№ 8684
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.НОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110141988 по описа за 2023 година
Ищецът „............“ ЕООД, ЕИК ............, твърди, че между него и ответника – ............, след
проведена процедура по ЗОП, бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка за
услуги с № .............., по силата на който ответникът възложил на ищеца изработката на
инвестиционен проект във фаза „работен проект“ за обект: „Основен ремонт на сградите в
ЦСПП – при ............“ и осъществяване на авторски надзор по време на изпълнението на
СМР, срещу което ответникът се задължил да плати възнаграждение в размер на .......... лв.
без ДДС ............. лв. с ДДС/, дължими както следва: авансово плащане 20 % от цената за
изготвяне на инвестиционния проект във фаза „работен проект“, в размер на ............. лв. без
ДДС, съответно 14 400 лв. с ДДС, платимо в срок до 30 дни след сключването на договора и
представяне на оригинална фактура от изпълнителя; междинно плащане 60 % от цената за
изготвяне на инвестиционния проект във фаза „работен проект“, в размер на ......... лв. без
ДДС, или ............. лв. с ДДС, платимо в срок до 30 дни след подписване на протокол за
окончателно приемане на проекта и след издаване на оригинална фактура за размера на
плащането; окончателно плащане 20 % от цената за изготвяне на инвестиционния проект във
фаза „работен проект“, в размер на ............. лв. без ДДС, съответно 14 400 лв. с ДДС,
платимо в срок до 30 дни след подписване на Протокол – образец 1 от Наредба № 3/2003 г.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и след издаване на
оригинална фактура за размера на плащането. Сочи, че проектът бил изработен, всички
забележки отстранени, били извършени необходимите промени съобразно забележките на
възложителя и на надзора в проектирането - „............., като били подписани четири бр.
приемо-предавателни протоколи /от 16.10.2020 г., от 15.12.2020 г., от 17.08.2021 г. и от
4.3.2022 г./, но въпреки това, окончателното плащане в размер на ............. лв. без ДДС /14
1
400 лв. с ДДС/ не било извършено. Поддържа, че клаузата на чл. 7, ал. 5, т. „в“ от договора
за окончателното плащане е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като
окончателното плащане по договора, било поставено в зависимост от осъществяването на
едно бъдещо и несигурно събитие. Позовава се на чл. 266 ЗЗД, съгласно който поръчващият
е длъжен да заплати възнаграждение за приетата работа. Счита, че е накърнен принципът на
равнопоставеност, тъй като се създавала възможност престацията на възложителя да не се
изпълни поради несбъдване на условието в договора, което зависи от него. Поддържа, че
доколкото посочената клауза се явява нищожна, на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, същата
следва да бъде заменена от разпоредбата на чл. 303а, ал. 2 ТЗ. В исковата молба се твърди,
че ответникът все още не е подал искане за издаване на разрешително за строеж за обекта,
предмет на проектиране. Позовавайки се на чл. 25 ЗЗД, ищецът счита, че с неподаването на
заявление за издаване на разрешение за строеж на сградите в ЦСПП – при ............,
ответникът му е попречил да получи дължимата сума. На следващо място, ищецът твърди,
че е предоставил на ответника парична гаранция за изпълнение на договора в размер на 5 %
от стойността на договора /3 500 лв./, която ответникът /в качеството си на възложител/
следвало да освободи в срок до 30 дни след приемане на възложеното с Акт обр. ............. г.,
освен ако са налице основания за задържането на сумата от страна на възложителя. Отново
позовавайки се на чл. 25 ЗЗД, ищецът твърди, че условието се е сбъднало, тъй като
ответникът не е подал искане за издаване на разрешение за строеж, т.е. същият е
недобросъвестен. С оглед липсата на плащане, ищецът сочи, че ответникът следва да
заплати обезщетение за забава в размер на ............... лв. за периода 4.4.2022 г. – 25.7.2023 г.
Ето защо ищецът моли съда да прогласи нищожността на чл. 7, ал. 5, т. 1, б. „в“ от Договор
за възлагане на обществена поръчка за услуги с № .............. и да приложи разпоредбата на
чл. 303а, ал. 2 ТЗ, да осъди ответника да заплати сумата от 14 400 лв. с ДДС, представляваща
окончателно плащане по процесния договор, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /27.7.2023 г./ до окончателното изплащане и сумата от ...............
лв. представляваща обезщетение за забава върху тази главница за периода 4.4.2022 г. –
25.7.2023 г., както и сумата от 3 500 лв., представляваща внесена от ищеца парична
гаранция за изпълнение на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /27.7.2023 г./ до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете. Не
отрича, че между страните е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги
с № .............. Счита, че разпоредбата на чл. 7, ал. 5, б. „в“ от договора, не е нищожна, като се
обосновава с това, че процесният договор съответства изцяло на приложения към
документацията за обществена поръчка проект на договор, т.е. изпълнителят е разполагал с
възможността да влияе на съдържанието на договора, в случай че не е бил съгласен с
клаузите му и доколкото не е упражнил това свое право, следва да се приеме, че се е
съгласил с договора. Позовава се на чл. 116 от ЗОП, съгласно който, промени в договорите
биха могли да се приемат само в изключителни случаи. Счита, че чл. 7, ал. 5, б. „в“ от
договора се отнася до качественото изпълнение на предмета на поръчката, като плащането,
дължимо след подписване на Протокол – образец 1 от наредбата, се явява обезпечение за
2
изработването на инвестиционния проект в съответствие с основните изисквания към
строежите. Поддържа, че подписването на Протокол – образец 1 от наредбата, не
представлява бъдещо несигурно събитие, а закономерна и предвидима последица от
изработването на инвестиционния проект. Сочи, че договорът за обществена поръчва е
административен договор, който се сключва в обществен интерес, поради което се отличава
с неравнопоставеност на страните, както и че се касае за особен вид договор, в който
свободата на договаряне е нормативно ограничена в услуга на обществения интерес.
Твърди, че при сключване на договора за обществена поръчка, възложителят е с
властнически правомощия и разполага с оперативна самостоятелност едностранно да
определи условията на договора, като потенциалните участници могат да се съобразят с тези
изисквания или да се откажат от участие. По изложените съображения счита, че исковете са
неоснователни и като такИ. следва да бъдат отхвърлени, като претендира и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1, и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на чл. 7, ал. 5, т. „в“ от
договора, сключен между страните, за изпълнение на договорното задължение на ответника
да заплати възнаграждение за извършена от ищеца работа, както и за възстановяване на
платена от ищеца парична гаранция.
Ищецът следва, в условията на пълно и главно доказване, да установи, че между него и
ответника е налице или е била налице валидна облигационна връзка по договор за
изработка; че той е изпълнил своите задължения точно и с грижата на добрия търговец; че
изработеното е в съответствие с техническата спецификация за обществената поръчка (че е
изправна страна по договора) и че част от съдържанието му е невалидна уговорка поради
обвързване настъпването на изискуемостта на вземането му с извършване на действия от
страна на ответника.
По иска за връщане на гаранцията за добро изпълнение, ищецът следва да докаже, че е
извършил плащането на гаранция в определен размер и че са настъпили уговорените
условия, при които ответникът дължи да му я върне.
Ответникът следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения -
че е предприел необходимите действия във връзка с договорните му задължения, респ., че са
налице обективни причини, които са му попречили, както и че в негова полза съществува
право да задържи гаранцията за добро изпълнение.
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между страните
е сключен договор за възлагане на обществена поръчка за услуги с № .............., по силата на
който ответникът възложил на ищеца изработката на инвестиционен проект във фаза
„работен проект“ за обект: „Основен ремонт на сградите в ЦСПП – гр. Пазарджик при
............“ и осъществяване на авторски надзор по време на изпълнението на СМР, срещу
което ответникът се задължил да плати възнаграждение в размер на .......... лв. без ДДС
............. лв. с ДДС/, от което останало дължимо окончателното плащане от 20 % от цената за
изготвяне на инвестиционния проект във фаза „работен проект“, в размер на ............. лв. без
3
ДДС, съответно 14 400 лв. с ДДС. Приложени са и писмени доказателства във връзка с
участието на „...........“ ЕООД в процедурата по обществена поръчка /предложение за
изпълнение, ценово предложение, техническа спецификация, проект на договора/.
Видно от платежно нареждане от 18.08.2020 г. с основание „гаранция за изпълнение“,
„...........“ ЕООД превел сумата от 3500 лв. в полза на .............
По делото е приложена кореспонденция, от която се установява, че са били констатирани
забележки по работата, които в последствие са отстранени и работата - приета /съгласно
приложените приемо-предавателни протоколи, последният подписан от представител на
ищеца и ответника на 1.3.22 г./.
Представени са документи, изходящи от „............. – дружеството, осъществявало надзор в
проектирането, с приложено становище /от 05.07.2021 г./ за проекта и оценка за
съответствие на проектната документация с изискванията към строежа, като констатациите
са в смисъл, че проектът отговаря на изискванията на нормативните актове за проучване и
проектиране и е в съответствие с екологичните, хигиенни и противопожарни норми.
Предложено е така изготвените проекти /без част ОВК/ да бъдат одобрени и на основание
чл. 145, ал. 1, т. 4 ЗУТ, да се издаде разрешение за строеж.
Не са представени по делото доказателства за предприети от ответника действия за издаване
на разрешение за строеж, което съгласно чл. 7, ал.3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, е необходимо за подписване
на протокол-образец 1 от наредбата. Последният, съгласно клаузата на чл. 7, ал. 5, т. „в“ от
договора, е уговорен като условие за окончателното плащане на възнаграждението на
изпълнителя – в 30-дневен срок след подписване на протокол-образец 1 от Наредба №
3/2003 г. и издаване на оригинална фактура за размера на плащането.
Следователно, между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
изработка, сключен по реда на ЗОП, по което ищецът е поел задължението да извърши
възложените от ответника дейности, а ответникът е поел задължението да плати
възнаграждение. Приложими са разпоредбите на ЗОП, както и разпоредбите на ТЗ и ЗЗД
(чл. 120 ЗОП).
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД:
Възнаграждението, следващо се за извършена възложена работа по правилото на чл. 266, ал.
1 ЗЗД, е изискуемо от приемането й. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна и
позволява на страните да уговорят друг момент за плащане. В разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД е
уреден общ принцип в гражданското право, а именно свободата на договарянето. Страните
са свободни да определят сами съдържанието на договорите, които сключват, като
ограниченията са в две посоки - тези договорки да не противоречат на императивните
правила на закона и на добрите нрави. В съдебната практика се приема, че "добрите нрави"
като философско-етична категория са обща правна категория на договорното право,
приложима в гражданските и търговски правоотношения, и съставлява комплекс от
наложили се правила и норми, които защитават принципи и ценности, важими за правните
субекти при сключване на договорите и тяхното значение е в интерес на обществото,
поставен приоритетно и в синхрон с интереса на договарящите.
4
Съгласно установения принцип за свободата на договаряне, страните могат да определят
автономно съдържанието на договора, като например обвържат окончателното плащане на
дължимото от възложителя възнаграждение от сбъдването на едно бъдещо събитие. В
случая страните са отложили изпълнението на задължението за плащане до момента на
осъществяването на определени обстоятелства. В съдебната практика е приета възможността
страните да уговорят момент на плащане различен от този на приемане на работата, стига
той да е определяем и да съответства на равнопоставеността на страните и възмездността на
договора за изработка. В случая тълкувайки волята на страните следва да се приеме, че се
касае до отсрочване на задължението за плащане, а не до уговорка за условие, несбъдването
на което има за последица освобождаване на възложителя от основното му задължение по
договора. Такова тълкуване би било в противоречие с възмездността на договора за
изработка и с общия принцип за добросъвестност при изпълнение на задълженията – чл. 63
ЗЗД. В процесния договор не се съдържа клауза, която да предвижда право на ответника да
откаже плащане, когато протоколът не е подписан, нито че изпълнителят се е съгласил да
работи безвъзмездно, в случай че условието не се сбъдне. Изхождайки от предмета на
договора за обществената поръчка, интерес на възложителя е проектът да бъде изработен
така, че да е годен за предвиденото в договора предназначение и съответно да може да бъде
одобрен за извършване на проектираните дейности. Т.е. отсрочването е продиктувано от
намерението за надлежно изпълнение на финансирания с обществени средства проект. А
доколкото договорът е сключен чрез процедура за обществена поръчка, ищецът е бил
наясно с тази клауза още с получаването на конкурсната документация, към която е бил
приложен и проекта за договор. Ето защо обвързването от страните на изпълнението на
задължението на възложителя със сбъдването на посоченото събитие – т.е. отлагането на
задължението за плащане, не е злоупотреба с интереса на кредитора, тъй като не води до
освобождаването му от задължението да плати. Поради това и обективираната в чл. 7, ал. 5,
т. „в“ клауза от договора, предвиждаща обстоятелства, отлагащи задължението за плащане,
продиктувани от обществения интерес и определени преди сключване на договора, с които
изпълнителят се е съгласил, изключва извод за уговарянето й в противоречие с добрите
нрави. Предявеният иск по чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД , като неоснователен, следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Съобразно гореизложеното и от събраните писмени доказателства се установи, че ищецът е
изпълнил възложената работа, а ответникът я е приел.
Установи се също, че страните са отсрочили плащането до реализирането на едно бъдещо
събитие. Както се посочи и по-горе, уговорката за отсрочване на плащането не следва да се
тълкува като уговорка, която е пречка за настъпването на изискуемостта, тъй като не е
обвързана с право на възложителя да откаже плащане. Доколкото не се касае до отлагателно
условие, чието несбъдване освобождава възложителя от задължението да плати, чл. 25 ЗДД
не е приложим /а и не се установиха недобросъвестни действия на ответника, целящи
неплащане на процесните суми/. Както е прието в решение № 48/09.07.2020 г. на ВКС по
т.д.№ 1072/2019г., изразеното съгласие за заплащане след подписване на протокола следва
5
да се тълкува като съгласие окончателното плащане да се отсрочи с обичайния срок, в който
е следвало да се подпише протокола. От това следва извод за неоснователност на довода на
ответника, че ищецът няма право на възнаграждението, тъй като не се е сбъднало условието,
защото то не е елемент от пораждане действието на задължението за плащане. Ищецът,
който точно е изпълнил своите задължения, не може да бъде поставен в положение, при
което да чака неограничено във времето ответникът да реализира процедурата по
подписване на протокола. От друга страна, обаче, ищецът се е съгласил плащането да бъде
отложено с изтичане на уговорения срок. Този срок включва времето, необходимо за
подготвяне на документи, подаване на заявление, издаване на разрешението и след това
подписване на протокола, т.е месец от приемане на работата. До 30 дни след това
плащането е следвало да се извърши. Това е съобразено и с разпоредбата на чл. 303а, ал.2
ТЗ, според която при търговска сделка с длъжник – публичен възложител, по изключение
страните могат да уговорят срок от 60 дни за извършване на плащането. С изтичането им,
т.е. 60 дни от последния подписан приемо-предавателен протокол на 1.3.2022 г., е настъпила
изискуемостта на вземането - на 1.5.22 г. Искът по чл. 266, ал.1 ЗЗД следва да се уважи в
цялост – за неплатените 14400 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
По делото се установи, че в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на
главницата, което не е изпълнено в срок и което обуславя възникването на задължението за
заплащане на обезщетение за забава. За периода на забава – от 1.5.2022 г. до 25.07.2023 г.,
обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 1932.76 лв., за които искът
следва да се уважи и отхвърли за разликата до пълния предявен размер и период.
Относно иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за връщане на платената гаранция за
изпълнение на договора.
Съгласно чл. 111, ал. 9 от ЗОП, /преди изм. ДВ, бр. 88 от 2023 г./ условията и сроковете за
задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за
възлагане на обществена поръчка. В чл. 13, ал. 1 от договора е предвидено внесената
гаранция да бъде освободена в рамките на 30 дни след приемане на работата от възложителя
с Акт-образец ............. г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, ако
липсват основания за задържането от страна на възложителя на каквато и да е сума по нея.
По делото се доказа, а и не се спори, че ищецът е внесъл гаранция за добро изпълнение в
размер на 3500 лева. Данни за неизпълнение в качествено и количествено отношение от
страна на ищеца не са налице, но при тълкуване уговорките относно връщане на гаранцията,
би следвало да се приеме, че под "приемане на работата" страните са имали предвид не само
качественото изпълнение на дейностите по обществената поръчка, но и получаването на
необходимите строителни книжа. Доколкото се установи, че ответникът е приел работата, и
че пределите на изпълнението не обхващат действията по снабдяване от страна на
възложителя с разрешително за строеж /необходимо за съставяне на Акт-образец 15/, то
задържането на гаранцията се явява неоснователно, поради което искът подлежи на
уважаване, ведно с присъждането на законната лихва.
6
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете, като му се дължат 2120.15 лв. адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС и 793.31 лв. разноски за държавна такса. Възражението на
ответника за прекомерност е неоснователно предвид броя и цената на исковете. На
основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, от 160 лв.
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят 42.21 лв. за защитата по
отхвърления изцяло и частично иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...........“ ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление
гр. София, район ............., срещу ............, БУЛСТАТ ............., седалище и адрес на
управление гр. София, ............., иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 7, ал. 5, т. 1, б. „в“ от Договор за възлагане на обществена
поръчка за услуги с № .............. в частта, която гласи " платимо в срок до 30 дни след
подписване на Протокол-образец 1 от Наредба №3/2003 год. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството", поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА ............, БУЛСТАТ ............., седалище и адрес на управление гр. София, .............,
ДА ЗАПЛАТИ на „...........“ ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София,
район ............., на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 14 400 лв. с
ДДС, представляваща окончателно плащане в размер на 20 % от цената по Договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги с № .............., ведно със законната лихва от
27.07.2023 г. до окончателното плащане, и сумата от 1932.76 лв. обезщетение за забава за
периода от 01.05.2022 г. до 25.07.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 86 ЗЗД за
разликата над 1932.76 лв. до предявените 2046.02 лв. и за периода 04.04.2022 г.-30.04.2022
г.
ОСЪЖДА ............, БУЛСТАТ ............., 04.04.2022 г. седалище и адрес на управление гр.
София, ............., ДА ЗАПЛАТИ на „...........“ ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на
управление гр. София, район ............., на основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД сумата от 3500 лв.,
представляваща внесена гаранция за изпълнението на договора за възлагане на обществена
поръчка за услуги, ведно със законната лихва от 27.07.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ............, БУЛСТАТ ............., седалище и адрес на управление гр. София, .............,
ДА ЗАПЛАТИ на „...........“ ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София,
район ............., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 2913.46 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, район
............., ДА ЗАПЛАТИ на ............, БУЛСТАТ ............., седалище и адрес на управление гр.
София, ............., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 42.21 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8