички секти и социални класи“. Посочва се, че Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили, представляваща вече бивши опозиционни групи, е заявила, че се е ангажирала да „завърши прехвърлянето на властта към преходен управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия, проправяйки пътя към свободна, демократична и плуралистична [държава]“. Има и информация за атаки на израелската армия на територията на [държава], като цели на ударите са предполагаеми правителствени обекти за химическо оръжие и ракети, а унищожаването им се прави за да не се допусне възможност за попадането им в ръцете на екстремистите. Налице са и данни в справката за плавно и мирно предаване на държавната власт от страна на досегашните членове на правителството на преходно правителство. Цитира се изявление на пратеника на ООН за [държава], който заявява, че „Реалността е такава, че HTS, а също и другите въоръжени групировки, изпращат добри послания към сирийския народ... за единство, за приобщаване“. Следва да се отбележи и че в справката се съдържат данни за все още съществуващи въоръжени сблъсъци в части от Източна [държава].

Анализът на данните от Справка с вх. № МД-02-124/12.12.2024 г. води до извода, че към настоящия на територията на страната по произход на жалбоподателя не е налице насилие, което да е се приеме за достигащо нива, обосноваващи предоставяне на закрила на гражданите, идващи от [държава], на основание чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Напротив, информациите за тази страна дават основание настоящият състав на съда да приеме, че обстановката след оттеглянето (свалянето от власт) на Б. А. е по-скоро сравнително спокойна. Настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяната в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно на гражданите ѝ. От фактическа страна няма индикации за това, че след идването на власт на новите управляващи в страната са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост (основания по чл. 8 от ЗУБ). Информацията от справката и от различните информационни източници, не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца (основания по чл. 8 от ЗУБ). Смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие (основания по чл. 9 от ЗУБ). Засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни, като в тази насока са и информациите от множество общодостъпни средства за масово осведомяване.

Като се има предвид актуалната обстановка в [държава], съдът не намира основания да приеме, че положението там се характеризира с обстоятелства, обосноваващи прилагане на чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ИБРАХИМ ОСМАН АБДУЛРАХМАН, [ЛНЧ], [държава], с адрес по регистрационна карта на чужденец: [населено място], [жк], РПЦ на ДАБ при МС, и адрес за кореспонденция: [населено място], [жк], [улица], [адрес], срещу Решение № 11478/04.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.