№ 729
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500321 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК-********* чрез юк. Цв.Петкова против Разпореждане № 1312/26.01.2022г. по ч.гр.д. №
416/2022г. на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявление по чл.410 от ГПК на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Г. Г. Т. с
ЕГН-********** за сумата от 26,76 лева – договорна лихва за периода 11.04.2019 г. –
01.08.2019г. и сумата от 152,31лв. – обезщетение за забава за периода 12.04.2019г./датата на
която е станала изискуема първа неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в
съда, на основание Договор за паричен заем № 851678/28.03.2019г. сключен между
длъжника и „Креди Йес“ ООД, вземането по който е прехвърлено по силата на подписано
на 10.10.2019г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 28.03.2019г. на заявителя.
Разпореждането се обжалва като неправилно. Твърди се, че със заявлението са
предявени главница, договорна лихва, обезщетение за забава и законна лихва, като не са
предявявани искания за неустойки и такси, по които съдът се е произнесъл без да е бил
сезиран. Развива подробни съображение в тази насока, като цитира многобройна съдебна
практика.
Моли, да се отмени обжалваното разпореждане и да се уважи цялото искане, така
както е сторено със заявлението. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид изложените възражения намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с
доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното определение поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на
насрещната страна.
Разгледана по съществото на спора подадената частна жалба, се явява основателна.
Съображенията за това са следните:
1
Заповедното производство е образувано по заявление от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Г. Г.
Т. за парично вземане както следва: 379,19лв.-главница, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от датата на депозиране на заявлението пред съда; сумата от 26,76 лева –
договорна лихва за периода 11.04.2019 г. – 01.08.2019г. и сумата от 152,31лв. – обезщетение
за забава за периода 12.04.2019г./датата на която е станала изискуема първа неплатена
вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда, на основание Договор за паричен заем
№ 851678/28.03.2019г. сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД, вземането по който е
прехвърлено по силата на подписано на 10.10.2019г. Приложение № 1 към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 28.03.2019г. на заявителя.
Представен е Договор за паричен заем № 851678/28.03.2019г. сключен между
длъжника и „Креди Йес“ ООД сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД за отпуснат
заем в размер на 400лв. при 18броя седмични погасителни вноски от по 23,88лв., ГПР-
49,07%, месечен лихвен процент от 3,340% и обща дължима сума за плащане от 429,83лв..
С определение РС Бургас е намерил, че договорът за паричен заем е недействителен
съгласно чл. 23 ЗПК и на основание чл. 413 вр. чл. 411, ал. 2, и т. 3 ГПК заявлението е
отхвърлено за договорната лихва и обезщетението за забава, тъй като в договора е
предвидена неустойка за непредставяне на обезпечение, която е счел че представлява част от
възнаграждение за предоставяне на кредит, която е отделно обособена с цел заобикаляне на
закона.
Правилно районният съд е приел, че спрямо договора за паричен заем, във връзка
с който са възникнали процесните вземания и обект на заявлението по чл.410 ГПК, е
приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Защитата на потребителя цели отнапред
да въведе ясни рамки за връщане на дадената сума, да осигури защита чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Доколкото съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави,
както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са
оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява
валидността на договора за кредит. С оглед изискванията на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК
такава служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са спазени императивните
законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка,
заповедния съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се
явява неоснователно.
Настоящия състав обаче не споделя доводите на районния съд, че процесния договор
за паричен заем е недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.1-4 вр. с
чл.22 от ЗПК, както и направения в тази връзка извод, че на основание чл.23 от ЗПК
потребителят дължи чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък от него.
Видно от съдържанието на договора същият съдържа необходимата информация посочена в
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК, тъй като в него посочена отпуснатата сумата по кредита и
общият размер на кредита, както и условията за усвояването му, лихвеният процент по
кредита, годишния процент на разходите по кредита, изчислен по определения в
Приложение № 1 към закона начин и съобразно определените в закона допълнителни
допускания, посочени в ОУ, неразделна част от договора, които са и подписани от
длъжника. В договора е вписана и информацията по чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК относно
условията за издължаване на кредита - посочен е размера, броя и падежа на вноските, като
към договора е приложен и погасителен план, неразделна негова част, в който са описани
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
С оглед така установеното съдържание на процесния договор за потребителски
кредит и ОУ към него, въззивният съд намира, че същият е сключен в съответствие с
2
посочените в чл.22 от ЗПК изисквания и като такъв е действителен, което обуславя
неприложимост на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, поради което изводите на районния съд за
недействителност на договора за кредит са неправилни.
Що се касае до изводите, че в договора е предвидена неустойка, макар такава да не се
претендира, съществуването на такава клауза е послужило като основание извод, че същият
не е включен в ГПР, с което се цели заобикаляне на ограничението по чл. 19,ал. 4 от ЗПК,
поради което е прието, че договора е нищожен и потребителя дължи само чистата остатъчна
стойност на кредита и законната лихва върху нея. Този извод не се споделя от въззивния
съд, по съображения, че обстоятелството дали вземането за допълнителните услуги реално е
включено в ГПР не е въпрос, който може обективно да бъде преценен в заповедното
производство, а е предмет на изследване в исковото производство. Затова при ясно посочен
в договора размер на ГПР, който е в рамките на предвидения в закона максимален размер,
за целите на заповедното производство се налага извода, че не е налице нарушение на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Дори и да бе такова, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само посочената клауза би
била нищожна, а не целия договор, тъй като за разлика от посочените в чл. 22 от ЗПК
нарушения, при нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК законът не предвижда недействителност
на целия договор, а само на клаузата, надвишаваща ГПР над определения законов предел.
По горните съображения, разпореждането в обжалваната част - за вземанията за
договорна възнаградителна лихва и за мораторна лихва следва да бъде отменено като
неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на заповед за
изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за посочените отхвърлени вземания.
С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на жалбоподателя за
присъждане на претендираните разноски пред въззивната инстанция - в размер на 15 лв. за
платена такса за въззивно обжалване и в размер на 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по НМРАВ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1312/26.01.2022г. по ч.гр.д. № 416/2022г. на РС-Бургас, в
частта, с която е отхвърлено заявление по чл.410 от ГПК на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК-********* за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Г.
Г. Т. с ЕГН-********** за сумата от 26,76 лева – договорна лихва за периода 11.04.2019 г. –
01.08.2019г. и сумата от 152,31лв. – обезщетение за забава за периода 12.04.2019г./датата на
която е станала изискуема първа неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в
съда, на основание Договор за паричен заем № 851678/28.03.2019г. сключен между
длъжника и „Креди Йес“ ООД, вземането по който е прехвърлено по силата на подписано
на 10.10.2019г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 28.03.2019г. на заявителя, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК-********* срещу длъжника
Г. Г. Т. с ЕГН-********** за сумата от 26,76 лева – договорна лихва за периода 11.04.2019
г. – 01.08.2019г. и сумата от 152,31лв. – обезщетение за забава за периода 12.04.2019г./датата
на която е станала изискуема първа неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението
в съда, на основание Договор за паричен заем № 851678/28.03.2019г. сключен между
длъжника и „Креди Йес“ ООД, вземането по който е прехвърлено по силата на подписано
на 10.10.2019г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 28.03.2019г. на заявителя, както и за сумата от 15 лв., представляваща разноски
за платена държавна такса във въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение
пред въззивната инстанция в размер на 50лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.
3
410 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските пред
въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4