Р Е Ш Е
Н И Е № 28
гр.Сливен, 05.02.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
: КРАСИМИРА
КОНДОВА
При секретаря Соня Василев, като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 696 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба депозирана от юриск.П. - процесуален представител на „
БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ гр.С., ж.к. „ М.* “, Б.п.С., сгр. ** против
решение № 260138/12.10.2020 г. по гр.д. № 1076/2019 г. на Сливенския районен
съд, в частта с която са били отхвърлени предявените от въззивника против Т.Д.Д.,
ЕГН **********,***
·
Иск с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. с
чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, за признаване за установено, че ответницата
дължи сумата над 8751.64 лв. до пълния претендиран размер от 9843.23 лв.,
представляваща главница по неизпълнено задължение по Договор за потребителски
заем № ЕМLN- 15828771/19.03.2018г.
·
Евентуален иск с правно основание чл. 79, ал. 1
вр. чл.240 ЗЗД , вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да
заплати сумата от 892.18 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от
20.11.2018г. – 11.10.2019г.
Страната
посочва, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като съдът
неправилно бил приел, че договорът е недействителен поради несъответствие с
нормата на чл. 11, ал. 2 , т.11 и 12 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Изискването за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната
погасителна вноска било касаело друга хипотеза – когато има предсрочно
погасяване на главница по кредита. Тогава кредитополучателят имал право да
получи нов погасителен план, който трябва да съдържа разбивка за всяка вноска. В
случая следвало да се приложи разпоредбата на чл. 11, ал.1 т. 11 от ЗПК, а не
т. 12.
Моли
се в обжалваната част решението да бъде отменено и да се уважат предявените
искове. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Страната не е направила нови доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв.В.С. – особен процесуален представител на Т.Д.Д., с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Страната посочва, че във въззивната жалба не са въведени нови твърдения освен,
тези които са били направени и пред РС и по които съдът се бил произнесъл. Моли
се да се потвърди обжалваното решение . Няма доказателствени искания .
Претендира разноски.
В
с.з.въззивникът редовно призован, не се явява и не се предстантвлява. В писмено
становище процесуалният и представител заявява, че поддържа въззивната жалба и
моли да се уважи. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна
редовно призована не се явява. Представлява се от особен процесуален
представител адв. Вл. С., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания
отговор по нея.
Пред настоящата инстанция не се събраха
допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 19.10.2020г. и в рамките на
законоустановения четиринадесет дневен срок – на 21.10.2020 г. е била
депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените
по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна.
За да
постанови решението си Сливенският районен съд е приел, че договорът сключен
между страните е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 11
ал.1 т. 11 и т.12 от ЗПК. В разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е посочено, че когато
не са спазени разпоредбите на …. Чл.11 ал.1 т. – 7 – 12, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК касаеща
чл. 11 ал. 1 т. 11 и 12 не е променяна от приемането на закона 2010 г.
Разпоредбата на чл.
11 ал. 1 т. 11 предвижда, че Договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК предвижда,
че договорът следва да съдържа информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
В случая на ответника по иска е бил
предоставен погасителен план, от който е било видно размера на получената сума,
средномесечната погасителна вноска, броя на месечните плащания. От него обаче
не може да се установи, какво точно включва месечната погасителна вноска –
размер на главницата, на лихвата и други параметри. По този начин не е
изпълнено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК и договорът се явява нищожен
поради липсата на изискуемото се от закона съдържание.
Няма правна логика изискването на чл. 11 ал.
1 т. 12 ЗПК да се прилага единствено при настъпило предсрочно погасяване на
главницата по даден договор, а де не се прилага при първоначалното отпускане на
кредита. Тези законови изисквания целят да защитят потребителя, той да бъде
напълно наясно кога и какво ще погаси.
Предвид изложеното ответникът следва да
заплати единствено чистата стойност на кредита без лихви, застраховки, такси и
др. Тази сума е в размер на 8751.64 лв. ( след като приспаднем извършените
плащания в размер на 1248.36 лв. от общо 10 000.00 лв.) и точно тя е
присъдена от първоинстанционния съд. Така ще бъде спазена разпоредбата на чл.
23 от ЗПК, който предвижда че когато кредитът бъде обявен за недействителен се
дължи единствено чистата стойност по кредита без лихви и други разноски. При
това положение следва да се отхвърли и претенцията на въззивника за присъждане
на 892.18 лв. – обезщетение за забава.
Тъй
като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260138/12.10.2020
г. по гр.д. № 1076/2019 г. на Сливенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.