Р Е Ш Е Н И
Е № 562
гр. Пловдив, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 01.10.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 756 по
описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от Е.С.Т. с ЕГН ********** и
адрес: *** чрез пълномощника адв. Д.Д. против „Застрахователно дружество
Евроинс АД с ЕИК *********, седалище гр. София, бул. „Хр. Колумб“ № 43.
Изложени са твърдения, че на дата **** г. около *** часа ищцата пътувала на
предна дясна седалка в лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № РВ
0413 ММ, управляван от ***й Т.Т.. Двамата пътували от гр. *** в посока с. ***,
пътната настилка била суха, без нарушена цялост на асфалта, видимостта –
отлична, движението – спокойно, ненатоварено. В обратната посока от с. *** към
с. *** се движил лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. № РВ 5690
МА, управляван от лицето Б.И.Р.. Последната отклонила вниманието си, като се
навела, при което изгубила контрол над шофирания от нея автомобил, навлязла в
лентата за насрещно движение и настъпил удар между двете МПС. Т. била
транспортирана до хирургичния блок на *** за оказване на спешна медицинска
помощ. В резултат от ПТП ищцата получила контузия на гръдния кош и корема,
счупване на дясната раменна кост в областта на т.н. „хирургична шийка“,
счупване в областта на ставната ямка на лявата тазобедрена става, подробно
описани в исковата молба. Ищцата претърпяла операция на левия долен крайник,
който останал видимо скъсен, с изразена ротация. Изписана е от болницата с
препоръка за леглови режим и рехабилитация. За нея и ***й, който също пострадал
сериозно при гореописаното ПТП, се грижили първоначално техните деца, а
по-късно ги настанили в хоспис. През оздравителния период била напълно
безпомощна да се грижи сама за себе си, изпитва силни болки в таза, левия крак
и рамото, ръката й е неподвижна и почти изгубила своята функционалност.
Понастоящем след множество рехабилитации може да движи ръката си, но я придържа
с другата, а движенията са ограничени по обем. Едва на петия месец след катастрофата
Т. успява да се изправи и движи. Към момента продължава да изпитва силни болки,
помага си в придвижването с бастун, трудно се качва по стълби, трудно сяда и
става, не може да измине разстояния по-големи от 10 м. Преди катастрофата
ищцата била изключително енергична, грижила се за възрастната си майка и
помагала в отглеждането на внуците си. Сега е станала затворена, тревожна,
потисната, измъчва се от това, че произшествието я е направило напълно зависима
финансово и в ежедневието от своите близки. Тъй като е станала трудно подвижна,
не могла да се сдобие с всички документи, необходими за отпускане на пенсия, в
резултат на което издръжката й е изцяло за сметка на нейните роднини.
По случая е образувано НОХД № *** / *** г. по описа на
РС – ***, *** наказ. състав, като Р. е осъдена за извършеното от нея
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, буква „А,“ пр. 2 вр. ал. 1, буква „Б“,
пр. 2 вр. 342, ал. 1 от НК. Виновният водач имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, обективирана в полица № **** с начало *** г. и край *** г. На дата *** г.
ищцата депозирала искане пред застрахователя вх. № *** за обезщетяване на
причинените й имуществени вреди в размер на
3 380 лв. и неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. В
отговор на *** г. ответникът превел като общо обезщетение сумата от
33 851,90 лв., от които в пълен размер сумата за имуществени вреди и
частично неимуществени вреди.
Ето защо за Т. се породил правен интерес от иницииране
на настоящото производство, в което се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното застрахователно дружество да й плати сумата от
60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка с ПТП от
дата *** г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът „ЗД
Евроинс“ АД с ЕИК ********* чрез упълномощения процесуален представител
юрисконсулт Е.А. подава отговор, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковете. Счита, че изплатеното от застрахователя обезщетение
в размер на 33 879 лв. е напълно достатъчно да репарира претърпените от
ищцата болки и страдания, свързани с процесното ПТП. Нещо повече –
застрахователят предложил по-висок размер на обезщетението, но ищцата отказала
и предпочела да предяви осъдителен иск. Наред с горното твърди, че не се
установява причинна връзка между инцидента и всички описани в исковата молба
травматични увреждания, като изрично оспорва понастоящем пострадалата все още
да изпитва силни болки, че не може да ходи, както и че не е могла да подаде
документи за пенсия, поради което е станала изцяло финансово зависима от своите
близки. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, тъй като твърди, че е пътувала без поставен предпазен
колан. В допълнение на всичко гореизложено оспорва претенцията по размер като
прекомерно завишена, некореспондираща с трайната съдебна практика по аналогични
казуси, социално-икономическата конюнктура в страната, възрастта на
пострадалата, лимитите на застрахователното обезщетение по КЗ и нарушаваща
принципа за справедливо обезщетяване. Счита, че „ЗД Евроинс“ АД не е станало
причина за завеждане на настоящото производство, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските да останат в тежест
на ищцата. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК постъпва
допълнителна искова молба. Оспорват се твърденията на ответника, че е предложил
на Т. изплащане на по-голямо обезщетение, което тя е отказала, както и
възражението за съпричиняване. Изрично се обръща внимание на обстоятелството,
че застрахователното обезщетение е изплатено на дата *** г., което е близо
година и половина след настъпване на произшествието – *** г. Именно през този
период от време ищцата се е нуждаела най-много от средства за поемане на
разходите по нейното лечение. Твърди се, че икономическата конюнктура в
страната не влияе върху болките и страданията, които пострадалата е изпитала и
изпитва и поради това не би следвало да се отчита като фактор при преценка на
размера на обезщетението, респ. дали то е прекомерно.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК
ответникът „ЗД Евроинс“ АД депозира отговор на допълнителната искова молба, с
който поддържа вече изложените от него възражения. Сочи, че действително между
датата на ПТП и момента на изплащане на определеното застрахователно
обезщетение е налице период от близо година и половина, но за това забавяне
няма вина ответникът. Ищцата е предявила извънсъдебната си претенция пред него
едва на *** г., след което „ЗД Евроинс“ АД е спазил тримесечния законоустановен
срок за произнасяне по нея и е превел сумата. Твърди, че на Т. е предложена
сумата от 45 000 лв. и подписване на споразумение, че определеният размер
напълно я удовлетворява, но тя отказала. По отношение ищцовите възражения за
неотносимост на фактора „икономическа
конюнктура в страната“ към определяне размера на обезщетението се позовава
на ППВС № 4 / 1968 г. и трайната съдебна практика по прилагане на чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция е
постъпило частично плащане, с размера на което ищецът не е съгласен. При това
положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен
за пострадалия резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Разгледана по същество, претенцията е
безспорно доказана по основание.
Наказателното производство по НОХД № ***/*** г. по
описа на РС – *** е приключило със споразумение, признаващо вината на водача за
настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за движение и
причинените в резултат на това две средни телесни повреди на ищцата в
качеството й на пострадало лице, изразяващи се в следното: счупване на дясната
раменна кост в областта на т.н. „хирургична шийка“ /в горната част на раменната
кост/, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за
период от повече от 30 дни и счупване в областта на ставната ямка на лявата
тазобедрена става, довело до трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник за период от повече от 30 дни.
Според
чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.
Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в
случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за
причинените на ищцата две средни телесни повреди така, както са описани в
споразумението, признаващо вината на водача и именно заради които същият е
наказан за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. А вр. ал. 1 б. Б вр. чл. 342, ал.
1 НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им
извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
С оглед на горното
налице са всички материално
правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на
деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
По делото няма спор също, като
това се установява и от събраните доказателства, че към датата на настъпване на
произшестието гражданската отговорност на водача на автомобила, с който е
станало произшествието, е била застрахована при ответното застрахователно
дружество, поради което то е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявения иск.
Изрично извън факта за наличието
на валидно застрахователно правоотношение за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са признати и обстоятелствата, че по застрахователната претенция е
платена сумата от общо 33 851.90 лв, от която 30 000 лв покрива
причинените на ищцата неимуществени вреди, а останалата – имуществените, които
не са предмет на делото.
Спорни при това положение са само размерът на
вредите и доколко платената сума от 30 000 лв е достатъчна да ги обезщети,
както и повдигнатото от ответника възражение за съпричиняване – непоставен предпазен колан.
Възражението за
съпричиняване е неоснователно, тъй като от една страна по делото не е доказано
по категоричен начин – при лежаща върху ответника доказателствена тежест, че
пострадалата е пътувала без предпазен колан, като същевременно изводът на
вещите лица по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза е, че
с оглед на причинените травми тя най – вероятно е била с поставен предпазен
колан. В подобен смисъл са и показанията на св. А.Ч./***на ищцата/, от които се
установява, че пожарникари са рязали колана, за да извадят пострадалата –
шофьорската седалка била затиснала закопчалката на нейния колан, което наложило
изрязване на дясната /навигаторска/ половина на колата. От друга страна, не е доказано,
че при поставен предпазен колан уврежданията щяха да са по – малко или по –
леки. В тази връзка следва да се посочи, че намаляването на
обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в
съответния обем и тежест, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия
размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на
увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили или биха
имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос. В случая
вещите лица са категорични, че и двете средни телесни повреди не зависят от
наличието на предпазен колан и биха могли да бъдат причинени и без такъв.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, както е в случая, от значение е дали увреждането е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и
други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др.
външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром,
отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и
да се социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
За установяване
на горните обстоятелства по делото са изслушани заключения на СМЕ и СПЕ, както
и свидетелски показания.
Изводите на съдебния медик, които съдът
възприема като обективни и професионални, а и неоспорени от страните, са
следните: на ищцата в резултат на произшествието са
причинени закрито счупване на дъното на лявата тазобедрена става и счупване на
дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка. Към момента на прегледа
пострадалата, която е на 65г, има ограничени движения в дясната раменна става.
Обемът на движенията не е възстановен напълно. Прогноза за в бъдеще не може да
бъде дадена, тъй като ищцата продължава с ЛФК и физиотерапия. По принцип
процедурите биха могли да възстановят обема на движенията в дясната раменна
става. В кориците на делото не се съдържа медицинска документация относно това
от какви заболявания е страдала ищцата преди ПТП, които да са повлияли на
нейното възстановяване.
Заключението на
СПЕ, което съдът възприема като обективно и професионално
изготвено, а и неоспорено от страните, е следното: Изследванията дават
основание да се твърди, че преживяното ПТП и получените в резултат травми са се
отразили негативно на психологическия статус на ищцата. Физическите травми сами
по себе си не са повлияли статуса. Негативното влияние се проследява в
опасенията доколко и кога ще бъдат преодолени те и как това ще се отрази на
способността за пълноценно функциониране. Независимо от факта, че настоящите
изследвания се провеждат дълго след процесното ПТП, материалите по делото дават
основание да се предположи с висока степен на увереност, че подекспертната е
била подложена на силен стрес, както в момента, непосредствено предхождащ ПТП,
така и след осъзнаване на събитието и запознаване с последиците от него.
Преживеният стрес не е довел до патологични изменения на възприятията или в
характера на реакциите. Към момента стресът успешно се преодолява, но процесът
не е завършен. Настоящият психологически статус се характеризира с напрежение и
леко повишена тревожност. В психологическото интервю пострадалата прави
заявление в посока на кошмари и неволно възпроизвеждане на ПТП, но няма
методика, позволяваща безспорното потвърждение на твърденията или
конкретизиране на тяхната интензивност, което обаче не изключва достоверността
им. Изследванията не дават основание към настоящия момент да се твърди наличие
на депресия у подекспертната. Резултатите от проведените методики сочат
нормално интелектуално и когнитивно функциониране на подекспертната,
съответстващо на календарната възраст със завършена личностова структура. Интересите
са концентрирани върху физическото състояние и перспективи. Редукцията на
активността и работоспособността се дължи на бавното и непълно възстановяване
на физическата функционалност. Изследванията не дават основание да се твърди,
че преживяното ПТП се е отразило негативно на поведението или на способността да
се установяват и поддържат социални контакти. Актуалният физически статус
налага ограничения, но те не са на психологическа основа.
От показанията на св. А.Ч./***на ищцата/ се
установява следното: Свидетелят видял *** и *** си след инцидента в
болничното заведение, но те били неадекватни и не го разпознали. Тъй като били
в шоково състояние, той трябвало да взима всички решения. На ищцата трябвало да
се направи спешна операция на раменната и тазобедрена става, като лекарите
избрали да започнат с тазобедрената. Е. имала синини по врата през цялото тяло
до пояса, диагонално. Станала контактна едва на другия ден. По главата нямала наранявания.
Изпитвала силни болки. Първо била в коремна хирургия, за да се види дали няма
някакви вътрешни разкъсвания. След като се убедили, че няма поражения, я
свалили в ортопедията за операция на тазобедрената става. После трябвало да се
направи раменната операция, но не успели, тъй като имало защипване на нерв и
преценили, че е по – добре да няма интервенция. Останала в болницата един
месец. И вода не можела да пие сама. След болницата била закарана с линейка в
хоспис в ***, където останала три месеца и била на легло с постоянно
обслужване, памперси и рехалибитатор. След болницата се наложила допълнителна
терапия, тъй като докторите се притеснявали, че след операцията може да се
откъсне тромб и затова трябвало да се бият инжекции всеки ден. В хосписа имало
медицинско лице, което извършвало това ежедневно, като ищцата била под
постоянно наблюдение. След 3 – месечен престой в хосписа се прибрала вкъщи,
където се придвижвала с инвалидна количка. *** й купила от Англия ортопедични
легла, които могат да се изправят. Битът бил организиран като за инвалиди. Е.
не можела да влиза сама нито в тоалетната, нито в банята в продължение на 4
месеца след прибирането си. Близките й я къпели и обслужвали във всичко.
Тоалетна и столове, всичко било оборудвано помощно. Е. започнала да се движи
първо с проходилка - по една-две крачки след деветия месец. В битово отношение не
можела да се справя сама вкъщи, да се облече и да си сложи за ядене. За нея се
грижили свидетелят и трите й дъщери. Не успяла да си възвърне възможността да
движи дясната ръка - повече от 20 см. не
може да я вдигне, хваща с нея, но няма сила да стисне. Не си е възстановила и походката,
рамото, психиката. Изпитва постоянни болки в рамото. Психиката й е съвсем друга
вече. Преди била много жизнерадостен човек. Сега, като се вози в автомобил,
изпитва голямо напрежение и винаги сяда отзад зад шофьора. Е. не получавала доходи
към момента на катастрофата, защото били подали документи за пенсия и трябвало
да се снабдят с още много други, но свидетелят след случилото се нямал
възможност да се занимава, а и тя трябвало да присъства лично - да получава
документите. Към момента ищцата взима обезболяващи ежедневно, дори по няколко
пъти на ден. Не може да спи. Като тръгне да се движи, движението е до 100 м. и
после трябва да почине. Не може да стои дълго права. Като седи дълго, започва
да я боли и трябва да легне, но като легне, рамото пак я боли. Сега вече до
тоалетна ходи сама, но трудно може да се облече и съблече, защото я боли
ръката. Като тръгне да облича ръкав, вдига до едно положение и трябва да си
помогне с другата ръка.
Съдът възприема показанията на
свидетеля, като отчита близката му родствена /по сватовство/ връзка с ищцата и
възможната му заинтересованост от изхода на спора, но не намира основание да им
откаже вяра, доколкото фактите, за които се свидетелства, са част от най –
личната сфера на живот на пострадалата и поради това са доведени до знанието на
най - близките, които са поели грижите, като в случая свидетелят възпроизвежда
непосредствените си впечатления от всички обективни и субективни приживявания
на ищцата, които лично и през цялото време е възприемал и продължава да
възприема. Наред с това изложеното от свидетеля не е изолирано, а напълно се
подкрепя от доказателствената съвкупност, в т.ч. от заключенията на СМЕ и СПЕ.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установени описаните в исковата молба физически и
психически болки и страдания, които се характеризират с висок интензитет,
сериозна продължителност и остатъчни последици без сигурна прогноза за пълно
възстановяване и връщане към пълноценен начин на живот. Ищцата е преживяла силни болки от причинените
й две средни телесни повреди, които предвид конкретното мястоположение на травмите
на практика са имобилизирали цялото тяло /горна дясна половина и долна лява/.
Преживяла е оперативна намеса /раменната става не е оперирана, тъй като в
началото това било невъзможно, а впоследствие - късно/ и дълъг възстановителен
период /1 месец в болница, 3 месеца в хоспис, 4 месеца в инвалидна количка в
домашни условия/, който не е приключил напълно и досега. През този период до първите си опити за прохождане е търпяла ежедневен дискомфорт, подпомагана от близките си дори в базовите
си битови нужди /и до сега се налага помощ при определени действия в
ежедневието като напр. обличане и събличане/. Преживеният стрес не е преодолян
особено предвид неяснотата дали и кога ще върне пълноценното си функциониране. Изпитва
сериозни психически затруднения при пътуване в автомобил. Не е налице и пълно
физическо възстановяване – ограничени са движенията в дясната
раменна става /ръката не може да се вдига и движи свободно, причинява ежедневна
болка и необходимост от медикаменти и помощ от близки при извършването на определени
действия/, като прогноза за в бъдеще не може да бъде дадена. Продължават и
болките в левия крак, като придвижването е непълноценно и с необходимост от
чести почивки, както съобщава свидетелят. Т.е. трайните
неблагоприятни промени в живота на пострадалата
са безспорен факт, а медицинската прогноза - неясна.
Съдът не споделя
възраженията на ответника в писмените му бележки по следните съображения:
По делото не се
установява част от здравословните усложнения при ищцата да са съществували
преди инцидента и/или да имат различен произход, като обратното следва от
неоспорените изводи на вещото лице – медик, че по делото не
са установени страдания на ищцата преди ПТП, които да са повлияли на нейното
възстановяване. Същевременно евентуално възражение за прекъсната причинно –
следствена връзка между ПТП и уврежданията в резултат на предхождащи
заболявания следва да бъде доказано от ответника при условията на пълно и
главно доказване, каквото по делото не е проведено. Отсъствието на видими
признаци за физически болки и страдания също не изключва тяхното проявление
като елемент от субективните преживявания на ищцата, още повече, че такива се
установяват от заключенията на СМЕ, СПЕ и свидетелските показания, на които
съдът не намира основание да откаже вяра.
Колкото до тези от обективен характер – ограничените движения на ръката,
същите също са категорично установен по делото факт. Без значение за вида и
обема на неимуществени вреди е финансовото състояние на пострадалата, тъй като
предмет на делото не е претърпяна имуществена вреда като пропуснат сигурен
доход или направен разход. Не е вярно също, че вещото лице е дало положителна
прогноза за пълно възстановяване на ищцата в резултат на положителното
повлияване от рехабилитацията. Напротив, категоричен е изводът, че обемът на
движенията не е възстановен напълно и прогноза не може да бъде дадена. Липсата
на осъществени до момента професионални консултации с психолог, психотерапевт
или психиатър, респ. липсата на психично заболяване, също не означават
преодолян стрес от инцидента предвид показанията на свидетеля и неоспореното
заключение на СПЕ, че този процес все още не е завършен - настоящият психологически
статус на ищцата се характеризира с напрежение и леко повишена тревожност
особено предвид неясната медицинска прогноза, промененото качество на живот и
продължаващите възстановителни процедури.
Съобразно всички тези
обстоятелства при отчитане и на стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези, съдът намира, че претендираната от ищцата сума от
90 000 лв е справедлив паричен еквивалент на причинените от инцидента и все още продължаващи неимуществени
вреди, от които ответникът дължи неизплатената разлика от 60 000 лв, която
сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – ***г /съобразно заявения от ищеца обем на акцесорната
претенция/ до окончателното плащане.
При този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от
нея разноски по делото, които възлизат на сумата от 2 500 лв – за
адвокатско възнаграждение съобразно списък на разноските на л. 311 и
доказателствата за действително направен разход в този размер. От пълномощника
на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото и положените от пълномощника на страната
доказателствени усилия и минимално предвидения размер от 2 330 лв без ДДС,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към което следва да се
прибави и сумата от 200 лв за проведените трето и четвърто заседание на
основание ал. 8 от същата разпоредба.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на съда, сумата от 2 400 лв за държавна
такса, както и 160 лв – депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда, или
общо 2 560 лв.
Присъдените на ищеца суми следва да
се заплатят на посочената в исковата молба банкова сметка.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Евроинс АД с
ЕИК *********, седалище гр. София, бул. „Хр. Колумб“ № 43 да заплати на Е.С.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата от 60 000 лв, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с
полица № ***, за претърпените по вина на водача
на лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. № РВ 5690 МА - Б.И.Р., неимуществени
вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло
се на *** г.
около *** часа на път в землището на с. *** ПТП, за което
водачът е признат за виновен и наказан с влязло в сила споразумение по НОХД № ***/*** г. по
описа на РС – ***, и представляваща разликата над
платената от застрахователя сума от 30 000 лв до пълния дължим размер от
90 000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - ***г до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 2 500 лв – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД Евроинс АД с ЕИК *********, седалище
гр. София, бул. „Хр. Колумб“ № 43 да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на съда, сумата от общо 2 560 лв. за държавна
такса и депозити
за вещи лица.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищцата суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, съобразно данните в молба на л. 49.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: