РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300502207 по описа за 2021 година
-ви
Обжалвано е решение № 128 от 16.07.2021г. на Карловския районен съд, І гр. с.,
постановено по гр. дело № 559/2021г., с което се ОТХВЪРЛЯ предявената от М. Н. Я. от ***
с ЕГН ********** молба за постановяване на мерки за защита срещу И. В. Я. от *** с ЕГН
********** за това, че на 09.04.2021г., 11.04.2021г., 12.04.2021г. и 14.04.2021г., последният
е осъществил спрямо молителката акт на домашно насилие, под формата на психическо
такова чрез употреба на нецензурни думи и заплахи, които предизвикали силно
разстройство и страх в молителката, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
Жалбоподателката М. Н. Я., ЕГН **********, представялвана от адв. Н., моли съда да
отмени обжалваното решение по съображения подробно изложени в жалбата и в хода на
устните състезания, като наложи мерки по ЗЗДН. Претендират разноски.
Въззиваемата страна И. В. Я., чрез адв. Д. счита жалбата за неоснователна и моли съда да
остави в сила решението на първоинстанционния съд.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените удостоверения за семейно положение, съпруг/а и деца и за
съпруга и родствени връзки се установява, че И. В. Я. е брат на съпруга на М. Н. Я. и затова
1
попада в кръга от лица по чл. 3, т. 7 от ЗЗДН имащи право на защита по този закон.
М. Н. Я. твърди, че през м. април 2021г. на четири дати спрямо нея е било упражнено
психическо насилие от страна на нейния девер И..В. Я., което се е изразявало в заплахи и
закани за физическа саморазправа, както и в демонстративно уриниране пред нея, след като
я е видял на прозореца.
От показанията на свидетелките М.Т. и Х.Т. се установява, че при посещенията им в дома
на М.Я. са чули И.Я. да отправя заплахи към нея, че ще ú ще случи случка, че ще я набие, че
П. – жената, с която И.Я. живее във фактическо съпружеско съжителство (свиделката П.И.) -
щяла да я бъхти.
Свидетелката П.И. е присъствала на конфликт между М. Я. и И. Я. през процесния период,
относно изтупването от терасата на втория етаж, при който двамата са се карали. Всъщност
показанията на тази свидетелка не противоречат на останалите свидетелки, понеже тя не
твърди и не установява да е присъствала непрекъснато в сградата и дворното място, където
живеят страните, включително във времето на твърдените инциденти.
Дори и да се приеме, че има противоречия между показанията на посочените свидетелки,
съдът ще кредитира показанията на Т. и Т., както защото съответстват едни на други, така и
поради това, че не противоречат на показанията на свидетеля Д.Н., който е полицая, приел
устните сигнали на М.Я. през пролетта на 2021г. срещу И.Я..
Така установените действия на Я. категорично сочат на извършени актове на домашно
насилие по смисъла на нормата на чл. 2, предл. трето и четвърто от ЗЗДН по отношение на
въззиваемата.
Относно последния акт от 11.04.2021г., пир който И.В. Я. демонстративно е започнал да
уринира пред въззивницата не са ангажирани преки доказателства. Затова в този случай
следва да се приложи нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, според която заповед за защита се
издава и само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, когато няма
други доказателства, както е в настоящия случай.
Изложеното дотук налага извода, че решението на районния съд следва да се отмени, като
вместо него се постанови друго, с което се наложи съответната мярка по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН.
Предвид обстоятелството, че констатираните актове на домашно насилие не се отличават с
висока степен на агресивност и това, че досега не е имало други случаи на подобно насилие
и доколкото съдът не е обвързан от искането на пострадалото намира, намира че адекватната
и ефективна защита може да се постигне и само с мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН като
задължи извършителя да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие. На
основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН на извършителя Я. следва да се наложи глоба в размерна
300лв.
С оглед изхода на спора, въззиваемият дължи разноските направени от жалбоподателката в
2
размер на 421.08лв. в производството пред районния съд. Няма доказателства за направени
разноски във въззивното и затова такива не следва да се присъждат.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН извършителят на акта за домашно насилие следва да
заплати държавна такса за настоящето производство в размер на 25лв. по сметка на ПдОС в
полза на бюджета на съдебната власт.
Воден от горното и на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН съдът
РЕШИ:
-ви
ОТМЕНЯ изцяло решение № 128 от 16.07.2021г. на Карловския районен съд, І гр. с.,
постановено по гр. дело № 559/2021г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ЗАДЪЛЖАВА И. В.
Я. с ЕГН **********, *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Н.
Я., ЕГН ********** от ***.
НАЛАГА на И. В. Я. с ЕГН **********, от *** глоба в размер на 300 (триста) лева по
сметка на Пловдивския окръжен съд в полза на ВСС.
ОСЪЖДА И. В. Я. с ЕГН **********, от *** да заплати на М. Н. Я., ЕГН ********** от ***
сумата 421.08 (четиристотин двадесет и един лева и осем стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА И. В. Я. с ЕГН **********, от *** да заплати държавна такса м размер на 25
(двадесет и пет) лева по сметка на Пловдивския окръжен съд в полза на бюджета на
съдебната власт.
Да се издаде Заповед за защита, която да се връчи на лицата по чл. 16, ал.3 от ЗЗДН.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3