Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.П., 30.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V граждански
състав, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3903, по описа на съда за 2018г., за
да се произнесе взема предвид:
Искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1
от КТ.
Постъпила е искова молба от С.Б.В. против ***– гр. П., в която се твърди,
че ищцата е работила при ответника и със Заповед № РД-07-78/27.04.2018г. на
Директора на ***ѝ е наложено наказание Уволнение и е прекратено трудовото
ѝ правоотношение на осн. чл. 188 т. 3 вр. с чл. 190 ал. 1 т. 4 и 5 от КТ,
в хипотезата – злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на
поверителни за него сведения, както и ощетяване на граждани от работници или
служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на
стоката или услугата. Твърди, че като основание за прекратяване на ТПО е
посочено, че на 26.04.2018 г., при извършена проверка от служители на Община – П.,
е издаден констативен протокол, в който е отбелязано, че в края на работното
време в личния ѝ багаж са намерени хранителни продукти, подробно описани
в заповедта. Посочено е, че е констатирано присвояване на хранителни продукти
от кухнята на детската градина, с което е нарушила Правилника за вътрешния ред
и Правилника за дейността на детската градина. Отбелязано било, че в писмените
и обяснения са изложени незадоволителни обяснения, и че не е осъзнавала в
достатъчна степен сериозността на извършеното нарушение. Счита, че формално
работодателя е спазил изискването на чл.193, ал.1 от КТ, но в заповедта писмени
обяснения са поискани при липса на конкретно посочване на нарушенията и
деянията ѝ. Не било посочено за кое нарушение от трудовата дисциплина
следва да даде писмени обяснения, не била дадена възможност да се запознае с
доказателствата по дисциплинарното производство. Била лишена от възможността да
сочи и представя писмени доказателства и не могла да се защити от налагане на
дисциплинарно наказание. В искането на работодателя не били конкретизирани
фактически и правни основания, които според работодателя да са довели до
реализиране на някои от съставите по чл.187 и чл.190 от КТ. Счита, че търсените
от нея обяснения се различавали от мотивите на заповедта за уволнение. Счита,
че заповедта се явява и немотивирана, че работодателят преценил, че при
извършени няколко деяния да наложи едно общо наказание. Твърди, че
изпълнителните деяния на нито едно от двете нарушения не са индивидуализирани.
Твърди, че от заповедта не става ясно кои законни нареждания на работодателя не
е изпълнила. Счита, че фактите, на които се обосновава дисциплинарното
наказание се явяват непълни и неясни. Използваната дума „ощетяване” не сочела
действителния размер на ощетяването, поради което нарушението било неточно
формулирано и индивидуализирано. Счита, че липсата на реквизити на заповедта
пречат на осъществяване на правото и на защита, на извода дали извършеното
въобще съставлява дисциплинарно нарушение и пречи на извършване на преценка на
съответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание. Твърди, че
документите, към които препраща заповедта не са ѝ връчвани и тя не е
запозната с тяхното съдържание. Твърди, че никога не е имала достъп до
складовите помещения и това е било сама и единствено в прерогативите на
домакина в детската градина, който е и МОЛ. Моли съда да признае уволнението
ѝ със заповед РД-07-78/27.04.2018г. на Директора на ***за незаконно и да
постанови неговата отмяна; да я възстанови на заеманата от нея длъжност преди
уволнението – „Готвач“ при ответника и да осъди ответника да ѝ заплати
обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4 773.84 лв. за период от 30.04.2018 г. до 30.10.2018
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски. В с.з. на 16.07.2018г.
претенцията по чл. 344 ал. 1 т.3 от КТ е изменена, като същата е за периода
30.04.2018г. – 16.07.2018г. и за сумата от 1849.90лв.
Ответникът - ***– гр. П., счита че искът е допустим,
но неоснователен. Счита, че уволнението на ищцата е законосъобразно, и че е
налице основанието, посочено в него – злоупотреба с доверието на работодателя,
уронване доброто име на предприятието и неизпълнение на законни нареждания на
работодателя. Не оспорва, че между страните е било налице трудово
правоотношение, възникнало по трудов договор № РД-07-63/18.03.2015г., и че с
процесната заповед ищцата е била уволнена. Счита, че при налагане на
наказанието е спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ. Била налице изрична
писмена заповед, връчена на ищцата срещу подпис, с която са изискани писмени
обяснения за конкретно посочени нарушения. Твърди, че в изпълнение на искането
на работодателя ищцата е депозирала още същият ден свои писмени обяснения, с
които е признала извършеното нарушение. Твърди, че ищцата не сочи кои реквизити
липсват в оспорената заповед. Твърди, че преди налагане на дисциплинарното
наказание ищцата е била запозната срещу подпис с констативен протокол от
26.04.2018 г. за извършената проверка и със заповедта от 01.12.2017 г. на Кмета
на Община-П.. Счита, че е безспорно, че на посочената дата в личния багаж на
ищцата са установени редица хранителни продукти, и че проверката е извършена в
присъствието на много изрично посочени служители от детската градина. Счита, че
това нарушение е такова по смисъла на посочените в заповедта разпоредби от КТ,
и че изискванията на цяло дисциплинарно производство по КТ са спазени. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните,
събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа страна,
приема за установено следното: Безспорно е между страните и това се установява
от съдържанието на личното трудово досие на ищцата, и отделно приложените трудов
договор № РД-07-63/18.03.2015г. и допълнително споразумение към него от 31.01.2017г.,
че ищцата С.Б.В. е работила при ответника - ***на длъжност „готвач”. Видно от
Заповед № РД-07-78 от 27.04.2018г., на ищцата е било наложено наказание
„уволнение”.
Спорни по
делото са въпросите - законосъобразна ли е Заповед № РД-07-78 от 27.04.2018г.,
издадена от Директора на ***– гр. П. и подлежи ли на отмяна, като основен
въпрос в тази връзка е дали ищцата е извършила дисциплинарно нарушение, дали
работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ да поиска и
приеме писмените обяснения на работничката преди налагане на дисциплинарното
наказание, мотивирана ли е заповедта в съответствие с нормата на чл.195, ал.1
от КТ, следва ли ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност, дължи ли се обезщетение на ищеца, за какъв период, на какво основание
и в какъв размер?
Във връзка с отговорите на тези въпроси, по делото е
представена Заповед №1619/01.12.2016г. на Кмета на Община П. /л. 23/, с която е
бил определен състав на комисия от служители в отдел „Образование“ на Общината,
които да извършват проверки във всички детски градини, свързани с начина на
изразходване на предоставените финансови средства на делегираните от държавата
дейности и на местните дейности по образование, условията и организацията на
дейностите в предучилищното образование, обхвата на подлежащите на задължително
предучилищно образование деца, разходването и разпределението на целеви
средства от бюджета и други свързани с действащите нормативни актове, решения
на ОбС-П. и Кмета на Община П.. Видно е, че сред изброените служители е била и
свидетелката по делото М.Г.. Срокът на действие на заповедта е бил определен
като постоянен. Посочено е, че за резултатите от отделните проверки,
проверяващите следва да съставят протоколи със съответните констатации, мнения
и препоръки.
Във връзка с проверка на 26.04.2018г. от проверяващи
лица М.Г. и М.А.е съставен Констативен протокол от 26.04.2018г./л. 24 от
делото/, в който е отразено, че сочените лица, в качеството им на главни
експерти в отдел „Образование“ при Община П. и на основание цитираната по-горе
Заповед №1619/01.12.2016г., са извършили проверка на личен багаж на работещите
в кухнята на ДГ „Зорница“ - ищцата С.Б.В. – готвач, и В.Л.К. – помощник-готвач,
при което установили в багажа на ищцата следните хранителни продукти: хляб пакетиран
– 650гр; лимон – 0.200гр.; банани – 250гр.; кисело мляко – кофичка 0.400гр.
Отразено е в протокола, че количествата намерени продукти са били измерени от Т.Г.–
домакин, в присъствието на директора В.Г., П.К.– медицински специалист и Г.Н.–
старши учител. Отразено е също така, че
е била събрана информация от проверяващите за дневния оклад, ежедневния
требвателен лист и дневното меню за 26.04.2018г. Посочено е от проверяващите
служители, че са извършили проверка на складовите помещения в присъствието на
домакина Т.Г., при което са били намерени банани, ябълки, кисело мляко от
същата марка, извара и хляб. Съставеният протокол е бил подписан от
присъствалите на проверката, както и от проверените работнички, в това число и
ищцата. Описаните в констативния протокол дневен оклад, ежедневен требвателен
лист и дневно меню за датата на проверката - 26.04.2018г. са представени и по
делото. Представени са също така калкулационната ведомост по вид хранене на
вложените количества продукти за същата дата и два броя стокови разписки от
26.04.2018г. за доставени храни. От тези писмени доказателства е видно, че за
приготвяне на храната в детската градина според менюто за процесната дата, са
били предвидени продукти от вида на намерените в личния багаж на ищцата – хляб,
лимони, банани, кисело мляко. От раздел І т. 2 на представената Длъжностна характеристика
за длъжността „готвач“ в ***/л. 27 от делото/ е видно, че сред основните длъжностни
задължения на готвача, е било участието в пренасяне на продуктите при
доставянето им до местата за съхранение, както и че тя е била длъжна да спазва
утвърдената технология за количеството на влаганите продукти, съобразно изрично
посочен Сборник рецепти.
По отношение на установяване на посоченото в заповедта
за уволнение дисциплинарно нарушение, бяха разпитани свидетели, водени и от
ищцата, и от ответника. Св. В.К., помощник-готвач в ответното детско заведение,
уволнена от ответника при същите обстоятелства и на същата дата, в дела с
ответника във връзка с уволнението, посочи по какъв начин е била извършена
проверката от представители на общината. Заяви, че на 26.04. следобяд, когато
двете с ищцата се приготвили да си тръгват, в кухнята дошли две жени, които
крещейки поискали да им видят личния багаж. Твърди, че без да се представят,
тези жени проверили багажа им. Твърди, че била стресирана и показала багажа си
без да иска те да се легитимират. Твърди, че жените влезли през задния вход
изненадващо, навикали ги за съдържанието на чантите. Дали им по един бял лист
да напишат обяснения за съдържанието на чантите им, в кухнята, и когато нямало
никой. После били извикани директорката и домакинката, а след това двете с
ищцата били поканени в кабинета на директорката. След тази проверка жените
написали протокол, който двете с ищцата подписали, но тя не знаела какво точно
било съдържанието на протокола. Твърди, че директора не е искал писмени
обяснения, а са били само тези обяснения, искани от госпожите от инспектората.
Заявява, че не са ги питали откъде са продуктите. Посочи, че и тя, и ищцата
получават продукти от доставчиците на детската градина, че те после се
разпределят по различните складови помещения. Заяви, че складовете се
заключват, ключовете стоят в кухнята и до тях има свободен достъп. Впоследствие
заяви, че проверяващите са ги питали откъде са продуктите и че ищцата
отговорила, че си ги е купила. Знае, че е извършено претегляне на продуктите на
кантара в кухнята, но тя не е присъствала, само е видяла, че проверяващите
стояли до кантара.
Свидетелката М.Г.,
посочи, че работи като Главен експерт в Община П., и на нея и колежката ѝ
М.А., била възложена проверка за изнасяне на хранителни продукти от работещи в кухнята.
Проверката била направена в края на работното време на персонала в кухнята,
влезли от задния вход, видели служител в коридора, попитали, тя казала че е
служител в кухнята и влезли. Твърди, че са се представили, че са служители на Община
П., че помолили служителите да покажат какво имат в чантите и те извадили от
дамските си чанти и от допълнителна найлонова чанта продуктите. Твърди, че не
може да си спомни от коя чанта какво е било извадено, но били пакетиран хляб,
банани, лимон, кисело мляко в кофичка и извара в найлонов плик. Твърди, че
извикали домакина и директора, измерили продуктите, изискали менюто и
требвателния лист. Твърди, че всички са питали ищцата и помощник-готвача какви
са намерените продукти, ищцата казала, че си ги е купила от магазина, но там не
ѝ дали касова бележка. Помолили домакина да отвори склада за да видят
продуктите там и установили, че в него има продукти, като намерените в чантите,
а киселото мляко било от същата марка. Твърди, че констативния протокол бил
написан след като изтеглили продуктите на кухненския кантар, оформили го в
кабинета на директора в печатен вид на компютър. Твърди, че минута след като
извадили продуктите от чантите на проверяваните лица, в кухнята дошли
директора, медицинско лице, домакина и учителката. Посочи, че ищцата писала
писмени обяснения на конкретно посочено място в кухнята, директорката поискала
и устни обяснения, но ищцата не ѝ дала. Посочи, че писмените обяснения не
са искани от тях, т.к. те не са работодател и нямат такива правомощия. Посочи,
че са писали само констативния протокол, че са го представили на двете лица, че
и двете са прочели всичко внимателно и че тя е настояла да го прочетат на
спокойствие и да пишат, ако имат възражения. Заяви, че след протокола и двете
са се подписали. Свидетелката Г.Н.,
старши учител в ***посочи, че е била свидетел на проверка, извършена от М.А.и св.
М.Г. в кухнята на детската градина. Твърди, че видяла вече извадени от чантите кисело
мляко, хляб, банани, лимон и че служителките не оспорили, че тези продукти са
извадени от чантите им. Директорката им поискала обяснения и със заповед те
писали такива. Измерили продуктите, съставили констативен протокол, изчели
протокола и го подписали. Твърди, че имало проверка на съответствие на
продуктите с тези в склада и че марките на хляба, киселото мляко и плодовете
съответствали. Описа складовите помещения в градината, като посочи, че
ключовете били взети от кухнята, и до тях готвачките имали достъп. Чула, че
директорката ги попитала от къде са продуктите, на което те отговорили, че са
купени от магазина, но нямали касов бон. Твърди също, че за приготвяне на дневното
меню за този ден били предвидени същите продукти, като намерените при
служителките от кухнята. За обясненията сочи, че първо били искани устно, а
после писмено и тогава им били дадени бели листи да ги напишат.
По делото е представена и писмената заповед на
директора № РД-08-67/26.04.2018г., с
която е наредено на ищцата и на св. В.К. да представят писмени обяснения за
констатираните нарушения при направена проверка от Община П. – присвояване на
хранителни продукти. В същата заповед ищцата е удостоверила с подписа си
получаването ѝ. Представени са и писмените обяснения, входящи при
работодателя с № РД-18-361/26.04.2018г., в които тя е заявила, че в чантата
ѝ са намерени хляб, мляко, лимон и 2 банана, че не ги е консумирала и
ги е взела в чантата си.
На 27.04.2018г. работодателят е издал атакуваната в
настоящото производство Заповед №РД-07-78. Според посоченото в същата, ищцата е
била наказана за извършено на 26.04.2018г. нарушение на трудовата дисциплина,
изразило се в присвояване на хранителни продукти от кухнята на детската
градина, злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на името на
детската градина. Работодателят е посочил в заповедта, че при извършена на
26.04.2018г. проверка от М.Г. и М.А.– главни експерти в отдел „Образование“
било констатирано, че в личния багаж на ищцата се намирали подробно описани
хранителни продукти, които били изписани от склада и предназначени за
приготвяне на дневни порции храна. Посочено е също, че това деяние
представлявало присвояване на хранителни продукти от кухнята на детската
градина и с него се нарушавал Правилника за вътрешния ред и Правилника за
дейността на детската градина. Представлявало и злоупотреба с доверието на
работодателя и уронване на името на детската градина. Квалифицирано е, според
посоченото в заповедта, като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 и
т.8 от КТ. Работодателят е обсъдил изложените от работничката мотиви в писмените
обяснения като незадоволителни, показващи неосъзнаване в достатъчна степен на
сериозността на извършените нарушения. Посочено е, че хранителните продукти,
изписани от склада на детската градина са били предназначени за приготвяне на
дневната порция храна на децата и изнасянето им от помощник-готвача за лично
потребление означавало влагането на по-малко количество продукти в дневното
меню и ощетяване на децата. Прието е, че са налице основанията по чл.190, ал.1,
т.4 и т.5 от КТ и адекватно е наказание
по чл.188, т.3 от КТ.
По делото е представена, по искане на ищцата и
длъжностната характеристика за длъжността „касиер, домакин“, от която е видно,
че заемащия тази длъжност е ангажиран и отговаря за получаването,
съхраняването, опазването и отчитането на хранителните продукти в ответната
детска градина- раздел І т. 15. Същевременно обаче е представена и Заповед
№РД-08-75/01.02.2017г. на директора на ***от която е видно, че е бил определен
екип във връзка с разработването и внедряването на системата НАССР, в който е
била включена и ищцата, и тя, в отсъствие на касиер-домакина, е следвало да
приема и подписва първични документи, свързани с доставка на храни и опаковъчни
материали.
По делото са събрани доказателства във връзка с
претенцията на ищцата за парично обезщетение – ищцата е представила декларация,
че за периода 30.04.2018г. -16.07.2018г. не е работила по трудови договори и не
е заемала длъжности и по трудови, служебни или приравнени правоотношения и е
представила за констатация трудовата си книжка, в която липсват вписвания на
работодател след ответника. Относно размера на претендираното обезщетение по
чл. 225 ал. 1 от КТ, по делото е изготвена и съдебно икономическа експертиза,
изчислила обезщетението на базата на последното получено БТВ на ищцата за м.
03.2018г. по реда на чл. 228 от КТ. То е изчислило обезщетението за изменената
претенция за периода 30.04.2018г. – 16.07.2018г. на 1 849.90лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По предявения
главен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Установи се безспорно по делото наличието на безсрочно
трудово правоотношение между страните, при което ищцата е заемала длъжност „готвач”
при ответника ***както и наложеното ѝ дисциплинарно наказание „уволнение“
с атакуваната в настоящото производство Заповед №РД-07-79/27.04.2018г. на
директора на ***При налагането на това дисциплинарно наказание, съдът счита, че
работодателят е изпълнил процедурата по чл.193-195 от КТ. Обяснения от
работника са искани с нарочна писмена заповед, връчена срещу подпис на
работника – РД-08-67 от 26.04.2018г., и доколкото тя е от същата дата, на която
е направена проверката от служители на Община П. /а ищцата не твърди, че е
имало друга проверка, при която да са открити хранителни продукти в нея/, съдът
възприема, че тази заповед е с ясно за страната съдържание относно нарушението,
за което следва да даде обяснения. Обстоятелството, че заповедта за даване на
обяснения е била възприета правилно от ищцата и нейното право да даде писмени
обяснения не е било нарушено, е видно и от самото съдържание на писмените
ѝ обяснения – в тях тя е посочила датата на проверката – 26.04.2018г.,
посочила е час – към 14.20ч., посочила е и продуктите, които, както самата тя е
написала, са били в нейната чанта. Съдът приема също и че освен писмената
заповед за даване на обяснения, работодателят е искал такива и устно, което не
е забранено от закона, доколкото чл. 193 ал. 1 от КТ не изисква писмено искане
на такива от страна на работодателя, а писмената форма на искането е само форма
за доказване. Устното искане на обяснения от директора се установява от
показанията на свидетелките М.Г. и Г.Н., които съдът изцяло кредитира. Тези
показания кореспондират помежду си, съвпадат изцяло с представените по делото
писмени доказателства в деня на проверката, и са дадени от лица, за които не са
налице обстоятелства, пораждащи съмнения за заинтересованост от изхода на
спора. Показанията на св.К. за началото на проверката / вход, от който
проверяващите са влезли, първоначално поискване на проверка на чантите само в
присъствие на проверяващите, свидетелката и ищцата/, не се разминават
съществено от тези на горните две свидетелки, но се различават в сочените
обстоятелства по искане и даване на писмените обяснения за констатираното
нарушение, като в тази им част съдът не ги кредитира - те не се подкрепят от
други доказателства по делото, нито писмени, нито гласни, и са дадени от лице,
безспорно заинтересовано от изхода на спора, доколкото тази свидетелка също е била
проверена заедно с ищцата, била е наказана с нея на същото основание, към
момента води идентично производство срещу ответника и има интерес от
установяване на различна от описаната в заповедта за уволнение фактическа
обстановка. При всичко дотук изложено, съдът приема, че при налагане на оспореното
дисциплинарно наказание „уволнение”, ответникът е изпълнил задължението си да
поиска писмените обяснения на ищцата, като именно директорът, а не други лица,
е поискал такива и устно, и писмено, и съответно е приел дадените такива, и че
не е налице твърдяното от ищцата нарушение на императивната разпоредба на
чл.193 ал.1 от КТ.
Относно издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, съдът счита, че тя отговаря изцяло на изискванията на
чл.195 ал.1 от КТ – тя е писмена и мотивирана, съдържа информация за нарушителя,
конкретните нарушения с дата и описание, вида на наложеното наказание и
правното основание, въз основа на което се налага наказанието. Поради горното,
заповедта не подлежи на отмяна на формално основание. Събраните по делото писмени
и гласни доказателства, в посочените им кредитирани части безспорно установяват
извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина – взети от нея продукти в
личния ѝ багаж, които са били предназначени за приготвяне на дневната
порция храна за децата. Констативния протокол от 26.04.2018г., дневния оклад,
ежедневния требвателен лист, дневното меню за същата дата и показанията на св. Г.
и св.Н., безпротиворечиво сочат че на процесната дата ищцата е взела за себе си
описаните в заповедта продукти, които са били предназначени за приготвяне на
храната от дневното меню за детската градина, и които са се намирали в нейно
държане за осъществяване на трудовите ѝ функции като готвач. Действително
писмените доказателства представляват частни свидетелстващи документи и като
такива нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Отразените в тях
обстоятелства обаче се установиха от кредититраните показания на свидетелите Г.
и Н., поради което съдът ги приема за доказани. Събраните по делото
доказателства, въпреки че не съдържат в себе си свидетелство, сочещо конкретно
видяно вземане на хранителен продукт от склада/кухнята и прибирането му в
чантата на ищцата, представляват система
от косвени доказателства, която създава сигурност, че този факт може да се
изведе от цялата съвкупност на доказаните обстоятелства и че той наистина се е
осъществил. В случая установените от обсъдените доказателства косвени факти са:
че за приготвяне на дневното меню за деня са били необходими и предоставени
продукти – хляб, лимон, банани и кисело мляко, че такива са извадени от багажа
на ищцата, при приключване на работния ѝ ден, съответно след като тя вече
не е имала задължение да приготвя храна; че тя е имала достъп до тези продукти
– както в склада до който тя официално по длъжностна характеристика и по
допълнителна заповед е имала достъп, така и поради естеството си на работа –
готвач, който борави с тези продукти за приготвяне на храна; че в багажа на
ищцата и помощник-готвача са били намерени напълно идентични продукти,
съвпадащи и с тези в склада; че ищцата не е посочила доказателства продуктите
да са взети от друго място, не е твърдяла последователно това, доколкото първо
го е заявила устно, а в писмените ѝ обяснения е написала, че ги е взела в
чантата си, без изявления, че ги е купила. Съдът счита, че тези косвени факти
формират в съвкупност необходимата система, създаваща сигурност, че фактът на
присвояване на хранителни продукти от служителката действително се е
осъществил. Съдът счита също така, че това деяние осъществява състав на
нарушението на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.8 предл.1 от КТ -
"злоупотреба с доверието на предприятието/работодателя", за което
съгласно чл.190 ал.1 т.4 от КТ може да бъде наложено дисциплинарно наказание
"уволнение". Съгласно разпоредбата на чл. 126 т. 9 от КТ, работникът
или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност
към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190 ал. 1 т. 4
предл. 1 от КТ и по чл. 187 ал. 1 т. 8 предл. 1 от КТ - злоупотреба с доверието
на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.
Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е
злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и
работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице,
когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с
доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е
извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие,
при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието
(действие или бездействие) е извършено умишлено. В смисъл на изложеното е
възприетото в Решение № 242 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 932/2011 г., IV
г. о., ГК. В конкретния казус, съдът намира, че ищцата С.В. е присвоила
хранителни продукти, с които е боравила при изпълнението на трудовите си
задължения на готвач и до които е имала достъп и в складовите помещения и при
директното приготвяне на храна в кухнята. По този начин е злоупотребила с доверието
на своя работодател за добросъвестно изпълнение на служебните си задължения като
готвач, за да извлече неправомерна облага за себе си, като в случая деянието е
извършено умишлено. При така констатираното и описано в заповедта нарушение,
съдът намира, че наложеното за него наказание „уволнение“, което е и най-тежкото дисциплинарно наказание, се явява
адекватно, и при неговото налагане работодателят изцяло се е съобразил с
разпоредбата на чл. 189 от КТ – да вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, поведението на работника. Независимо от
липсата на изчисление и посочване на стойността на присвоените хранителни
продукти, тяхното присвояване от гледна точка на работодателя – заведение което
полага грижи за деца, вкл. и за качественото им изхранване за времето, за което
те са му поверени, и заеманата от ищцата длъжност - готвач, е от естество да
накърни в такава степен отношенията на доверие между работник и работодател, че
последният да не може да разчита на качественото и отговорно изпълнение на
работата на работника и да не е длъжен да търпи продължаване на трудовото
правоотношение между тях.
Съдът приема също, че в процесната заповед има части,
които не са законосъобразни, например посочването на нарушения на Правилника за
вътрешния ред и Правилника за дейността на детската градина, без посочване на
конкретни нарушени разпоредби, посочване на нарушение по чл.187 т.7 от КТ -
неизпълнение на законните нареждания на работодателя, без да е ясно и кои са те,
както и нарушение по чл.190 ал.1 т.5 от КТ - ощетяване на гражданите от
работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото,
качеството на стоката или услугата. Незаконосъобразността на отделни части от
заповедта обаче, не води до незаконосъобразност на цялата заповед. Трайна е
съдебната практика, че предмет на установяване в съдебното производство е
извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания,
изложени в заповедта за уволнение, а въпросът определил ли е работодателят
точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към
законността на уволнението. В случая, както е посочено по-горе, се установи
извършено от ищцата дисциплинарно нарушение, съобразно изложените от
работодателя фактически основания, като се съдържа и адекватния да квалифицира
нарушението законов текст от Кодекса на труда, а именно чл.187 ал.1 т.8 предл.1
от КТ.
При изложените правни изводи, следва да се приеме, че Заповед
№ РД-07-78 от 27.04.2018г., с която на ищцата е наложено наказание „уволнение“
се явява законосъобразна, а предявената искова претенция за отмяната ѝ,
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е израз на
субективното право на уволнения работник или служител да заеме отново
длъжността, от която е бил незаконно уволнен. Уважаването на този иск е
предпоставено от признаване на уволнението като незаконно и отмяна на заповедта
за уволнение, от съществуването на трудово правоотношение между страните, преди
незаконното уволнение, по безсрочен трудов договор /или срочен такъв, на който
обаче срокът не е изтекъл към момента на постановяване на съдебния акт/.
Доколкото съдът приема, че главния иск следва да се отхвърли, то неоснователна
се явява и претенцията на ищцата по акцесорния такъв - за възстановяването и на
работа.
За да бъде уважен иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, следва да бъде установено кумулативното
наличие на следните предпоставки: уволнението на работника или служителя да
бъде признато за незаконно, работникът или служителят да е останал без работа
от което да са налице вреди, съизмерявящи се с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение за времето след уволнението, но за не повече от 6 месеца. При
липса на която и да е от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Тежестта за доказване на тези факти е на ищцата по делото. Поради
извода на съда за неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за
заплащане на обезщетение, поради липса на първата предпоставка за уважаване на
иска.
При този изход на делото, предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК и с
оглед искането на ответната страна, ищцата следва да заплати на ответното
дружество направените разноски, в размер на 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.В., ЕГН **********,***,
срещу ***– ***я, представлявана от
директора ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ, за признаване
на уволнението ѝ със Заповед № РД-07-78 от 27.04.2018г. на ответника, за
незаконно и неговата отмяна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.В., ЕГН **********,***,
срещу ***– ***я, представлявана от директора ***, иск с правно основание чл.344,
ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на
предишната работа на длъжност „готвач”,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Б.В., ЕГН **********,***, срещу ***– ***я, представлявана от
директора ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в
размер на 1849.90лв. за времето през което ищцата е останала без работа за
периода 30.04.2018г. – 16.07.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК, С.Б.В., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***– ***я, представлявана от директора ***, сумата от 500.00 лв. -
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от 30.07.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :