Мотиви към присъда №4/08.01.2020г. по
НЧХД №748/2019г.,
изготвени на 18.02.2020г.
Постъпила е тъжба от Ж.С.Ж. против И.Т.И.
за престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Съдът констатира, че с подадената тъжба
тъжителят Ж. е предявил срещу подс. И. граждански иск за заплащане на
неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
Съдът прецени, че гражданския иск е
своевременно предявен, но разглеждането му ще затрудни наказателния процес,
поради което не го прие за съвместно разглеждане и не конституира в качеството
на граждански ищец частния тъжител Ж..
В съдебно заседание частният тъжител
Ж. се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага
подс. И. да бъде признат за виновен и да се освободи от наказателна отговорност
на основание чл.78а от НК. Моли за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание подс. И. се
явява лично и с упълномощения от него защитник, който счита предявеното срещу
подзащитния му обвинение за недоказано. Моли той да бъде признат за невиновен
по повдигнатото обвинение и да бъде оправдан. Моли да му се присъдят разноските
по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
20.03.2019г. подсъдимият И. отишъл до магазин „Везна” в кв. „Ново село”. Било
надвечер около 18,30 часа. Управлявал лек автомобил „Рено Сценик” и решил да
отиде до магазин на фирма „Джорданс”. На кръстовището с бул. „Панайот Хитов” подсъдимият
завил по булеварда. В същото време тъжителят управлявайки неговия автомобил
„БМВ” излизал от същата улица по другото платно и приел, че подсъдимият му е
отнел предимството. Тръгнал след него и започнал да му свири с клаксона,
притиснал го и го принудил да спре до магазин „Алиса”. В автомобила на частния
тъжител пътувал св. И. Неделчев. Двамата слезли, слязъл и подсъдимия. Влезли в
пререкания помежду си като всеки твърдял, че е бил с предимство и другия му е
отнел предимството. Частният тъжител и подсъдимия започнали да се обиждат. Всеки
от тях наплюл другия, след което си разменили по няколко удара. Св. Неделчев
хванал подсъдимия за ръцете, а частният тъжител тръгнал да го удря. Присъстващи
на инцидента хора ги разтървали. Впоследствие частният тъжител Ж. се обадил на
св. Т.Р. и съобщил, че е бил засечен с колата и ударен. Св. Р. се обадил в
оперативната дежурна част и казал да изпратят екип на бул. „Панайот Хитов” до
ресторант „Стария елен”. На място пристигнали полицейските служители К.К. и С.Ж..
Провели беседа с участниците в инцидента и им съставили протоколи за
предупреждение.
На следващия ден 21.03.2019г.
частният тъжител Ж. посетил съдебния лекар и бил освидетелстван като в
заключението на съдебния лекар е посочено, че установените при прегледа
увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, т. е. „Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Х.
С., В. Т., К.К. и С.Ж., тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимно
допълващи се. Свидетелите Х. С. и В. Т. са очевидци и са видели сблъсъка между
частния тъжител и подсъдимия. Не са заинтересовани от изхода на делото и съдът
няма основание да се съмнява в тяхната достоверност. Двамата точно и ясно
описват какво точно са видели, а именно че св. Н. и частният тъжител са
действали заедно против подс. И.. И двамата свидетелстват, че агресията и
провокацията за скандала е започнала от св. Н.. Той се е нахвърлил срещу
подсъдимия, хванал го е през ръцете и според показанията на св. Х. С. в този
момент частният тъжител е посегнал да удря подсъдимия. След момента, в който
св. Неделчев е хванал през ръцете подс. И. св. В. Т. се е обърнал да не гледа
повече, тъй като е бил с детето си. Можел е да се намеси, но заради детето си
не го е направил. От показанията на св. С. е видно, че е имало при него няколко
човека, които са отишли и са разтървали частния тъжител и подсъдимия.
Съдът
не кредитира показанията на св. М. Н. в пълен обем, тъй като те противоречат на
показанията на останалите свидетели. Освен това той е заинтересован от изхода
на делото, тъй като самия той е участвал активно в инцидента. Опровергават се
неговите твърдения, че той е хванал подсъдимия с цел да разтърве частния
тъжител и подсъдимия, а от показанията на посочените по- горе свидетели става
ясно, че след като го е хванал през ръцете се е създала възможност частният
тъжител да нанесе удари на подс. И.. Неговите показания следва да се ценят
дотолкова, доколкото се потвърждава фактическата обстановка до самия инцидент,
а именно че частният тъжител е преследвал с автомобила си подсъдимия и го е
засякъл до магазин „Алиса” на бул. „Панайот Хитов”. Следва да се ценят неговите
показания и в тази част, от която става ясно, че е възникнал инцидент между
частния тъжител и подсъдимия, че те са влезли в пререкания помежду си и че
всеки един е заплюл другия, но в останалата част, твърденията му, че удари е
нанесъл само подсъдимия, а частният тъжител е стоял безучастно съдът не
кредитира.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите К.К. и С.Ж. дотолкова, доколкото от тях
става ясно, че са посетили местопроизшествието, провели са беседи с частния
тъжител и подсъдимия и подробно обясняват какъв извод са си направили за
случилото се пред магазин „Алиса”. Техните показания кореспондират с
показанията на свидетелите Стефанов и Тодоров.
Съдът
следва да даде вяра и на показанията на св. Т.Р., от които става ясно какво е
научил по телефона от частния тъжител и какво е направил за да отиде патрулен
автомобил на местопроизшествието.
Съдът
кредитира и показанията на св. В. Д. дотолкова, доколкото от тях става ясно, че
е посетил частния тъжител в болницата и е видял нараняванията му.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия И.И., които кореспондират с показанията на
посочените по- горе свидетели очевидци, чиито показания съдът кредитира.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от
страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, затова че на
20.03.2019г. в гр. С. пред заведение „Стария елен”, находящо се на бул.
„Панайот Хитов” е причинил на Ж.Ж. лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т. е. Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129
от НК като пострадалия му е отвърнал със също такава телесна повреда.
Деянието подс. И. е извършил с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Той много добре е знаел,
че като нанася удар на частния тъжител Ж. в лицето и в шията ще го нарани, но
въпреки това му е нанесъл такива удари в областта на устата и областта на шията.
Вследствие на тези удари е получил контузия на десните половини на двете устни
с наличие на кръвонасядания, охлузвания и болезнен оток на тъканите, контузия
на шията с болезнен оток на тъканите в областта на предната повърхност на шията
непосредствено в областта на гръклянните хрущяли.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението от подс. И. съдът намира в ниската му правна
култура и в незачитане на телесната неприкосновеност на околните.
Като
смекчаващо отговорността на подс. И. обстоятелство съдът констатира чистото му
съдебно минало.
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
С деянието си частния тъжител Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130,
ал.1 от НК, тъй като той също е нанесъл удари на подсъдимия И.. Макар подс. И.
да не е бил прегледан от съдебен лекар от доказателствата по делото става ясно,
че на него също му е нанесена лека телесна повреда вследствие ударите от страна
на частния тъжител. За това свидетелства св. Х. С., който както бе посочено по-
горе не е заинтересован свидетел, бил е на отсрещната страна на улицата и ясно
и точно е видял какво точно се е случило между спречкалите се от една страна
частния тъжител Ж. и св. Н. и от друга страна подсъдимия И.. Ясно и точно е
видял как св. Неделчев е хванал през ръцете отзад подсъдимия, а през това време
частният тъжител му е нанесъл удари в лицето. Това се твърди и от св. В. Т.,
който също е видял св. Неделчев като се нахвърля върху подсъдимия и го е хванал
откъм гърба през ръцете. Той просто се е обърнал в този момент и не е видял
края на самия инцидент, тъй като е бил с детето си и не е искал то да наблюдава
въпросната сцена.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия И.
съдът прецени, че следва да го освободи от наказание, тъй като са налице условия
за прилагане на реторсия, съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК. Видно е
от доказателствата по делото, че двамата участници в инцидента на 20.03.2019г. частният
тъжител Ж. и подс. И. са се сбили пред ресторант „Стария елен” на бул. „Панайот
Хитов”. От доказателствата по делото по несъмнен начин се доказаха деянията
извършени от двамата. Установи се безспорно, че след като е нанесъл подс. И. телесна
повреда на тъжителя Ж. той му е отвърнал с нанасяне на също такава телесна
повреда, а именно по чл.130, ал.1 от НК.
Поради изложеното по- горе съдът
призна подс. И. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 от НК и
го освободи от наказание на основание чл.130, ал.3 от НК.
С оглед правилата на процеса, съдът
осъди подсъдимия И. да заплати на частния тъжител Ж. направените от него по
делото разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение и 12 лева
държавна такса за образуване на наказателното производство.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: