Р Е Ш Е Н И Е
№ 241
гр. Перник, 05.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от мл.съдия К.
Костадинова в.гр.д. № 263 по описа
на съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. вр. с чл. 341 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 1174/18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 3443 по описа на РС – гр. Перник
за 2018 г., първоинстанционният съд е допуснал до делба следния недвижим имот –
апартамент № **, находящ се в ***, който апартамент
представлява самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.100..1.44 като
делбата е допусната между Н.И.Г., с ЕГН: ********** – при квота 7/18 идеални
части от имота и Л.И.С., с ЕГН: ********** – при квота 11/18 идеални части от
имота.
С
допълнително решение от 12.02.2019 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК,
първоинстанционният съд е извършил поправка на ОФГ в постановеното решение №
1174/18.10.2018 г. В тази връзка съдът е допълнил диспозитива на решението като
е намалил по искане на Н.И.Г. завещателно
разпореждане, извършено със саморъчно завещание, съставено на 11.07.2013 г. от
наследодателя на страните И.С. Г., в полза на Л.И.С., до запазената част от 2/3
идеални части или 8/18 идеални части от имуществото на наследодателя.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх.
№ 33430/11.12.2018 г., доуточнена по указания на ПОС с молба с вх. №
8462/19.03.2019 г., подадена от Л.И.С. чрез пълномощника му – адв. Б. В., с
която същото се оспорва изцяло. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност
и незаконосъобразност на решението поради нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон. Оспорва се приетата за установена от районния съд
фактическа обстановка. В тази връзка се твърди, че последният не е обсъдил
всички наведени от жалбоподателя възражения и в частност тези, обективирани в
молба с вх. № 26613/02.10.2018 г. Развиват се подробни доводи, че възраженията,
изложени в посочената молба, са наведени своевременно – преди приемане на
доклада на съда, поради което и следва да бъдат разгледани по същество. В тази
връзка се твърди, че като не е допуснал и поисканите от жалбоподателя във
връзка със същите доказателства искания, първостепенният съд е извършил
нарушение на процесуалните правила. Излагат се подробни съображения, че
жалбоподателят е придобил целия процесен имот по давност, а правата на
насрещната страна били погасени.
Оспорват се и правните изводи на решаващия състав – както относно
намаляването на извършеното завещателно разпореждане,
така и относно определените от съда квоти между страните в делбата. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск за делба да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски и пред двете инстанции.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна – Н.И.Г.,
чрез пълномощника й адв. И.В., е подаден писмен отговор на жалбата с вх. №
2545/28.01.2019 г. В същия се посочва, че депозираната жалба е допустима, но
неоснователна. Излагат се подробни доводи за правилност и обоснованост на
първоинстанционното решение. Акцентира се върху обстоятелството, че
представеното по делото саморъчно завещание от наследодателя на страните е
породило правните си последици, а освен това е и надлежно обявено, поради което
въззиваемата се е съобразила с него. В тази връзка се твърди, че направеното
възражение за намаляване на завещателното разпореждане е основателно, поради
което и като е уважил същото районният съд не е допуснал нарушение на
материалния закон. Оспорва се такова нарушение да е допуснато и при определяне
на делбените квоти в обжалваното решение. По
отношение на твърдението за придобиване на процесния имот по давност от страна
на жалбоподателя, се излагат подробни доводи, че същото е преклудирано,
доколкото е наведено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. В
тази връзка се посочва, че правилно районният съд не е разгледал същото. Иска
се жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
потвърдено изцяло. Претендират се разноски пред въззивния съд.
Депозирана е
и жалба с вх. № 8463/19.03.2019 г., подадена от Л.И.С. чрез адв.
Б. В., срещу постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение от 12.02.2019 г.
за поправка на ОФГ. В същата се излагат доводи, че постановеният в обжалваното
решение диспозитив бил неправилен и неясен. Обръща се
внимание, че стойностите 2/3 и 8/18 идеални част не били равностойни. В тази
връзка се твърди, че не ставало ясно какво е приел районният съд относно
размера на запазената част на ищцата, размера на разполагаемата част и размера,
до който завещателното разпореждане се намалява. По тези съображения се иска
решението да бъде отменено. Поддържат се и доводите, изложени във въззивната
жалба и допълнението към нея срещу основното решение. Претендират се разноски и
пред двете инстанции.
От
насрещната страна Н.И.Г. е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
11024/10.04.2019 г., в който се излагат съображения, че същата е неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован, не се
явява. Вместо него се явява адв. В., която поддържа въззивната жалба, не прави
доказателствени искания. По същество прави искане за постановяване на съдебно
решение при съобразяване на доводите, подробно изложени в жалбата. Претендира
разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд.
Вместо нея се явява процесуалният й представител – адв. В., който оспорва
подадената жалба, поддържа отговора, не сочи нови доказателства. Излага доводи,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и иска същото да
бъде потвърдено. Обръща внимание, че делбените квоти
на страните са определени правилно. Претендира разноски като представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима
и редовна и следва да бъде разгледана по същество. По същество като допустима и
редовна следва да бъде разгледана и въззивната жалба срещу решението,
постановено по реда на чл. 247 от ГПК.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Перник от 25.05.2018 г., подадена от Н.И.Г.. Със
същата е предявен иск с правно основание по чл. 69 от Закона за наследството ЗН)
вр. с чл. 341 и сл. от ГПК – за делба на съсобствен между ищцата и ответника имот, като
производството е в своята първа фаза – по допускане на делбата.
В
исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са наследници по закон на
своите починали родители. Посочва се, че преди смъртта си последните са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) имот, представляващ
апартамент с идентификатор № 55871.514.100.1.44 по Кадастралната карта и
кадастралния регистър (КККР) на гр. ***, находящ се в
***. На следващо място се твърди, че първо е починала майката на страните В. Г.,
като в тази връзка всяко от децата е получило по наследство по 1/6 идеална част
от процесния имот. Обръща се внимание, че И. Г. е получил 1/2 идеална част от
същия на собствено основание, поради прекратяване на съсобствеността, и 1/6
идеална част по наследство или общо 4/6 идеални части от имота.
На
следващо място се посочва, че със саморъчно завещание, съставено на 11.07.2013
г., И. Г. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си –
ответника Л.С.. Уточнява се, че посоченото завещание е било надлежно обявено и
вписано в Служба по вписванията – гр. Перник. Твърди се обаче, че ищцата като
дъщеря на наследодателя е негов наследник с право на запазена част, която
възлиза на 1/3 идеална част от цялото му имущество. В тази връзка се поддържа,
че така извършеното завещание накърнява същата. С тези доводи се иска
намаляване на универсалното завещателно разпореждане
до размера, необходим за допълване на запазената част на ищцата.
Иска
се процесният недвижим имот да бъде допуснат до делба между страните, като с
оглед исканото намаляване на завещанието се прави извод, че делбената
квота на ищцата възлиза на 7/18 идеални части от имота, а на ответника – на
11/18 идеални части от същия.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника е постъпил писмен отговор, в която същият
заявява, че няма възражения процесният имот да бъде допуснат до делба. На
оспорва обстоятелството, че съсобствеността между страните е възникнала от
наследяване, както и обстоятелството, че имотът е бил придобит от
наследодателите – родители на страните при условията на СИО. Възразява се срещу
посочените от ищцата делбени квоти, като се твърди,
че същите са неправилно изчислени. Иска се имотът да бъде допуснат до делба при
квоти за всяка от страните, така както следват от законовите разпоредби.
От ответната страна след срока по чл.
131 от ГПК е подадена и допълнителна молба. В същата се излагат доводи, че
между страните е съществувала устна уговорка ответникът да се грижи за баща им,
а ищцата да няма претенции спрямо процесния имот. Уточнява се, че последната не
живее в него от 1985 г., а ответникът е заплащал всички разходи по жилището
като дори е извършвал подобрения в същото.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти, схема № 15-269221-30.04.2018 г. от Службата по геодезия,
картография и кадастър в гр. Перник, удостоверение за наследници на В.
Г., саморъчно завещание на И. Г., протокол за издаване на заверен препис от
обявено саморъчно завещание, протокол за обявяване на саморъчно завещание,
декларация за получаване на препис от завещание, препис извлечение от акт за
сключен граждански брак и удостоверение от Служба по вписванията гр.
Перник.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел за установено, че същите са наследници на своите починали родители – В. и
И. Г., които са придобили процесния недвижим имот с идентификатор № 55871.514.100.1.44
по КККР на гр. *** в режим на СИО. На следващо място съдът е приел, че
след смъртта на В. Г. всяка от страните е получила по наследство 1/6 идеална
част от имота, а съпругът И. Г. – 4/6 идеални части от същия – 1/6 ид. част по
наследство и и 3/6 ид. части поради прекратяване на СИО. На следващо място по
делото е прието за установено, че със саморъчно завещание, което е било
надлежно обявено, И. Г. е оставил на ответника – негов син, цялото свое
имущество. Предвид изричното искане за намаляване на завещателното
разпореждане, съдът е достигнал до извода, че ищцата като дъщеря на
наследодателя Г. е негов наследник с право на запазена част, която е накърнена
с процесното завещание. По тези съображения съдът е намалил същото с 2/3
идеални части т.е. до размера на разполагаемата част, предвид обстоятелството,
че наследодателят е оставил за свои наследници две деца. След извършеното
намаляване решаващият състав е изчислил делбените
квоти на страните като е достигнал до извода, че процесният имот следва да бъде
допуснат до делба при квоти – 7/18 идеални части за ищцата и 11/18 идеални
части за ответника.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. Перник в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части. Валидно
и допустимо е и решението от 12.02.2019 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, с което и извършена поправка на очевидна фактическа грешка.
По въпросите
за неправилността на обжалваните решения въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивните жалби.
От фактическа страна между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че същите са брат и сестра и са наследници на своите
починали родители В. С. Г. и И.С. Г.. Не се спори също, че по време на брака си
последните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот
– апартамент № **, с идентификатор № 55871.514.100.1.44 по
КККР на гр. ***, находящ се в ***. На следващо място по делото не се спори и че В. С. Г. е починала на ***
като е оставила за свои наследници страните по делото Л.С. и Н.Г., както и
съпруга си И. Г.. От своя страни видно от представено удостоверение за
наследници последният е починал на ***, като е оставил за свои наследници двете
си деца – ищцата и ответника по делото.
На следващо място по делото не се спори, че преди смъртта си И. Г. е
съставил саморъчно завещание с дата 11.02.2013 г., съгласно което е оставил
цялото си имущество на сина си – ответника Л.С.. От представен по делото
протокол от 08.06.2016 г. се установява, че така съставеното завещание е
надлежно обявено от нотариус М.М., като липсват данни
същото да е било предмет на каквото и да било оспорване.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Предвид
оплакванията във въззивната жалба настоящият състав намира, че по делото са
налице два основни спорни въпроса – относно допускане на процесния имот до
делба и относно размера на делбените квоти на всяка
една от страните в същия.
По отношение
на първия въпрос следва да се отбележи, че в подадения отговор на исковата
молба ответникът изрично е посочил, че няма възражения срещу разглеждането на
иска за делба на процесния имот като единствените му твърдения и доводи се
отнасят до припадащите се на всяка от страните делбени
квоти от същия. Впоследствие, след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК, от
ответника действително е депозирана молба с вх. № 26613/12.10.2018 г. Въз
основа на твърденията в същата и на доводите, изложени от процесуалния
представител на ответника в съдебно заседание пред първата инстанция, районният
съд е достигнал до извода, че се въвежда било възражение за погасяване на правото
на собственост на ищцата, било възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност спрямо процесния имот. В тази връзка
въззивният съд намира за правилен доводът на първата инстанция, че в
българското законодателство няма уредена правна хипотеза на погасяване на право
на собственост, в това число и по давност (в този смисъл – Решение № 669 от
13.III.1958 г. по гр. д. № 92/58 г., III г. о. на ВС на НРБ). Относно
възражението за придобиване на имота по давност от страна на ответника,
доколкото е заявено след изтичане на срока за отговор, то същото следва да се
приеме за преклудирано, в който смисъл са и съображенията на районния съд. Посоченият
извод се обосновава с трайната съдебна практика (напр. Определение №575/28.11.2016 по дело №3055/2016
на ВКС, ГК, I г.о. и др.), а и със задължителната такава, обективирана в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно която възражението за придобивна давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба
по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Именно по тези съображения, настоящият състав намира
за неоснователни доводите на жалбоподателя, че след като въпросните твърдения
са наведени преди първото по делото заседание съответно преди приемането на доклада
на съда по чл. 146 от ГПК, същите подлежат на разглеждане. В тази връзка следва
да се отбележи и че нито пред районния съд, нито пред настоящата инстанция
жалбоподателят сочи каквито и да било причини, които да са го възпрепятствали
да наведе възраженията си своевременно, поради което не е налице и хипотезата
на чл. 133 от ГПК in fine. За пълнота
в контекста на изложеното дотук следва да се отбележи, че останалите наведени
от жалбоподателя твърдения в посочената молба, а и във въззивната жалба – относно
обстоятелствата, че ответникът и семейството му са полагали грижи за наследодателя
И. Г. като в тази връзка между страните по делото е имало устна уговорка ищцата
да няма претенции спрямо имота, нямат правно значение за настоящия спор, както правилно
е посочил и районният съд. Нямат отношение към настоящото въззивно производство
и твърденията на жалбоподателя, че е заплащал разходите за имота и е извършвал
подобрения в същия, доколкото се обжалва решението по първата фаза на
производството по делба, а спорове с подобен характер подлежат на разглеждане
във втората фаза на същото т.е. при извършване на делбата. По тези съображения,
настоящият състав намира, че изложените в молба с вх. № 26613/12.10.2018 г.
доводи не подлежат на разглеждане по същество, както правилно е подходил и
районният съд. В тази връзка липсва и процесуална необходимост от събиране на
доказателства с оглед на същите. С оглед на така изложеното въззивният съд
намира, че процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба между
страните по делото.
По отношение
на размера на делбените квоти на всяка от страните,
следва да се съобрази, че при наследяване по закон съгласно чл. 5, ал. 1 от
Закона за наследството (ЗН) децата на починалия наследяват по равни части, а
съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН преживелият съпруг наследява част, равна на частта
на всяко дете. В настоящия случай първо е починала наследодателката
В. Г., която е оставила за свои наследници двете си деца – страните по делото,
и съпруга си И. Г., като със смъртта й е настъпило прекратяване на
съществуващата между нея и съпруга й СИО върху процесния имот. В тази връзка И.
Г. е получил 1/2 идеална част от последния в своя собственост именно поради
прекратяване на СИО. Останалата 1/2 идеална част от имота по реда на
наследственото правоприемство е преминала в
собственост на съпруга и двете деца на В. Г.. В тази връзка и съобразно
цитираните разпоредби въззивният съд приема, че по наследство от последната
жалбоподателят, въззиваемата и баща им са получили всеки по 1/6 идеална част от
имота. Доколкото, както бе посочено, И. Г. притежава и 1/2 идеална част от
последния на собствено основание, то следва извода, че към момента на смъртта
си същият е притежавал 4/6[1]
идеални части от процесния имот.
От своя
страна наследодателят И. Г. е оставил като наследници двете си деца – ищцата и
ответникът в производството, като и двамата попадат в кръга на наследниците с
право на запазена част от наследственото имущество. В тази връзка и съгласно разпоредбата
на чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, той не може
чрез завещателни разпореждания да накърнява тяхната
запазена част от наследството. От тук следва изводът, че чрез завещание същият
може да се разпорежда само в рамките на стойността на т.нар. разполаема част (частта от наследството вън от запазената
част). Освен това разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН изрично предвижда, че
когато наследодателят е оставил само низходящи, какъвто е настоящият случай,
запазената част при две деца е 2/3 от имуществото на наследодателя. Въз основа
на така цитираните разпоредби въззивният съд приема, че всяка от страните по
делото е наследник с право на запазена част като притежава по 1/3 запазена част
от наследството на И. Г., до какъвто извод е достигнал и районният съд. В тази
връзка разполагаемата част от наследството също възлиза на 1/3.
С представеното по делото саморъчно завещание
обаче наследодателят е завещал в полза на сина си цялото свое имущество. Предвид
твърденията на страните и липсата на други данни по делото, в рамките на
настоящото производство въззивният съд приема, че същото се състои единствено
от процесния недвижим имот. В тази връзка и съобразно цитираните по-горе
разпоредби решаващият състав намира, че с посоченото завещание наследодателят И.
Г. се е разпоредил със свое имущество над размера на разполагаемата част като
така е накърнил запазената част от наследството на своите деца. По тези
съображения и предвид направеното от страна на ищцата изрично искане за
намаляване на завещанието с оглед възстановяване на запазената й част,
въззивният съд намира, че същото следва да бъде намалено до размера на
запазената част при двама низходящи, а именно до 2/3 идеални части от
имуществото на наследодателя, до какъвто извод правилно е достигнал и районният
съд.
При
съобразяване на така извършеното намаляване следва да се приеме, че 1/3 част от
имуществото на наследодателя И. Г. следва да премине в полза на неговата дъщеря
– въззиваемата Н.Г. по силата на наследственото правоприемство, а 2/3 части от същото следва да преминат
върху неговия син – жалбоподателят Л.С. – от които 1/3 част отново по силата на
наследственото правоприемство и 1/3 част по силата на
извършеното в негова ползва завещателно разпореждане.
Съотнесени към обема право на собственост на
наследодателя в процесния имот, а именно 4/6 идеални части, тези стойности
водят до извода, че въззиваемата е получила по наследство от баща си 4/18[2]
идеални части от имота, а жалбоподателят е получил по наследство и завещание
общо 8/18[3]
идеални части от същия.
Доколкото
всяка от двете страни по делото притежава и по 1/6 идеална част от имота по
наследство от майка си В. Г., то следва да се приеме, че жалбоподателят
притежава 11/18[4]
идеални части от процесния имот, а въззиваемата – 7/18[5]
идеални части от същия. С оглед гореизложеното процесният имот следва да бъде
допуснат до делба при следните квоти: 11/18 идеални части за Л.С. и 7/18 идеални
части за Н.Г., до какъвто извод правилно е достигнал и районния съд.
По тези
съображения въззивната жалба е изцяло неоснователна, а първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдена.
По въззивна
жалба с вх. № 8463/19.03.2019 г., срещу решение от 12.02.2019 г.,
постановено в производство по поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247
от ГПК:
Доколкото,
както вече бе посочено, съгласно данните по делото към момента на смъртта си
наследодателят И. Г. е притежавал единствено 4/6 идеални части от процесния
недвижим имот с идентификатор № 55871.514.100.1.44, то
при намаляване на универсалното завещателно
разпореждане с 2/3 следва извод, че съотнесено спрямо
посочения имот това намаляване възлиза на 8/18[6]
идеални части от същия. В този смисъл като е посочил в диспозитива на решението
си от 12.02.2019 г., че намалява завещателното
разпореждане до 2/3 идеални части или 8/18 идеални части районният съд не е
допуснал грешка при извършване на съответните изчисления. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че стойността „2/3 идеални части“ се отнася за
цялото имущество на наследодателя, а стойността от „8/18 идеални части“
представлява стойността от 2/3 идеални части съотнесена
само към обема право на собственост на наследодателя върху конкретния имот (т.е.
съотнесена към 4/6 идеални части). По тези
съображения дори да се приеме, че в диспозитива на решението, постановено по
реда на чл. 247 от ГПК, съществува известна неяснота относно посочените стойности,
то това обстоятелство не рефлектира върху неговата правилност. В контекста на
дотук изложеното доводът на жалбоподателя, че двете стойности не са
еквивалентни следва да се приеме за неоснователен, а жалба с вх. №
8463/19.03.2019 г. срещу решението от 12.02.2019 г. следва да бъде оставена без
уважение. Последното като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По исканията за разноски на страните:
С оглед
изхода на делото пред въззивния съд искането за разноски на жалбоподателя Л.С.
е неоснователно.
Въззиваемата страна Н.Г.
също претендира разноски пред въззивната инстанция – в размер на 500 лева
адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че действителното заплащане
на същото се доказва от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, то въззивният съд намира искането за основателно, поради което на
въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1174/18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 3443 по описа на РС – гр. Перник
за 2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 12.02.2019 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, с което е извършена
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1174/18.10.2018 г. по гр.д.
№ 3443 по описа на РС – гр. Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК Л.И.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Г., с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 500 лева,
представляваща разноски – адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.