Р Е
Ш Е Н И Е
№………./…………12.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело №1927 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на “Сий Форм Хамбург“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Панагюрище“ №6, ет.2, представлявано от управителя В.Д.,
действаща чрез адв.Младен Попов, против Отказ
с рег.№20190530150910-2/30.08.2019г. на длъжностно лице по регистрация при
Агенция по вписванията, постановен
по Заявление Б7 с вх.№20190530150910 за вписване на лице за контакт на основание чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваният отказ. Жалбоподателят сочи, че отказа на длъжностното лице да
извърши вписване поради неизпълнение на указанията за представяне на нотариално
заверена декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП, подписана лично от законния
представител на търговеца, се дължи на неправилно разбиране на чл.38 от ППЗМИП
във вр. с чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП. Сочи, че съгласно
чл.63, ал.4 от ЗМИП, в ТР се вписват данни за търговските дружества, съгласно
декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на
закона. Поддържа, че законът не ограничава кръга от лица, които могат да
подпишат такава декларация, само до законните представители на дружествата,
доколкото този кръг от лица не е елемент, нито от формата, нито от съдържанието
на декларацията, като ограничаването не може да стане с правилника за прилагане
на закона. Поддържа, че в чл.63, ал.4 от ЗМИП е употребено родовото понятие
“представляващи“, а представляващите могат да бъдат такива, както по закон,
така и по пълномощие. Сочи, че този извод се налага и при сравнение с текста на
т.3 от чл.64, ал.4 от ЗМИП, където законодателят си е послужил с пояснения
израз “законен представител“, когато е имал предвид само този вид представители
на дружествата. На следващо място се поддържа, че дори да се приеме, че чл.38
от ППЗМИП, създава неяснота относно възможните автори на декларация по чл.64,
ал.4 от ЗМИП, то това не следва да бъде във вреда на търговските дружества,
особено предвид драконовските санкции за неподаване
на декларация. Моли се за отмяна на обжалваният отказ и даване на указания за висване на заявените обстоятелства.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
депозирана от легитимирано лице-заявител, като поради липса на доказателства за
връчване на атакувания отказ и предвид отрицателното твърдение на заявителя, че
отказа не е връчен, следва се приеме, че същата е подадена в срока по чл.25,
ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо се налага извода, че жалбата е процесуално допустима
и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това, са следните:
С Отказ с
рег.№20190530150910-2/30.08.2019г. длъжностното лице при АВ е отказало на
заявителя “Сий Форм
Хамбург“ ЕООД, по Заявление Б7 с вх.№20190530150910, вписване на лице за контакт на основание Закона за мерките срещу
изпирането на пари. В мотивите към отказа е посочено, че Декларацията по чл.63,
ал.4 от ЗМИП, е лична и следва да бъде подадена от законния представител на
търговеца, а в случая е представена декларация, подписана от пълномощник на
управителя въз основа на пълномощно. Посочено е още, че въпросното пълномощно
не съдържа упълномощаване на пълномощникът да декларира обстоятелствата, съдържащи
се в текста на декларацията по чл.63, ал.4 от ЗМИП. Ето защо и предвид
неизпълнение на дадените указания №20190530150910/27.08.2019г., е постановен
атакувания отказ.
Съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява
дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при
спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство
подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване
и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване
акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е
представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 ТЗ /при първоначално
вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса.
Според чл.63, ал.4,
т.1 от ЗМИП, в съответния регистър /в случая в ТР/, се вписват
идентификационните данни за действителните собственици-физически лица, съгласно
декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на
закона, както следва: а) имената; б) гражданството; в) единният граждански
номер за лицата по чл.3, ал.2 от ЗГР; г) датата на раждане за лицата, различни
от тези по буква “в“ и д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република
България или от държавата по буква “б“. Съгласно т.3 на цитираната разпоредба,
когато по партидата на лицето по чл.61, ал.1, съответно по чл.62, ал.1 от ЗМИП,
не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република
България законен представител-физическо лице, какъвто е настоящия случай на
вписване подлежат данните по т.1, букви “а“-“г“ на физическо лице за контакт,
постоянно пребиваващо на територията на Република България, което предоставя
нотариално завереното си съгласие за това. Наред с това съгласно чл.38 от
Правилника за прилагане на ЗМИП декларация с нотариална заверка на подписа се
подава от представляващите на учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания, физическите и юридическите лица и
други правни образувания, които действат на територията на Република България в
качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски
фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и
съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на
доверителна собственост. Образеца на въпросната декларация е обективиран в Приложение №3 към чл.38 от ППЗМИП, като в
същата не е предвидена възможност за подаване /попълване/ от пълномощник.
От представената по
делото преписка по Заявление Б7 с вх.№20190530150910, се установява, че
приложената от заявителят Декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП, е попълнена от
пълномощник, който съобразно предоставените му пълномощия, е легитимиран да
представлява дружеството пред Агенцията по вписванията, в това число да подава
заявление и декларации.
Анализа на горецитираните текстове налага извода, че процесната декларация, следва да изхожда от лично от задължените
лица, в случая от представляващите юридическите лица, като законодателят не е
предвидил възможност това да става, чрез упълномощено лице. Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя за разширително тълкуване
на употребеното в чл.63, ал.4 от ЗМИП понятие “представляващи“, доколкото в
случая се касае за специална правна норма уреждаща изрична процедура по
обявяване на действителни собственици на търговско дружество, съответно на лице
за контакт, на което с чл.61 от ЗМИП, са вменени специфични задължения да разполага
и предоставя подходяща, точна и актуална информация
относно физическите лица, които са действителни собственици на търговско
дружество, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. В този смисъл тълкуването, следва да е стеснително и съотнесено
към целите на въпросната процедура, като доколкото в случая се касае за
търговско дружество, следва да се приеме, че понятието “представляващи“ визира органните представители на дружеството, а не всички лица,
който могат принципно да представляват търговеца. Този извод се налага и от
съдържанието на образеца на декларацията-Приложение №3 към чл.38 от ППЗМИП, към
който изрично препраща чл.63, ал.4 от ЗМИП, в който образец не се съдържа
възможност за попълване на декларацията от упълномощено лице.
На следващо място
дори да не бъде споделен горният извод, предвид факта, че както вече се посочи
процедурата по подаване на декларация по чл.64, ал.4 от ЗМИП, е изрична, ако се
възприеме обратната теза, то би следвало и упълномощаването за подаване на
декларацията да е изрично като неговата форма да отговаря на тази необходима за
подаване на декларацията, т.е. с нотариална заверка. В случая лицето, от което
изхожда декларацията, не се е легитимирало с изрично нотариално заверено
пълномощно от страна на задълженото лице-представляващия търговското
дружеството, а с незаверено общо пълномощно.
В заключение съдът намира, че процесната декларация по чл.64, ал.4 от ЗМИП, не отговаря
на нормативните изисквания, поради което искането за вписване, правилно не е
уважено от ДЛР, респективно че атакувания отказ, е законосъобразен и следва да
бъде потвърден.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Отказ с рег.№20190530150910-2 от 30.08.2019г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията,
постановен по Заявление Б7 с вх.№20190530150910 за вписване на промени по
партидата на “Сий Форм
Хамбург“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Панагюрище“ №6, ет.2, представлявано от
управителя В.Д..
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
След
влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенция по
вписванията.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД :