№ 1545
гр. Пазарджик, 13.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220100371 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Д. Н. А. (ищец) се явява лично.
Н. Г. А. (ищец) се явява лично.
Ш. Г. М. (ищец) не се явява.
За всички ищци се явява адвокат Е. Г. Б.-К., надлежно
упълномощена, с пълномощно, представено по делото.
Г. И. Ш. (ответник),
С. А. Ш. (ответник) и
Л. М. Б. (ответник), редовно уведомени от
предходното заседание чрез адвокат Н. И. К. от АК -
Пазарджик, не се явяват. За тях се явява адвокат Н. И.
К., надлежно упълномощен, с пълномощно, представено по
делото.
А. А. Б. (ответник), редовно уведомен от
предходното заседание по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК,
не се явява; липсва представено пълномощно от него за
адв. К..
АДВОКАТ Б.: – Моля да се даде ход на делото.
1
АДВОКАТ К.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел К. Д. Х..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ
1.Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
К.Д.Х. на *** г., роден на 23.2.1943 г. в ************* с адрес в гр. П.,
български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Роден съм в Г. и живея в Г.. Семейството ми е в Пазарджик, но аз имам
земи и имоти в Г. и повече стоя там.
Свещеник И.М. го познавах, аз му бях любимецът. На всяка Сурва аз
трябваше да съм първи. Получавах по една сребърна 100 лв. монета и подкова
домашна луканка. Той казваше, че му нося късмет. Свещеник И.М. беше
колоритна личност и беше най-добрият земемер в съседните села и Г.. Той е
открил училището в Г..
Той е имал четири дъщери и един син, който беше починал 19-годишен.
Познавах само две от дъщерите. Това са Т. и С.. С. беше учителка в Л..
2
Другите две не съм ги виждал, не ги познавам, но знам за тях от баща им.
С. е починала и не е имала деца.
Да, бил съм кмет на с. Г., съвсем законно.
Това дворно място не само го знам, аз съм го обитавал. Бащиният ми
дом се намира от лявата страна на улицата, а той е от десната. Улицата е къса,
тесна, 5 метрова и излиза на полето. Помагал съм му на дядо поп. Той ме е
учил на пчеларство, и така. Въпросният имот беше точно срещу бащиния ми
дом, в който съм роден и живял. Дядо поп почина или 69 г. или 70 г., тези две
години.
Не мога да ви кажа точно колко, но може би 2 и малко дка, и е един
имот. Имаше къща, имаше плевня, той беше заможен човек, но всичко рухна.
Окрадоха го от махалата, и така.
Това дворно място се обработваше от Д., брат й А. помагаше някоя
година и Н. беше основен помощник, и по-млад така. Имам предвид Д., която
е тук в залата.
Те го обработваха някъде около 2013-2014 г., поне до тогова имам
ежедневни наблюдения по два-три пъти съм минавал оттам и съм ги виждал в
това място. Садяха го предимно с царевица, впоследствие люцерна.
М.И.Б. - в село няма такава жена.
Никой друг не е обработвал това място, единствените, които са
обработвали това място са Д., А. някоя година и Н..
Вижте в моето детство имаше огради, но за периода, за който говорим,
след това всичко се развали, нямаше къща да не беше изгорена материалите
от махалата там, не врата, ограда нямаше, а пък за катинар да не говорим, на
какво ще се сложи! Към настоящия момент въобще да изключим.
Такава жена Е.С. Ш. не познавам, но ако се съобразя с фамилията, която
споменавате, може би да е някаква далечна роднина на З. или на М., не знам.
Нито през 90-те, нито сега, няма такова нещо, няма такава
действителност, врата и ограда да има и някой да заключва.
Д. спря да обработва имота, защото възрастта й напредваше, дали е
била болна, не знам, но сигурно е имала лични причини здравословни, за да
спре да го работи. Защото по същото време продадоха и кравите, те имаха
3
крави.
С Г. И. Ш. ме запознаха преди 20 години или 22 години на един събор и
футболен мач на игрището в С.. Оттогава досега не съм го виждал, не знам
дали ще го позная, вероятно и той като мен е остарял. За първи и последен
път съм го виждал. Никъде другаде не съм го виждал Г., а за този имот да не
говорим, той не е стъпвал там.
