№ 965
гр. София, 11.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601657 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл.
341, ал. 2 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска районна
прокуратура срещу протоколно определение от 02.02.2022 г. по НОХД №
13311/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 115-ти състав, с което
на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е констатирано, че
на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
противоречия на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата
на подсъдимия и неговия защитник да разберат за какво престъпление
подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
В протеста се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
протестираното протоколно определение. Застъпена е тезата, че неправилно в
атакувания съдебен акт е възприето наличие на съществени нарушения на
правото на защита на подсъдимия Ц., допуснати при изготвянето на
обвинителния акт и касаещи разминаване между фабричния номер на
техническото средство „Алкотест дрегер ARDM 7510“, изписан в
обстоятелствената част на обвинителния акт като № 0211, а в заключителната
му част – като № 012, както и пропускът да се отбележи конкретното
населено място, в което е извършено инкриминираното деяние. Пледира, че
тези неточности са с технически характер и следва да бъдат преодоляни от
обвинителната власт посредством процедурата за отстраняване на очевидни
фактически грешка в обвинителния акт по реда на чл. 248а от НПК.
Въз основа на изложените аргументи е и отправеното искане към
въззивната съдебна инстанция за отмяна на контролирания съдебен акт.
Съдебният състав, след като се запозна с подадения частен протест и
1
след като извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл. 314,
ал. 1 от НПК, установи, че частният протест е депозиран в законоустановения
седем дневен срок от произнасянето в открито разпоредително съдебно
заседание на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира
въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен
състав, по отношение на редовността /допустимостта/ на частния протест,
съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на
протестирания първоинстанционен съдебен акт.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 23.09.2021 г.,
Софийска районна прокуратура е повдигнала на обвиняемия М. Й. ЦВ., с ЕГН
**********, обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по
чл. 343б, ал. 2 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 13311
по описа за 2021 година на Софийски районен съд, НО, 115-ти състав.
В проведеното на 02.02.2022 г. открито разпоредително заседание, на
което е постановено и протестираното протоколно определение на СРС, в
хода на обсъждането на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, първостепенният
съд служебно е приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемия.
Съдът е констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
не е посочено населеното място, на чиято територия се е реализирало
инкриминираното девиантно поведение на обвиняемия. Същевременно е
установено още и противоречие касателно фабричния номер на процесното
техническо средство „Алкотест дрегер ARDM 7510“, като в
обстоятелствената част на обвинителния акт е отбелязано, че фабричният №
на средството е 0211, докато в заключителната част на прокурорския акт, а и
в постановлението за привличане на обвнияем, за фабричен номер на същото
се сочи 012.
Видно от мотивната част на атакувания съдебен акт,
първоинстанционният съд е счел, че населеното място /пунктуално
отбелязване на града, респективно селото/ на извършване на престъпното
деяние е съществен елемент от индивидуализацията му, като неяснота в тази
насока, включително и констатирана само в рамките на обстоятелствената
част на обвинителния акт, ограничава възможността на обвиняемия да
разбере в какво точно е обвинен и да организира защитата си. Втори аргумент
за извода на съда, че в хода на проведеното досъдебно производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, съдът извежда от
установеното разминаване в /обстоятелствената и заключителна част на
обвинителния акт, както и в постановлението за привличане на обвиняем/
изписването на фабричния номер на техническото средство, послужило за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на лицето.
2
С тези аргументи СРС е констатирал допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните права, довели до ограничаване правата на
подсъдимия и на неговия защитник.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда
по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по
реда на Глава XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно
производство е ограничен до проверката на законосъобразността и
правилността на определението на първия съд за наличието, съответно
липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или
неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в
нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК.
Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното
производство нарушение на процесуалните правила е съществено и
отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава
обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и
да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3
от НПК, когато не владее български език.
При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в
процедурата по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.
3 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав
намери, че разгледан по същество, протестът е неоснователен, а атакуваното
определение на първоинстанционния съд – законосъобразно и правилно.
Доколкото, съобразно разпоредбата на чл. 55 от НПК, базисното право
на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, то и
неговото нарушаване е въздигнато от законодателя /в чл. 249, ал. 4, т. 1 от
НПК/ в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява
правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде
отстранено. Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че,
изготвяйки обвинителния акт според изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК,
прокурорът дължи да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение
начин въз основа на какви факти и по кой текст или текстове от наказателния
закон, повдига обвинение срещу конкретното лице. Това налага словесно да
опише с всичките му съставомерни елементи престъпление, което да е точно
отразено в дадената правна квалификация на деянието.
Внимателното запознаване със съдържанието на внесения за
разглеждане в СРС обвинителен акт доведе и настоящия състав до извод, че е
налице неяснота в обвинението, касаеща вътрешно противоречие в рамките
на описаната от обвинителя обстоятелствена част на обвинението и
формулирания диспозитив.
3
На първо място твърдението в диспозитива на обвинителния акт, че
консумираната престъпна дейност е осъществена на територията на град
София липсва като факт в обстоятелствената част на същия. Няма спор нито в
теорията, нито в съдебната практика, че за да е гарантирано пълноценното
осъществяване на правото на защита на обвиняемия/подсъдимия, в частност
правото му на ясно, точно и конкретно обвинение, неизискващо тълкуване
и/или предположения /чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК/, мястото на
извършване на твърдяната престъпна деятелност не е задължително да бъде
визирано като точно определена локация с детайлно описан адрес. Важното е,
обаче, на плоскостта на охрана правото на защита на обвиняемия/подсъдимия,
в контекста на правото на ясно, точно и разбираемо обвинение, тези
териториални рамки да дават възможност за изграждането на сравнително
конкретна – определена или определяема, но не абстрактна, а ясна, представа
в обвиняемото/подсъдимото лице за мястото на консумиране на твърдяното
престъпно деяние.
Проблеми са констатирани и във формулирането на обвинителната,
произтичащи от факта, че за разлика от заключителната част на прокурорския
акт, където техническото средство, установяващо концентрацията на алкохол
в кръвта на обвиняемия по надлежния ред, е индивидуалнизирано с фабричен
№ 0211, то в обстоятелствената му част техническото средство „Алкотест
Дрегер ARDM 7510” е индивидуализиран с друг номер, а именно 012.
Последното от своя страна води до неяснота как точно следва да е извършено
установяването по надлежен ред, визирайки редът, предвиден в Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или употребата на наркотични вещества или техни аналози, управляването на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, предвид че
горепосоченото несъответствие буди съмнения относно конкретното
техническо устройство, използвано в случая.
В заключение, липсата на прецизно излагане и яснота на словесното
описание на обвинението, което задължително следва да съдържа всички
съставомерни белези на съответното престъпление и да съответства на
възприетата цифрова квалификация, винаги представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като затруднява обвиняемия да разбере
конкретния обем на повдигнатото срещу него обвинение и адекватно да
реализира защитата си.
По изложените съображения въззивният състав прие, че действително
са налице основанията на чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП, поради
което и протестираното определение на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено.
По тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 02.02.2022 г. по НОХД №
13311/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 115-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5