№ 394
гр. П., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело №
20235200500251 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №1148 от 24.10.2022г.,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №180 от 24.02.2023г., постановени по гр.д.
№3744/2021г по описа на Районен съд –П. по иска на „Кей Би Си Банк България“ЕАД / с
предходно наименование „Райфайзенбанк /България/“ЕАД/ с ЕИК ********* против И. Й.
Г. с ЕГН ********** от село С., общ.П., ул.“33-та“№18 и Д. Н. Г. с ЕГН ********** от село
С., общ.П., ул.“14-та“№2 на основание чл.135 от ЗЗД е обявен за относително
недействително по отношение на ищеца сключеното между ответниците споразумение по
чл.51 от СК , утвърдено с решение №1300 от 04.10.2019г. по гр.д.№3255/2019г. на РС-П., в
частта, с която И. Й. Г. е прехвърлил на Д. Н. Г. собствената си ½ идеална част от следния
недвижим имот : УПИ XIII-199 в кв.16 по плана на село С., община П., с площ от 942 кв.м.,
при съседи: изток УПИ XII-198, запад УПИ XIV-200, север УПИ IX-196, юг – улица , ведно с
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и РЗП 181.50
кв.м., състояща се от избено помещение, жилищен етаж и мансарда, както и всички
приращения и подобрения в имота.
Със същото решение са осъдени ответниците И. Й. Г. и Д. Н. Г. да заплатят на
„Кей Би Си Банк България“ЕАД ЕИК *********/ с предходно наименование
„Райфайзенбанк /България/“ЕАД/ сумата от 455.86лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в срок е подадена въззивна жалба от Д. Н. Г. с
ЕГН **********, в която е наведен довод за неправилност на обжалваното решение като
1
постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката твърди, че е
придобила имота добросъвестно чрез възмездна сделка. Същата не е знаела, че съпругът и
дължи пари на банката. Поддържа се в жалбата, че по делото не е доказано знание за
увреждане.От показанията на разпитания пред районния съд свидетел Б.А. е било
установен, че отношенията между съпрузите са се влошили още през 2016г и от този момент
двамата са били във фактическа раздяла като са живеели. Тези гласни доказателствени
средства не били взети предвид от районния съд. Прави се искане да се отмени обжалваното
решение и предявения иск като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна „Кей Би Си Банк България“ЕАД
с ЕИК *********/ с предишно наименование Райфайзенбанк България“ЕАД/ е подаден
писмен отговор, с който се изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Поддържа се, че към момента на извършване на процесното разпореждане двамата
ответници са съпрузи и процесният имот е би в режим на съпружеска имуществена
общност, поради което действа презупцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД във вр.с чл.135,
ал.1 от ЗЗД, което не била оборена от ответниците, носещи доказателствената тежест за
това. С бракоразводното решение се е целяло само формално прекратяване на брака като
имущественото разместване е изцяло в полза на жалбоподателката Д. Г., с цел да се осуети
предприемане от страна на банката-кредитор насочване на изпълнение срещу процесния
имот за събиране на вземането и срещу длъжника И. Г.. По делото не било направено
оспорване от ответниците на запорно съобщение с изх.№17669/20.08.2019г. на ЧСИ Д.С. до
длъжника И. Г., получено на 26.09.2019г преди развода, на чиито гръб/ на съобщението/
призовкарят е удостоверил ,че връчва съобщението, адресирано до И. Г. на адреса на
семейното жилище, а именно село С., ул.“14-та“, което сочи на извода, че и двамата
ответници към момента процесното разпореждане живеят в общо домакинство, където се
намира и процесния имот. Друго съобщение за запор с изх.№16542/02.08.2019г. до Д. Г. е
връчено чрез нейния съпруг И. Г. на 06.08.2019г. и само три дни по-късно на 09.08.2019г. и
двамата ответници депозират до РС-П. обща искова молба за развод. Според практиката на
ВКС, обективирана в решение №61 от 01.03.2016г. по гр.д.№4578/2015г на четвърто г.о. на
ВКС индиция за знание за увреда от страна и на двамата ответници е липсата или късното
деклариране на процесната сделка като в настоящия случай едва на 03.05.2022г. , тоест
няколко години по-късно Г. е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ пред Община П.. Прави
се искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.
В хода на въззивното производство е настъпило правоприемство като на основание
чл.227 от ГПК юридическото лице „Кей Би Си Банк България“ЕАД е заличено като страна
и на негово място е конституирана „Обединена Българска Банка“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град С., бул.“В.“№89Б.От новоконституираната страна е
постъпило писмено становище, което е тъждествено по съдържание с отговора на
въззивната жалба, депозиран от Кей Би Си Банк България“ЕАД с ЕИК *********, поради
което не се налага възпроизвеждането му. Прави се искане за присъждане на разноски за
въззивната инстанция. Прави се искане в полза „Обединена Българска Банка“АД с ЕИК
2
********* да се присъдят и разноските за първата инстанция в размер на 455.86лв.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката Д. Г. не се явява и
не се представлява.Ответникът по жалбата „Обединена Българска Банка“АД с ЕИК
********* не изпраща представител, от същия е постъпила писмено становище по
съществото на спора. Ответникът по жалбата И. Г. не се явява и не се представлява.
Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията изложени в
въззивната жалба и писмения отговор, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства при спазване на разпоредбата на чл.12 от ГПК прие за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е процесуално допустима,
подадена е от легитимирана страна, в законовоустановения срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По същество на жалбата въззивният съд намира следното:
Производството пред районния съд е било образувано по искова молба от „Кей Би
Си Банк България“ ЕАД /с преходно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Н.В.“ №55 срещу И. Й. Г. с ЕГН
********** от с.С., общ.П., ул. „33-та“ №18 и Д. Н. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“14-
та“№2, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищцовото дружество има ликвидно
и изискуемо вземане спрямо първия ответник , произтичащо от договор за овърдрафт,
сключен на 30.01.2017г., включващо сумите: 99440.82 лв. - главница, 23802.53лв. - лихва за
забава и 10 622.58 лв. - съдебни разноски, за което разполага с влязла в сила заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 18.06.2019г., издадени по ч.гр.д.
№2489/2019г. на РС - П.. Твърди, че след възникването на вземането длъжникът И. Й. Г. е
прехвърлил на съпругата си – втория ответник Д. Н. Г., притежаваната от него 1/2 ид. част
от следния придобит по време на брака недвижим имот: УПИ XIII-199 в кв. 16 по плана на
с.С., общ.П., с площ от 942 кв.м., при съседи: изток - УПИ XII-198, запад -УПИ XIV-200,
север - УПИ IX-196, юг - улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна
сграда с площ от 92,50 кв.м. и РЗП 181,50 кв.м., състояща се от избено помещение, жилищен
етаж и мансарда, както и с всички приращения и подобрения в имота. Ищецът твърди, че
прехвърлянето е извършено в производство за развод по взаимно съгласие по гр.д.
№3255/2019г. на РС - П., приключило с решение от 04.10.2019г., с което съдът е прекратил
брака между ответниците и е утвърдил представеното от тях споразумение по чл.51 СК за
подялба на останалото от брака общо имущество. Поддържа, че при делбата отв. И. Й. Г. е
получил в дял неравностоен земеделски имот, чиято данъчна оценка в размер на 374.91лв. е
много по-ниска от тази на жилищния имот, която е 14171.60лв.Ищецът твърди, че тази
доброволна делба го уврежда, тъй като намалява имуществото на длъжника, което служи за
удовлетворяване интересите му на кредитор - чл.133 ЗЗД. Твърди, че длъжникът е знаел за
увреждането, тъй като е извършил разпореждането след възникване на вземането по
договора за овърдрафт и след като му е връчена заповедта за незабавно изпълнение, което е
станало на 06.08.2019г. Поддържа, че приобретателят по сделката - ответникът Д. Н. Г.,
също е знаела за увреждането на кредитора, тъй като спрямо нея намира приложение
презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД. Искането до съда е да се признае за недействително по
отношение на ищеца споразумение по чл.51 от СК, одобрено с решение №1300/04.10.2019г
по гр.д.№3255/2019г по описа на РС-П. , в частта, с която първият ответник е прехвърли на
втория ответник собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Претендират
се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника Д. Н. Г. е подаден писмен отговор, с който се
оспорва предявения иск с твърдение, че имотът е с жилищно предназначение и е
несеквестируем.Противопоставя възражение за погасяване по давност на потестативното
3
право на ищеца по чл.135, ал.1 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен
Ответникът И. Й. Г. не е подал писмен отговор на исковата молба.
От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства/
неоспорени от ответната страна/ се установява, че ответникът И. Й. Г. е длъжник на
ищцовата банка по договор за овърдрафт от 30.01.2017г., изменен и допълнен с Анекс №1 от
13.12.2017г., Анекс №2 от 10.01.2018г., Анекс №3 от 15.06.2018г и Анекс №4 от 13.07.2018г.
и Анекс №5 от 01.08.2018г.Банката е инициирала заповедно производство относно
вземанията, предмет на горния договор. Снабдила се е със Заповед№1429 от 18.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2489/2019г по описа на
РС-П. и издаден въз основа на тази заповед изпълнителен лист №1452 от 18.06.2019г. за
следните суми:99 440.82 лв. главница, 3 207.57 лв. възнаградителна лихва, наказателна
лихва в размер на 1871.28лв. Банката е инициирала изпълнително производство за събиране
на вземанията си по визирания изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело
№20198890400718 по описа на ЧСИ Д.С. с рег.№889. Съдебният изпълнител изпратил
покана за доброволно изпълнение до длъжника И. Й. Г.. Тази покана е получена лично от
ответника И. Г. на 06.08.2019г. Запорно съобщение изх.№17669/20.08.2019г.,адресирано до
И. Г., му е връчено лично 26.09.2019г като действията по връчване на се осъществили на
адрес село С., ул.“14- та“. Покана за доброволно изпълнение изх.003245/13.02.2020г по
изпълнителното дело, адресирана до Д. Н. Г. е получена на 24.02.2020г. от И. Г., като
връчителя изрично е вписал в разписката, че получателят е лице от същия
адрес.Уведомление за опис изх.№22650/22.10.2019г и и съобщение изх.№16542/02.08.2019г.,
издадени по изпълнителното дело и адресирани до Д. Н. Г. са получени съответно на
30.10.2019г/ първия документ/ и на 06.08.2019г / втория документ от И. Г., с изрично
отбелязване в разписките, че същият е лице, което живее на адреса. Описаните
удостоверявания от връчителя , касаещи начина на връчване на документи, адресирани до
ответника Г. са били оспорени в съдебно заседание от същата.По реда на чл.176 от ГПК
ответникът И. Г. е заявил, че лично той е подписал всички разписки, удостоверяващи
връчването. При това положение тези писмени доказателства като приобщени към
останалата доказателствена съвкпуност следва да бъдат ценени от съда, както е процедирал
и районния съд при спазване на съдопроизводствените правила.
С решение № 1300 от 04.10.2019г., постановено по гр.д.№3255/ 2019г по описа на
Районен съд –П. е прекратен с развод по взаимно съгласие брака между И. Й. Г. с ЕГН
********** и Д. Н. Г. с ЕГН **********, сключен на 03.11.2002г и на основание чл.51 от
СК е утвърдено постигнатото между тях споразумение, по силата което съгласно пункт 7 от
същото в собственост на съпругата Д. Н. Г. остава следния придобит по време на брака
недвижим имот: УПИ XIII-199 в кв.16 по плана на село С., община П., с площ от 942 кв.м.,
при съседи: изток УПИ XII-198, запад УПИ XIV-200, север УПИ IX-196, юг – улица , ведно с
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и РЗП 181.50
кв.м., състояща се от избено помещение, жилищен етаж и мансарда, както и всички
приращения и подобрения в имота.Данъчната оценка на имота е 14 171.60лв. съгласно пункт
8 от споразумението в собственост на съпруга И. Й. Г. остава следния придобит по време на
брака недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 66559.50.61 по КККР на град П., с
адрес село С., местност Горен алчак, с площ от 2325 кв.м., трайно предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни
условия четвърта, номер по предходен план:050061, при съдени 66559.888.9901,
66559.50.62, 66559.50.200, 66559.50.60. Данъчната оценка на този имот е 374.91лв. По
делото е представена молбата за развод, инициирала бракоразводното дело , от която е
видно, че същата е входирана в РС-П. на 12.08.2019г. В тази молба молителите И. Й. Г. и Д.
Н. Г. са посочили общ адрес село С., община П., ул.“14-та“№2.
По искане на ответната страна пред районния съд са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б.Л.А.. Според този свидетел
ответниците са във фактическа раздяла от края на 2016г., която настъпила по вина на
ответника И. Г., който имал извънбрачна връзка. След раздялата ответника Д. Г. останала да
4
живее в семейната къща в село С. на ул.“14-та“, а ответникът И. Г. се е преместил в къщата
на родителите си, която е в същото село.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна от правна страна
въззивният съд прави следните изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 от ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част на решението, като служебно
следи за нарушение на императивни материално правни разпоредби, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване/ ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда , ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането.
Фактическият състав на приложимата материално правна норма включва в
кумулативна наличност следните елементи:1/ качеството на кредитор на ищеца спрямо
ответника, 2/ наличие на увреждаща сделка и 3/ и знание за увреждането.Касае се за
потестативно право на увредения кредитор на продавача на недвижим имот да обезпечи
реално изпълнение на свое вземане като обяви за относително недействителна увреждащата
го сделка.Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически
състав- наличие на действително вземане. В съдебната практика на ВКС еднозначно се
приема, че за успешното провеждане на Павловия иск не е необходимо вземането на
увредения кредитор да е изискуемо , ликвидно или съдебно установено, не е необходимо и
да е налице неизпълнение на задължението , достатъчно е то да е възникнало/ виж. Решение
№4/26.01.2011г по гр.д.№551/2010г на трето г.о. на ВКС, Решение №639/06.10.2010г. по
гр.д.№754/2009г на четвърто г.о. на ВКС, Решение №535/13.09.2010г по гр.д.№1224/2009г
на четвърто г.о. на ВКС/. В общата хипотеза на чл.135 от ЗЗД вземането на кредитора
трябва да е възникнало преди извършване на действието, обявяването на чиято
недействителност се иска, какъвто е процесния случай.В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че в производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че
вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Съдът може да приеме
обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо, какъвто не е
настоящия случай, тъй като доводи в този смисъл не са противопоставени от ответниците/ в
този смисъл решение №552 от 15.07.2010г по гр.д.№171/2009г на ВКС/ .
5
От анализираната по-горе доказателствена съвкупност се установи по един несъмнен
и категоричен начин качеството на кредитор на ищеца по отношение на първия ответник И.
Й. Г. срещу когото е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№2489/2019г. по описа на РС-П. за заплащане/ солидарно с други длъжници/ на сумите:
главница в размер на 99 440.82лв., възнаградителна лихва в размер на 3 207.57 лв. и
наказателна лихва в размер на 1871.28лв., дължими по договор за овърдрафт от 30.01.2017г,
изменен с пет анекса.Моментът на възникване на вземането предхожда момента на
разпореждането с недвижимото имущество и приложима е общата разпоредба на чл.135,
ал.1 от ЗЗД.
Проявните форми на увреждането на кредитора по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД
могат да бъдат различни: или длъжникът да се е лишил изцяло от своето имущество , или да
е намалил имуществото си, или с правните си действия длъжникът да затруднява
удовлетворяването на кредитора. Правно- ирелевантно е дали длъжникът след
разпореждането притежава имущество и на каква стойност / В този смисъл е постановената
по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС: Решение №219 от 17.02.2010г. по т.д.
№752/2009г на ВКС, решение №149 от 12.11.2013г по т.д.№422/2012г на първо т.о. на ВКС,
решение №320 от 05.11.2013г. по гр.д.№1379/2012г. на четвърто г.о. на ВКС, решение №322
от 29.10.2015г. по гр.д.№2761/2015г на четвърто г.о. на ВКС, решение №48 от 21.02.2014г.
по гр.д.№4321/2013г на четвърто г.о. на ВКС/.
От анализираното по-горе съдебно решение от 04.10.2019г по гр.д.№3255/2019г по
описа на РС-П., се установи, че на 04.10.2019г е прекратен брака между ответниците по
взаимно съгласие и с постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК са уредени не
само последиците от развода, но и имуществените отношения между съпрузите, като е
извършена доброволна делба на съпружеска имуществена общност, при която в
изключителен дял на ответника Д. Г. е поставен процесния жилищен имот в село С. , който
имот е с данъчна оценка 14 171 .60 лв., а в дял на ответника И. Г. е поставен земеделски
имот – нива с данъчна оценка 374.91лв. В споразумението не е уговорено парично или друг
вид уравнение на частите на двамата съпрузи, които по презумпция са равни- чл.28 от СК.
При равни части дефакто ответникът И. Г. е получил в дял от общото имущество , който е на
значително по-малка стойност от дела на другия съпруг, което недвусмислено води до
извода , че с тази делба се увреждат интересите на кредитора- ищец.
Елемент от фактическия състав на материално правната норма на чл.135, ал.1 от ЗЗД
е знание на длъжника за увреждането.Безспорно се установи, длъжникът И. Г. към
04.10.2019г. е знаел, че има задължения към ищеца и то задължения в значителни размери,
които не е изпълнил. Знаел е също, че дължи въпросните суми в качеството си на солидарен
длъжник, което по дефиниция означава, че самият той дължи целия дълг, без значение какво
е имущественото състояния на другия длъжник. Ответникът И. Г. е знаел, предвид
неравностойните дялове при делбата, че намалява своя актив , тъй като е получил по-малкия
дял.
Следва да се отбележи, че длъжникът винаги знае за увреждането , когато
6
разпореждането му с негови имуществени права е извършено след възникване на
кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниковото имущество е безвъзмездно ,
е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на
задължението му към него, а когато увреждащото действие е възмездно, кредиторът трябва
да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, тоест ,
че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата , които пораждат кредиторовото вземане
, освен в случаите , когато знанието на третото лице се презюмира – чл.135, ал.2 от ЗЗД. В
настоящия случай по отношение на приобретателя / втория ответник Д. Г. е приложима
презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД- знанието на третото лице/ съдоговорител/ се
предполага, до доказване на противното , ако това трето лице е съпруг , низходящ ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Тази презумпция е уредена в полза на кредитора и
го освобождава от доказване, че длъжникът и третото лице са знаели, че го увреждат.
В тежест на ответниците е да оборят презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД, тоест да
установят липсата на знание на втория ответник за увреждащия характер на споразумението
по чл.51 от СК , в частта с която са уредени имуществените отношения на съпрузите при
развода. От съвкупния анализ на събрания пред районния съд доказателствен материал се
установи, че в молбата за развод по чл.50 от СК, въз основа на която е било образувано
гр.д.№3255/2019г по описа на РС-П., подадена на 09.08.2019г. от двамата ответници-
съпрузи, посочения адрес е един и същ и на двамата и това е село С., ул.“14-та“№2. Няколко
дни преди това на 06.08.2019г на ответника Д. Г. е връчено запорно съобщение по
образуваното срещу И. Г. изпълнително дело за принудителното събиране на вземанията на
ищеца. Обсъдените по-горе още три съобщения по изпълнителното дело, адресирани до
ответницата Д. Г. са връчени на същата чрез И. Г. в качеството му на лице, живеещо на
адреса. Тези писмени доказателства опровергават показанията на свидетеля Б.А. за
влошените отношения между ответниците и за фактическата им раздяла преди развода,
датираща от 2016г. При тези данни настоящият въззивен състав приема, че презумпцията на
чл.135, ал.2 от ЗЗД не е оборена, тъй за да бъде оборена се изисква обратно пълно
доказване, което не е било успешно проведено. Тук е мястото да се посочи, че е
неоснователно възражението на жалбоподателката ,че презумпцията за знание е била
оборена.
Предвид изложеното съдът намира, че са установени а всички обективни и
субективни елементи от фактическия състав на приложимата материално правна норма на
чл.135, ал.1 от ЗЗД. Отменителният иск е основателен и следва да бъде уважен.
В обобщение въззивната жалба е неоснователна , а решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено . Въззивният съд се присъединява към мотивите,
изложени в обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях по
отношение на всички въпроси, по които не е взел становище в настоящото решение.
По разноските:
Предвид изхода на делото в полза на ответника по жалбата „Обединена българска
7
банка“АД с ЕИК ********* следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300лв./
юрисконсулстко възнаграждение/ за настоящата инстанция.Няма как да бъде удовлетворено
искането на ответника по жалбата разноските пред районния съд да бъдат възложени на
него, тъй като към онзи момент същия не е бил страна по делото. Правоприемството по
чл.227 от ГПК е настъпило в хода на въззивното производство.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1148 от 24.10.2022г., поправено по реда на чл.247 от
ГПК с решение №180 от 24.02.2023г.,двете постановени по гр.д.№3744/2021г по описа на
Районен съд –П..
ОСЪЖДА Д. Н. Г. с ЕГН ********** от село С.,община П., ул.“14-та“№2 да заплати
на „Обединена българска банка“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град С., бул.“В.“№89Б сумата от 300лв., сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8