РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 04.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
11485 по описа за 2012 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК и чл. 535 ТЗ.
Ищецът Кооперация
„П.“ твърди, че с оглед депозирано на 21.01.2011 г. от „Райфайзенбанк (България)“ АД заявление
по чл. 417, т. 9 ГПК е образувано ч.гр.д. № 2882/2011 г. по описа на СРС, 34
с-в, като съдът е издал на 07.02.2011 г. заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. В резултат на подадено от длъжника Т.С.К. възражение по чл.
414 ГПК, сочи, че за носителя на материалното право върху процесното
вземане възниква правен интерес да предяви установителен
иск за съществуване на вземането. Поддържа, че към датата на депозиране на
възражението от страна на длъжника, носител на материалното право върху
вземането е Кооперация „П.“, на
основание сключен между нея и „Райфайзенбанк (България)“АД договор
за цесия от 26.10.2010 г. и джиро от
17.08.2011 г. на запис на заповед от 31.03.2006 г. за сумата от 225 000
лв., ведно с 12 % годишна лихва върху тази сума.
Поддържа, че
между „Райфайзенбанк (България)“ АД и „Т.ДВМ“
ООД е подписан договор за банков кредит № 140070/31.03.2006 г., с актуален
размер на вземанията, към датата на сключване на договора за цесия, както
следва: 109 803 лв. главница и лихва, в т.ч. наказателна лихва, изчисления
от първия ден на забавата до датата на подписване на настоящия договор за цесия,
в размер на сумата от 22 668 лв. Вземането
по този договор за кредит е обезпечено със запис на заповед, издаден на
31.03.2006 г. за сумата от 225 000 лв., ведно със 12 % годишна лихва върху
тази сума, считано от датата на издаване на ценната книга. Срокът за
предявяване за плащане е не по-късно от 20.04.2016 г., като ответникът Т.С.К. е
авалирал записа на заповед, както и останалите съдружници – физически лица в „Т.ДВМ“ ООД. Поради неизпълнение от страна
на кредитополучателя на задължението за издължаване на кредита, същият е обявен
за предсрочно изискуем. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.03.2013 г.
Ищецът поддържа, че издателят
на записа на заповед – Т.ДВМ“ ООД е поканен за
предявяване на записа за плащане, с нотариална покана № 4249, том 2, № 6 от
19.11.2010 г. по описа на нотариус Ц.Д., връчена на 09.12.2010 г. по реда на
чл. 50, ал. 4 от ГПК. Представител на дружеството не се е явил в определения
час и място – 15.12.2010 г. в кантората на същия нотариус, за което е съставен
констативен протокол. Записът на заповед се счита надлежно представен за
плащане на същата дата – 15.12.2010 г., с което цялото вземане по същия е
станало изискуемо. По отношение на ответника авалист Т.С.К.
записът е предявен на 06.01.2011 г., видно от направеното отбелязване върху
лицевата страна на документа.
Поддържа, че съгласно чл. 25
от Общите условия към договора за банков кредит е допустимо кредиторът да
прехвърля вземанията си, което е извършено с договор от 26.10.2019 г. за
прехвърляне на всички вземания на цедента по банков кредит № 140070/31.03.2006 г., заедно с
предоставените обезпечения. Отделно от това, записът на заповед от 31.03.2006
г. е джиросан в полза на Кооперация „П.“ с джиро от
17.08.2011 г. Ищецът сочи, че претенцията на „,Райфайзенбанк (България)“ АД като
заявител на подаденото на 21.01.2011 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение е била за част от отпуснатия кредит, съобразно извършените
погасявания, а именно в размер на 109 803 лв.
Ето защо, ищецът Кооперация „П.“
моли съда, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. чл. 415 ГПК и чл. 535 ТЗ, да признае за установено, че ответника Т.С.К. дължи на ищеца сумата от
109 803 лв. - главница, представляваща част от вземане по запис на заповед
31.03.2006 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК на 07.02.2011 г. по ч.гр.д. № 2882/2011 г.
по описа на СРС, 34 с-в, ведно със законната лихва от 21.01.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3963,06 лв., представляваща разноски по заповедното
производство.
Ответникът Т.С.К. оспорва изцяло исковата молба, като сочи, че след справка
по ч.гр.д. № 2882/2011 г. по описа на СРС, 34 с-в на СРС е установил, че с
разпореждане на съда е дадена възможност, да предяви установителен
иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК в законоустановения
месечен срок. Съгласно получено от ответника съобщение за насрочване на
гражданско дело, исковата молба на „Райфайзенбанк (България)“АД е
заведена с вх. № 94624/24.09.2021 г., т.е. след преклузивния
срок за предявяване на иска. Възразява, че ищецът не разполага с активна
легитимация, тъй като не е собственик на претендираното право. Счита, че претендираната сума – главница и разноски, е недължима от
ответника в качеството му на авалист по записа на
заповед от 31.03.2006 г.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно приетото в т. 10.б. от ТР
4/2013 гр.София, 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, искът би могъл да се предяви и
от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК,
който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда
на цедента. В диспозитива
на съдебното решение по установителния иск съдът
следва да отрази настъпилото правоприемство в
страните по издадената заповед за изпълнение. Следователно, доколкото от цесионера е спазен срока за предявяване на установителния иск, налице е активна процесуална
легитимация от страна на ищеца Кооперация „П.“ в настоящето производство.
Настоящата
искова молба е с вх. № 86945 от 21.08.2012 г., депозирана от Кооперация „П.“,
т.е. неоснователни са доводите, че не е спазен срока по чл. 415 ГПК, релевирани в отговора, доколкото съобщението с указанията
от заявителя са получени на 20.08.2012 г. и едномесечният срок не е изтекъл.
Неоснователно е и възражението, че ищецът не разполага с активна легитимация,
тъй като не е собственик на претендираното право, защото не е уведомен за
настъпилата цесия, той като вземането по записа на заповед е прехвърлено с
джиро.
Видно
от заповедното производство, възражение по чл. 414 ГПК от Т.К. е депозирано на
02.02.2012 г. в предвидения срок, тъй като поканата
за доброволно изпълнение е връчена на
26.01.2012 г.
От
заверено копие на запис на заповед от 31.03.2006 г., се установява, че „Т.–
ДВМ“ ООД е издало в полза на „Райфайзенбанк
(България)“ АД, запис заповед, въз основа на който
безусловно се е задължил да плати на поемателя сумата
от 225 000 лв., като записът трябва да се предяви за плащане не по-късно
от 20.04.2016 г., който е авалиран от ответника Т.С.К..
Падежът
на записа на заповед е на предявяване, като е определен краен срок за това.
Видно от отбелязването на гърба на ценната книга, на 17.08.2011 г., вземането
по записа на заповед е джиросано в полза на ищеца
Кооперация „П.“.
Установява се от представената към исковата молба заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК (заповедното
производство е приложено в заверено копие също така),
че на 07.02.2011 г. е издадена по ч.гр.д. № 2882/2011
г. по описа на СРС, 34 с-в, заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено
А.Я.Д., Т.С.К., В.Н.С.и С.Я.Я., солидарно да заплатят на заявителя
„Райфайзенбанк (България)“ АД, сумата от 109 803 лв. – главница по запис
на заповед, ведно със законната лихва от 21.01.2011 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 2 196.06 лв. – разноски за държавна такса и
1 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Отхвърлена е претенцията за присъждане
на лихва в размер на 28 308.61 лв. върху главницата, тъй като размерът на
лихвата не е уговорен в изпълнителното основание (ТР 1/2004
г.) .
Заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е депозирано на
21.01.2011 г. от „Райфайзенбанк (България)“ АД.
Видно от договор за цесия от 26.10.2010
г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ АД, в качеството
на цедент и Кооперация „П.“, в качеството на цесионер, банката прехвърля на цесионера,
вземането си по договор за банков кредит № 140070/31.03.2006 г. Съгласно п. II от преамбюл на договора за цесия, за обезпечаване на вземането
по договора за кредит е издаден на 31.03.2006 г. запис на заповед за сумата от
225 000 лв. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора за цесия, цедентът следва да подаде заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение въз основа на записа на заповед.
Представен е договор за кредит № 140070/31.03.2006 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“
АД и „Т.– ДВМ“ ООД, видно от който банката е предоставила на дружеството кредит
в размер на сумата от 225 000 лв. Крайният срок на погасяване на кредита е
20.03.2013 г.
Записът
е предявен на авалиста Т.С.К. на 06.01.2011 г., видно
от удостовереното върху него.
Към
исковата молба не е представена с нотариална покана № 4249, том 2, № 6 от
19.11.2010 г. по описа на нотариус Ц.Д., а същата е представена към заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. На нотариалната
покана няма отбелязване за връчването й на „Т.ДВМ“ ЕООД, а отделно от това, няма разписка за
връчването й от служител при нотариуса. Представеният констативен протокол от
15.12.2010 г. не удостоверява обстоятелства по връчването й, поради което съдът
приема, че процесния запис на заповед не е предявен
за плащане на издателя.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото
съдебно – счетоводна експертиза, по договор за банков кредит №
140070/31.03.2006 г., „Райфайзенбанк (България)“АД се е задължило да предостави на „Т.– ДМВ“ ООД сумата от 225 000
лв., за потребителски нужди. На 31.02.2006 г. сумата е усвоена от
кредитополучателя. В изпълнение на този договор, „Т.– ДМВ“ ООД е извършило
плащания, които са послужили за погасяване на задълженията за вноски до 20.10.2009
г., включително, в размер на 43 вноски по 2 679 лв. или 115 197 лв.
главница. Размерът на незаплатената главница по процесния
договор за кредит е в размер на 109 803 лв.; на незаплатената договорна
лихва за период от 20.10.2009 г. до 26.12.2009 г. е в размер на 1 792,27
лв.; на незаплатената наказателна лихва върху незаплатената главница за период
от 21.12.2009 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.01.2022 г. е 26 505,22 лв.
Предмет на производството по установителния
иск по реда на чл. 422 ГПК, предшествано от развило се заповедно производство,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т. 9 от ГПК, е
установяване съществуването на конкретното вземане по записа на заповед. За да
има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност
обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като
абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и
доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента
(поемателя) или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния
ефект.
Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г.
на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна
страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед”, както и в
текста на същия да е изписан изразът „запис на заповед” така, както предписва
правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ. В конкретния случай
процесният запис на заповед, издаден на 30.06.2006 г. съдържа всички изискуеми
реквизити по чл. 535 ТЗ и е редовен от външна страна. Падежът на ценната книга
е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ – „на предявяване“, като е определен
и краен срок за предявяването му, което е допустимо и не рефлектира върху
редовността на ефекта. (В този смисъл
определение № 859 от 03.12.2010 г., постановено ч.т.д. № 911/2010 г. по описа
на ВКС, II Т. О.).
В случая обаче, от събраните по делото доказателства не се установява
ценната книга да е предявена на издателя “Т.–
ДВМ“ ООД, поради нередовното връчване на поканата нотариална покана № 4249, том 2, № 6 от
19.11.2010 г. по описа на нотариус Ц.Д.. Ето защо, вземането
не е изискуемо, към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, както по отношение на издателя, така и по отношение на авалистите, което обуславя неоснователност на иска по чл.
422 ГПК и същия подлежи на отхвърляне. (В този смисъл решение № 162 от 12.12.2019 г.
по т.д. № 651/2018 г. на ВКС, II Т.О.) Отделно от това, за изчерпателност на изложението, следва
да се отбележи, че съгласно приетото в решение № 132 от
23.06.2016 г. по т. дело № 2316 по описа
за 2015г., на ВКС, I Т.О, непредявяването на записа на заповед в посочения срок в него срок води до загубване на
правата по него по отношение на регресно
отговорните лица, в случая по
отношение на авалиста на джиратаря.
При това положение, останалите събрани доказателства, включително и относно
изпълнението на задълженията на издателя на записа на заповед, по каузалното
правоотношение, което обезпечава, не следва да бъдат обсъждани, като неотносими.
Относно разноските
Искането на ответника за присъждане на
разноски е основателно, като в полза на Т.С.К. следва да бъде присъдена сума в размер
на 3800 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие №
631450 от 17.09.2016 г., сключен с адв. Г.А.В., в който е отразено, че сумата е
платена в брой.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК и чл. 535 ТЗ, предявен от Кооперация „П.“,
ЕИК ******, гр. София, район „Младост“, бул. ******, чрез адв.
Е.А.,***, срещу Т.С.К., ЕГН **********,***, представляван от адв. Г.В.,***2, да признае за установено, че ответника Т.С.К., ЕГН **********, в качеството му на авалист, дължи на ищеца Кооперация „П.“, сумата в размер на 109 803 лв. - главница,
представляваща част от вземане по запис на заповед 31.03.2006 г., за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК на 07.02.2011 г. по ч.гр.д. № 2882/2011 г. по описа на СРС, 34 с-в, ведно със
законната лихва от 21.01.2011 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 3963,06 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА
Кооперация
„П.“, ЕИК ****** да
заплати на Т.С.К., ЕГН ********** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 3800 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящето производство.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: