№ 201
гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500441 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260281 от 16.07.2022г., постановено по гр.дело
№2722/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, О. П. – пл.“С. С. № *, ЕИК
********, е осъдена да заплати на Т. Н. К. с ЕГН:**********, от гр.П., бул. В.
А. № **, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата от 106970лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване през периода 01.08.2015г.-
31.10.2019г. в размер на пазарния наем на следния недвижим имот: 1/4ид.част
от ПИ с идентификатор *********** по КККР на гр.Пловдив, одобрени със
Заповед №*********** бивш имот пл.№***********-стар по плана на В. и Ч.
градска част на гр.Пловдив, с площ от 1010кв.м., находящ се в гр.П., бул.
6******, западно от кино „Ф.“, с лице към бул.“Ш. с.“ и ул.“ГДН“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2019г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК да му заплати сумата от
9021лв. – такси и разноски по съдебното производство, съразмерно на
1
уважената част от иска, който за разликата до пълния предявен размер от
120000лв. е отхвърлен, като Т. Н. К. с ЕГН:**********, от гр.П., бул. В. А. №
**, е осъден да заплати на О. П. – пл.“С. С. № *, ЕИК ********, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, сумата от 100лв. – съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
О. П., която чрез пълномощника юрисконсулт М. Т. го обжалва в
осъдителната му част като недопустимо, неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита
решението за недопустимо като постановено по недопустим иск, с оглед
субсидиарния характер на предявения по чл.59 от ЗЗД и наличието на друг
иск, с който ищецът да се защити, предвид противоправното бездействие на
общинската администрация да отчужди имота, съгласно чл.62,ал.5 във връзка
с чл.61,ал.4 от ЗУТ. Поддържа по делото да не е събрано нито едно
доказателство от ищеца за ползване на имота от ответника през процесния
период, както и да не е ясно как е установен началният момент на същия, при
положение, че претенцията е за периода от 01.08.2015г., а ищецът е придобил
собствеността на 27.04.2016г. Настоява да се касае за реституиран имот,
мероприятието за което е бил отчужден да е било реализирано още преди
възстановяването, при което ищецът съзнателно да е закупил имот, в който
нито той нито праводателят му в нито един момент не са имали намерение да
упражняват право на собственост, като никога те не са били въвеждани във
владение на имота, от каквото общината да ги е лишила, нито са предприели
действия за ползването му, съобразно предвидените в закона ограничения, с
оглед неговото отреждане за публично мероприятие и фактическото му
състояние, при което да не е налице нито обогатяване, доколкото общината
не е ползвала и не ползва имота, нито причинна връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника, предвид липсата на желание и
предприети действия за реално ползване на имота. Оспорва определеният
размер на обезщетението, поради недоказване на началния момент, от който
се претендира, и периода от време, през който ищецът е бил лишен от
възможността да ползва собствения си имот, както и поради неправилното
възприемане от съда на оспореното първоначално заключение на СОЕ като
изготвено за предвиден с ПУП за застрояване имот, какъвто процесният не е,
и липсата на посочени реални сделки с имоти, вместо да бъдат възприети
2
допълнително приетите заключения, както и възраженията на ответника,
основаващи се на реалното състояние на имота, неправилно приети за
преклудирани със сила на пресъдено нещо, заради каквато неправилно е
отменена допуснатата по негово искане експертиза, при положение, че
страните по делото са различни от тези по приключилия спор, както е
различен и претендирания период на неоснователно обогатяване. По
изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на
първоинстанционното решение в осъдителната му част и отхвърляне на иска,
както и за присъждане на разноските пред настоящата инстанция и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Т. Н. К. е депозирал чрез пълномощника адв.В. К.
писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност, според които липсва субсидиарност между иска по чл.59 от
ЗЗД и процедурата по чл.62,ал.5 от ЗУТ, и правилно са приети за
преклудирани от силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения, с
които са присъдени обезщетения за предходни периоди, фактите и
възраженията, на които ответникът се позовава в настоящото производство,
като за процесния период няма промяна във фактическите и правни
обстоятелства в отношенията между страните. Поддържа въз основа на
показанията на св.Владимиров да е установено, че общината продължава да
ползва имота без основание при същите обстоятелства. Поддържа правилно
да е възприето първоначалното заключение на вещото лице Г. като
съобразено с местоположението и характеристиките на имота и наличната
инфраструктура, използвайки три метода за определяне на справедливата
пазарна наемна цена, както и да е обосновано допълнителното заключение на
вещото лице Г., с оглед характера на преместваемите обекти, а допуснатата по
задача на ответника оценъчна експертиза правилно да е отменена поради
неотносимостта й към спора. Счита за неотносими и доводите на
жалбоподателя относно реституцията на имота и предположенията за
немеренията на наследодателя на ищеца, а и в кориците на делото да се
намират множество документи, доказващи усилията му за урегулиране на
имота, като самият той е подал преди завеждане на делото заявление за
доброволно уреждане на отношенията. Претендира за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноски за въззивното производство.
3
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявен е от Т. Н.а К. против О. П. иск с правна квалификация
чл.59,ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 120000лв. за ползването на
1/4ид.част от ПИ с идентификатор *********** по КККР на гр.Пловдив, от
което е бил лишен неоснователно за периода от 01.08.2015г. до 31.10.2019г.,
съизмеримо с пазарния наем, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда. Искът се основава на следните твърдени
обстоятелства: ищецът е собственик на имота по наследство от неговия брат
Д. Н. К., починал на 27.04.2016г., придобил го въз основа на влязло в сила
съдебно решение по гр.дело №***********г. на Районен съд-Пловдив, с
което е обявен за окончателен по реда на чл.19,ал.3 от ЗЗД предварителен
договор от 26.01.2001г. за покупко-продажба на процесната 1/4ид.част от
имота, реституиран на продавачите по реда на ЗВСНОИ с влязло в сила
решение по ах.дело №1984/1998г. и Заповед №О. ******г. на кмета на О. П.,
отписан като общински със Заповед №ОА****** и нанесен в кадастралната
основа със Заповед №********г. като имот пл.№***********-стар; след
реституирането му и към настоящия момент имота се ползва от ответната
община без основание за обществени нужди - пешеходна зона между бул.“Ш.
с.“ и ул.“ГДН“, включваща и тротоарите, и за обществена градинка с алеи и
зелени площи, а през 2015г. бил одобрен и реализиран проект за велоалея по
бул.“Ш. с.“, преминаваща през средата на процесния имот, който проект не е
променен и общината не е осигурила друг маршрут; с влязло в сила решение
по гр.дело №651/2012г. на Окръжен съд-Пловдив, след триинстанционно
разглеждане на спора, наследодателят Д. К. осъдил О. П., на основание чл.59
от ЗЗД, да му заплати обезщетение в размер на 125856лв. за ползите, от които
го е лишила, ползвайки имота без основание за периода 16.01.2008г.-
20.09.2011г., и на същото основание, но за периода от 01.10.2011г. до
31.07.2015г. по заведено от наследодателя гр.дело №********г. на Окръжен
съд-Пловдив, в хода на което той починал, общината била осъдена да му
заплати обезщетение от 110000лв., при което относно правопораждащите
факти е налице сила на пресъдено нещо, доколкото към настоящия момент
фактическото и правно положение в отношенията между страните не се е
променило и общината продължава да ползва имота без правно основание, по
4
който начин се е обогатила, спестявайки си средства, за негова сметка,
лишавайки го от възможността да ползва имота и да реализира наемоподобни
доходи от него, съобразно неговото местоположение, инфраструктура и
възможността да се ползва за търговска дейност.
С отговора на исковата молба ответникът О. П. е оспорила иска като
неоснователен с твърдения през процесния период да не е ползвала имота и
по никакъв начин да не е препятствала ползването му от собствениците. Сочи
да е извършила всички действия по попълване на кадастралната основа с
имота и отписването му от актовите книги като общински и да се е
произнесла по молбата на собствениците от 18.12.2001г. за замяна на площ от
имота пред бул.“Ш. с.“ с равностоен общински терен на запад от техния имот,
давайки им указания с протокол №12/19.03.2003г. за отстраняване на
забележките по представения от тях и върнат проект и за окомплектоването
му със схеми на техническата инфраструктура, които до момента не са
изпълнени и в продължение на шест години собствениците не са извършили
каквито и да било действия по приключване на започнатата процедура до
2009г., когато със заявление вх.№0************. са поискали даване на
съгласие за изменение на ПУП, отказано им, защото в обхвата на скицата-
предложение попада картотекирана и паспортизирана зеленина, разположена
в терен общинска собственост, а не в процесния имот.Твърди процесният
поземлен имот да е обременен със сервитутни права на „Е Б Т“ЕАД-Пловдив
като собственик на преминаващия през него магистрален топлопровод,
съобразно които собствениците са длъжни да търпят ограничението в
упражняване на правото им на собственост в пълен обем. Освен това,
реализирането на проекта за велоалеи било съобразено със статута на имота и
в него не е изградена такава, като дори е поставена маркировка, че
преминаването не е разрешено. Поддържа от момента на реституиране на
имота на собствениците му да е била осигурена пълна възможност да
материализират границите и ограничат достъпа до него, което те фактически
не са сторили, защото нямат интерес, с оглед характеристиките му, които
практически го изключват от гражданския и търговския оборот, а, дори и да
се приеме, че поради неограждането на имота през него са преминавали
пешеходци, това не означава, че общината го е ползвала, тъй като няма как
той да задоволява обществени нужди и не съществува необходимост и
задължение за нея да осигурява пешеходна зона за гражданите си чрез
5
процесния имот, считайки за недопустимо ищецът да продължава да черпи
права от собственото си бездействие. Оспорва иска по размер, акцентирайки
на обременяването на имота със сервитутни права и на реалното му
предназначение. Поддържа съображения за неправилност на Решение
№********г. по гр.дело №2********. на ВКС и се позовава на съдебна
практика за определяне на обезщетението съобразно установения начин на
ползване на имота. Счита да не е налице сила на пресъдено нещо за
наведените факти и възражения като касаещи различен период на ползване.
С първоинстанционното решение е прието за установено въз основа на
представените писмени доказателства, че имота е реституиран с влязло в сила
съдебно решение по адм.дело №1984/1998г. на Окръжен съд-Пловдив и
Заповед №О. ******г. на кмета на О. П. по реда на ЗВСНОИ и попълнен в
кадастралната основа със Заповед №********г. на кмета на РЦП като имот
пл.№**** с площ от 1010кв.м. на наследниците на НТМ, на част от които –
БТ, ПТ, ВТ, ВТ и ЕТ е възстановена 1/4ид.част от него, с която са се
разпоредили с обявения за окончателен по реда на чл.19,ал.3 от ЗЗД с влязло
в сила на 16.01.2008г. съдебно решение по гр.дело №***********г. на
Районен съд-Пловдив в полза на наследодателя на ищеца Д. Н. К., чийто брат
и единствен наследник е, на когото с влязло в сила Решение №********г. по
гр.дело №2********. на ВКС О. П. е осъдена на основание чл.59 от ЗЗД да
заплати обезщетение за ползването на имота без правно основание за периода
16.01.2008г.-20.09.2011г., а с влязло в сила на 21.05.2019г. Решение №****г.
по гр.дело №********г. на Окръжен съд-Пловдив е осъдена да заплати на
ищеца като наследник на брат си обезщетение от 110000лв. за ползването на
имота за периода 01.10.2011г.-31.07.2015г. Прието е въз основа на писмените
доказателства, показанията на св.СВ и заключението на СТЕ с вещо лице БК-
Х ответната община и за процесния период от 01.08.2015г. до 31.10.2019г. да
е ползвала неправомерно собствената на ищеца 1/4ид.част от реституирания
имот, изграждайки върху него площадно пространство с пешеходна настилка,
водно огледало-шадраван с метална пластика и декоративно лежащо бетоново
платно около него, зелени площи, дървета, храсти и пейки, с оглед на което и
тъй като, съгласно чл.61,ал.4 от ЗУТ, озеленените площи за широко
обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от национално или общинско значение – паркове, градини,
улично озеленяване, собственост на държавата и общините, са публична
6
собственост, а, според чл.62,ал.1 от ЗУТ, зелените системи и озеленените
площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни
устройствени планове на урбанизираните територии и подробни
устройствени планове за парковете и градините, и когато в терените,
определени за озеленени площи – публична собственост, попадат поземлени
имоти – частна собственост, те се отчуждават по предвидения от закона ред,
съгласно чл.62,ал.5 от ЗУТ, то по този начин общината е лишила ищеца от
възможността да ползва спокойно собствения си имот и да получава блага от
него, обогатявайки се неоснователно за сметка на неговото обедняване до
размера на пазарния наем, който би получил. Приети са за неотносими
представените от ответника писмени доказателства за неприключили
процедури за замяна на процесния имот с друг общински имот и за промяна
на ПУП, тъй като общината има достатъчно правомощия и може сама да
инициира необходимите промени за уреждане на отношенията по повод
собствеността върху процесния имот, което и до момента не е сторила, а
бездействието й не може да се вмени във вина на ищеца, още повече, че, за да
е налице неоснователно обогатяване, не се изисква наличието на някаква
форма на вина или активни действия от страна на собствениците на имота,
тъй като те нямат такова задължение по закон, а този, който ползва чужд имот
без правно основание за това, дължи на собственика обезщетение за ползите,
от които го е лишил. По отношение на размера е възприето основното
заключение на СТЕ с вещо лице И. Г., според което, при съобразяване на
нормативите за ЦГЧ, коефициента на плътност на застрояване до максимум
75% от площта на целия имот или за 757,50кв.м. от него с предвидено
поставяне на едноетажни търговски обекти, пазарният наем е в размер на
106970лв. Не са възприети останалите варианти на СТЕ, изготвени от вещото
лице И. Г. въз основа на заключенията на вещото лице В. Г., тъй като
коментираният в тях топлопровод е изграден през 1992г. и тези обстоятелства
са преклудирани от силата на пресъдено нещо по влезлите в сила съдебни
решения за предходния период до 20.09.2011г., а и след това, тъй като в
първоначалното производство ответникът е следвало да наведе всички свои
възражения, включително тези от значение за определяне на размера на
дължимото обезщетение.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част
7
относно присъденото обезщетение от 106970лв. със законна лихва от
21.11.2019г. и за допустимо.
Искът по чл.59,ал.1 от ЗЗД е субсидиарен, съгласно чл.59,ал.2 от ЗЗД, и
правото на такъв възниква, когато ищецът не разполага с друг иск по
отношение на неоснователно обогатилия се за същото вземане.
Жалбоподателят счита за ищеца да е на разположение друг иск, който е за
обезщетяване на вредите от противоправното бездействие на общинската
администрация да отчужди процесния имот, съгласно чл.62,ал.5 от ЗУТ, и да
обезщети собствениците, или искът за непозволено увреждане по чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД. Този иск, обаче, не се отнася до същото вземане, тъй
като е свързан с евентуални вреди от невъзможността на собствениците да
получат и ползват заместваща облага чрез обезщетение срещу отчуждаване на
имота им вследствие бездействието на общинската администрация, а не с
невъзможността им да ползват подлежащия на отчуждаване недвижим имот
вследствие ползването му без основание от общината. При това положение
предявеният иск е допустим, както и постановеното по него
първоинстанционно решение в обжалваната част.
Съдебните решения, съобразно субективните и обективни предели на
силата на пресъдено нещо, влизат в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание, според чл.298,ал.1 от ГПК, като те
имат действие и за наследниците на страните и техните правоприемници, в
който смисъл е разпоредбата на чл.298,ал.2 от ГПК, както и спрямо
приобретателя на спорното право в хода на производството, с изключение на
действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот, съгласно
чл.226,ал.3 от ГПК, а също и за неучаствалите в производството необходими
другари, според чл.216,ал.2 във връзка с чл.304 от ГПК. Обективните предели
на силата на пресъдено нещо обхващат правопораждащите защитаваното
субективно материално право юридически факти, очертаващи
правоотношението, от което то произтича. Преклудиращото й действие
обхваща всички настъпили до приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция факти, релевантни за съществуването или
несъществуването на съдебно признатото право, предмет на спора,
включително основаващите се на такива възражения на ответника,
независимо дали са били наведени или не. Поради това, в последващ процес
8
между същите страни, по предявен на различно основание или за различно
искане иск, но, основаващ се на същите правопораждащи факти, следва да
бъде зачетено, съгласно чл.297 от ГПК, преклудиращото действие на силата
на пресъдено нещо относно тях, като те не могат да бъдат преразглеждани,
както на практика настоява ответникът с отговора на исковата молба,
оспорвайки правилността на решението на ВКС. В случая влезлите в сила
съдебни решения по гр.дело №2********. на ВКС и по гр.дело №********г.
на Окръжен съд-Пловдив, с които са уважени исковете по чл.59 от ЗЗД за
процесния имот за предходни периоди, противно на застъпваното от
жалбоподателя, обвързват страните по настоящия спор, тъй като ищецът е
наследник на ищеца по първото дело и е негов правоприемник в хода на
производството по второто, конституиран като главна страна на мястото му.
Сега предявеният иск е за различен период, но въз основа на същите общи
правопораждащи факти относно собствеността върху процесната 1/4ид.част
от имота, реституиран по реда на ЗВСНОИ и попълнен в кадастралната
основа като имот пл.№**** през 1999г., придобита от наследодателя на
ищеца Д. Н. К., починал на 27.04.2016г., въз основа на обявен за окончателен
с влязло в сила на 16.01.2008г. решение по гр.дело №***********г. на
Районен съд-Пловдив, за което са представени и писмени доказателства,
както и относно предназначението и характеристиките на имота, попадащ в
терен, отреден още преди реституцията за обществено ползване с действащия
и понастоящем одобрен през 1983г. ПУП, като част от пространството между
УПИ ********ил.строителство и в него е оформено площадно пространство с
пешеходна настилка, шадраван с бетонови орнаменти, зелени площи, дървета
и пейки, като през него преминава подземен топлопровод с произтичащите от
това сервитутни права за „Е Б Т“ЕАД, ремонтиран през 2012г., и
непосредствено до него въз основа на строително разрешение от 09.01.2015г.
е реализирана велоалея, в каквато насока са и приетите в
първоинстанционното производство по настоящото дело заключение от
02.10.2020г. на СТЕ с вещо лице БК-Х и заключение на СТЕ от 02.06.2021г. с
вещо лице В. Г.. Не се твърди и установява промяна в собствеността,
предназначението и характеристиките на имота след приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция по второто дело, доколкото и
инициираната през 2001г. от собствениците на имота замяна не е
финализирана и до момента, а исканото от тях през 2009г. изменение на ПУП
9
е отказано и не е одобрено, за което с отговора на исковата молба ответникът
е представил писмени доказателства.
Не са преклудирани от силата на пресъдено нещо фактите относно
ползването на имота през процесния период. Неоснователни са възраженията
на жалбоподателя по делото да не са събрани каквито и да било
доказателства в тази насока. Вярно е, както настоява, че съществуващите в
имота инфраструктурни елементи не са изградени от общината през
процесния период, а още преди отчуждаването на имота, при което не може
да се приеме тя да е осъществявала ползване чрез изграждането им. Самото
предназначение и характеристиките на имота, обаче, обосновават реалното
осъществяване на ползване от общината посредством свободното
преминаване на граждани през пешеходната настилка и отдих в обособените
зелени площи и пейки с оформен шадраван, по който начин тя в изпълнение
на присъщата й дейност задоволява потребности с местно значение на
населението. При липса на фактически промени в състоянието на имота
следва да се приеме, че този начин на ползване е осъществяван през целия
процесен период. В такава именно насока са и показанията на св.СВ, според
които откакто се помни през това оживено място с интензивно движение,
което не е заградено, преминават всички. Безспорно е при това положение
ползването от страна на ответната община на собствения на ищеца имот без
наличие на правно основание за това, с което същата се обогатила
неоснователно, спестявайки средства за задоволяване на обществените
потребности за негова сметка. Ищецът е материалноправно легитимиран и за
частта от процесния период от 01.08.2015г. до 27.04.2016г., когато е починал
наследодателят му, противно на възраженията във въззивната жалба, тъй като
имущественото право на обезщетение за неоснователно обогатяване,
принадлежащо на неговия наследодател, е наследимо. Наведеното от
жалбоподателя бездействие на собствениците на реституирания имот, освен,
че е неоснователно, предвид изложените от самия него твърдения и
представени във връзка с тях доказателства те да са инициирали както
процедура по замяна, така и за изменение на ПУП, с оглед ограниченията на
настоящото отреждане на имота като такъв за обществено ползване, е и
ирелевантно за спора, тъй като фактическият състав на защитаваното
субективно материално право включва обективно разместване на
имуществени блага при липса на правно основание за това и причинна връзка
10
между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, при което е без
значение дали собствениците на имота и в частност ищеца са предприели
действия, с които юридически и фактически да си осигурят ползването на
имота, включително чрез неговото ограждане, след като общината
осъществява ползване на чужд имот, което не й е било предоставено от тях.
Въпросът за размера на дължимото обезщетение не е преклудиран от
силата на пресъдено нещо на решенията по предходните дела, тъй като то
касае различен период. Преклудирани са, обаче, фактите от значение за
неговото определяне във връзка със статута, предназначението и
характеристиките на имота, включително относно преминаващия през него
топлопровод и сервитутните права, свързани с неговата поддръжка и
експлоатация, промяна на които правопораждащи факти не е настъпила. С
оглед на това, настоящата инстанция не възприема заключението от
02.06.2021г. на СТЕ с вещо лице В. Г. относно площта на сервитутната зона и
заключението от 28.09.2021г. на СТЕ с вещо лице И. Г. относно определяне на
пазарната наемна стойност след приспадане на площта на сервитутната зона.
Освен това, от значение за определяне на обезщетението е обичайното
ползване на такъв тип имоти за търговска дейност чрез разполагане на
съответни търговски обекти, а, според първото заключение, поставянето на
леки съоръжения като павилиони и рекламни пана в сервитутната зона на
топлопровода е възможно. Настоящата инстанция, противно на възраженията
на жалбоподателя, кредитира заключението от 19.11.2020г. на СТЕ с вещо
лице И. Г.. Приложени са три метода, сред които и сравнителен, основаващ се
на пазарни аналози за сходни по характеристики имоти, като графично е
изобразена скала на динамиката на пазарните наемни цени през годините от
процесния период, която, според обясненията в съдебно заседание на
03.12.2020г., е изведена от сайта на „Имоти БГ“ за статистиката за
движението на цените през годините. Видно е, че заключението в тази насока
почива на обективни данни и е обосновано. Посочването на конкретни реални
сделки, на липсата на каквото се акцентира във въззивната жалба, би било
основание по чл.201 от ГПК за възлагане на повторно заключение, каквото от
страна на ответника не е било поискано да бъде изготвено, поради което
изложените от вещото лице обективни данни не са опровергани.
Заключението, противно на възраженията на жалбоподателя, е обосновано и
относно определената за имота 75% плътност на застрояване. Независимо, че
11
конкретното предназначение на процесния имот не е определено с ПУП по
чл.8 от ЗУТ, е установено, че по ОУП той попада в територия със смесено
предназначение за многофункционално ползване. С оглед на това, посочената
плътност е съобразена с нормативните стойности по чл.38,ал.1 от Наредба №7
от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони за урегулирани имоти за жилищно,
обществено или смесено предназначение в територии от разновидност
„смесена централна зона“, в каквато процесният имот попада, както и с
общата му застроена и незастроена площ от 1010кв.м. и площта от 757кв.м.,
позволяваща поставянето на преместваеми търговски обекти.
Обстоятелството, че такива реално не са функционирали през процесния
период, на което настоява жалбоподателят, е ирелевантно, тъй като
обезщетението се съизмерява със среднопазарния наем за имота, съобразно
неговото предназначение, а не с реално получени приходи от наем. Правилно
с протоколно определение от 20.05.2020г. е отменена първоначално
допуснатата по искане на ответника СТЕ за определяне на пазарен наем на
правото на преминаване през процесния имот, съобразно площта на
пешеходната зона и велоалеята, противно на оплакванията във въззивната
жалба. Поставените с нея въпроси са неотносими към предмета на спора,
както е приел първоинстанционният съд, тъй като претенцията не касае
заплащане на обезщетение за право на преминаване през имота, нито такова е
учредено на ответника, за да се съобрази при определяне на размера на
дължимото обезщетение. Същият, според коментираното заключение, се
равнява на 106970лв. за притежаваната от ищеца 1/4ид.част от имота, каквато
сума правилно по изложените съображения му е присъдена с обжалваното в
тази част първоинстанционно решение, което относно нея следва да се
потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемия за присъждане на разноски за въззивното производство, съдът
констатира, че такива от него са заплатени за адвокатско възнаграждение в
размер на 4000лв. по представен договор за правна защита и съдействие от
18.10.2022г. Жалбоподателят своевременно е заявил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78,ал.5 от
ГПК. Същото е неоснователно, тъй като минимумът по чл.7,ал.2,т.5 /в
действалата преди изменението с ДВ, бр.88 от 04.11.2022г. редакция/ от
12
Наредба №1 от 09.07.2004г. се равнява на 3669,40лв., а заплатеното
възнаграждение незначително го надвишава и то съответства на
действителната фактическа и правна сложност на спора, поради което
разноските следва да се присъдят в пълен размер.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260281 от 16.07.2022г., постановено по
гр.дело №2722/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която
О. П. – пл.“С. С. № *, ЕИК ********, е осъдена да заплати на Т. Н. К. с
ЕГН:**********, от гр.П., бул. В. А. № **, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата
от 106970лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване
през периода 01.08.2015г.-31.10.2019г. в размер на пазарния наем на следния
недвижим имот: 1/4ид.част от ПИ с идентификатор *********** по КККР на
гр.Пловдив, одобрени със Заповед №*********** бивш имот пл.
№***********-стар по плана на В. и Ч. градска част на гр.Пловдив, с площ от
1010кв.м., находящ се в гр.П., бул. 6******, западно от кино „Ф.“, с лице към
бул.“Ш. с.“ и ул.“ГДН“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 21.11.2019г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК да му заплати сумата от 9021лв. – такси и разноски по съдебното
производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА О. П. – пл.“С. С. № *, ЕИК ********, да заплати на Т. Н. К. с
ЕГН:**********, от гр.П., бул. В. А. № **, сумата от 4000лв. /четири хиляди
лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13