РЕШЕНИЕ
гр.
София, 09.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти
с-в, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и и двадесета
година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка И.като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8954 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 49 от ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 06.03.2018г. в
гр.София,, докато слизала по стълбите на
паркинга на НДК, който се намирал в подземието на градинката пред НДК,
на трето ниво, се подхлъзнала на мократа и хлъзгава подова настилка и паднала
през 10 стъпала с главата на пред и по гръб от междинната площадка на
стълбището до площадката на третия подземен етаж. Изпитала неописуеми болка и
интензивни страдания в областта на десния глезен и по цялото тяло. Била
транспортирана по спешност в УМБАЛ Пирогов, където още същия ден била извършена
неотложна оперативна интервенция. Била извършена вътрешна фиксация
на получените фрактури на десния крак с импланти.
Ищцата останала на болнично лечение за 6 дни, през които изпитвала нетърпимо
силни болки в десния си глезен, особено вечер, когато кракът бил подут и с
променен цвят на кожата. Била изписана
на 12.03.2018г. Напуснала лечебното заведение в инвалидна количка. В
продължение на 30 дни й били прилагани подкожни инжекции, у дома се придвижвала
с проходила и патерици. При премахването на конците от операцията й съобщили,
че поставеният супрасиндесмален винт следва да се
извади оперативно след около 2 месеца.
На 3.04.2018г. след извършена компютърна томография на дясната глезенна става било установено, че в областта на вътрешната
фиксация все още не се наблюдава сливане с образуване
на костен калус. В двата месеца след инцидента ищцата
била почти напълно обездвижена в домашни условия. Ежедневни грижи за нея
упражнявал съпругът й и двете й деца, пълнолетни, които живеели самостоятелно,
но посещавали майка си , за да й помагат. Ищцата не можела да излиза навън, а
по стълбите в къщи пълзяла. На 30.04.2018г. на ищцата била извършена втора
оперативна интервенция за отстраняване на супрасиндесмалния
винт. Ищцата престояла в болница до 4.05.2018г. В двете седмици след втората операция ищцата преживяла отново
болки и страдания, сходни с тези, претърпени след първата операция. Имала почти
непрекъснати болки в оперирания десен крак, не можела да стъпва на него, имала
нужда от помощ при ежедневните си занимания. Запознала да извършва
рехабилитация и да посещава кинезитерапевт, за да раздвижва глезена и да се
възстанови двигателната функция на крака. Заради силни болки в гърба и по
задната повърхност на десния крак, на 30.05.2018г. ищцата посетила УМБАЛ П.ООД
Пловдив, където била диагностицирана с дископатия лумбалис /лумбална дискова херния/, радикулопатия
и ишиалгия /ишиас/. Заради новопоявилите
се болки й били поставяни инжекции, правени масажи. През юни 2018г. ищцата
започнала да се обслужва сама, ползвала патерици, започнала да ходи на работа,
но придвижването й създавало значителни трудности и страдания. Болките в крака
били постоянни , а пътя от дома до офиса и обратно изминавала винаги с чужда
помощ. И след втората операции състоянието на ищцата не се подобрило
съществено- от оперативната рана започнали да излизат конци, глезенната става била в ограничени движения и кракът често
отичал. През юли 2018г. , заради симптоми на възпаление в областта на глезена
ищцата посетила личния си лекари, който заради съмнение за бактериална инфекция
й предписал антибиотици. На 31.07.2018г. ищцата била хоспитализирана за трети
път, в МБАЛ Вита, тъй като било установено,
че оперативната рана не е зараснала, не е настъпило костно срастване. Извършена
била трета операция, като е поставен нов инплант.
Ищцата твърди, че периодът след тази операция е бил много труден за нея – била
обездвижена на легло, от приеманите лекарства изпитвала силен стомашен дискомфорт, гадило й се, виел й се свят. Продължавали
болките в кръста и ишиасната област. Отново трябвало
да посещава масажи, рехабилитация, слагани са й били инжекции в гърба за
болката. През октомври 2018г. състоянието й се подобрило, започнала да ходи
самостоятелно, но заради болките в кръста и десния глезен ищцата започнала нов
цикъл на рехабилитация – три курса по 15 процедури. Независимо от това болките
в дясната глезенна става продължавали, движенията й
били ограничени, имала силни болки при ходене и звук на щракане от глезена при
извършване на различни движения. Заради това, на 26.03.2019г. ищцата се
подложила на магнитно-резонансно изследване, което установило остеохондрална лезия по купула на талуса. Наложило се
извършването на четвърта операция, която се състояла на 9.04.2019г. и до края
на м.май 2019г. ищцата се възстановявала от нея. Но и сега тя продължава да има
болки в глезена, в гърба и в целия десен крак. Твърди, че трудно върви повече
от половин час пеша, няма предишната двигателна активност, при всяко ставане
кракът й изтръпва, продължава да ходи на терапия, влошено е качеството й на
живот. Ищцата посочва, че е претърпяла и психически страдания – не се чувства
пълноценен човек, не е полезна и за семейството си, не е могла да участва в
отглеждането си внучето си , което вече е на две години. Станала изнервена,
раздразнителна, изгубила част от клиентите си. Изпитва страх и безпокойство за
бъдещето. Отделно от това, ищцата посочва, че е направила разходи за лечение, импланти, лекарства, кинезетерапевтични
процедури, потребителски такси и прегледи, магнитно-резонансно изследване, общо
в размер на 6956,60лв.
