№ 161
гр. Враца, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500560 по описа за 2021 година
Делото е образувано въз основа на подадена от „Турс Клуб Елада“ООД-
гр.Мездра, чрез упълномощения му адвокат Г.Г., въззивна жалба против решение
№58/24.08.2021г.на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №886/2020г., с което:
1) жалбоподателят е осъден да заплати на К. Б. К. от гр.София и на Н. К. Х. от
гр.София сумите съответно от 995 лв. и 1000 лв., представляващи авансово плащане по
прекратен договор за туристически услуги, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 03.09.2020г.до окончателното им изплащане, както и сумата от 559,80
лв.деловодни разноски; 2) е отхвърлен предявения от жалбоподателя обратен иск
против ЗАД“Армеец“АД-гр.София за сумата от 1995 лв.
В жалбата се твърди, че решението на РС-Мездра е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Развиват се доводи, че по обратния иск неправилно и в противоречие със
застрахователната полица и Общите условия за застраховане на професионална
отговорност районният съд е приел, че отговорността на застрахователя възниква
единствено когато туристическия оператор е изпаднал в неплатежоспособност или е
финансово затруднен. Поддържа се, че застраховката покрива възстановяване на
заплатените от потребителя суми по договора преди започване на пътуването, ако то не
се осъществи не по вина на потребителя. Посочва се също, че в нарушение на
процесуалните правила районният съд не е разпределил доказателствената тежест и не
1
е указал на застрахователното дружество, че носи тежестта да докаже липсата на
застрахователно покритие и че туроператорът притежава платежоспособност.
По отношение главния иск жалбоподателят посочва, че неправилно районният
съд е отхвърлил възражението му, че искът е преждевременно предявен, поради липса
на материалноправна легитимация на ищците. Развиват се доводи, че договорът за
туристическа услуга не е прекратен, тъй като изявлението на адв.С.К. за това не е
породило правен ефект, тъй като е изпратено от лице без представителна власт и без
представяне на доказателства за сключен договор за туристическа услуга. Поддържа се
също, че разпоредбата на чл.25 от ЗМДЗИПП дава право на потребителя да му бъде
възстановена заплатената сума до 12 месеца, считано от отмяната на пътуването,
поради което изискуемост на претендираното вземане не е настъпила.
Поддържа се също, че в случая не е сключен договор за туристически пакет по
смисъла на чл.67 от ЗТ, а за туристическа услуга, поради което в отношенията между
страните следва да намерят приложение подписаните общи условия и по-конкретно
условията за анулация на услуга с невъзръщаема стойност.
В жалбата се развиват и доводи, че неправилно районният съд е преценил
обстоятелствата в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, като
непреодолими и извънредни, тъй като към момента на провеждане на пътуването
такива обстоятелства не са били налице- в Република Турция не е било обявено
извънредно положение и не са били налагани ограничителни мерки, засягащи
изпълнението на договора. Освен това на ищците е била предоставена възможност за
избор на ваучер, на основание чл.5, т.5.3.6 от Общите условия към договора, но те
изрично са отказали.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. В
условията на евентуалност се иска уважаване на предявения обратен иск. Претендира
се и за заплащане на направените по делото разноски.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на пълномощника на ищците К. Б. К.
от гр.София и на Н. К. Х. от гр.София, но отговор от тях не е постъпил.Пред
въззивната инстанция от пълномощника им е постъпило писмено становище,с което се
оспорва въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор е постъпил от ЗАД“Армеец“АД-
гр.София, с която жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че правилно
районният съд е приел, че настъпилото събитие не представлява покрит риск по
сключената от жалбоподателя застраховка. Развиват се доводи, че съгласно чл.98 от ЗТ
застрахователят носи отговорност само до посочените в ЗТ, Общите условия по
застраховка „отговорност на туроператора“ и Наредбата за условията и реда за
сключване на задължителна застраховка на туроператора, хипотези, каквито в случая
не са налице. Посочва се, че в случая пътуването до Турция, за което се претендира
обезщетение, не е отложено или анулирано, а разпространението на Ковид 19 не
2
съставлява покрит риск по застраховка „Отговорност на туроператора“. Иска се
потвърждаване на решението на РС-Мездра в частта, с която предявеният обратен иск
е бил отхвърлен и присъждане на направените деловодни разноски.
С въззивната жалба и с отговорите не се представят доказателства и не се
правят доказателствени искания и такива не са събирани от въззивната инстанция.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, против акт на съда, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред първоинстанционния съд К. Б. К. и Н. К. Х., и двамата от гр.София, чрез
адв.С.К. от САК, са предявили иск против „Турс Клуб Елада“ ООД ,със седалище и
адрес на управление гр.Мездра,общо за сумата 1 995 лв., представляваща авансово
плащане по прекратен договор за туристически услуги /пакет/,ведно със законната
лихва, начиная от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се поддържа, че между страните по делото на 27.02.2020 год.
е сключен договор за организирано туристическо пътуване/туристически пакет/ №
ТС018614.Съгласно договора ответникът, в качеството си на туроператор трябвало да
предостави пакет от основни туристически услуги: настаняване –две тройни стаи за
шестима души/възрастни/ и изхранване на база ол инклузив за период от 10 дни / от
15.08.2020 г.- до 25.08.2020 г./ в хотел категория 5 звезди, находящ се в Р Турция при
заплащане на обща цена за пакета от услуги в размер на 4969 лв. В съответствие с
договорените условия ищците заплатили сумата общо 1995 лв. в брой, 995 лв. - ищеца
К. К. и 1000 лв.ищцата Н.Х.. След обявяване на извънредното положение в България
през м.март 2020 год., във връзка с пандемията Ковид 19, ищците уведомили
добросъвестно и своевременно-преди началната дата на пътуването, служителите в
офиса на туроператора, че желаят прекратяване на договор,а поради настъпилите
непреодолими извънредни обстоятелства. След множество телефонни разговори и
посещения на място в същия офис разбрали, че туроператорът не желае да възстанови
внесения депозит. На 22.07.2020 год. по електронен път, чрез свой упълномощен
адвокат, ищците изпратили писмено уведомление за прекратяване на договора.
Отговорът на ответника бил отказ за възстановяване на заплатената авансово сума.
Предложено им било да приемат споразумение за възстановяване на значително по-
ниска сума при условие, че се откажат от правата си. До момента не е възстановена
сумата, не е предложено споразумение за разсрочено плащане или друг начин за
уреждане на отношенията. Към исковата молба е представен договора за извършване
на туристически услуги, общи условия към него, документи за внесен депозит,
уведомления до ответника за прекратяване на договорите, откази на последния и др.
В срока по чл.131 от ГПК от „Турс клуб Елада“ ООД гр.София чрез адв.Г.Г. от
САК е постъпил отговор,с който е направено възражение за недопустимост и
3
неоснователност на предявения иск. Твърди се,че не е приложима разпоредбата на
чл.89 ал.5 и 6 вр.ал.1-4 от Закона за туризма за прекратяване на Договора за
туристическа услуга, тъй като към момента на провеждане на пътуването не са били
налице непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията. Не било
налице официално прекратяване или отказ от договора за туристическа услуга,като при
посещение от страна на ищците в офиса в гр.София е било обяснено, че при пътуване
със собствен транспорт, направен на база „ранни записвания“резервации могат да
бъдат анулирани в упоменатите за това срокове, но сумите могат да бъдат използвани
само за друго пътуване или резервация на осн.чл.5 т.5.3.6 от Общите условия към
договора. На ищците им е била предоставена възможност да изберат ваучер за
внесените сума с опция да се използват до края на 2021 год. или споразумение за
възстановяване на сумите/в по-малък размер/, което те изрично отказали.
С отговора на исковата молба ответникът „Турс Клуб Елада“ ООД гр.Мездра в
срока по чл. 219, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 133, вр. чл. 131, ал. 1 ГПК,при условията на
евентуалност е упражнил правото си да иска привличането по делото на трето лице
помагач на тяхна страна, и са предявили обратен иск против него.
Ответникът по обратния иск ЗАД „Армеец“АД-гр.София е подал отговор, с
който оспорва изцяло обратния иск. Твърди се, че към датата на събитието 22.07.2020
год. договорът между „Турс клуб Елада“ООД и ЗАД „Армеец“ е бил прекратен от една
страна,и от друга - пътуването до Турция, за което се претендира обезщетение не било
анулирано, същото се е състояло.
Предявеният първоначален иск е с правно основание чл.89 ал.6 вр.ал.5 от
Закона за туризма.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че основателността на
предявения главен иск предполага наличие на определени предпоставки, както
следва:1/наличие на валидно сключен с ответника договор за туристически
пакет,какъвто в случая е налице - № ТС018614 от 27.02.2020 год.; 2/ изправност по
договора на кредитора, каквато също е налице - платено капаро; 3/ прекратяване на
договора на соченото основание и 4/осъществяване предпоставките за това, а именно
възникване след сключване на договора на твърдяните непреодолими и извънредни
обстоятелства, стоящи извън волята на страните- обявената от СЗО световна пандемия
от коронавирус,въведеното извънредно положение с решение на НС на РБ,
ограничения във възможността за пътуване в РТурция, класифициране на Турция с
ниво на риск 4/от общо 5 нива/.
Правилни са и изводите на първата инстанция, че нормата на чл. 89, ал. 6 вр.
ал. 5 ЗТ регламентира правото на пътуващия да прекрати договора за туристически
пакет по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без
да заплаща никаква такса при прекратяването му, в случай на непреодолими и
извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или
4
в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията, при които случаи
пътуващият има право и на пълно възстановяване на всички направени плащания за
туристическия пакет, без допълнително обезщетение.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството, доколкото
ищците заявяват чужди права като страни по договор в полза на трети лица, съдът
приема за неоснователни. Видно и от данните в самия договор и приложените фактури,
страни по него са само ищците, които са сключили договора от свое име и от името на
изброени в него физически лица съгласно правомощията им като потребители,които
им дава ЗТ. Процесният договор за организирано туристическо пътуване касае
ползване на туристически услуги от ищците и още други лица, което е свързано с
възникване на конкретни права, но не и задължения за всички потребители на
услугата. Действията на ищците по сключване на договора за себе си и за други лица,
са допустими и регламентирани в ЗТ. Същите следва да се разглеждат и на плоскостта
на упълномощаването. На действия извършени без представителна власт, каквито
данни по делото липсват, може да се позовава само мнимо представлявания, но не и
трети лица /в случая ответника/.
Установено е, че на 27.02.2020 г. между ищците, лично за себе си и от името на
още по 2 физически лица, от една страна и ответника, от друга, е бил сключен договор
за организирано туристическо пътуване № ТС018614. В чл. 1 е уговорен следния
маршрут на пътуването: 15.08.2020 г.- начална дата на отпътуване и крайна дата на
връщане - 25.08.2020 г. Дължимата цена за целия пакет /6 лица/ е 4969 лева. На
02.03.2020 г. ищците са извършили плащане на капаро по договора в размер съответно
на 995 лева и 1000 лв.След продължителна уста комуникация между страните,свързана
с желанието им за прекратяване на договора, на 22.07.2020 г. ищците отправили до
ответника по ел. поща изявление за прекратяване на сключения договор, поради
извънредните обстоятелства настъпили в периода от датата на сключването му до
датата на отправяне на предизвестието, предизвикани от пандемията Ковид 19 в
световен мащаб и искане за възстановяване на платената до момента сума от 1995 лева.
В отговор на това ответникът възразил да са налице непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в
непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет. Предложено било споразумение на ищците за възстановяване на
значително по-ниска сума при условие, че се откажат от правата си.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд е уважил предявения главен иск, като е приел, че са налице
предпоставките за прекратяване на сключения договор и че същият е надлежно
прекратен, при което ответникът дължи връщане на получената авансово сума.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
5
първоинстанционния съд в тази част на решението,и приема,че в тази му част същото е
постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Прекратяването на договора по реда на чл. 89 ал. 5 вр. ал. 6 ЗТ изисква
установяване наличието на действащ договор, незапочнало изпълнение на
туристическия пакет, наличие на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото
на дестинацията или в близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет. Спорен е въпроса налице ли са "непреодолими и извънредни
обстоятелства" по смисъла на ЗТ. ЗТ в цитираната разпоредба транспонира
разпоредбата на чл. 12 от Директива 2015/2302 на ЕП и Съвета от 25.11.2015 г. В пар.
31 от Преамбюла на посочената Директива е разписано, че пътуващите следва да имат
и право да прекратяват договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на
такса за прекратяване, когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато
в значителна степен от непредотвратими и извънредни обстоятелства, което може да
включва например война, други сериозни проблеми със сигурността, като
терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на
сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като наводнения
или земетресения или атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното
пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо
пътуване. С оглед на конкретно сочените обстоятелства, няма съмнение, че като
извънредни и непреодолими обстоятелства могат да се квалифицират именно случаи на
наличие на сериозна болест на мястото на пътуване, поставящо в риск човешкото
здраве.
Общоизвестни са обстоятелствата, че още в началото на м. 02.2020 г. СЗО
публикува Стратегически план за подготвеност и реакция относно Ковид 19, който има
за цел да се спре по- нататъшното предаване на вируса в Китай и други страни, и да се
смекчи въздействието на заразата във всички страни, и в който се отправя призив за
мобилизирането на финансиране с цел създаване на международна координация и
подкрепа за операциите, засилване на националните усилия за подготвеност и реакция
и ускоряване на приоритетните научни изследвания и иновации. Т. е още през
февруари 2020 г. в световен план е прието, че Ковид-19 е потенциална заплаха от
извънреден характер за здравето на хората и че има "сериозна опасност коронавирусът
от 2019 г. да се разпространи и в други страни по света", и да прерасне в пандемия,
каквато официално е била обявена от СЗО на 11.03.2020г. Установява се от
публикации на дирекция "Ситуационен център" към Министерството на външните
работи,по повод разпространението на Ковид 19,че от 19 март Турция е затворила
напълно своите граници за влизане в страната на чужди граждани, без значение
националността им, с изключение на тежкотоварния трафик.
6
На страницата на МВнР е отразено предупреждение за преустановяване на
пътуванията за РТурция в цялата страна, освен при крайна необходимост. Така
посочената информация, води на извод, че към м.03. 2020 г. е започнало бързо
разпространение на заболяване, което е заплашвало да се превърне в "пандемия", като е
препоръчано пътуването към РТурция да се извършва само при крайна нужда.
Ситуацията от този момент е започнала да се развива изключително бързо и
непредвидимо. В периода от 13. 03.20г. до датата на отпътуване и прибиране на
планираното туристическо пътуване са били въвеждани с множество заповеди на
министъра на здравеопазването временни противоепидемични мерки на територията
на Република България, свързани с ограничаване свободното придвижване на
населението, водения обществения живот, здравеопазване и всички сфери на живот.
Предприеманите мерки от държавите, както РБългария, така и РТурция са променяни
интензивно. Възможността от заразяване с несъмнено обявеното за опасно за
населението заболяване при евентуално предприето пътуване е била реална и
обективна,а не субективна. Безспорно изброените обстоятелства по налагане
рестриктивни мерки в световен мащаб са засегнали значително изпълнението на
туристическия пакет. Предвид ежедневно менящата се обстановка, поставянето под
карантина, затваряне на граници, въвеждане на ограничения за провеждане на
мероприятия, задължения за носене на маски- на открито и закрито, спазване на
дистанция, изисквания за дезинфекция, установяващ се постоянно ръст на заразени и
пр., са породили неяснота и съмнения за това, че в периода 15.08.2020 г. – 25.08.2020 г.
ще може да се осъществи безпрепятствено и безопасно пътуване, и нормална почивка
на туристическата дестинация, без каквито и да е ограничения, така както е било
планувано осъществяването й към датата на сключване на договора. Още повече, че
така създавалата се ситуация в световен мащаб не е била преминала към датата, на
която е следвало да се осъществи пътуването и почивката, и тя всъщност е налична в
известна степен и понастоящем. От значение са и призивите на компетентните органи в
Министерството на външните работи,вкл. предвид пандемията да се пътува само "при
крайна необходимост", каквото безспорно не е организираното туристическо пътуване.
Настоящият състав приема, че към 22.07.2020 г. са били налице
предпоставките на чл. 89 ал. 5 ЗТ и ищците са имали право да прекратят договора на
това основание. В тази ситуация и на основание чл. 89 ал. 6 и ал. 8 ЗТ пътуващият има
право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет,
но няма право на допълнително обезщетение. В конкретния случай ищците са
заплатили общо сумата от 1 995 лева, която сума следва да им се възстанови.
Предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
С оглед изложеното въззивната жалба в тази и част се явява неоснователна.
Като такава в тази и част следва да се остави без уважение,а първоинстанционното
решение – да се потвърди в тази му част.
7
Доводите на ответника, че е направил разходи във връзка с разваления договор
са ирелевантни, тъй като чл. 89 ал. 6 ЗТ е категоричен - връщане на всички плащания
извършени от потребителя, без значение какви плащания е направил туроператорът
към други лица.
Неоснователни са и доводите за приложение разпоредбата чл.25 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС
от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, тъй като същата намира
приложение при отменено пътуване, а в конкретния случай пътуването се е
осъществило по твърдения на самия ответник. Освен това и 12-месечният срок, на
който се позовава ответника, е изтекъл към настоящия момент, който факт се има
предвид от въззивната инстанция, предвид разп.на чл.235 ал.3 ГПК.
По отношение на обратният иск въззивната жалба също е неоснователна.
Туроператорската дейност на територията на Р България се извършва от
регистрирани по Закона за туризма лица,които са търговци или юридически лица,
притежаващи право да извършват стопанска дейност.
Туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно
сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със
застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането/КЗ/ , съгласно изискването на
чл. 97 ал. 1 Закона за туризма/ЗТ/ . Според чл. 3 от Наредба за условията и реда за
сключване на договор за задължителна застраховка "Отговорност на
туроператора"/ДВ,бр. 2 от 07.01.2014/ обект на задължително застраховане по
наредбата е отговорността на туроператора за причинени вреди на потребителя
вследствие на неразплащане със своите контрагенти и доставчици, включително при
неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператора. Съгласно застрахователния
договор застрахователят изплаща застрахователни обезщетения на застрахованите
лица-потребители на туристически услуги за възстановяване на платените от тях суми
по договорите им с туроператора преди започване на пътуването, в случай че то не се
осъществи не по вина на потребителя или за заплащане на разликата в случаите, когато
по време на пътуването са предоставени част от услугите, уговорени в договора.
Застрахователната защита покрива всички последици от неизпълнението на
договорните задължения на туроператора-не само обезщетяването на настъпилите
имуществени и неимуществени вреди в сферата на потребителите на туристически
услуги, но и връщането на получените от туроператора суми.
От приложените доказателства се установява, че „Турс Клуб Елада“ е ООД
сключил договор за застраховка, обективиран в Сертификат към застрахователна
полица № 201001315000885318 /11.02.2020 год. с валидност на застраховката от
30.03.2020 г.до 29.03.2021 год. ЗАД „Армеец” АД е поело задължение да възстанови на
застрахования невъзстановимите разходи /депозити и суми/,заплатени предварително
във връзка с пътуване, които не могат да бъдат възстановени от страна на туроператора
8
при определени условия и при настъпване на съответно застрахователно събитие,
което се покрива от застрахователния договор.
В конкретния случай предвид съдържанието на застрахователния договор и
общите условия към него, настоящият състав приема, че не е настъпило
застрахователно събитие, което да е предмет на сключения застрахователен договор, и
за което третото лице носи отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение.
В приложения сертификат към застрахователната полица и общите условия за
задължителна застраховка „Отговорност на туроператора”изрично е посочено
застрахователното покритие на договора - покрива се отговорността на застрахования
за вреди, причинени на потребител/и/на организирани групови пътувания вследствие
неразплащане на застрахования с негови контрагенти и/или доставчици вкл.при негова
неплатежоспособност или несъстоятелност както следва: ”възстановяване на платени
суми от потребителя преди започване на пътуването…”.В конкретния случай нито се
поддържа, нито е налице неразплащане на застрахования/ответника/ с контрагенти
и/или доставчици,от което да са причинени вреди на ищците-потребители в размер на
внесения депозит по сключения договор с ответника. Поради липса на настъпило
застрахователно събитие предявеният обратен иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли. Като е стигнал до същия краен извод, макар и по други
съображения, които въззивната инстанция не споделя, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение като краен резултат.
Въззивната жалба и в тази и част е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение, а първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този изход на делото въззивникът „Турс Клуб Елада“ ООД следва да
заплати на ищците направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 300
лв.-адвокатски хонорар.
На третата страна помагач не се дължат разноски.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №58/24.08.2021г. на Районен съд- Мездра,
постановено по гр.д.№ 886/2020г.
ОСЪЖДА „Турс Клуб Елада“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, да заплати на К. Б. К. и Н. К. Х., и двамата от гр.София, разноски за
производството пред въззивната инстанция, в размер на 300 лв., представляващи
заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10