11.03.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на единадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1215 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Д.Г.Ф.
– като малолетно дете, действащ чрез своя законен представител и майка А.М.Д.,
против Решение №1012-26-479-1/23.11.2021г. на Директор ТП НОИ Хасково. В
жалбата се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно поради
нарушение на материалния закон, необосновано и издадено при неправилна преценка
на обстоятелствата. При смърт на самоосигуряващо се лице помощта чл.13, ал.2 от КСО се изплащала, когато са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8
от КСО до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
Осигуреното лице починало на 01.09.2021г., т.е. към тази дата е следвало да бъдат
заплатени осигурителните му вноски за периода от 01.07.2021г. до 31.01.2021г. и
това било сторено с платежно нареждане на 16.08.2021г. и подадена декларация
обр.№1 – вх.№260002131517112 от 15.08.2021г. Ирелевантно било дали били платени
осигурителните вноски за периода от 01.08.2021г. до 31.08.2021г., тъй като
разпоредбата на чл.7, ал.4 от КСО определяла срок за внасяне на осигурителните
вноски до 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължат. Евентуално
последващо плащане не можело да предизвика погасителен ефект, тъй като към
25.09.2021г. за лицето като самоосигуряващ се те вече не били дължими. Със
смъртта на лицето било погасено задължението за вноски по чл.4, ал.3 от КСО.
Към датата на смъртта починалият имал качество на осигурено лице съгласно
изискванията на КСО. Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено оспореното решение, като бъдат присъдени и
направените по делото при условията на чл.38, ал.2 от ЗА разноски.
Ответната страна - Директор
на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като я счита за
неоснователна. До датата на смъртта си – 01.09.2021г., наследодателят на
жалбоподателя не бил внесъл осигурителните вноски за м.08.2021г. това
задължение било със срок – до 25-то число на м.09.2021г., който бил изтекъл към
20.10.2021г., когато бил постановен отказа, а също и към 23.11.2021г., когато
било постановено решението.
Заинтересованата страна Е.Г.Ф. – като
малолетно дете, действащ чрез своя законен представител и майка А.М.Д., не
оспорва изложеното в жалбата.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Д.Г.Ф. – като малолетно дете,
представлявано от майка си А.М.Д., негов законен представител, е подал
заявление пред ТП на НОИ Хасково вх.№26-261-01-00079891/05.10.2021г. за изплащане на парична помощ при смърт на осигурено лице
по чл.11, ал.2, чл.12, ал.2 или чл.13, ал.2 от КСО.
След извършване на справки и обсъждане на
представени доказателства с Разпореждане №О-26-261-07-00037905/20.10.2021г. е отказано
отпускане на помощ за смърт, като разпореждането е обжалвано със съображения,
преповтарящи изцяло тези, които са изложени пред съда. Изрично се сочи, че към
дата на смъртта наследодателят е имал качество на осигурено лице съгласно
изискванията на КСО. Сочи се, че от КП №КВ-5-26-01013735 от 08.10.2021г.,
издаден във връзка с установяване на осигурителен стаж и доход за периода от
03.08.2020г. до 31.08.2021г. на самоосигуряващото се лице Г.Ф.М., е видно че за
периода 03.08.2020г. до 31.07.2021г. са внесени осигурителни вноски, а само за
м.08.2021г. не е внесена съответната вноска.
При установени дължими и незаплетени осигурителни
вноски за м.08.2021г., както и като е прието, че в обжалваното разпореждане е
допусната техническа грешка като е посочен и м.07.2021г., пенсионният орган
счел, че за жалбоподателя не се следва еднократна помощ, тъй като починалото
лице нямал качество на осигурено лице. Приел още, че Г.Ф. починал на
01.09.2021г., като приживе се осигурявал като самоосигуряващо се лице, но до
датата на смъртта си не бил внесъл осигурителните вноски за м.08.2021г. при
наличието на такова задължение по аргумент на чл.6, ал.8 от КСО. Посочената
разпоредба вменявала на самоосигуряващите се лица – вкл. и тези по чл.4, ал.3
от КСО, задължението за заплащане на осигурителни вноски за ДОО, а то било
задължение със срок, който бил предвиден в чл.7, ал.4 от КСО – до 25-то число
на м.09.2021г. и бил изтекъл към 20.10.2021г., т.е. при постановяване на
отказа. Предвиденото в разпоредбата на чл.13, ал.2, изр.2 от КСО, като
материална предпоставка – да било изпълнено задължението за внасяне на
дължимите от самоосигуряващото се лице осигурителни вноски, кореспондирало на
легалното определение, дадено в пар.1, т.3 от ДР на КСО. Според дефиницията
самоосигуряващите се лица са със статут „осигурени лица“ за времето, през което
са внесли дължимите осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4
и продължава до прекратяването ѝ. В мотивите на оспореното решение е прието, че
в разгледаното разпореждане пенсионният орган е направели правилен и
обоснован извод за липса на втората
предпоставка от фактическия състав по чл.11, ал.2 и чл.13, ал.2 от КСО за
възникване на правото на жалбоподателя на еднократна помощ при смърт. Отчетено
е и че няма допълнително представени доказателства, установяващи правото на
обезщетение или помощ.
В преписката е приложен КП №КВ-5-26-01013735 от
08.10.2021г., видно от който Г.Ф. започва трудова дейност и осигуряване на
03.08.2020г., като е заявен вид на осигуряване – за общо заболяване и
майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Изрично е посочено, че при извършената проверка се установява, че за
самоосигуряващото лице са внесени осигурителни вноски за периода от
03.08.2020г. до 31.07.2021г., а в информационната система на НОИ няма данни за
внесена осигурителна вноска за м.08.2021г.
Не може да бъде удостоверен осигурителния стаж и доход на Г.Ф. за
времето от 01.08.2021г. до 31.08.2021г., тъй като няма данни за внесена
осигурителна вноска. Приложено е удостоверение за наследници, видно от което Д.Г.Ф.
е син на починалия на 01.09.2021г. Г.Ф. М., както и е извършена справка в НБД.
Приложени са и извършените справки на декларираните в Персонален регистър и
внесените в Приходи суми и разликата между тях помесечно, както и справка за
направените вноски за фонд ДОО.
Оспореното решение е постановено на 23.11.2021г.
и няма данни кога е получено от жалбоподателя, но видно от отбелязването върху
жалбата същата е подадена в срок пред ТП НОИ Хасково на 30.11.2021г.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Срещу същия административен акт в
настоящото производство е подадена жалба и от
Е.Г.Ф. – като малолетно дете, действащ чрез своя законен представител и
майка А.М.Д., а с Определение №122/13.01.2021г. производството в тази част е
прекратено.
При така установената фактическа обстановка съдът
счита, че обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е
отхвърлена жалбата срещу разпореждане на Ръководител по изплащане на обезщетенията
и помощите за отказано отпускане на еднократна помощ при смърт, е
незаконосъобразно.
Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи
решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая
законоустановения ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е
решението на директора на ТП на НОИ Хасково, което е издадено от компетентния и
посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган.
Между страните не съществува спор относно фактите
– жалбоподателят е наследник /син/ на починалия на 01.09.2021г. Г.Ф., който е бил
самоосигуряващо се лице за периода от 03.08.2020г. до 31.07.2021г., но не бил
внесъл осигурителните вноски за м.08.2021г. Няма спор и че след датата на
смъртта не са внесени осигурителните вноски за м.08.2021г.
Съгласно чл.13,
ал.2 от КСО
при смърт на осигуреното лице съпругът /съпругата/, децата и родителите имат
право на еднократна помощ и на наследствена пенсия. При смърт на
самоосигуряващо се лице помощта се изплаща, когато са внесени дължимите
осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл.7,
ал.4 от КСО.
Разпоредбата на чл.7,
ал.4 от КСО
определя срок за внасяне на осигурителните вноски по чл.6,
ал.8 от КСО
/за лицата по чл.4,
ал.3 от КСО/
- за самоосигуряващите се лица - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за
който се дължат. Така материалните предпоставки за изплащане еднократна помощ са две - смърт на
самоосигуряващо се лице и да са били към този момент внесени дължимите
осигурителни вноски за месеца, предхождащ този, в който изтича срока по чл.7, ал.4 от КСО. В случая
наследодателят е починал на 01.09.2021г., като приживе се е осигурявал като
самоосигуряващо се лице и първата материална предпоставка е изпълнена. До
датата на смъртта си обаче същия не е бил внесъл осигурителните вноски за м.08.2021г.
- при наличие на такова задължение по аргумент от чл.6, ал.8 от КСО, която вменява на
самоосигуряващите се лица, вкл. тези по чл. 4, ал.3, т.2, задължението за
заплащане на осигурителни вноски за ДОО. Задължението е със срок, предвиден в чл.7, ал.4 от КСО, а именно: до 25-то
число на м.септември 2021г., а този срок не е бил изтекъл към датата на смъртта
на 01.09.2021г. Предвидената в разпоредбата на чл.13, ал.2, изр.второ от КСО материална предпоставка
- да е било изпълнено задължението за внасяне на дължимите от самоосигуряващото
се лице осигурителни вноски, действително кореспондира на легалното определение,
дадено в пар.1, т.3, изр.трето от ДР на КСО, но по делото не е
спорно, че към 01.09.2021г. не е изтекъл срокът по чл.7,
ал.4 от КСО. Изтекъл е срокът по отношение на дължимите вноски за м.07.2021г., за
който също няма спор, че са внесени. За Г.Ф. към 01.09.2021г. - датата на
настъпване на осигурителния случай, са били внесени дължимите за ДОО
осигурителни вноски за м.юли 2021г., който се явява предхождащ месеца, в който
е настъпила смъртта и за който съответно е бил изтекъл срока за изпълнение на
това задължение, което пък е било изпълнено. Не е дължимо последващо смъртта
плащане за м.08.2021г., тъй като към 01.09.2021г. осигурителните вноски вече не
са били дължими. Със смъртта на лицето се е погасило и задължението му за
осигурителни вноски по чл.4, ал.3 от КСО. Осигурителните
правоотношения със самоосигуряващите се лица за осигурените социални рискове
имат строго личен характер, което означава, че имуществените права и задължения
по тях не могат да се прехвърлят на трети лица и се прекратяват със смъртта на
лицето. Задължението за м.08.2021г. е погасено със смъртта на лицето. Дължимо
внесени са осигурителни вноски за м.07.2021г. при наличие на основание за това
и те пораждат за вносителя, респ. в случая за наследниците на починалия, право
на еднократна помощ при смърт. В случая са без значение датите на отказ, както
и датата на постановяване на оспорения акт.
С оглед изложеното изводът на Ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Хасково, че починалото
лице няма качество на осигурено лице е неправилен. Налице са материалните
предпоставки от фактическия състав по чл.13, ал.2 от КСО за възникване правото
на оспорващия на еднократна помощ във връзка със смъртта на наследодателя. Оспореното
решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на атакувания акт, ведно с потвърденото с
него незаконосъобразно разпореждане, и преписката по заявлението на Д.Г.Ф. следва да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Поради крайния извод на съда за
основателност на жалбата ответната страна следва да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски – 10,00 лева за д.т. Договорът за правна защита
и съдействие е сключен за безплатно осъществяване при условията на чл.38, ал.2
във вр. с ал.1, т.3 от ЗА във вр. с чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което ответната страна следва да заплати и направените по делото разноски за
процесуално представителство в минимален размер от 350,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Д.Г.Ф. – като
малолетно дете, действащ чрез своя законен представител и майка А.М.Д., против
Решение №1012-26-479-1/23.11.2021г. на Директор ТП НОИ Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково за ново
произнасяне по заявление с вх.№26-261-01-00079891/05.10.2021г. за изплащане на
парична помощ при смърт на осигурено лице по чл.11, ал.2, чл.12, ал.2 или
чл.13, ал.2 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на Д.Г.Ф., действащ чрез
своя законен представител и майка А.М.Д., направените разноски по делото в размер
на 10,00 лева, както и на адв.К.Ж.Я., л.№**********, от ХАК възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие при условията на чл.38, ал.2
във вр. с ал.1, т.3 от ЗА във вр. с чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 350,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Съдия: