Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 07.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 3803 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 140981 от 06.07.2020 г. по гр.д. №
23531 по описа за 2019 г. на СРС, 163 с-в, е признато за установено на
основание чл.422 ГПК вр. чл.280, чл.286 и чл.86 ЗЗД,
че ответникът ОДЗ ***-А ДЕТСКА ГРАДИНА „В., Н.И Л.“, дължи на ищеца Б.Н.Х.,
сумата от 300.00 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за правна
помощ и съдействие от 22.01.2018 г. по образувано и водено в.гр.д. № 5082/2018
г. на СГС, 4 „В“ състав, ведно със законната лихва от 15.10.2018 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66433/2018 г. по описа на СРС,
като е отхвърлил иска за главницата над 300.00 лв. до предявения пълен размер
от 800.00 лв., както и иска за лихва за забава в размер на 58.89 лв. за периода
от 23.01.2018 г. до 14.10.2018 г.
Срещу постановеното съдебно решение, в
частта, с която са отхвърлени исковете, е депозирана въззивна
жалба от ищеца Б.Н.Х.. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
решение, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Жалбоподателят излага, че:
1.
районният съд неправилно разпределил доказателствената
тежест, тъй като не съобразил, че в отговора на исковата молба ответната страна
оспорила изцяло претенцията на ищеца - както по основание, така и по размер.
Ето защо за оспорени следвало да се приемат и твърденията за осъществено от адв. Х. и адв. В.правно
съдействие, изразяващо се в изготвяне на въззивна
жалба и процесуално представителство пред въззивния
съд - СГС, във връзка с трудово дело, по което адв. Х.
бил ангажиран от ДГ № *** „В., Н., Л.”. Така, районният съд следвало, но пропуснал
да разпредели, че ответната страна носела тежестта да обори твърденията на
ищеца за осъществени адвокатски услуги - процесуално представителство пред въззивната инстанция. Районният съд пропуснал да разпредели
на ответника и тежестта да представи доказателства за извършено плащане на
договореното във връзка със същото трудово дело адвокатско възнаграждение за
представителство пред първоинстанционния съд;
2.
след изтичане на преклузивния срок за това, районният
съд допуснал събирането на доказателства - справка за титуляр на банкова сметка
***;
3.
неправилно районният съд постановил решението си преимуществено въз основа на
свидетелските показания на свидетелките Ш.(счетоводител при ответника) и К.(директор
на ДГ № *** „В., Н., Л.” до 30.05.2020 г.) Първата давала уклончиви отговори, а
показанията на втората нямало как да бъдели кредитирани, доколкото дори и
заявеното от нея, че едва през 2018 г. разбрала за висящо дело за уволнен от
детската градина служител от предходната директорка, било абсурдно. Също така
от показанията на свидетелката адв. В.ставало ясно,
че в началото на януари 2018 г. Ш.и К.посетили кантората на адв.
Х. и говорили с него и адв. В.за защитата на детската
градина пред въззивния съд по трудовия спор;
4.
неправилно била приета за съответстваща на минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния
съд сумата от 300 лева, тъй като по въпросното трудово дело били предявени три
отделни иска, респ. минималният адвокатски хонорар възлизал на 900.00 лева.
Въззивникът отправя искане за отмяна на решението на СРС
в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените искове и уважаване на
исковете в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ОДЗ ***-А ДЕТСКА ГРАДИНА „В., Н.И Л.е
подала писмен отговор, в който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Излага доводи, че правилно районният съд е
разпределил доказателствената тежест в процеса, не са
допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Заявява, че е нелогично оплакването на въззивника
за разпределянето на доказателствена тежест за установяване на факт, който дори
не е във връзка с предмета на делото - дали е заплатено или не (факт, който
ищецът и не оспорва) възнаграждение за процесуално представителство пред
районния съд по предходен договор за правна защита и съдействие по същото
трудово дело за първата инстанция. Нещо повече - след като е имал възражение по
разпределената от районния съд доказателствена тежест, ищецът е имал
възможността да възрази срещу проекта на доклад по делото - нещо, което не е
сторил, респ. възможността за това се е преклудирала
още в първото по делото о. с. з.
По отношение на оплакванията за събраните
показания на свидетеля К.заявява, че не е била настъпила преклузия
за изслушването й, след като последната е била директор до 30.05.2020 г. и е
могла да бъде изслушана именно преди последното по делото открито с.з. от 19.06.2020
г., което е съобразено от първата инстанция. Освен това показанията на
свидетелите К.и Ш.не били противоречиви, а и конкретни оплаквания в тази насока
въззивникът не е изложил. Общото твърдение, че
показанията на свидетеля Ш.били неубедителни, а показанията на свидетеля К.не
следвало да бъдат кредитирани не сочи за извършено от първата инстанция
нарушение на процесуалните правила.
Поддържа, че районният съд е извършил
подробно и задълбочено изследване на събраните по делото доказателства и е
достигнал до извод, че претенцията на ищеца е основателна за уважения размер
съобразявайки и констатациите на приетата в производството СГрЕ,
че директора на ответното учебно заведение е положил подписа си преди нанасяне
на текста на договора за правна защита и съдействие, който е дописан
допълнително и в същия е посочена сума, която не е била съгласувана с него.
Освен това е установено, чрез показанията на свидетеля В., че последната не е
била овластена за процесуално представителство пред въззивната инстанция, какъвто текст е бил включен в
договора. В производството е установена единствена среща в началото на 2018 г.
между директорката /свидетеля К./ и свидетеля Ш.и адв.Х.
в неговата кантора, на която е присъствала и свидетеля В., на която е получена информация за причината за
удържане на средства от учебното заведение и дали това е във връзка с воденото
трудово дело. На тази среща не са провеждани разговори и не е възлагано
процесуално представителство пред въззивната
инстанция. В проведеното производство е установено, че в началото на м.януари
2018 г. адв.Х. е посетил „на пожар“ детската градина
за подписване на пълномощно за подаване на въззивна
жалба, което е траело около 5 минути и на тази среща не е обсъждано дължимото
възнаграждение за това, както и не е обсъждан договора за правна защита и
съдействие. Последното сочи за липса на знание и съгласие у директора на
учебното заведение за договаряне на адвокатски хонорар в размер на 800.00 лв.
според твърденията на ищеца. Моли за потвърждаване на решението на СРС в
обжалваната част и претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима. Разгледана по същество същата следва да бъде оставена без
уважение. Съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови
обжалваното решение, районният съд е приел, че между ищеца и ответника е
сключен Договор за правна помощ от 22.01.2018 г. за защита и съдействие за подаване
на въззивна жалба с оглед оспорване на първоинстанционно решение, с което е налице произнасяне по
искове по чл.344, ал.1, т.1,т.2,т.3 КТ срещу ОДЗ ***-А
ДЕТСКА ГРАДИНА „В., Н.И Л.. Приел е за установено от приетата съдебно-графологична експертиза и показанията на свидетеля К.и
Ш., че подписът върху документите – договор за правна помощ за процесуално
представителство пред въззивната инстанция и
пълномощно и двата в полза на адв.Х. принадлежи на
директора на детското учебно заведение, като е възприел констатацията на
експерта, че съдържанието на сочените документи е възможно да е допълвано след
полагането им. Въз основа на събраните в проведеното производство свидетелски
показания /Ш.и К./ е приел, че при подписване на договора за правна помощ и
съдействие не е бил разяснено на директора на детското учебно заведение, че се
налага да се заплаща допълнително възнаграждение за адвоката извън заплатеното
му вече за първата инстанция /СРС/. Съдът е приел за установено, че между страните
е имало една среща на 22.01.2018 г., като на нея са подписани Договора за правна
помощ и съдействие и Пълномощното, които ищецът сам е оформил след полагане на
подписа от директора на Детската градина- ответник в производството. Ищецът сам
е оформил двата документа и е положил дати по свое усмотрение, след вече
положения подпис от представителя на ответника. Ищецът инициирал въззивното производство, като подал въззивната
жалба срещу решение по гр.д. № 62132/2014 г. по описа на СРС, във връзка с
което е било образувано в.гр.д. № 5082/2018 г. по описа на СГС. С оглед
подадената жалба и предприетото процесуално представителство е присъдил на
ищеца възнаграждение в размер на 300.00 лв. за въззивната
инстанция и е отхвърлил претенцията за разликата до предявения размер 800.00
лв. С постановеното решение съдът е отхвърлил като неоснователна и претенцията
за заплащане на лихва за забава върху дължимото адвокатско възнаграждение за
посочения период 23.01.2018 г.-14.10.2018 г.
Решението на
СРС е допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите за
неправилност изложени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
В доклада по
делото съдът е указал на ищеца да докаже наличието на договор, надлежно
подписан от страните, изправността си по договора, изпадането в забава при
заплащане на дължимото възнаграждение от насрещната страна и размера на претенциите
– главна и акцесорна. Съответно, на ответника са
дадени надлежни указания за доказване наведените възражения в писмения отговор.
В случая с отговора на исковата молба ответникът е оспорил претенциите по
основание и размер и е оспорил истинността на съставените и представени в
производството документи – договор за правна защита и съдействие и пълномощно
дадени от ОДЗ ***-А ДЕТСКА ГРАДИНА „В., Н.И Л.в полза на адв.Х.
за въззивното производство по в.гр.д. № 5082/2018 г. по описа на СГС с оглед подадена въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 62132/2014 г. по
описа на СРС, по което адв.Х. е бил упълномощен. Във връзка с тези процесуални действия съдът е открил нарочно
производството по реда на чл. 193 ГПК за проверка истинността /автентичността/
на документите и е указал на страните да представят оспорените документи в
оригинал, допуснал е съдебно-графологична експертиза
и е допуснал свидетелски показания за установяване на обстоятелствата, при
които е сключен договора; каква е била действителната обща воля на страните. С
оглед изложеното, настоящият състав намира че не може да бъде споделен като
основателен доводът на въззивника, че първата
инстанция неправилно е разпределила доказателствената
тежест в процеса и е нарушила процесуалните правила на чл. 154 ГПК и чл. 193 ГПК. Доколкото оплакванията на въззивника са общи и
не се сочи конкретно нарушение на сочените разпоредби, като същевременно не се
въвеждат доводи за неправилно възприета от първата инстанция фактическа
обстановка по спора, съдът намира същите за неоснователни.
Оплакванията
на жалбоподателя, че събирането на показанията на свидетеля К./бивш директор на
ответното детско учебно заведение/ е преклудирано е
неоснователно. Към датата на подаване на писмен отговор по делото същата изпълнява
функцията директор на ответното учебно заведение-страна по спора. Същевременно едва
след 01.06.2020 г. същата е освободена поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и е било възможно участието й в процеса като
свидетел с оглед указанията на чл. 147 ГПК, доколкото до този момент същата е
могла единствено да даде само обяснения по спора /чл.177 ГПК/.
От първата
инстанция не са допуснати нарушения на процесуалните правила при преценка
показанията на свидетеля Ш.и свидетеля К.. Именно при преценка тяхната
евентуална заинтересованост от изхода на спора с оглед указанията на чл.172 ГПК
съдът е установил фактите по спора като се е основал и на показанията на
свидетеля В.и констатациите на експерта по приетата СГрЕ,
която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК. Така, съдът е възприел,
че среща между директора на ответното учебно заведение и адв.
Х. е имало в детската градина в началото, най-късно средата на м.януари 2018
г., което се сочи от свидетелите К., Ш.и В.. Тази среща е била много кратка и
бърза и е била с основна цел – подписване на пълномощно за въззивно
обжалване с оглед постановеното от СРС решение срещу детската градина по воден
трудов спор, по който адв.Х. е бил упълномощен. Чрез
показанията на свидетеля Ш./счетоводител/ се установява и че за последното
/делото пред СРС/ на адв.Х. е било заплатено по
банков път и адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв. Установено е чрез
показанията на последната посочена свидетелка, че разговор между директора и адв.Х. за възнаграждение не е бил воден, както и че препис
от договор за правна помощ не е бил оставен на първата. Съответно, установено
е, чрез показанията на свидетеля В., че пред въззивната
инстанция е имало насрочено дело през м.май 2018 г., когато адв.Х.
е разбрал, че са оттеглени пълномощията му, както и че директора на учебното
заведение не е оправомощил адв.
В.за процесуално съдействие- текст, който допълнително е бил изписан върху
съставеното пълномощно с посочена дата 21.05.2018 г. от страна на адв.Х.. При съобразяване така установените факти, както и
констатациите на експерта, че текстът в договора и пълномощното са били
изписани с една химикална паста от адв.Х., а подписа за „директор“ е бил поставен от свидетеля
К.правилно и законосъобразно СРС е достигнал до извод за основателност на
претенцията за главното вземане в една част – за сумата 300.00 лв., до който
размер искът е бил уважен като основателен. Последното при съобразяване, че
текстът е вероятно е бил положен след подписите, което се потвърждава и от
посочената дата 21.05.2018 г., т.е. след м.януари 2018 г., когато е била
проведена срещата между директора и адвоката.
С оглед тези
фактически констатации, които не се оспорват в настоящето производство правилно
районният съд е приел, че на срещата на 21.01.2018 г. директор К.е подписала
празни екземпляри от Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно, като
ищецът е попълнил допълнително тяхното съдържание, в т.ч. договорен размер на
възнаграждение за услугата.
Когато се
установи, че съдържанието на текста е било подправено след изготвянето на
документа или когато е положен подпис върху бял лист, който впоследствие е попълнен
с текст, който не съответства на волята на лицето е налице неистинност на
документа и при установяване на посочените факти ще се обори формалната му
доказателствена сила, защото изявлението не принадлежи на лицето, сочено за
негов автор. Налице е неавтентичен документ, доколкото автентичността зависи не
само от авторството на подписа, но и от авторството на подписаното изявление.
Несъмнено дължи се адвокатско възнаграждение, уговорено с договор между
адвокат и клиент с оглед изхода от едно гражданско дело, дори ако по това дело
документът, с който договорът е оформен, не е бил представен. Отношенията между
адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително
процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закон
за адвокатурата. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за
положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв.), но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това
да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. 3 от
ЗАдв.). За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което
трябва да е в писмена форма (а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 от
ЗАдв.), за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма.
Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът
по чл. 36 от ЗАдв. е сключен писмено и дали доказателства за наличието му
са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие,
няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати
адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да бъде
дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма
или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът
се е задължил да окаже правно съдействие.
В производството не е спорно, че ищецът в качеството на адвокат е подал
въззивна жалба срещу постановеното решение по гр.д. №
62132/2014 г. по описа на СРС във връзка с което е било образувано производство
пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 5082/2018 г. по описа на СГС, като на
проведеното с.з. през м.май 2018 г. е узнал, че пълномощията му от страна на
доверителя - ответното учебно заведение са оттеглени. Не е доказано обаче
твърдението на ищеца за договаряне размер на дължимото се за правна защита и
съдействие възнаграждение пред въззивната инстанция.
При така
установеното, съдът намира за недоказано фактическото твърдение на ищеца, че му
е възложена правна защита и съдействие по образуваното въззивно
производство срещу възнаграждение в размер на 800.00 лв. В производството не е спорно и е установено,
че ищецът е подал въззивна жалба срещу постановеното решение
по гр.д. № 62132/2014 г. по описа на СРС, т.е. извършил е правна защита и
съдействие, чието възнаграждение следва да бъде определено, доколкото не се
установи воля за договаряне размера на услугата.
При съобразяване предвидения в чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер съдът
намира, че правилно районният съд е определил адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лв. при съобразяване извършените правни действия по делото.
Доколкото в подадената въззивна жалба не са
изложени конкретни доводи срещу решението на първата инстанция в частта на
отхвърляне на иска за акцесорното вземане, настоящият
състав намира че не дължи произнасяне в тази част.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение в
обжалваната част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Въззиваемата страна претендира
сторените от нея разноски в размер на 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение,
като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140981 от 06.07.2020 г. по гр.д. №
23531 по описа за 2019 г. на СРС, 163 с-в, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от Б.Н.Х., ЕГН ********** срещу ОДЗ ***-А ДЕТСКА
ГРАДИНА „В., Н.И Л.“, ЕИК ******установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.280, чл.286 и чл.86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът ОДЗ ***-А ДЕТСКА ГРАДИНА „В., Н.И Л.“,
дължи на ищеца Б.Н.Х., сумата от 500.00 лв. /над сумата 300.00 лв. до сумата
800.00 лв./, представляваща незаплатена главница по Договор за правна помощ и
съдействие от 22.01.2018 г. по образувано и водено в.гр.д. № 5082/2018 г. на
СГС, 4 „В“ състав, ведно със законната лихва от 15.10.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66433/2018 г. по описа на СРС, както и за
сумата 58.89 лв. -лихва за забава върху сумата 800.00 лв. за периода от
23.01.2018 г. до 14.10.2018 г.
ОСЪЖДА Б.Н.Х., ЕГН ********** да заплати на ОДЗ ***-А ДЕТСКА
ГРАДИНА „В., Н.И Л.“, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300.00
лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.