№ 1148
гр. Варна, 04.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501048 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Въззивникът ДЪРЖАВАТА чрез МИНИСТЕРСТВО НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, редовно
призована, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна Д. Ч. С., нередовно призован – призовката е
връчена на страната чрез процесуален представител на 27.06.2023г., като днес
изтича едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК, не се явява, представлява
се от адв. Й. Ч., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 28.06.2023г. молба от старши
юрисконсулт Н. И., в качеството й на процесуален представител на
Държавата, обективираща изявление да се даде ход на делото при липса на
процесуални пречки. Заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и че
няма доказателствени искания. Изразява подробно становище по същество на
спора, както моли и за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
АДВ. Ч.: Не възразявам по нередовното призоваване на въззиваемата
страна, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че с оглед изричното изявление на процесуалния
1
представител на нередовно призованата страна, че не възразява по даване ход
на делото и с оглед редовното призоваване на въззивника намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез Областния управител на област с административен
адрес гр. Варна М.См., срещу Решение № 1002/23.03.2023г., постановено по
гр. д. № 17393/2021г. по описа на ВРС, с което е прието за установено по
отношение на Д. Ч. С., че жалбоподателят не е собственик на следния
недвижим имот: УПИ IV-255, кв.30, по застроителен и регулационен план на
селото, одобрен със заповед №169/14.06.1991 г. на Председателя на
Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет - Аврен, находящ се в
с. Бенковски, общ. Аврен, обл. Варна, с площ от 541 кв.м, при граници и
съседи: на запад УПИ III-256, на север УПИ IX-254, на юг УПИ VI-251 и
УПИ V-250 и на изток улича с осови точки №33 и №43, идентичен с УПИ
№IV-225 в кв. 20, находящ се в с. Бенковски, общ. Аврен, обл. Варна, по
плана за улична и дворищна регулация, одобрен със заповед №100 от
18.01.1935 г., тъй като същият е владян от него непрекъснато и
необезпокоявано от 2007г., повече от десет години до настоящия момент, на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излага становище, че обжалваното решение е неправилно
и необосновано, постановено с мотиви, несъответстващи на събрания по
делото доказателствен материал. Твърди се, че са неправилни изводите на
съда за недоказаност правото на собственост на Държавата върху процесния
имот, както и че при условията на пълно и главно доказване Държавата не е
доказала придобивното основание, тъй като към отговора на исковата молба,
страната приложила всички налични и относими към предмета на спора
писмени доказателства, с които разполага, доказващи освен основанията за
придобиване и идентичността на имота, и собствеността върху него. По
идентични с изложените в отговора на исковата молба съображения,
2
въззивникът обосновава становището си, че имотът е държавна собственост,
поради което същият не може да бъде обект на давностно владение от частни
лица. С оглед изложеното поддържа становището си за неоснователност на
предявения отрицателен установителен иск, като отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Ч. С., подаден
чрез адв. Й. Ч., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се
навеждат твърдения, че в обстоятелствената си част тя е идентична с
депозирания отговор на искова молба от ответника. Твърди се, че в
производството са събрани абсолютно всички доказателства с цел
установяване собствеността на процесния имот, като в решението си съдът
обстойно е изследвал събрания доказателствен материал въз основа, на който
по безспорен и категоричен начин е доказан предявения в производството
иск. В подкрепа на твърденията си ответникът е представил единствено копие
на Акт с № 460 с датата на съставяне 03.05.1986 г., който бил оспорен изцяло.
С Определение № 5683/29.05.2022 г. в първоинстанционното производство
съдът задължил ответната страна да представи заверен препис на цялата
преписка по издаване на Акта за държавна собственост. Въпреки това не бил
представен нито оригинал на акта, нито преписката по издаването му. В
допълнение въззиваемият сочи, че с Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. №
16/2021 г., Конституционния съд е обявил за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността
и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността, с което твърди, че е отпаднала пречката за придобиване на
имоти частна държавна собственост по давност. По изложените съображения
моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение с присъждане на
разноски.
АДВ. Ч.: Оспорвам изцяло въззивната жалба. Поддържам отговора на
въззивна жалба, в който сме изложили нашите доводи и съображения, че
въззивната жалба на насрещната страна е неоснователна. Нямам възражения
по доклада. Претендирам разноски, за което представям списък и
доказателства за извършването им.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
3
представител на въззиваемата страна в днешно съдебно заседание и
представения от въззивника с молбата от 28.06.23г. списъци на разноски,
придружени с доказателства за реално извършени такива.
АДВ. Ч.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Ч.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба, като
неоснователна. Поддържам изцяло изложените в писмения отговор на
въззивната жалба съображения.
Първоинстанционният съд дълъг период от време отлагаше делото,
даваше указания да се събират всички необходими доказателства, с оглед
изясняване и установяване твърденията на въззивната страна в настоящото
производство. Такива не бяха представени, абсолютно никакви. Имаше
допусната експертиза с въпроси, зададени от страна на въззивника, кой е
собственик на имота. Бяха установени безспорни писмени доказателства, че
собственик на имота е В.М.Г.. Нещо повече, по делото има Протокол № 20 на
Комисия от 1979г., която комисия предава идеални части от друг имот и В.М.
закупува 79 кв. м допълнително към нейния имот.
Ако обърнете особено внимание на АДС, няма никакви подписи на
„одобрител“, на „съставител“, техни данни, не е попълнен въобще както е
необходимо. Това е измислен някакъв акт, поради което ви моля да
отхвърлите въззивната жалба, да потвърдите решението на
първоинстанционния съд и ни присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
4
09:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5