Ищцата посочва, че ответникът, който
стопанисва обществения паркинг, на чиито стълби, тя е паднала, не е положил
грижата на добрия търговец и не е гарантирал безопасността и здравето на
третите лица, които се намират на територията му. Посочва, че поведението на
ответника е противоправно и в резултат на него, за
нея са настъпили описаните по – горе вреди. Предявява срещу ответника иск за
заплащане на сумата 48 000лв. обезщетение за търпени неимуществени вреди на
основание чл.49 от ЗЗД. Претендира обезщетението ведно със законната лихва от
6.03.2018г. Ищцата претендира и заплащането на обезщетение за търпени имуществени вреди на основание чл.49 от ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Предявява
евентуални искове по чл.50 от ЗЗД за същите суми дължимо обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, в случай че съдът не възприеме правната
квалификация на главния иск по чл.49 от ЗЗД. Претендира за разноски.
Ответникът „А.м.“ АД оспорва предявените
срещу него искове, както по основание, така и по размер. Признава, че покривът
над стълбите, където се случил инцидента с ищцата, се нуждаел от незабавен
ремонт и е причина за намокряне на стълбите при валежи, но посочва, че този
покрив не е собственост на ответника и той няма задължението да го поддържа с
цел осигуряване на безопасност на преминаващите пешеходци. Посочва, че този
покрив е собственост на Столична община. Поради това счита, че по отношение на
„А.м.“ АД не е налице пасивна материално правна легитимация да отговаря на
предявените искове. Счита, че правилната правна квалификация на предявените
срещу него искове е по чл.50 от ЗЗД. Посочва, че липсват доказателства
ответникът да има качеството на собственик или на лице, упражняващо надзор
върху чужда вещ. Столична община не е предоставила на ответника правото на
стопанисване или управление на покрива, от който се получават течовете , поради
което счита, че отговорен по тези искове може да бъде само Столична община. По
същество оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Твърди, че на
6.03.2018г. не е имало снежна покривка, температурата е била положителна и не е
възможно стълбите, по които сее движела ищцата да са били заледени или
непочистени, като вероятно са били само мокри. Посочва, че тази влага се държи
на лошото състояние на покрива и въпреки многократните сигнали до СО, покривът
не е отремонтиран.
Твърди, че по отношение на него не е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане. Евентуално прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като твърди, че ищцата е била обута с обувки с токове
и е тичала по стълбите въпреки наличието на вода върху тях, не е проявила
необходимата съобразителност и предпазливост и не е предприела мерки да
предотврати падането си. Във връзка с това възражение посочва, че ищцата не е
спазвала указанията на лекуващите я лекари, не е ходила на контролни прегледи,
а е ходила на прегледи в други лечебни заведения по свое усмотрение, не е
закупила всички предписани й медикаменти след операцията през м.май 2018г. и
така е допринесла за настъпването на вредите. Оспорва необходимостта от
извършените операции и манипулации, като твърди, че влошаването състоянието на
ищцата се дължи на нейните субективни действия и поведение, лоша хигиена,
недостатъчни грижи. Оспорва също твърдението в исковата молба, че лумбалната дискова херния, радиколопатията
и ишиаса са в причинно следствена връзка с мокрите стълби, като счита, че
ищцата ги е имала преди този инцидент. Счита, че всички последващи
усложнения не са в причинно следствена връзка в мокрите стълби. Оспорва
разходите за медикаменти, като посочва че те не са предписани от лекар и няма
доказателства да са във връзка с лечението на ищцата. За някои лекарства
липсват и разходооправдателни документи. Оспорва
твърдението, че ищцата е загубила работоспособност, тъй като не е представен
дори един болничен лист, или решение на ТЕЛК. Оспорва твърдените психични
страдания, като ги отдава на по-лабилната психика на ищцата. Счита исковете за
завишени по размер. Моли съда да ги отхвърли, а ако ги намери за основателни,
да присъди справедлив размер , като отчете и приноса на ищцата по реда на чл.51
то ЗЗД. Оспорва исковете за мораторна лихва, които
като главните искове са също неоснователни. Претендира за разноски.
Третото
лице помагач на ответника Столична община не заявява становище по исковете. Не
ангажира доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че на 6.03.2018г.
ищцата е претърпяла инцидент на паркинга на НДК в гр.София. Паднала е по
стълбите на паркинга. Не се спори също, че стълбището на паркинга се мокри при
валежи и топене на сняг, поради недоброто състояние на покрива над стълбите и
особеностите на конструкцията му.
В периода 2.03.2018г. – 6.03.2018г. за
град София за всеки от тези дни е имало валеж от дъжд. Снежна покривка е имало
на 2, 3 и 4.03.2018г. , като на 4.03.2018г. петната от сняг напълно са се
стопили в първата половина на деня. На 5.03.2018г. максималната температура е +
5,9 градуса, минималната температура + 1
градуса. На 6.03.2018г. максималната температура е + 11,8 градуса, а минималната + 1,4 градуса. Това е видно от представената
от ответника справка от Националния институт по метеорология и хидрология
/л.114/.
Назначената
по делото съдебна техническа експертиза установява, че към настоящия момент
компрометираните плоскости са подменени. По отношение на състоянието на покрива
над стълбите към датата на инцидента експертизата е дала заключение на база
приложения към исковата молба снимков материал - снимка на покрива на лист 79
от делото. Вещото лице посочва, че от снимката се вижда, че покривът е изпълнен
с плоскости OSB върху дървени ребра, като ясно личи омокряне
/смяна на цвета/ от вътрешната страна на плоскостите, видими са деформации и
пукнатини, както и две големи дупки в покривното покритие, където плочите са
били счупени. Отстрани е монтирана мрежа върху метални профили. Така
изпълнените покривни и оградни елементи не
възпрепятстват по никакъв начин проникването на вода и влага при обилни валежи
и навявания. При извършения от вещото лице оглед са констатирани множество
следи от течове, както по стените, така и по самото стълбище. Мазилка по
стените на стълбищната площадка е компрометирана вследствие на многократни течове, голяма част
от видимата повърхност на бетона е обрушена и
ерозирала, като течовете са вероятно от години. Настилката на междинната
площадка е изградена от мозаечни плочи със много висока степен на износване.
Самите стъпала са излъскани в централната си част - очевидно там, където
най-често се минава, а в периферията на стъпалата е наслоен фин прахообразен
слой, който при съприкосновение с водата образува хлъзгав филм. Изграден е
масивен бетонов предпазен парапет едностранно на стълбищните
рамена, като от другата страна стълбищните рамена са
ограничени от стените на стълбищната клетка.
Парапетът отгоре е завършен с хоризонтални бетонови елементи - няма монтирана
ръкохватка. Според вещото лице състоянието на стълбището, където е настъпил
инцидента, не отговаря на изискванията към строежите за достъпност и
безопасност при експлоатация. Вещото лице е изготвило снимки от извършения
оглед на обекта, които са неразделна част от експертизата.
Във връзка със състоянието на стълбището
на паркинга и с обстоятелства свързани с инцидента, са разпитани свидетели на
ответника, негови служители. Св.М.Х.установява, че стълбището е построено още
когато е построен подземния паркинг. То свързва нивата на паркинга и извежда
нагоре към Билетния център на НДК. По него пешеходците влизащи от НДК стигат
долу до автомобилите си. Настилката е каменна. Вода не навлиза вътре по стълбището
при валежи от дъжд. Според свидетеля стълбището може да се намокри от влага,
която избива по стълбите или от разлята вода от хора. Отстрани на стълбището
има каменен парапет с широка горна част.
Св.Я.Д.е категоричен, че на трето ниво
на паркинга температурите са винаги положителни и там лед не може да се
образува. Възможно е да е имало влага. Парапетът на стълбището е от бетон,
широк 20 см. и при залитане или при падане човек може да се държи за него.
Твърди, че по принцип стълбите не се мокрят. Понякога деца чупят покрива, но
той се ремонтира. Според свидетеля стълбите не са хлъзгави, температурата на
ниво 3 е целогодишно 10-15 градуса. Досега друг инцидент като този с ищцата не
е имало, което означава, че стълбите не са хлъзгави. За случая с ищцата си
спомня, че при него дошъл човек, който му казал че на жена е прилошало и е
паднала. Не е чувал викове. Искал да помогне, но ищцата му казала да не я
докосва, мъжът й щял да дойде. Повикал Бърза помощ. Знае, че ищцата е абонат на
гаража, и по настояще.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите доколкото същите не противоречат на заключението на вещото лице по
СТЕ досежно хлъзгавината на
стълбите. В останалата си част тези показания се подкрепят и от останалите
събрани по делото доказателства.
Видно от представения нот.акт № 47 т.¬¬ІІ рег.№ 2554 дело №160/2017г. на Нотариус
К., № 646 на НК, ответникът е собственик на подземен гараж на три нива,
разположен в УПИ частна общинска собственост, отреден за парк, НДК, подземни
гаражи и обществена тоалетна, при граници: бул.“Патриарх Евтимий“,
бул.“Витоша“, УПИ ІІІ, ул.“Баба Неделя“, УПИ ІІ, бул.“България“, бул.“Фритьоф
Нансен“. Ответникът оспорва, че този нотариален акт касае подземния гараж, на
чието ниво 3, на стълбите ищцата е паднала. Ноторно
известен факт е обаче , че в района на и под НДК няма друг обществен паркинг.
По описанието на границите на имота, този подземен паркинг на три нива се
намира в района на НДК. Свидетелите на ответника, негови служители,
установяват, че ищцата е видяна от тях паднала на стълбите на ниво 3 в
подземния паркинг, в който те работят.
При тези безспорни данни съдът приема, че паркингът, в който е станал
инцидента с ищцата, е собственост на ответника и се стопанисва от него.
За изясняване на полученото от ищцата
телесно увреждане, търпените болки и страдания, съдът изслуша съдебно
медицинска експертиза, изготвена въз основа на представената по делото
медицинска документация, събрани са и гласни доказателства- показанията на
водените от ищцата свидетели.
Съгласно заключението на СМЕ на
06.03.2018г. ищцата е получила счупване на външния малеол
на десния глезен. Счупване на задния триъгълник на дясната голямопищялна
кост с непълно изкълчване на ставата. Счупването е получено при извиване и
усукване на дясното ходило навън, спрямо подбедрицата,
което води до сили разкъсващи ставните връзки и последващо
счупване на малкопищялната кост. Такива увреди се
получават при подхлъзване и падане по гръб, което води до счупване до задния
триъгълник на голямопищялната кост. В следващи момент
настъпва изместване на глезенната става поради
разкъсване на връзковия апарат. Вещото лице уточнява,
че при счупване на глезен на крака болката е високо степенна и непозволяваща
движения и стъпване на увредения крайник.
Ищцата е постъпила в Пирогов на
06.03.2018г. в запазено общо състояние, контактна, адекватна, с оток и подкожен
кръвоизлив около десния глезен, силни спонтанни и болки при опипване и натиск в
областта на глезена, невъзможни активни движения на глезена. Оперирана е по
спешност - открито наместване на счупването на малкия пищял и фиксация с метална пластина и винтове. Проведено е
лекарствено лечение с антибиотици, болкоуспокояващи и противосъсирващи
лекарства. При операцията са използвани 9 броя импланти
- семитубуларна метална пластина с 8 дупки и осем
метални винта. Експертът пояснява, че супрасиндесмалният
винт е дълъг в сравнение с останалите и стабилизира двете кости през металната
пластина. Нарича се супрасиндесмален защото се
позиционира над синдесмозата. При оперативно лечение
на този вид счупвания като при ищцата, крайникът не се обездвижва заради
започване на ранна рехабилитация. Натоварването на крака може да започне след
2-3 месеца.
По-нататък вещото лице посочва, че
ищцата е постъпила в болница „Люлин“ на 30.04.2018г с умерен оток на засегнатия
глезен, ограничени движения на ставата, стар оперативен белег по външната
страна на ставата зараснал първично без данни за инфекция. Няма данни за
неврологични и циркулаторни нарушения. Ищцата е
оперирана - отстранен е супрасиндесмалния винт.
Проведено е лечение с антибиотици, обезболяващи и противосъсирващи
лекарства. След втората операция ищцата не е обездвижена. Дадени са препоръки
за рехабилитация.
Вещото лице разяснява, че с медицинско
направление от болница „Пълден” Пловдив ищцата е
изпратена на 30.05.2018г. за консултация с невролог поради болки в кръста и
десния крак. Извършена е консултация с невролог, който е посочил, че преди 2
седмици ищцата е започнала да ходи без патерици, от тогава има силни болки по
хода на десен крак по задната му повърхност. Ограничена подвижност в поясната област, коренчев синдром
на Л5-Ecl. Хиперестезия в дясно. Диагноза - Поясна дископатия, Радикулопатия Л5-Ecl. Изшиалгия в
дясно. Изписана рецепта.
Ищцата е постъпила в болница „ВИТА“ на
31.07.2018г. в добро общо състояние, контактна, афебрилна.
Нарушена функция на глезенната става и болка при
ходене. Незатворена малка фистула в горния край на раната. Нестабилна глезенна става. Движения на глезената става 20-0-10 при
норма 20-0-45. При приемането на ищцата в болницата е установена забавена
консолидация на костите / псевдоартроза/. Установена
фистула в горния край на оперативния белег с излизане на конец от подкожието, което е белег за инфектиране на раната. Вещото
лице пояснява, че фистулата е отвор, през който излизат инфектирани материи на
повърхността на кожата. Няма данни в медицинската документация по делото колко
време е била активна. До 04.05.2018г. не е отбелязано наличието на фистула.
Състоянието на инфекция и събирането на гноевидни
материи провокира образуването на фистулен отвор с
цел организмът да ги отстрани. Това е защитна реакция на организма. Инфекцията
бива местна и обща. Опасностите настъпват при преминаване на местната инфекция
в обща. При ищцата няма данни за обща инфекция. В болница „ВИТА“ е проведено
оперативно лечение - отстраняване на металните импланти,
поставени при първата операция, и нова фиксация с Тайт-Роуп имплант за съчленяване
на двете кости на подбедрицата и Биофастак
имплант за възстановяване на предната тибиофибуларна връзка. Проведена е остеопластика,
артропластика и остеосинтеза.
Вещото лице обяснява , че остеопластиката е метод за
възстановяване на увредена кост, който се взема кост от здраво място и се
покрива костния дефект. Артропластиката е метод за
възстановяване на ставната повърхност на костите, участващи в ставата. Остеосинтезата е метод за компресивно
възстановяване на счупени кости. На ищцата е проведено и лекарствено лечение с
антибиотик, обезболяващи и противосъсирващи
лекарства. Няма данни в медицинската документация за обездвижване на крака.
Вещото лице посочва, че функционалната
пригодност на десния крак на ищцата за периода от злополуката до м. април
2019г. е била непълна в различна степен в зависимост от стадия на оздравителни
процес. Ищцата е изпитвала болки с различен интензитет в различните стадии от
оздравителния процес - от болки с голям интензитет до болки с малък интензитет
и непостоянен характер. В този период ищцата е изпитвала затруднения при
извършване на ежедневните си дейности и е имала нужда от чужда помощ за
придвижване, за домакинска дейност и др.
Вещото лице е извършило личен преглед на
ищцата и е установило, че понастоящем ищцата има болки в десния глезен, при
по-продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време, при слизане
и качване по стълби. Походката на ищцата е без помощно средство. По вътрешната
повърхност на дясната глезенна става се вижда белег
от операция - 8 см, а по външната й повърхност - белег от операция 14 см -
загрозяващи. Дясната глезенна става е по-дебела 2 см
и извършва движения в обем по-малък от нормата с 20 %. От представената
рентгенова снимка има данни за артрозни изменения в ставата.
На въпроса дали е необходимо
извършването на физиотерапия на крака на ищцата, вещото лице е категорично, че
това е абсолютно необходимо в рамките на два месеца за увеличаване обема на
движения на ставата.
Вещото лице посочва, че е налице пряка
причинна връзка между злополуката и уврежданията на ищцата. Извършените
операции след първата, са в пряка причинно-следствена връзка с травмата,
получена при инцидента.
На въпроса дали установеното при
образната диагностика в МБАЛ „Св. Иван Рилски’’ е
следствие на падането на ищцата по стълбите или е възможно направената в
„Пирогов” операция да е била направена некачествено, вещото лице отговаря, че
установеното в болница „Св. Иван Рилски“ е следствие на падането на ищцата по
стълбите. Операцията в „Пирогов“ е направена съобразно Правилата за добрата
медицинска практика, за което говори изследването - КТ / скенер / на десния
глезен - „несраснало счупване с кос ход в долния край на малкия пищял без
разместване .“
Констатираният в болница „Люлин“ умерен
оток на десния глезен с ограничени движения са възникнали при счупването и са
последица от обездвижването на крайника. На въпроса дали е възможно
неправилното възстановяване от страна на ищцата и липсата на рехабилитация да
причинят въпросният оток вещото лице отговаря , че възстановяването на ищцата в
този период е протекло по обичайния за този вид травми начин.
Възпалението на глезена, гнойната
фистула и инфектираната псевдоартроза на малкия пищял
са следствие на процесното счупване, получено при
падането. Експертът пояснява, че инфекциозният процес е усложнение предизвикано
от гноеродни бактерии. При ищцата описаните усложнения
биха могли да бъдат получени, както от неспазване на лична хигиена, така и от
оперативната интервенция. Понякога организмът развива непоносимост към чуждите
тела / конци, с които се възстановява оперативната рана / и се мъчи да ги
изхвърли. Това води до инфекциозен процес, чрез който се изхвърлят чуждите
тела. Незатварянето на оперативната рана и излизането на конци от нея е
следствие на процесното счупване.
На въпроса дали третата операция на
ищцата е била следствие на падането на ищцата или следствие на некачествено
изпълнение на предходните две операции, или пък следствие на неспазване от
страна на ищцата на лекарските инструкции, вещото лице е категорично, че
необходимостта от трета операция е била следствие на падането на ищцата и
счупването на крака й. От приложената медицинска документация е видно, че
предходните две операции са извършени по правилата за добрата медицинска
практика. В приложената медицинска документация няма данни за неспазване на
лекарските инструкции от страна на ищцата.
По-нататък в заключението си вещото лице
посочва, че установената остеохондрална лезия на талуса и костномозъчен оток е в резултат на процесното
счупване на глезена на ищцата. Четвъртата операция е следствие на полученото
счупване на десния глезен при процесното падане.
Предходните три операции са извършени правилно и адекватно. Четвъртата операция
е пореден етап от лечението на този вид счупване за отстраняване на металните импланти. Няма данни в медицинската документация за
неспазване на лекарските инструкции от страна на ищцата. Нормалният срок за
възстановяване на счупен глезен като при ищцата е около 3-4 месеца.
Усложненията, настъпили в хода на лечението, са довели до удължаване на
оздравителния процес.
Вещото лице посочва, че няма данни преди
инцидента ищцата да е страдала от лумбална дискова
херния, радикулопатия и изшиас.
Сторените от ищцата разходи за лечение,
изследвания, импланти и медикаменти са били
необходими и са направени за лечение на получените при злополуката травматични
увреди. Представените от ищцата доказателства за закупуването на всеки един от
медикаментите за възстановяване нормалната функция на крака и за облекчаване на
болките са били необходими.
Съдът възприема изцяло заключението на
вещото лице като обективно и компетентно изготвено и представено. Същото не е
оспорено от страните.
Разпитаните по делото свидетели на
ищцата досежно търпените от нея болки и страдания
установяват следното:
Св.Д.Т., съпруг на ищцата, обяснява, че
съпругата му се обадила веднага след инцидента. Намерил я паднала на стълбите
на втората площадка, висяла с главата надолу, викала и виела от болка. Сочи, че стълбите били много мокри, нямало
дъжд, но снегът се топял. Имало киша,
луга, която се пързаляла. По стълбите нямало лепенки, били гладки. Съпругата му
била откарана с линейка в Пирогов, на носилка. След операцията ищцата не можела
да се движи, била в инвалидна количка. Това създало голямо неудобство, защото
техният дом, на трети етаж, бил в кооперация без асансьор. Ищцата не можела да
се движи изобщо, свидетелят я обслужвал изцяло. Синът им и дъщеря им идвали да
помагат. Физеотирапията, която се прилагала след всяка
от четирите операции, била много болезнена. Заради наличието на много стълби,
по които се стигало в дома им, ищцата пълзяла по колене по стълбите, когато се
налагало да излизат, било голямо мъчение за нея. В последните 3 месеца на
2018г. ищцата се пооправила, започнала да ходи по-уверено и ползвала само една
спортна щека като бастун, но след това започнала да чувства отново болки. В
болница Вита им обяснили, че костта е започнала да загнива и било необходимо
нова операция, в противен случай докторът говорел за ампутация на крака. През
юли - август 2019г. съпругата му вече ходела. Посочва, че ищцата е адвокат и
ходела на среща с клиенти в инвалидна количка, когато било възможно работела от
вкъщи. Започнали болки в гръбнака, в гърба, в мускулатурата отзад на крака.
Това било голям стрес за ищцата. Правили й инжекции в гръбнака заради това,
била постоянно на обезболяващи. Сега ищцата се оплаквала от болки само ако
ходела повече, както и при смяна на времето. Преди било много активен човек,
като адвокат постоянно излизала на срещи. Малко преди инцидента им се родила
внучка. Ищцата не могла да помага при отглеждането й и това й тежало много.
Започнала да губи клиенти, защото не можела да се вижда с клиентите си. Това я
изнервило. Психическата травма започнала много да й тежи, повече от болките,
ищцата и напълняла. Свидетелят е категоричен, че в деня на инцидента ищцата е
била обута с ниски, равни обувки. Знае за тях, тъй като той ги прибрал от
„Пирогов“ в деня на инцидента.
Св. Е.В., колега на ищцата, адвокат,
посочва, че в деня на инцидента трябвало двете с ищцата да имат среща с клиент
, но ищцата й се обадила че е претърпяла инцидент и е на път за болницата.
Месец, месец и половина след инцидента ищцата не
можела да посещава офиса на адвокатската кантора , в която работели - той бил
на трети етаж в сграда без асансьор и инвалидната количка не можело да се качи.
Ищцата загубила клиенти и след като се възстановила се наложило да ги събира
отново. Ищцата по принцип била ведра, с повдигнат дух, но след това станала
меланхолична, имала състояния на отчаяние. Знае, че цялото семейство помагало
на ищцата – да я водят на рехабилитации, клиники. Ищцата не можела да помага на
дъщеря си при отглеждане на внучката си и това я мъчело. Дори когато ищцата се
върнала в офиса не можела да седи на бюрото, а сядала на ниско и си слагала
крака на табуретка, извинявала се на клиентите заради това. Преди инцидента
ищцата не се била оплаквала от болки в гърба, но след това се оплаквала от
такива.
