№ 2107
гр. Бургас, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120103534 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Н. Т. М. против „Креди Йес“
ООД, с която е предявен главен иск по чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.3 от ЗЗД и евентуални
искове по чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.2 и предл.1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на клауза
от договор поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието й със закон.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
искът се оспорва като неоснователен и си моли да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцата не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено
становище, с което моли съда да уважи иска и да присъди на страната сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено
становище, с което моли съда да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по
делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.02.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател, и Н. Т. М., в
качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № **** (за краткост Договора),
по силата на който на М. е отпуснат заем в размер на 1200 лева, при договорен годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 48,362 %, месечен лихвен процент в размер на 3,330
%, обща дължима сума в размер на 1 497,97 лева.
Според чл.6 от Договора страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с гарант/и,
отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към Договора и още едно от
посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот;
особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция; ценна книга, издадена в полза на
1
заемодателя. Според чл. 8 от Договора
Според чл.8 от Договора с подписването му заемателят декларира, че му е известно и
се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 обезпечение в
тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, заемателят
дължи неустойка в размер на 1375,03 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в погасителен план към Договора. В този случай задължението по Договора ще
бъде в размер на 2873 лева.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е главен иск по чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.3 от ЗЗД и евентуални искове по
чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.2 и предл.1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на клауза от
договор за заем поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на закона и
поради противоречието й със закона. По аргумент от Решение № *** от 10.08.2015 г. на ВКС
по гр. д. № ***/2014 г., IV г. о., когато са предявени искове за недействителност на клауза от
сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Всички искове
са предявени в условията евентуалност, тъй като клаузата не може да бъде нищожна на
повече от едно основание. Ето защо съдът следва да се произнесе по главния иск и ако го
намери за неоснователен, да се произнесе по следващите заявени основания за нищожност
на клаузата.
По главния иск:
Клаузата на чл.8 от Договора противоречи на добрите нрави, като мотивите за това са
следните:
Действително, принципът на договорната свобода (чл. 9 от ЗЗД) е основополагащ, но
тази свобода на договаряне във всички случаи е ограничена от повелителните правни норми,
вкл. от т.нар.добри нрави. В конкретния случай, по начина, по който е уговорена,
неустойката излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, в каквато връзка са указанията, дадени с ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г.
ОСГТК на ВКС.
При договора за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата
при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за ползването на заемната сума и направените разходи по събиране.
Уговорената с Договора неустойка в случая не обезпечава възстановяването на вредите, т.е.
тя няма обезщетителен характер. От неизпълнението на поетото от ищцата задължение за
предоставяне на обезпечение не настъпва вреда, която да подлежи на обезвреда чрез
включване на клауза за договорна неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане
на дадената в заем сума и уговореното възнаграждение за ползването й, кредиторът, с оглед
правилото на чл. 133 от ЗЗД, има право да се удовлетвори от имуществото на длъжника,
което служи за общо обезпечение.
Не може да се приеме и, че неустойката изпълнява санкционна функция, тъй като в
случая ищцата, в качеството й на заемател, е натоварена с такива изначално обусловени
задължения, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок, като по
този начин се нарушава принципа за добросъвестност и равнопоставеност на страните по
Договора.
Преценявана към момента на сключване на Договора, неустойката изпълнява
единствено обезпечителна функция, тъй като има за цел да стимулира точното изпълнение
на поетото задължение по предоставяне на обезпечение. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а в ал. 2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от
2
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
С процесната неустойка се цели да се преодолее ограничението на императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, защото при нейната дължимост заемодателят ще получи
само на това основание по-голяма сума от размера на отпуснатия заем от 1200 лева.
В този смисъл, макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,
т.е. при заплащането й ще е налице обективна неравностойност на насрещните задължения, а
това, от своя страна, означава неоснователно обогатяване на кредитора. Неустоечната клауза
е в отклонение от основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските
отношения и като накърняваща добрите нрави се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, поради което главният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като главният иск е уважен, то не подлежат на разглеждане евентуалните искове.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищцата, които са в размер на 50
лева заплатена държавна такса. Предявеният иск е оценяем, като дължимата по него
държавна такса е в размер на 55 лева. Тъй като ищцата е внесла сума от 50 лева по сметка на
РС – Пловдив, който е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на РС –
Бургас, то на основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъдена да внесе по сметка на БРС
допълнително сумата от 5 лева.
Ищцата е защитавана безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от адвокат С. Н.,
който в списък с разноски по чл.80 от ГПК отправя искане до съда да му се присъди
адвокатско възнаграждение, като по това искане съдът намира следното:
Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на
нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на свой роднина, близък или
друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. За
целта на общо основание адвокатът трябва да е направил искане да му се присъди
възнаграждение, което не е обусловено от това, дали са били присъдени разноски в полза на
неговия доверител. По делото такова искане е отправено.
Смисълът на разпоредбата е, че адвокатът има право на възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв, когато по отношение на представляваната от него страна са налице общите
предпоставки на чл. 78 ГПК, т.е. решението е благоприятно за нея, без да е нужно
непременно да са й присъдени разноски с решението, още повече, че в редица случаи това
ще е обективно невъзможно.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, адв. Н. е
оказал безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Не е
необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна правна помощ, като е
достатъчно позоваване на това обстоятелство.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях –
в този смисъл е и Определение № *** от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не
обвързват съда при извършване на преценката му по чл.38, ал.2 от ЗА, поради тяхната
нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС – в този смисъл
Определение № *** от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № ***/2021 г., IV г. о., както и Решение
№ **** от 7.02.2024 г. на ВКС по т. д. № ***/2022 г., II т. о.
3
Ето защо съдът може да определи възнаграждение и в по-нисък размер от
минималния, определен в Наредбата с оглед материалния интерес – в случая би била
приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Делото не се отличава с фактическа
и правна сложност. Проведено е едно открито съдебно заседание, в което процесуалният
представител на ищцата не се явява.
Ето защо съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева, което следва да се присъди в полза на адвокат Н..
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.3 от ЗЗД като
противоречаща на добрите нрави клаузата на чл.8 от договор за паричен заем №
****/13.02.2024 г., сключен между „Креди Йес“ ООД, ЕИК – ***, и Н. Т. М., ЕГН –
**********, предвиждаща в случай, че М. не предостави договореното в чл.6 обезпечение в
тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за паричен заем,
тя дължи неустойка в размер на 1375,03 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в погасителен план към договора за паричен заем, като в този случай задължението
по договора за паричен заем ще бъде в размер на 2873 лева.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК – ***, да заплати на Н. Т. М., ЕГН – **********,
сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата „Креди Йес“ ООД, ЕИК
– ***, да заплати на адвокат С. Н. от АК – Пловдив, с адрес гр. П. *** партер, сумата от 200
(двеста) лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищцата Н. Т. М. в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Н. Т. М., ЕГН – **********, да заплати по
сметка на БРС сумата от 5 (пет) лева, представляваща разлика до пълния дължим размер на
държавната такса за предявения от нея иск.
Решението, в частта, с която се осъжда ищцата М. да заплати държавна такса по
сметка на съда, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4