Аз съм съсед, бащиният ми дом, на дома на свещеник И.М..
Може и да е имало кладенец, но той не работеше вече някъде около
когато дядо поп почина, този кладенец вече беше издънил, подсипал,
каменната зидария беше рухнала, за вода не се говореше.
Аз лично не съм ползвал вода от този кладенец. Родителите са ми
ползвали.
Да, имаше ограда и врата, ако говорим за 60-та година. 1960 година
имаше откъм главната улица кирпичен зид и това беше. Казах ви - зид от
сурова тухла, кирпич, като остана без покрив, се срина. Този кирпичен зид
падна от дъждовете. Откъм улицата. Не от към нашата улица, нашата е
перпендикулярна на тази, за която говорим.
Не съм видял да е оградено мястото с телена ограда.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел Х.Т. Н..
2.Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
4
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Х.Т. Н. на ** г., редена на ******** г. в с. ****, постоянен адрес в гр.
******, българска гражданка, вдовица, неосъждана, без родство със страните
по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Живея в Г. повече от 50 години, в града съм живяла само година и
няколко месеца.
Свещеника И.М. не го познавам. Познавам само баба Т.. Другите му
дъщери не ги познавам. Те си го работеха. Кака Д. после заедно с Н. и баба
Т., всичките го работеха. Първо баба Т., после като почина баба Т., кака Д. и
Н..
От известно време насам не го работят. Кака Д. се разболя, а Н. си стои
в града.
От 7 - 8 години да кажем, може би не го работят.
Аз ходя често в махалата, да си взимам работнички, в смисъл такъв –
хвана някои да ми помагат. Мястото е до циганската махала, минавам оттам и
никой не го работи. Аз като си забирам работнички, минавам оттам покрай
имота. Няма врата, няма ограда, няма катинар, няма нищо.
Г. Ш. съм чувала за него, че е доста известен в С., но не съм го виждала.
В Г. не съм го виждала. Зълва ми е женена в С. и покрай нея – „Ш., Ш..“
Не съм виждала Ш. или който и да е мъж през последните години да
обработва този имот – да сади, да огражда двора да бере нещо.
Други хора освен семейството на кака Д. не съм виждала там.
Някъде до около 2013 – 2015 г. съм виждала Д. и Н. да обработват
имота, аз пак оттам минавах да събирам работнички, защото имах пипер.
Садиха си там царевица, всичко необходимо там с Н.чо, той помагаше много
на леля си. Да, Д. му е леля.
То имаше там като сградичка там, но всичко се разтури. Нещо като
сградичка, като навес имаше до салкъмите, сега всичко е разтурено. От 7-8
годините, за навеса говоря. Не знам кога се е разбутало, аз като ходя там
5
виждам, че е разбутано. Мисля, че някой го е разрушил, може и само да е
паднало, но то нямаше материали, всичко беше разземано.
Не съм го виждала Г. Ш.. Аз и да го видя сега, няма да го позная, не
знам кой е.
Мястото си стои необработвано. 7-8 г. стои необработвано. Ако е идвал
някой да го обработва, аз съм щяла да видя, аз ходех много редовно и сега
продължавам да ходя, като ми потрябва. Аз съм сама жена и винаги си
забирам някой да ми помага.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетелката.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел И.К.С..
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
И.К.С. на *** г., роден на ******** г. в. гр. П.****, живущ и постоянен
адрес в с. Г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство със
страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
В Г. съм роден. В Г. живея. От 1983 г., като почина баща ми, аз се
прибрах в Г.. Работих в Търговията и във Водно стопанство. Не съм ходил на
6
почивка дори.
Знам къде се намира дворно място на свещеника И.М..
Дворното място се намира в циганската махала. Като тръгнеш от
центъра от църквата, като тръгнеш в улицата от лявата страна, на север
влезеш в махалата, първата къща, втората, третата, четвъртата къща свършва
от лявата страна и започва това място, което е празно. Имаше постройки
стари.
Минавал съм оттам, често съм ходил. Но през това време не съм видял
никой да го обработва това място. 7-8 години и повече не съм видял никой да
го обработва. Преди това имаше едни салкъми, вътре се работеше нещо, но
какво и как, не мога да ви го кажа, това са подробности, които - друго не съм
видял.
Ходех там, защото с едно мое приятелче, той беше майстор строител,
пътувахме с моята кола да правим строежи на къщи. Така че сутрин аз ходех с
моята кола, взимах го и идвахме на работа в Пазарджик. Той живее на ъгъла
на улицата, само през улицата е местото. Ходех сутрин да го забирам с
колата, идвахме на работа в Пазарджик. Той почина преди 4 години, тази
година може би пет. С него работихме, докато той почина.
Това място беше пусто през това време. Сутрин като идех, той си имаше
кафемашина, пиехме кафе, а само на 20-30 м. е местото от там, където пиехме
кафето. То се виждаше, че е пусто място без всякаква ограда и отвсякъде
можеш да влезеш. По принцип циганите влизат от северната страна, а иначе
от изток, от запад, отвсякъде можеш да влезнеш.
То е между две улици, то е на главната и на пресечка, на триъгълника,
всичко това беше пусто за мен.
Г. Ш. го познавам по физиономия, защото преди години бях на район
С., Г., Априлци и Сбор, работех в Търговията, всеки ден имах задължение,
минавах и взимах заявки от магазините в района. Него го познавах по
физиономия. Знам, че работеше в месарски ли, в Месокомбината ли някъде
работеше Г. Ш.. Него го познавам като човек от С., живееше наблизо до
кръчмата в С.. Не съм го виждал никога на това дворно място да идва. Не
мога да дам други показания.
Виж сега, може и да е идвал, аз не съм бил постоянно там да го засичам,
7
за да го видя.
Виждал съм го един или два пъти да е идвал в Г., и то не мога да ви
кажа за какво е идвал и защо е идвал, нямам представа. С него не съм се
срещал. В центъра говоря, по улиците на Г. съм го виждал. Поне едно 7-8
години, може би и 10 години да не съм го виждал. Той може да е идвал, но аз
не съм го виждал. Не споря, не съм го виждал, не мога да дам такива
показания.
1983 г. се прибрах в Г., тогава баща ми почина и започнах и на село да
работя, дори не съм излезнал и на почивка да ида през тези години.
Нямам такива спомени за телена ограда мястото на И.М. и не мога да
твърдя.
Не съм запомнил да е имало някога ограда там, откакто съм в Г.. Само
си спомням, че имаше някакви стари постройки там това е всичко, което мога
да си помня. За кладенец не знам дали е имало, не мога да ви кажа. Не съм го
посещавал местото и не мога да споря, да казвам такива данни.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел Й.В. Г..
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Й.В. Г. на ***г ., роден на **** в. гр. П.****, живущ в с. С., български
гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
8
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Г. И. Ш. го познавам от малък още, като местен човек от С..
На парцела му на местото му в Г. съм работил. Заградихме двора. В Г.
на работа при него, работих на негово място. Работил съм парцела му, нали,
копахме, поливахме. От 2001 г. ходихме на това място. Бая години съм ходил.
Преди 4-5 г. спряхме работата, защото нямаше дебит на вода.
Ние с Г. се познаваме от млади години още, поел ни е да работим. Т.е.
наел ни е.
В този имот сме поливали, чистили сме, садили сме, царевица и
картофи имаше, освен Г. двамата с жената, заедно с моята жена, с госпожата.
За първи път като отидох, този имот не беше заграден изобще. Ние – аз,
жената и Г., сложихме колове, мрежа сме оковали и обиколихме целия
парцел.
Копаме дупките, набиваме ги коловете в земята и трамбоваме как
трябва, за да се хванат здраво коловете без цимент.
Преди нямаше ограда, беше голо место, ние заградихме всичко.
Ние направихме портал с катинар, за да може да влезе коня и каруцата.
На Г. коня и каруцата. Предполагам, че Г. е купил катинара. Никой не съм
видял да обработва имота. Не съм имал работа с други хора и никой друг не
съм видял там.
Оре се, после царевицата на първо място беше, защото имаше стока
човека да я храни, и след това картофите.
Кладенец имаше. Ние сложихме железен капак, защото е опасно за
децата, дето си играят там в парцела.
Като спряхме да ходим преди 4-5 г. всичко оставихме, както си му е
редът, ограда, врата, катинар.
Аз не съм виждал тази жена /на въпрос за ищцата Д./.
Този мъж /за ищеца Н./ не съм го виждал също.
В момента не знам какво е, не съм ходил.
От С. ние с каруцата пътуваме. Като тръгна от С., минавам покрай
центъра на Г. и оттам има път директно за махалата. Не съм обърнал
внимание да има нещо забележително по пътя.
9
Не съм имал разговор да знам коя е бабата на Г..
Баба Е., тя почина.
Не съм имал разговор да питам тази възрастната, да знам всичко,нали.
Баба Е., тя беше по-младата така на години и се въртеше от време на
време, всеки ден не идваше. Тя е майка му. Баба Е. живееше в С., почина, не
знам кога е починала, ще те излъжа.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел Н.А. А..
5. Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Н.А. А. на ** г., родена на ********* г в. гр. П.****, живуща в С.,
българска гражданка, омъжена /на съпружески начала/, неосъждана, без
родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Познавам Г. И. Ш., аз от 75-а година съм в С. и се познаваме. Иначе
съм родом от Г..
Виж сега, моят Д. и Г. се познават от деца. Д. е Й.В., той ми е мъж, но
10
нямаме брак, затова сме с различни фамилни имена. Това е този, който беше
разпитан като свидетел преди мен.
Ами с Г. се запознахме, той нали се познава с мъжа ми, извика мъжа ми
и отидоха в Г., видяха там двора на Г., да види там местото и се разбраха да го
заградят. Г. отиде, взе колове, взе мрежа човекът. Това става 2001 г.
След като се ожених за Д., го познавах Г..
След като се разбраха, почнаха да заграждат местото, изчистиха
кладенеца, тръгна вода за поливане, Г. имаше кон и каруца изораха двора и
направиха всичко заградено до ключ.
Изора Г. двора и ние почнахме да садим царевица, картоф, поливаме,
копаме.
Да, работихме с моя Й., садихме царевица, поливахме картоф, копаме
царевица и картоф.
Г. ни забираше от С. с каруцата и ние отивахме в Г. в двора и му
работим на момчето. Целият двор беше заграден, изора го, изчисти го и
почнахме да работим.
Д. и Г. заградиха двора. Оградата е циментирани колове и мрежа. Г.
купи готови колони циментови – да, и мрежа купи и заградиха целия двор.
Изкопаха дупки и сложиха коловете, нямаше цимент, само изкопано.
Циментови колове, някъде ето такова нещо, и високи, 1.70 – 1.80 м. някъде са
високи.
Когато моя Й. и Г. правиха оградата, аз чистех двора там. На това
място, да ви кажа, сме работили до 19-а-20-а г. всяка година, като вече в
кладенеца няма вода и нямаше с какво да поливаме, и спряхме да работим,
изсъхна кладенеца. Започнахме от 2001 г. Покрит беше с дървен капак отгоре
кладенецът. После Г. донесе желязо и сложи капак с ключ, да не стане някоя
пакост.
Г. ни плащаше надница всеки ден.
Никой не е идвал да ни пита: "какво правите тук, кой Ви разреши, какво
работите, за кой работите". Толкова години никой не е дошъл да ни пита или
да ни разпитва. Никой не е присъствал.
Познавам я тази жена баба Д. те живеят покрай училището. Не съм я
виждала на двора. Не съм виждала на двора и това момче / свидетелката сочи
11
Н., ищеца/. Никой не съм виждала.
ИЩЦАТА Д.: - Аз нея не я познавам.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Като работихме на дворното място, отваряхме
портата с ключ. Имаше два ключа. Един у нас и един у Г..
2019 – 2020 г. спряхме да го работим, водата спря, спряхме и ние.
Като спряхме, всичко си беше, както си беше оградено, имаше ключ,
имаше врата, след известно време всичко се открадна.
Двора е в махалата.
Ходя, аз близо живея там. Аз съм в С., ама съм била в Г. до на дядо поп
до къщата. До 19-годишна съм живяла в Г..
Сега ходя в Г. при сестра ми и виждам, че оградата я няма. Всичко се
краде.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетелката.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел С.Н. Б..
6. Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
С.Н. Б. на ** г., родена на ************* г. в. гр. П.****, живуща в Г.,
българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство, съпруга на брата на
12
ответника А..
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелката: – Обещавам да говоря истината.
Аз живея точно отсреща. Аз съм съседка на този двор. Там съм
пораснала, а от другата страна съм женена. По средата е този двор. Цял
живот съм до този двор. Празно място е. Доколкото знам, преди там е била
къщата на дядо поп - доколкото знам. Ние когато си играехме там, тя вече
почваше да се разпада, тя вече не съществуваше. Около 80-та г. тя вече беше
разпадната, когато си играехме там.
После Г. идва и си го работи с жена си и майка си. Г. от С.. Идва с кон и
каруца, със съпругата си и майка си и го работи. После по-късно, след много
години вече докарваше работници от 95 г.
Откак се помня, виждах в двора дърта жена, която ми даваше да й
пълня вода, чешмяна вода с дамаджана, стъклена дамаджана, просто искаха
от нас студена вода. В двора имаше стара жена, а жена му вече я знам.
Старата жена идваше с каруцата от С..
През годините той си го работеше садеше царевица, садеше картофи.
Винаги си го спомням там, до мрежата си говореше с дядо ми. Ние сме
съседи, има само една мрежа от моята страна. Да, от на баща ми страната си
спомням, че говореше с дядо.
Г. си работеше това място, изкарва си прехраната, може би картофи.
Не е плащал наем. Това място казваше, че си е негово, по всичко си
личеше, че е негово. Работеше си, ако някой, понеже това е буквално в
циганската махала, се крадеше. Идваха деца и Г. после отиваше и се
разправяше с тях. Децата, имаше царевица и докато е по-млечна, я чупеха.
Да, Г. е имал конфликт за това място с друг от селото, много добре си го
спомням това.
Със свидетеля, който беше преди малко, К., той ни е пак съсед, имаше
конфликт с Г. заради кладенеца, заради водата, защото той дойде и си сложи
направо помпата да полива от този кладенец. К. дойде да вземе вода от
кладенеца. Той от другата страна живееше, майка му и баща му, той продаде
къщата.
13
Дойде Г. и почнаха да се карат. Беше голяма кавга, те щяха да се
изтрепят за този кладенец, ако не бяха неговите сестри, на К., и на Г. жена му,
те щяха да се изтрепят заради този кладенец и че К. взе вода.
Ако не бяха а К. сестрите му и на Г. жена му, те щяха да се пребият.
Мисля, че К. има две сестри, защото общо три жени ги бранеха. Мисля, че
едната сестра се казва Незабравка.
След като се скараха, Г. загради мястото и сложи капак, плоча на
кладенеца и катинара.
Те я сложиха за 10 дена, колове, мрежа, тази ограда. Мрежата я сложи
Г. заедно с Й., който е отвън. Мисля, че поне още един човек имаше, на Й.
синът му и жената помагаше, тази, която излезе.
Години стоя оградата. Поне 15 г., може би и 20 г. да е идвал с
работници. Идваше и теглеше вода от кладенеца и се ядосваше, че няма вода,
че свършва, затова от 3-4 г., може би 5 години, не идва.
15 или 20 години е оградата. Работници за оградата е викал Г..
Гледаше картофи и царевица, каквото и да гледа, от това място, което
гледаше, винаги даваше по едно чанта на дядо ми, защото той като идваше да
полива и остават 2- 3 реда, и казваше на дядо ми: „Борисе, спри водите,
защото аз си тръгвам!“
Г. имаше кон и каруца. Още нещо, което си спомням, значи конят ритна
момчето му - сина на Г., когато ореше, понеже той държи напред коня, нещо
стана и нещо се уплаши конят. Отидохме всичките, цялата махала се струпа,
защото момчето беше много зле. От махалата отидохме, включително аз,
майка ми и баща ми, и дядо ми, всичките излезнахме. Да майка ми и баща ми
също са виждали Г. освен мен.
Не сме виждали друг да обработва това място през годините.
Г. идваше, знаехме, че е негово това място, защото той като идваше и
всеки отиваше да пита дали се продава това место, или не. Това място не го
продаваше, докато садеше.
Продадено е това място.
Имаше порта, имаше синджир и на кладенеца катинар. Той и до сега
стои този катинар, както го е направил. Кладенецът беше отворен, нямаше
нищо отгоре и когато се скараха с К., тогава той сложи капак и катинар, и по
14
повод скандала с К. и по повод, че хората се оплакваха, че ще падне някое
дете, защото беше отворен.
Когато Г. спря да работи имота, циганите вече бяха започнали да крадат
оградата, преди 7-8 г. почнаха по малко, те не могат да я откраднат цялата
ограда така наведнъж.
Има ограда и то може да се докаже. По сватбите, когато е снимано. В
махалата, когато има сватба, имаме адет да тръгне булката до долу до
църквата и то се снима и се вижда как има ограда.
Оградата е телена мрежа и колове. И отделно са качили по един-два
реда тел, бодлива. Над мрежата се слага тел поне един-два реда. Когато е тел,
има бодли, да не скачат вътре.
Тази жена я познавам /на въпрос за ищцата Д./. Не съм я виждала в
двора, виждала съм я на центъра на селото. Д. така я знам. Знам, че има
роднинска връзка с Н.. Не знам дали е роднина на Г.. Знам, че е роднина на Н.
/ищеца/. Никога, никога, никога не съм виждала Н. да идва в този двор. Той
не познава майка ми и баща ми, защото той дойде... Баща ми е Н.Б.Я.. Майка
ми е М.Н.Б...
АДВ. Б.: - Майка ти не е ли М. Д.Я.?
СВИДЕТЕЛКАТА: - Да, точно така.
Знам, че са ходили при нотариуса и са били разпитвани като свидетели,
знам и нещо друго. Той дошъл да подкупи майка ми и баща ми - как да не го
кажа това!
Дойде, на камерите го има даже.
Н. дойде и казва така – Недялко търся.
Баща ми излиза и той му казва: "Ти ли си Недялко?". Той казва: "Да. А
ти кой си?".
Н.: - Ми аз съм така, така, и оттам идва вече: "Искам да дойдеш и да
кажеш, че не знаеш за какво става въпрос. Адвокатката ми каза така - ако
дойдеш и кажеш, че не знаеш за какво си се подписал, делото ще падне. Кажи
ми колко пари искаш". В камерите се чува.
Баща ми вика: "Не, не искам пари. Не съм ходил за пари!".
15
АДВ. Б.: - На първо място, аз ще Ви моля да поставите тази свидетелка
в очна ставка със свидетеля К.Д.Х. и свидетелката Х.Т. Н. по отношение на
обстоятелството - до 2015 г. - 2016 г. кой е обработвал дворното място,
работил ли го е Г., идвал ли е, ограждал ли го е към този момент дворното
място? А за оградата специално ще искам И.К.С..
АДВ. К.: И на още един въпрос ако позволите, за обстоятелството,
имало ли е конфликт между К. и Г..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА очна ставка.
ПОСТАВЯ в очна ставка свидетелката Х. Н. и св. С. Б. за
обстоятелството - До 2015 г. - 2016 г. кой е обработвал дворното място?
Св. Н.: - Аз съм виждала да обработва дворното място единствено кака Д.
и Н.. Аз не съм виждала Г. там. Никой друг не съм виждала.
Св. Б.: - Аз там живея, освен Г. друг не е дошъл. Н. никога не идвал.
Св. Н.: - Не беше нищо оградено. Майка й баща й живеят на местото, тя
живее по-настрани, при парка. Аз ходя толкова редовно там и забирам
работничка. Даже и майка й на Снежа съм я забирала като работничка.
Нейните родители живеят до дворното място, а самата Снежа живее по-
нататък.
Никога не съм виждала Г. там.
Св. Б.: - Твърдя, че Г. го обработваше това място. Не съм виждала Н.
там. Къщата на баща ми ми е прехвърлена и сега е моя.
Св.Н.: - Кака Д. поне като дете трябва да я е виждала. Тя не e толкова
голяма.
16
Св. Б.: - Баба Д. не съм я виждала да идва да го работи това място. И
като дете не съм я виждала баба Д.. Играла съм там с децата на Г., които са
малко по-големи от мен.
Съдът ПРИКЛЮЧИ очната ставка.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА очна ставка.
ПОСТАВЯ в очна ставка св. К.Х. и св. С. Б..
Св. Х.: - Млада госпожо, към нея се обръщам, ако позволите / св. Б./, аз
Г. Ш. не съм го виждал от 20-22 години, ако го видя, няма да го позная и той
няма да ме познае, в това съм сигурен. Никога не съм влизал в противоречие с
него, никога не съм се карал по никакъв повод.
ИЩЕЦЪТ Н. А. на въпрос на съда: - Аз излязох да го търся пред
сградата на съда за очната ставка и тогава му казах, че Б. е казала, че са щели
да се сбият със Ш., това му казах.
Св. Х.: - От 2001 г. до към 2019 г. никога не го е обработвал Г. Ш. това
место, повтарям го. Ако трябва, пет пъти ще го кажа.
Единствените, които го работеха, това е Д., Н. помагаше и А. й
помагаше някой път, брат й, докато беше жив.
Нямаше ограда това място. Нямаше такива неща порта, ключове.
Св. Б.: - Конфликтът между Г. и К., значи преди да сложи на кладенеца
плоча, те, Г. и К., се скараха за помпата за водата за кладенеца и щяха да се
сбият.
Конфликтът между Г. и К., за който казах одеве, беше преди 2000 г. Той
взе вода от кладенеца, без да го пита - К., а на П. Г. му даваше вода. Значи ние
сме така местото, че от двете страни съм аз, от другата страна е К. и неговият
17
братовчед П.. Г. даваше вода на братовчеда на К. - П., защото го беше питал.
С К. се скараха, защото не го беше попитал, нито нищо, отиде да тегли вода
от кладенеца, защото той живее от другата страна, да си полива двора. Преди
2000 г. е станал този скандал, Г. работеше това място и К. беше дошъл да
налива вода, защото имаше земя отсреща.
Двамата братовчеди К. и П. имаха земя отсреща.
А към този момент преди 2000 г. Г. вече обработваше земята.
Св. К.Х.: - Какво да кажа – жива измислица! Онова, което съм го казал,
е точната истина. Съдът каквото иска да си помисли. Аз казвам истината.
Никога не съм се карал с Г.. Никога не съм искал вода от него. И Г. никога не
го е работил това место. Поддържам това, което казвам.
А госпожата каквото иска, да, тази млада госпожа, каквото иска да си
говори.
Св. Б.: - И аз поддържам моята версия. Видях как ви теглят, видях
всичко и как се скараха. Поддържам моята версия.
Съдът ПРИКЛЮЧИ очната ставка.
АДВ. Б.: - Моля да се поставят в очна ставка и св. И.С. и св. С. Б.. Св.
И.С. по отношение на оградата той казва едно, тя друго.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА очна ставка по въпроса за оградата.
ПОСТАВЯ в очна ставка св. И.С. и св. С. Б..
Св. И.С.: - Да, поддържам това, което съм казал. Тогава, когато ходех
всяка сутрин там преди, нямаше ограда, имаше стари сгради, постройки и
някакви салкъми, но ограда не е имало. Това место е на ъгъла, на двете улици,
там не съм видял никого. Колата съм я спирал отпред, понеже с този,
майстора, работихме заедно и това е, нищо повече не мога да кажа.
18
Не помня преди това да е имало ограда. Преди това не знам.
Св. Б.: - Оградата не може за един ден да се открадне, краде се така –
трябва му кол, отива и си го взима, мрежата пада. Докато Г. работеше, ту
имаше, ту нямаше ограда, защото беше разкъсана вече. 100 човека казват, че
няма ограда. Мога да донеса записи от сватбите, че ограда има.
Съдът ПРИКЛЮЧИ очната ставка.
Свидетелите напуснаха залата.
АДВОКАТ Б.: – Нямам други искания. Моля да се приключи делото.
АДВОКАТ К.: – Госпожо председател, аз ще Ви моля да ни дадете
възможност да видим тези въпросни записи, защото в крайна сметка ще
решат конфликта, за който сме тук от един час. Правим искане да видим тези
записи, за които спомена св. Б.. Записи, които тя спомена, че са правени по
случаен повод на сватби през годините и ако съществуват такива записи, да
ги изгледаме и да се уверим има ли ограда, или няма.
Ще моля също така да ми бъде издадено съдебно удостоверение чрез
което да се снабдя с друго такова от Данъчна служба, от което да стане ясно
деклариран ли е процесният имот от някой от ищците като тяхна собственост
и съответно заплащани ли са данъци за него.
АДВ. Б.: - Госпожо съдия, това са доказателства, които са специално
това за Данъчната служба, които са могли да бъдат поискани в един по-ранен
момент, а и няма никакво значение по отношение предмета на спора.
Аз също казвам, че моята доверителка Д. е декларирала имота и
притежаваме декларация, но това няма значение, не показва субективно
отношение към собствеността, която е предмет на обсъждане. Мисля, че това
няма съществено значение. Плащането на данъци освен това, всички знаем
каква е практиката – нито доказва, нито опровергава, това е нещо, което няма
значение.
Противопоставям се на искането да гледаме някакви записи от сватби и
т.н., защото няма как, това не са материали, които са заснети по предвидения
в закона ред. След това ние ще кажем, ако има нещо, дето ще го оспорваме,
ако има нещо, дето подлагаме на съмнение. Няма нужда да усложняваме
19
процеса с подобни доказателства.
Аз Ви моля да приемете, че това което сте събрали до тук, е напълно
достатъчно, за да обявите делото за решаване.
По отношение на искането за съдебно удостоверение, което да послужи
пред Данъчна служба, съдът намира, че то би могло да бъде относимо, тъй
като декларирането и заплащането на данъците би могло наред с другите
данни да сочи намерение за своене на имота. Но съдът счита, че наистина
искането е преклудирано, тъй като днешното с.з. не е първо и специално за
искането за удостоверение няма данни за обстоятелства, които да
преодоляват преклузията, т.е. можело е да се посочи и по-рано.
Колкото до искането за гледане на записи, съдът счита, че то не се
обхваща от преклузията, тъй като едва в днешното с.з. стана ясно, че въобще
би могло да се очаква да има такива записи. Това стана ясно от показанията
на свидетелката Б.. Записът е напълно допустимо според новата практика
доказателствено средство, защото макар и чрез техническо средство може да
бъде приложен върху него оглед по реда на чл. 104 ГПК. ГПК не изисква
някакъв специален начин, по който да е изготвена вещта, вкл. и запис, която
ще бъде приобщена към делото чрез оглед, няма такива специални
изисквания на закона.
Аргументът, че има възможност да се оспорва автентичност, така е
наистина и би могъл да се усложни процеса с оспорване, това е вярно, но не е
аргумент за не допускане на доказателство.
Поради изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на ответната страна в срок до следващото заседание
в срок до края на месец 11.2023 г. да представи на технически носител
видеозаписи, на които твърди, че се вижда имота, че се вижда ограда, по
възможност са данни от коя година са.
20
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО и го НАСРОЧВА за 15 декември 2023 година от
10.00 часа, за която дата и час – ищците Д. А. и Н. А., неявилите ищци и
ответници уведомени чрез процесуалните си представители.
Ответникът А. А. Б. уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 16:05 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21