Св.Т.Т.-И.,
дъщеря на ищцата, си спомня, че след първата операция майка й имала силни болки,
след като упойката отминала, започнала да повръща, била объркана. Свидетелката
помагала в грижите за майка си, тогава имала малко детенце и й било трудно, но
помагала за ползване на тоалетна, готвене, лична хигиена, останалите грижи в
дома. След първата операция болките не отшумели, а след втората операция
станало по-зле- от дупките на крака на майка й излизала гной. След третата
операция имало период на облекчение, като майка й се надявала че вече ще се
оправи. Но след няколко седмици на облекчение болките отново се появили. 3
месеца след последната операция ищцата вече не ползвала помощни средства.
Започнала сама да се качва по стълби, за първи път след четвъртата операция. Но
и към момента продължава с рехабилитацията. Ищцата много стриктно спазвала
лекарските предписания. Сега вървяла, но не повече от 15 минути. Свидетелката
посочва, че с майка й не са се разхождали нормално от инцидента насам.
Забелязала, че майка й продължавала често да държи високо крака си, защото той
се подувал, получавало се зачервяване. Свидетелката посочва, че майка й приела
увреждането на крака си изключително тежко - дълго лечение и възстановителен
период, била притеснена, не можела да спи, не можела да комуникира нормално на
моменти, била изнервена от болката , от това че не може да се придвижва.
Тревожела се, че пропуска важни събития, като първия рожден ден на внучка си.
Преди инцидента майка й не се е оплаквала от болки в гърба. В деня на инцидента
майка й била с равни обувки без ток, с грайфери.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите на ищцата. По отношение на св.Т.и св.И.е налице възможност за тяхна
заинтересованост от изхода на делото, поради семейната им връзка с ищцата, но
техните показания не са в противоречие с показания на св.В., както и със
заключението на СМЕ, поради което съдът приема и кредитира и техните показания.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Досежно
правната квалификация на предявените искове – по чл.49 от ЗЗД или по чл.50 от ЗЗД:
Предмет на правния спор е правото на
обезщетение на пострадалата ищца за полученото от нея увреждане при подхлъзване
и падане на стълбите на подземен гараж. Установи се, че за обезопасяването на гаража
отговаря ответника като негов собственик. Той и стопанисва този гараж, което се
установи от показанията на водените от него свидетели. А и самият ответник не
отрича този факт.
В ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3 ,
задължително за съдилищата, е посочен ясно разграничителния критерий на
отговорността по чл.49 и по чл.50 от ЗЗД – „налице е отговорност по чл.50 ЗЗД,
когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила. Когато при ползването на вещта е допуснато такова нарушение
, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. Следва да се обърне
внимание , че собственик на вещта и лицето, под чиито надзор се намира тя,
носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от
производителя като напълно обезопасена технически, а също така и когато не
съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. При невъзможност за
обезопасяване отговорността е по чл.50 ЗЗД, а при такава възможност – по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД“.
Това правило се следва в постоянната
практика на ВКС и до сега. Така в решение № 79 от 7.06.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 3839/2018 г., III г. о., ГК е повторено това разбиране на ППВС – „ когато се
ползва вещ с явен недостатък, който може да се отстрани и от този недостатък
произлязат вреди за трети лица, отговорността ще е по чл. 45 ЗЗД за този който
е бил длъжен и е могъл да го отстрани, защото отговорността е за виновно
бездействие - неполагане на дължимата грижа. От друга страна, когато се ползва
вещ със скрит недостатък, от който произлизат вреди и ползващият вещта не знае
за него или не може да го отстрани, отговорността за вреди ще е по чл. 50 от ЗЗД“.
По делото исковете за обезщетение се
основават на твърдения за неизправност на вещ с явен недостатък, който е можело
да бъде отстранен. Вещта по см. на чл.110 от ЗС в случая е гараж на 3 нива, достъпът
до които се осъществява чрез стълби между всяко ниво, които не са били
обезопасени – стъпалата на стълбите са били износени и хлъзгави, парапет е
имало само от едната страна на стълбището, но е бил широк и здраво захващане за
него не е било възможно. За обезопасяването на стълбите отговаря ответника. Хлъзгавината по стъпалата и липсата на подходящ парапет за
здраво и сигурно хващане от двете страни на стълбището не са в следствие на
свойства на паркинга. Това е явен недостатък, който е можело да се отстрани. В
този случай, при вреди от ползването на вещ с явен недостатък, отговорността на ответника ще се търси по чл.
49 от ЗЗД. Гаражът явно не отговаря на строителните изисквания за безопасност и
достъпност.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Основателността
на иска по чл.49 от ЗЗД изиска да се установи наличието на противоправно
поведение, извършено от лице, спрямо което ответникът има качеството на
възложител на работата, настъпили за ищеца вреди и причинно-следствена връзка
между настъпилите вреди и изпълнението на работата. Съгласно ППВС №9/66г. „вредите
се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето,
на което е възложена работата. За възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения,
които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на
възложената работа“.
Ответникът е правен субект, собственик
на гараж на три нива, състоящ се от
помещения, в които се паркират автомобили Тъй като този подземен гараж
се ползва от много хора и достъпът за пешеходци до него не е ограничен, това е
обществена сграда. Поддръжката на сградата е задължение на неговия собственик –
ответника. Поддръжката се осъществява от служители на ответника, в случая
неговия управител или изпълнителен директор, който е бездействал и не е привел
сградата в безопасна и общодостъпна. Дължимата грижа на ответника, като
собственик на вещта, чрез своя управител, е била да поправи явните недостатъци.
Съобразно действащото в страната
законодателство, което е синхронизирано с изискванията на европейското право,
обществените сгради следва да осигуряват достъпна и безопасна среда на хората. И
по-конкретно, Законът за устройство на територията задължава ответника гаражът
да бъде достъпен и безопасен при експлоатация /чл.169 ал.1 т.4 от ЗУТ /. Гаражът
е обслужваща част на НДК, който представлява обществена сграда за култура по
см. на Наредба № РД-02- 20-3 от 21.12.2015г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и
науката, здравеопазването, културата и изкуствата /обн.,
ДВ, бр. 5 от 19.01.2016 г. /. Чл. 16 ал.1 от тази Наредба изисква наличието на архитектурно-конструктивни
параметри на елементи на сградите, чрез които се предотвратява настъпването на
травми и нещастни случаи (височини на предпазни парапети, подпрозоречни стени,
корнизи, прагове, врати, подлези, сутерени, подпокривни
стопанства и др.; наклони на стълбища, широчини и дължини на стъпала, площадки
и стълбищни рамена), устойчивост на хлъзгане, износоустойчивост, устойчивост на химикали, препарати за
почистване и образуване на петна, както и дълготрайност на подови настилки с
оглед за ограничаване на риска от подхлъзване и спъване. Наредба № 4 от
1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие
с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания /обн., ДВ, бр. 54 от 14.07.2009г.,
издадена на основание ЗУТ/ определя изискванията при проектирането,
изпълнението и поддържането на строежите (елементите на урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията) за осигуряване на достъпна архитектурна
среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с
намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания. Чл.48 ал.2 от Наредбата
поставя следните изисквания за вътрешните стълби в жилищни сгради и в сгради за
обществено обслужване, които свързват достъпни елементи на сградата: „От двете
страни на стълбищното рамо се предвиждат парапети
съгласно чл. 15, ал. 3 , като едната им ръкохватка се изпълнява непрекъсната
(фиг. 13). Съгласно посочената фигура 13 към чл. 15 ал.3 от Наредбата ръкохватките
са непрекъснати и кръгли с диаметър от 3 до 5 сm.
Съгласно ал.3 на с.т. „ Стълбите се изпълняват с нехлъзгава настилка, като на
разстояние 40 cm преди първото стъпало за изкачване и след последното стъпало
за слизане се изпълнява тактилна ивица с широчина
най-малко 40 cm, оцветена контрастно и изпълнена от материал, различаващ се от
материала, от който е изпълнена настилката. Тактилната
ивица се изпълнява така, че да се различава от тактилните
водещи пътеки“.
Изискванията за безопасност и
общодостъпност на обществените сгради засягат не само сградите, построени след
влизането в сила на посочените нормативни актове, но и съществуващите
постройки, каквато е и процесната. Поддръжката на
сградата след влизането в сила на ЗУТ и двете наредби е изисквало сградата да
се приведе в съответствие с техните технически изисквания. Управителят на
ответника е следвало да организира обезопасяването на стълбищата съобразно
техническите изисквания на Наредба №4. Видно от СТЕ това не е сторено. Ответникът
не е положил дължимата грижа и дължи обезщетение за причинените от това свое
бездействие вреди. Ищцата е претърпяла вреди от бездействието на ответника. Настъпилите
за ищцата вреди са пряка последица от падането й по стълбите на ниво 3 на
паркинга на ответника. Тези вреди се установяват от медицинската документация ,
приетата по делото съдебно медицинска експертиза, показанията на свидетелите.
На основание чл.49 от ЗЗД ответникът отговаря за причинените на ищцата вреди,
както имуществени, така и неимуществени. Твърдението на ответника, че не носи
отговорност, тъй като покривът на гаража бил собственост на Столична община,
която не го ремонтирала въпреки неговите оплаквания и сигнали, не се възприема
от съда. На първо място липсват доказателства СО да е собственик на покрива на процесния гараж, да е била разменяна кореспонденция във
връзка с дефицити на покрива. На второ място, дори и да се приеме, че покривът
е собственост на трето лице, то за ответникът не отпада задължението да приведе
гаража в съответствие с нормативните изисквания за безопасност и
общодостъпност. Хлъзгавината на стълбите /видно от
СТЕ/ се дължи не толкова на влагата, колкото на износеността на мозаечните
плочи на стъпалата, което съчетано с непочистения прах и влагата, образува
хлъзгав филм. Поставянето на парапет съобразно изискванията на Наредба №4 - непрекъснат
и кръгъл с диаметър от 3 до 5 сm, за да бъде лесно
захващането с ръка, не зависи от лошия покрив. И не на последно място,
ответникът е можело да ремонтира покрива за своя сметка като поиска от
собственика възстановяването на разходите. При всички положения за ответника не
е налице основание за отпадане на отговорността.
Съдът следва да определи обезщетението
за търпените неимуществени вреди по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени
вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. Критерият за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретната държава. Обезщетението има за
цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага.
Към датата на непозволеното увреждане
ищцата е била на 51г., работела като адвокат, била активна и подвижна. След инцидента
ищцата е претърпяла четири оперативни интервенции, като след всяка операция е
била трудноподвижна и се е нуждаела от чужда помощ. Всяка
оперативна намеса е била следвана от рехабилитационни
процедури, които са също свързани с болезнени преживявания. Диагностицираните поясна дископатия, радикулопатия и изшиалгия не са пряко следствие от инцидента, те са
установени по време на възстановителния период. Съдът приема, с оглед на посоченото от вещото
лице в с.з. на 10.03.2020г., че болките в гърба са вследствие на изкривяването
на гръбначния стълб от неравномерното стъпване на двата крака, поради което те
са в причинноследствена връзка с инцидента. Ето защо
съдът приема, че болките в гърба да бъдат отчетени при обезщетяването на
ищцата.
Общият възстановителен период при ищцата
е продължил повече от нормалното. Вместо за около 3-4 месеца, възстановителният
период при ищцата е продължил около
година и четири месеца, заради настъпилите усложнения – забавена консолидация
на костите, възпаление на глезена, гнойна фистула, инфектирана псевдоартроза, остеохондрална лезия на талуса и костномозъчен оток. През това продължително време ищцата е
разчитала да бъде обслужвана от своя съпруг и две пълнолетни деца, като през
повече от това време не е можела сама да се обслужва в тоалетна, баня, да се
движи освен в инвалидна количка или с патерици, да излиза навън. Ищцата не е
била напълно обездвижена, обездвижен през повечето време е бил кракът й. Ищцата
е изпитвала болки за дълъг период от време, с по-голям интензитет след
инцидента и след операциите, изпитвала е притеснение и неудобство от грижите на
други лица, дори и те да са били нейните близки, от неяснотата дали ще се възстанови
крака й, от невъзможността да се върне към нормалния си начин на живот – да се
грижи да семейството си, да изпълнява задълженията си като адвокат и да работи
за клиентите си, да прави нещата, които е свикнала, харесвала и са били част от
стереотипа й. Заради обездвижването на крака ищцата е пропуснала важни събития в нейния живот – не е могла да отглежда
внучето си или да помага на дъщеря си в отглеждането му. Заради отсъствието си
от работа загубила клиенти, изпитвала неудобство да се среща с клиенти с
вдигнат на табуретка крак. Станала подтисната, меланхолична, изпадала в
състояние на отчаяние, напълняла.
Към момента ищцата не се е възстановила напълно
от травмата. Не може да натоварва крака си продължително време. Придвижва се по-бавно,
изпитва затруднения да слиза и изкачва стълби. Изпитва болка при продължително
ходене. Дясната глезенна става е по-дебела с 2 см. и
извършва движения с намален обем от 20%. Има данни и за артрозни
изменения в ставата. Увреждането ще съпътства ищцата и ще й създава неудобства
до края на живота й. Качеството й на живот е променено безвъзвратно. Преценявайки
и преживяното страдание от телесните повреди във връзка с критериите в ППВС
№4/68г. и конюнктурата в страната към момента на увреждането, съдът счита, че
за репариране на търпените болки и страдания от увреждането, на ищцата се
следва справедливо обезщетение в размер на 45 000лв. Според съда тази сума е достатъчна
да компенсира преживените болки и страдания. За разликата до претендираните 48 000лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Не се установи ищцата да е допринесла с
поведението си за тези вреди. Не е била обута или облечена неподходящо при
инцидента. Не се установи влошаването на състоянието на ищцата да се дължи на
нейни субективни действия и поведение, лоша хигиена, недостатъчни грижи. Възражението
за съпричиняване, повдигнато от ответника, следва да
се отхвърли като недоказано.
Върху така определеното обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.86 от ЗЗД се дължи и законната лихва от
датата на деликта 06.03.2018г. , когато ответникът е
изпаднал в забава /чл.84 ал.3 от ЗЗД/. Размерът на законната лихва ще бъзе
изчислен при нейното принудително събиране от съдебен изпълнител или от самия
ответник в случай на доброволно изпълнение на решението. Конкретна сума съдът
не присъжда.
Искът за имуществени вреди следва да се
уважи за сумата 6240лв. От приетата СМЕ се установи, че претендираните
от ищцата разходи за лечение, медикаменти и рехабилитационни
процедури са във връзка с причиненото й увреждане. Сумата се дължи от поканата,
което е направено с предявяване на исковата молба в съда. От този момент ответникът
е изпаднал в забава и от тогава дължи на ищцата законната лихва върху тази сума.
При уважаване на главния иск по чл.49 от ЗЗД, евентуалния иск по чл.50 от ЗЗД и свързания с него акцесорен
иск по чл.86 от ЗЗД няма да бъдат разглеждани.
По разноските:
И двата страни претендират разноски по
представени списъци.
По списъка на ищцата се претендират
разноски за внесена държавна такса
2447,86лв., за депозит за две експертизи общо 640лв. и адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА. Приложен е и договор за правна защита и
съдействие от 20.12.2028г. между ищцата и нейния процесуален представител адв. П., в който адвокатското възнаграждение е уговорено
при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
По списъка на ответника се претендират
120лв. депозит на съдебна експертиза и 2839,20лв. адвокатски хонорар. По делото
е приложен договор за правна защита и съдействие от 16.08.2019г., фактура и
преводно нареждане за заплащане на адвокатския хонорар от ответника по
банковата сметка на процесуалния му представител.
Страните не оспорват списъците с
разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата
се следват направените от нея разноски съобразно уважената част от исковете
- 2894,87 лв.
На адв.П. се
следва възнаграждение в размер на 2067,20лв., съобразно минималния размер
адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от ЗА.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената част от исковете - 184,95лв.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
А.М. АД, адрес: ***, ЕИК ******да заплати на З.Д.Т. ***, ЕГН **********
следните суми : сумата 45000лв., обезщетение за търпени неимуществени вреди
вследствие падане от стълби на 06.03.2018г. в подземен гараж, ниво 3, на НДК в
гр.София, ведно с лихвата за забава от 06.03.2018г. до окончателното изплащане,
сумата 6240лв. обезщетение за търпени имуществени вреди от увреждането за
лечение, медикаменти и рехабилитация, ведно с лихвата за забава от 05.07.2019г.
до окончателното изплащане и сумата 2894,87 лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска на З.Д.Т. срещу А.М. АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за сумата 3000лв., като недоказан.
ОСЪЖДА
А.М. АД да заплати на адв.В.Т., личен номер по Единен
регистър на адвокатите ********** адвокатско възнаграждение в размер на 2067,20лв.
на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
З.Д.Т. да заплати на А.М. АД разноски по делото в размер на 184,95лв.
Решението е постановено
с участието на Столична община като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и на
третото лице помагач.
Съдия: