Решение по дело №516/2023 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 114
Дата: 16 юли 2024 г.
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20235230100516
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Панагюрище, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235230100516 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 26, ал.
1, пр. 1, 2, 3 ЗЗД за признаване на установено несъществуване на вземане на
Микро Кредит АД, ЕИК: ********* спрямо П. М. Л., ЕГН: ********** за
сумата от 3 338.45 лв. - възнаграждение за допълнителни услуги по Договор за
допълнителни услуги № 9032-00132789 от 16.02.2023г., към Договор за заем
№ 9032-00132789 от 16.02.2023г., сключени с „Микро Кредит“ АД.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №
9032-00132789 от 16.02.2023г. сключен с „Микро Кредит” АД, с който му е
отпуснат паричен заем от 5000 лв., платим на 12-месечни погасителни
вноски.
Излага, че на същата дата сключил Договор за допълнителни услуги №
9032-00132789 към Договора потребителски кредит № 903100132789.
Съгласно чл. 4 от Договора за допълнителни услуги се задължил да заплати и
възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 3 338.45 лв., с което
задължението му по договора за кредит с включена главница, лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги възлизало на 10 406.16 лв.
Поддържа, че е подписал всички документи, но му било заявено, че ще
получи своите екземпляри, след като бъдат подписани от представляващ в
централния офис на дружеството в град София, което не се случило.
Настоява, че не дължи възнаграждение за допълнителни услуги по
Договора за потребителски кредит № 9031-00132789, поради нищожност на
правното основание, пораждащо задължението за заплащането му.
Счита, че е допуснато нарушение на чл.19, ал. 4 от ЗПК, вр.чл.21, ал.1 от
1
ЗПК, както и на добрите нрави.
Уговорката, с която ищецът се задължавал да заплати възнаграждение
противоречала на принципите на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и справедливостта, чиято цел била да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата.
Нарушаването на принципа на „добрите нрави” довело до значителна не
еквивалентност на насрещната престация по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода от
кредитора.
Договорът за кредит, в частта за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, бил нищожен, на осн. чл. 26, ал.1 от 33Д, поради нарушение на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, предвиждащ, че кредиторът не може да иска заплащането на
такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление
на кредита“. Посочените в договора за кредит допълнителни услуги,
представлявали действия по усвояване и управление на кредита. Освен това
не били посочени видът, размерът и действието, за което се начислява
възнаграждение за допълнителни услуги, а същото било посочено общо в
договора и за двата вида услуги, в нарушение на чл.10а, ал.4 от ЗПК.
Уговорката за заплащане на пакет допълнителни услуги нарушавал
принципа за еквивалентност на насрещните престации. При отпуснат кредит в
размер на 5000 лв. възнаграждението за допълнителни услуги в размер на 3
338.45 лв., са явявало необосновано високо и надвишавало половината от
размера на кредита. Споразумението противоречало на добрите нрави и
поради нарушаване на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговски взаимоотношения. Неморално и неетично било да
се уговоря възнаграждения за услуги, които не са предоставени на клиента.
Споразумението за допълнителни услуги било нищожно и на основание
чл. 21, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от 33Д поради заобикаляне на закона.
Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират
размера на ГПР. Уговореният с договора ГПР не отговарял на изискванията за
яснота и прозрачност по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Пакетът от допълнителни услуги
представлявал разходи по кредита, които следвало да намерят стойностно
изражение в ГПР. С включването им ГПР би надхвърлил максималният
законов размер. За да не се допусне това, кредиторът използвал правната
форма на „пакет от допълнителни услуги“, чрез които да заобиколи забраната
на закона за по-висок размер на ГПР и с позволени средства да постигне
непозволен правен резултат.
Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от
ЗЗП, тъй като предвиждала заплащане на сума, размерът на която бил
необосновано висок. С търсената сума по договора в полза на кредитора се
уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение. Искането за заплащането на допълнителната услуга по
2
съществото се явявало добавка към възнаградителната лихва и сигурна
печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на договора.
Поддържа, че основната цел на така уговорената клауза била
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя,
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница.
Счита, че т. 3 от Договора за допълнителни услуги към Договор за заем
№ 9032-00132789 е нищожна, тъй като не е индивидуално уговорена.
Договорът, предвиждащ заплащането й е сключен при общи условия, върху
съдържанието на които потребителят не може да влияе.
Иска от съда се произнесе с решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че не дължи на Микро Кредит АД, ЕИК:
********* сумата в размер на 3 338.45 лв. възнаграждение за допълнителни
услуги, дължимо по Договор за допълнителни услуги № 9032-00132789 от
02.02.2023г., към Договор за заем № 9032-00132789 от 2.02.2023г., сключени с
„Микро Кредит“ АД
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска Микро Кредит АД не подава
отговор.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
На 16.02.2023 г. между П. М. Л. и „Микро кредит“ АД е сключен
Договор за заем Microcredit № 9032-00132789, по силата на който на ищеца е
предоставена сумата от 5000 лв. Заемната сума е следвало да бъде издължена
на 12 месечни равни погасителни вноски за периода 30.03.2023г.-29.02.2024г. в
размер на 513,54 лв. всяка, включващи главница и лихва, съгласно изготвения
погасителен план, неразделна част от договора. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40,47 % и лихвен процент при просрочие
ОЛП+10%. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне
възлиза на 6 162,48 лв.
На същата дата между страните е подписан и Договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit № 9032-00132789/16.02.2023г. Съгласно чл. 3 от
договора на потребителя са предоставени пакет от допълнителни услуги
„Комфорт“ и допълнителна услуга „Връщане в 30-дневен срок“. С пакета
допълнителни услуги „Комфорт“ на потребителя били предоставени следните
услуги: посещение в дома му или на удобно за него място за събиране на
вноската; безплатно внасяне на вноските на името и за сметка на Клиента по
банковата сметка на Микро Кредит АД; безплатно плащане на вноски онлайн
или чрез виртуален ПОС терминал; безплатно плащане на вноски чрез
електронен портфейл и/или QR код; безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема; разглеждане на заявлението за кредит в срок до 120 мин. от
получаване на искане за заем и преди останалите предходно получени форми
3
за кандидатстване от други клиенти на дружеството, с изключение на тези,
които са заявили същата услуга; преференциално обслужване-персонално и
експресно обслужване на клиента /включително експресно издаване на
документи, приемане на плащания и извършване на справки, свързани с
погасяване на заема/, преди всички други клиенти на Микро кредит АД, с
изключение на такива, заявили същата услуга; право за участие в специални
промоции.
С услугата „Връщане в 30-дневен срок“, която се предоставя
единствено, ако клиентът е заявил и ползването на пакета от допълнителни
услуги „Комфорт“, кредитополучателят има възможност да погаси
задължението по договора за заем в срок 30 дни от неговото сключване, без да
дължи лихва за периода на ползване на заетата сума, до изтичане на този срок.
Предвидено е, че за пакета допълнителни услуги „Комфорт“ се дължи
възнаграждение в размер на 353,80 лв. месечно за срока на договора, а за
допълнителната услуга „Връщане в 30 дневен срок“ еднократно
възнаграждение в размер на 385 лв. Дължимото възнаграждение за услуга
„Комфорт“ е в размер на 4 245,60 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162
ГПК, и се заплаща на равни месечни вноски на падежната дата на вноските по
кредита, а дължимото възнаграждение за услугата „Връщане в 30-дневен
срок“ е платимо еднократно при сключване на договора за заем, като се
приспада от общия размер на предоставения заем. Общият размер на
допълнителните услуги е в размер на 4 630,60 лв.
Двата договора са двустранно подписани от страните и сключването им
не се оспорва от ответника.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищецът има качество на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Като потребител П. Л.
разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава
Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват
при основателността на иска. По отношение на действителността на
договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и
разпоредби на чл. 22 ЗПК.
За да е действителен договорът за потребителски кредит трябва да
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 1-9 ЗПК, а именно- да е в писмена форма или приравнената на нея
форма на електронен документ и в него да е посочен общият размер на
кредита и условията за усвояването му, а когато кредитът е под формата на
разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит-
стоката или услугата и нейната цена в брой; лихвеният процент по кредита и
условията за прилагането му, а когато лихвеният процент е променлив за
срока на договора-и индекс или референтен лихвен процент, както и
4
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; при
променлив лихвен процент- методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент; годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, както и
приложен към него погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; правото на отказ на потребителя от договора, срока,
в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден. Ако договорът не съдържа посочените
реквизити, е недействителен. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Договорът е сключен в предвидената в закона писмена форма. Посочен е
общият размер на кредита и условията за усвояването му, срок на договора,
брой, размер и падеж на погасителните вноски, размер на лихвения процент,
който е фиксиран и общият размер на дължимата сума. Ищецът е информиран
за правото да получи от заемодателя информация за извършените и
предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при
предсрочно погасяване на главницата, за правото му да се откаже от договора
и срока, в който може да бъде упражнено /чл. 19-21 от Общите условия по
Договора за микро кредит/. В приложимия към договора стандартен
европейски формуляр е посочен размерът на ГПР- 48,90 %.
Съдът намира за нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на
клаузата на чл. 3 от Договора за допълнителни услуги към договор за заем
Microcredit № 9032-00132789 от 16.02.2023г.. С нея е уговорено, че срещу
заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги кредитополучателят
може да се ползва от различни привилегии – приоритетно разглеждане на
искането, възможност за посещения на адреса му или на удобна за него място
за събиране на вноските по кредите, освобождаване от такси при внасяне на
падежиралите вноски по банков път, безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема, възможност за предсрочно погасяване на заема в срок до
17.03.2023г., без лихва върху главницата за този период. Неравноправният
характер на посочената клауза произтича от липсата на еквивалентност между
5
поетото задължение за заплащане на допълнителни възнаграждения и поетите
ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на изброените
по – горе привилегии не е обусловено от настъпване на предвидени в договора
условия, а зависи единствено от волята на кредитора. Клауза, която поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е
неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Впечатление правят клаузите, според които, ако длъжникът да поиска да
изплати предсрочно кредита или да упражни правото се да се откаже от
договора-чл. 19 от Общите условия, дължи останалата неизплатена част от
възнаграждението за допълнителни услуги, както и че стойността на услугите
възлиза общо на 4 630,60 лв., доближаваща се до отпуснатия кредит.
Цитираната клауза не е индивидуално уговорена, тъй като сключването
на договора за предоставяне на пакет от допълнителни слуги е включено в
типовото искане за отпускане на потребителски кредит. Изготвена е
предварително и длъжникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й, ако не е съгласен единствено да се откаже от договора.
Възможността за преговори с кредитора и евентуално изменение на клаузи от
договора за допълнителни услуги по взаимно съгласие на страните не е
предвидено нито в него, нито в общите условия. Това го поставя в
доминиращо положение спрямо потребителя. Таза клауза е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави, доколкото за противоречащи на добрите нрави
се считат уговорки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг.
Освен това разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Анализът на съдържанието на клаузата в
т. 3 от Договора за допълнителни услуги, налага категоричния извод, че те
касае именно за действия по усвояването /по отношение на приоритетното
разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства/ и управлението /по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски, събиране на сумите по кредита, правото на предсрочно
погасяване на договора без заплащане на лихва / на кредита.
Разходите за допълнителните услуги, дължими по пряко свързания с
договора за кредит Договор за допълнителни услуги от 16.02.2023г. попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите“.
Тези разходи е трябвало да бъдат включени във формулата за изчисляване на
ГПР. Договореното възнаграждение в размер на 353,80 лв. месечно и
еднократното възнаграждение от 385 лв. са компоненти на ГПР по кредита,
6
тъй като се обхващат от легално дадената дефиниция в §1, т. 1 ДР ЗПК за общ
разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. При лихвен процент от 40,47 % за срока на договора и дължима сума
по заема в размер на 6 162,48 лв., заплащането на възнаграждение за
допълнителни услуги от общо 4 630,60 лв., което почти се равнява на заемната
сума, налага извод, че ГПР надвишава както размерът на годишния процент на
разходите от 48,90 %, така и законово предвидения максимум по чл. 19, ал. 3
ЗПК-пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
към 16.02.2023г. от 11,82 % /1,82 %-основния лихвен процент на БНБ,
определен съгласно "Методика за определяне на основен лихвен процент",
публикуван на интернет страницата на банката +10 пункта/. С невключването
им в ГПР потребителят е бил подведен относно действителните разходи, които
дължи по договора. С уговарянето на възнаграждение за услуги по отделен
договор, който обаче е пряко свързан с договора за кредит, се заобикаля
изискването чл. 19, ал. 3 ЗПК ГПР да не надвишава път пъти законната лихва.
С разпоредбата на чл.9 от ЗЗД се урежда принципът на свободата на
договаряне, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, които
противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В тази
връзка следва да се вземе предвид, че според чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
По изложените съображения, ищецът не дължи възнаграждение по
договора за допълнителни услуги. Общият размер на същите възлиза, както
вече се посочи на 4 630,60 лв., която сума надвишава посочената в исковата
молба сума от 3 338,45 лв. По тези съображения искът следва да се уважи
изцяло.
При този изход на правния спор, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът.
В производството по делото П. Л. е направил разноски за държавна такса
в размер на 133,54 лв., които следва да се възложат в тежест на ответната
страна.
В производството по делото ищецът е представляван от адв. П.-АК
Хасково, на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, в който случай размерът на
възнаграждението се определя от съда, по реда на Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно размера на
исковата претенция, фактическата и правна сложност на делото и броя на
проведените заседания и се заплаща на процесуалния представител.
Съдът, като взе предвид размера на вземането, че по делото е са
7
проведени две съдебни заседания, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, тъй като по въпросите за неравноправните клаузи в
потребителските договори има изобилна съдебна практика, включително и на
СЕС, която е константна и като съобрази Решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, че национална правна уредба, която
ограничава съда да определи адвокатско възнаграждение под минималния
размер, се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба от ДФЕС, намира, че на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 300
лв. Размерът на така определеното възнаграждение съразмерен на
положените процесуални усилия от представителя на ищеца по делото и
напълно ще ги възмезди.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд-
Панагюрище
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, че П. М. Л., ЕГН: ********** от гр. Панагюрище, ул.
„*****“ № 26 не дължи на Микро Кредит АД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3
сумата от 3 338.45 лв. - възнаграждение за допълнителни услуги по Договор
за допълнителни услуги № 9032-00132789 от 16.02.2023г., към Договор за
заем № 9032-00132789 от 16.02.2023г., сключени с „Микро Кредит“ АД.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Микро Кредит АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 137, ет. 3 да заплати на П. М. Л., ЕГН: ********** от гр.
Панагюрище, ул. „*****“ № 26 разноски за държавна такса по гр. д. 516/2023г.
на Районен съд-Панагюрище, в размер на 133,54 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Микро
Кредит АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, да заплати на адв. П. П.-АК Хасково, ул.
„*****“ № 14, адвокатско възнаграждение по гр. д. 516/2023г. на Районен съд-
Панагюрище в размер на 300 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
8