Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

  гр. София , 26.06.2018г.

 

                                             В  И М Е Т О    НА   НАРОДА 

                                          

 

 

               СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти Въззивен  състав , в открито  заседание на    двадесети юни през  двехиляди и   осемнадесета        година в състав:

 

 

 

 

                                                    Председател  :  ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                                           Членове  : 1 .  АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2. ПЕТЪР  МИНЧЕВ

 

 

 

 

при   участието    на    секретаря  Арсова  и     в присъствието на   прокурора  Кокоев      ,    като  разгледа  докладваното от съдия Йорданова В . О.  Х.  Д . 2243   по описа за 2018     година , и за да се произнесе взе предвид следното   :               

                                       Производството е по реда на чл. 313   от НПК.                                  

                                       С   присъда от  19.12.17г  . по Н .О .Х .Д . №  11156  / 16г. , СРС, НО , 100  с - в  е  признал подсъдимия        Л.М.П. за виновен за извършено престъпление по чл. 129  ал.2 вр. ал.1 от НК   и вр. чл. 54 от НК му е наложил  наказание лишаване от свобода за срок   1 година ,чието изпълнение е отложено  по реда на чл. 69 ал.1 вр .  чл. 66 ал.1 от НК  за срок от  три  години, считано от влизане на присъдата в сила . С присъдата е осъден подсъдимия     да заплати на осн. чл.189 ал.3 от НПК по сметка на СДВР сумата от  270, 70 лв , представляваща сторени в хода на досъдебното производство разноски и по сметка на  СРС  сумата от 840  представляваща разноски в хода на съдебното производство.

                                      Срещу   присъдата    е    постъпила жалба от   повереника на частния обвинител М.Д.С. – адв. С.   , с която се иска    да се  измени постановената присъда и  на подсъдимия да бъде  наложено  наказание лишаване от свобода за срок от 6 години при първоначален строг режим.

                                      В съдебно заседание   повереникът   на частния обвинител  М.Д.С. – адв. С.   пледира да се    уважи жалбата , като се измени    присъдата на първоинстанционния  съд и на подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6години при първоначален строг режим.

                                    В съдебно заседание   частният обвинител  М.Д.С.   редовно призован  не се явява .                       

                                     В съдебно заседание представителят на СГП       намира жалбата за основателна и пледира да се   измени    присъдата на първоинстанционния  съд ,  в частта относно наложеното наказание , което да бъде увеличено , като се потвърди присъдата в останалата й част .

                                     В съдебно заседание    упълномощеният   защитник на подсъдимия   Л.М.П. - адв. В.   пледира да  се остави без уважение  жалбата на частният обвинител  , както и пледира за преквалификация на деянието по чл. 132 т.2 от НК и приложение на чл.78 А от НК  .                                                                                                              

                                      В съдебно заседание       подсъдимият    Л.М.П. предоставя  на съда и се счита за невинен.   .

                                      Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                     Жалбата  е      неоснователна   .

                                      Първоинстанционният съд   в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за  установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите  на НПК .

                                       Въз основа  на събрания от него доказателствен материал   е приел за установена следната  фактическа обстановка  :                                  

                              Подсъдимият Л.М.П. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, ЕГН **********.

                              Същият е неосъждан. С влязъл в сила на 09.05.1997г. съдебен акт по НОХД № 448/1996г. на PC Благоевград подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 78а НК и е лишен от право да управлява МПС за срок от една година за извършено престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 НК.

                               Подсъдимият живее в гр. София, жк. „********. Работи като строител. Към 2014г. обвиняемият също живеел на посочения по-горе адрес. Свид. М.С. е роден на ***г. Същият от дълги години живеел и към настоящия момент живее в гр. София, на адрес: жк. „Дианабад“, бл. ********. На този адрес живее заедно с майка си - свид. Е.К.и брат си - свид. Х.С..

                              В същия блок и вход, на ет. 6, в ап. ** към 2014г. живеела свид. Т.М.. Семейството на М. и семейството на М.С. не били в добри отношения.В същия блок към 2014г. живеела и свидетелката Л.Р.. Свидетелят  М.С. и подсъдимият се познавали от квартала, но нямали някакви конкретни отношения. Единствено се поздравявали при срещи в квартала.

                            През 1988г. свид. М.С. пострадал от ПТП и в резултат на това получил черепно-мозъчна травма, довела до частична парализа на лявата половина на тялото. Поради това същият се движел в инвалидна количка и имал установена група инвалидност. Не ходел на работа. Към 2014г. здравословното му състояние вече било подобрено и същият се придвижвал само с патерици. В този период свидетелят употребявал всеки ден алкохол и пиел по няколко бири на ден.Самият той често се заяждал с живущите в квартала. Към 2014г. в жк. „Дианабад“, бл. ********живеела свидетелката Д.Н.. Същата живее и към момента на този адрес. Последната познавала свид. М.С. от квартала. Накова в този период не работела, а от няколко години се грижела за съпруга си, който бил инвалид. Преди да се влоши здравословното му състояние, съпругът на Д.Н.работел като портиер в блока на свидетеляМ.С..

                            На 17.08.2014г. преди обяд свидетелят М.С. излязъл навън. Бил обут с дълъг панталон, бос и с чехли. Отишъл в градинката с детска площадка, находяща се в жк. „Дианабад“, между бл. 12 и 30-то ОДЗ „Радецки“ и седнал на една от пейките. Към този момент вече бил изпил около 2 бири и продължил да пие. В градинката се видял с брат си - свидетелят Х.С., който се прибирал към къщи.

                           В един момент покрай него минали хора, с които свидетелят  С. започнал да се заяжда. Те отминали. При него дошла свидетелката Д.Н., която се прибирала към дома си. Седнала до С. и запалила цигара. В този момент в близост до тях минал подсъдимия Л.П., с когото подсъдимият също започнал да се заяжда и да го псува. При това подсъдимият го заплашил с думите „Ей сега ще ти счупя и здравия крак“. След това П. се отдалечил. Върнал се след няколко минути, държейки в ръката си дъска, дълга около метър, дебела около 2 см. и широка около 12-13 см. Отишъл до свидетеля  М.С., казал му, че ще му счупи и здравия крак и го ударил два пъти по десния крак с дъската — веднъж под коляното и още веднъж над глезена.

                           В резултат на ударите на свидетеля  М.С. били причинени  следните телесни увреждания: многофрагментно счупване на десните гоямопищялна и малкопищялна кости на десния крак, с разместване на костните фрагменти, с характерен фрагмент на счупване на дясната голямопищялна кост.

                          Свидетелката Д.Н.се развикала към подсъдимия да престане да удря М., но подсъдимият я заплашил и нея, че ще й счупи главата. Тя се изплашила и си тръгнала. След това подсъдимият също си тръгнал.В резултат на ударите десният крак на М.С. се извил непривично навътре. Пострадалият паднал на земята до пейката и не могъл да стане .След известно време покрай него минала свидетелката  Л.Р., която го попитала защо не може да стане, а той й отговорил, че кракът го боли и по всяка вероятност му е счупен. Р.се обадила на майката на С. – свидетелката  Е.К..Междувременно свидетелката  Д.Н.отишла до блока на свидетеля  М.С. и там видяла свидетелката Т.М., която изнасяла багаж от апартамента си и била долу пред входа. Накова казала на Т.М., че М.С. го бият, при което М. се качила до апартамента на М. и казала на брат му – свидетеля Х.С., това, което разбрала от Д.Н..Свидетелят  Х.С. и свидетелката Е.К.отишли в градинката при М.С., който им разказал какво се е случил. Споменал, че го е нападнал Л. М., с което име и прякор познавал подсъдимия.Свидетелят Х.С. намерил автомобил, с който откарали пострадалия в УМБАЛСМ „Пирогов“. Там била оказана първа помощ на пострадалия и му била поставена гипсова имобилизация.

                         На 19.08.2014г. свидетелят М.С. бил освидетелстван от д-р С.Х.- специалист съдебна медицина в Катедра по съдебна медицина и деонтология при МУ - София. Във връзка с освидетелстването било издадено СМУ № 1-227/2014г., в което били отразени следните травматични увреждания: многофрагментно счупване с разместен характер на десните гоямопищялна и малкопищялна кости на дясната подбедрица, с характерен фрагмент на счупване на дясната голямопищялна кост, които са в резултат на удари с твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, най-вероятно с продълговат характер /имайки предвид формата на фрагментите/, попаднал почти напречно спрямо вертикалната ос на крайника. Впоследствие на 27.08.2014г. свидетелят постъпил в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, където претърпял оперативно лечение - специализирано ортопедотравматологично лечение - открита кръвна репозиция на костно счупване и метална остеосинтеза с плака и винтове. За инцидента свидетелят  М.С. пуснал жалба в прокуратурата, въз основа на която било образувано досъдебно производство. По време на разследването било извършено разпознаване, при което свидетелят  М.С. посочил подсъдимия Л.П. като лицето, което го нападнало на инкриминираната дата.

                           Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни - на М.С. са установени /диагностицирани/ следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на десните гоямопищялна и малкопищялна кости на десния крак, с разместване на костните фрагменти, с характерен фрагмент на счупване на дясната голямопищялна кост. Тези увреждания са с характер на травматични и се дължат на удар /удари/ с твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, какъвто може да бъде и цитираната дървена дъска в анамнестичните данни от медицинската документация. В съвкупност уврежданията могат да се получат по начин и време, както се съобщава от пострадалия. Получените от пострадалия увреждания са му причинили и са реализирали медико-биологичния квалифициращ признак /характеристика/ - трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, при ненастъпили усложнения от ортопедично, съдово, неврологично или друго естество в оздравителния период.Срокът на имобилизация при спучване на двете кости на подбедрицата е около 3,5 месеца. Срокът на временна нетрудоспособност за физически труд е 7-8 месеца. Срокът за временна нетрудоспособност на нефизически труд - 5-6 месеца.

                            Съгласно допълнителната СМЕ - абсолютно невъзможно е М.С. да си е причинил сам установените костни счупвания на двете кости на дясната подбедрица, което се потвърждава от наличието на мехури по кожата в областта надолния край на дясната голямопищялна кост, която е поела първоначалния удар с предмет с ограничена действаща /удряща/ повърхност, какъвто е напълно възможно да е цитираната дървена дъска.Телесните увреждания, проявени с описаните костни счупвания, не могат да се получат от падане от собствен ръст. При такова падане най-често се увреждат изпъкнали части от човешкото тяло, като колене, тазобедрени стави, хълбочни кости, седалищни кости, лакти, китки, рамене, лопатки, всички изпъкнали части на главата и лицето. Костите на подбедриците са защитени от коленете и ходилата при падане от собствен ръст, стига човекът да не удари подбедрицата си в остър ръб от теренна особеност, но в такива случаи не мотат да се получат такива масивни увреждания едновременно на двете кости на подбедрицата, с раздробяването им на множество фрагменти, поради липса на такава голяма кинетична енергия на удара, каквато може да се получи при удар с тежък предмет, със замах - какъвто е конкретния случай.Телесните увреждания на М.С. са повлияли върху общото му здравословно състояние, като се има предвид, че в раздел „минали заболявания” от епикризата е посочено, че той е получил черепно-мозъчна травма през 1988 год. и е бил опериран, след което е получил левостранна хемипареза, имал е артериална хипертония. В съдебна зала при защита на дадените заключения, вещото лице уточнява следното:На М.С. счупванията са на много места по крака, като това се получава при силен удар с голяма кинетична сила или с предмет с голяма ударна повърхност. Вещото лице допуска и механизъм на причиняване, с повече от един удар. Според вещото лице - не е възможно тези счупвания да станат с един удар, който да е нанесен на долния края на малкопищялната кост, тъй като тази кост е покрита с меки тъкани, които биха поели голямата сила на удара, но не биха предали тази сила върху голямопищялната кост. Трудно може да се счупят и двете кости - малкопищялната и голямопищялната кост, ако ударът е нанесен върху голямопищялната кост, но не е изключено да се получи това нещо, тоест силата от удара от голямопищялната да се прехвърли на малкопищялната. Доводите са, че голямопищялната кост е по- масивна и само отчупен костен фрагмент може да предаде силата на удара върху малкопищялната кост. Трудно, според вещото лице, с един удар, нанесен отпред в подбедрицата, могат да се счупят и двете кости едновременно, тъй като голямопищялната кост се намира по- напред от другата и тя ще поеме удара. Възможно е да се счупят и двете кости от един удар, нанесен отпред, ако ударът е с голяма сила, например при удар на камион, и то с множество разтрошавания на голямопищялната кост и навлизане в дълбочина на удрящия агент, което ще доведе до разчупване на малкопищялната кост. Според вещото лице - първоначалният удар е възможно да е причинен с цитираната дъска, в следствие на което е оформен трапецовиден костен фрагмент. Ударът е бил насочен отпред към голямопищялната кост, като поради продължаващата кинетична енергия се е отчупило парче. Ако човек сам реши да си причини такова увреждане с тъп предмет, трябва да действа с голяма сила от неудобно положение срещу себе си и болката, която ще изпита в началото, не би позволила да се осъществи втори удар. В конкретния случай не може да се каже дали се касае за 1- 2 или повече удари.Вещото лице също така уточнява, че не е възможно телесните увреждания да са в резултат от падане на собствен ръст, защото е необходима голяма кинетична енергия /сила на удара/, за да се отчупи трапецовидно парче от здравата голямопищялна кост и да се счупи малкопищялната кост. Такова счупване може да настъпи при изригване на някакъв метален или твърд неподвижен предмет - бетон, но е рядко срещано. Хемипареза на лявата страна значи частична парализа на лявата половина на тялото - тоест на крайниците. Такъв човек трудно пази равновесие, за да вдигне тежък предмети да го стовари върху крака си, преди това би паднал. За ритане на друг предмет е невъзможно, защото опората на левия крак е силно нарушена.

                          Съгласно заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза - освидетелствуваният М.С. е психично здрав. При него не се констатират нарушения в интелектуалното развитие, физически или психически недостатъци, които биха затруднили или направили невъзможно правилното възприемане на фактите, имащи значение в разследването. Вещите лица дават заключение, че по време на инкриминираното деяние М.С. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване — в долните граници на средна степен. Споменът от преживяното е налице, като същият има психична годност да възприема явленията, които имат отношение към извършеното деяние, както и годност да дава показания, които вярно отразяват обективната действителност. При него е налице психична годност да дава свидетелски показания. Психичното му състояние към момента на изследването не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство и същият може да дава достоверни отговори /ако желае/ на поставените му въпроси.

                             Съгласно допълнителната СППЕ, назначена с оглед изследване на свидетелската му годност към момента на разпита му пред съда - при осв. М.С. не се констатират данни за качествени отклонения в психичното функциониране към момента на изследването. При него е налице оформила се алкохолна зависимост (което е форма на мападаптивно поведение и не представлява психиатрична патология в смисъла на психоза). Наблюдават се леки психоорганични промени, но липсва изразено придобито разстройство на интелекта (деменция). Въпреки леките посттравматични органичномозъчни промени и наличието на обикновено алкохолно опиване (в долните граници на средна степен) към момента на деянието, не е налице отпадане на базовите психични годности. Възможни са затруднения в екзактната /точната/ хронологизация и детайлизация, но наличните паметови следи не са качествено изопачени. Психичните годности на освидетелствания да възприема фактите от действителността и да дава показания за тях към настоящия момент, както и към датата на разпита му като свидетел, проведен в хода на съдебното следствие, а именно 17.11.2016 г., не са качествено нарушени.

                               Горната фактическа обстановка  се  установява   по несъмнен начин от събраните по делото  гласни и писмени  доказателства  и доказателствени средства    : обясненията на подсъдимия Л.П., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани частично/; показанията на свид. М.С., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани частично/, както и частично приобщените от ДП по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК такива /л. 16- 19 от ДП/ също кредитирани частично; показанията на свидетелката Л.Р., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани частично/, както и частично приобщените от ДП такива на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК /л. 22 от ДП/; показанията на свидетелката Е.К., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Х.С., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката Т.М., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката Д.Н., дадени в хода на съдебното следствие, кредитирани частично; заключението на СМЕ по писмени данни /л. 32-35 от ДП/; заключение на допълнителната СМЕ /л. 38-43 от ДП/; заключение на СППЕ /л. 46- 51 от ДП/; заключение на допълнителна СППЕ, изготвена в хода на съдебното следствие /л. 55-61 от съд.сл./; копие от амбулаторни книга /л. 59-61 от ДП/; справка за съдимост /л. 74-74а от ДП/; СМУ /л. 9-10 от ДП/; епикриза на М.С. и лист за преглед на пациент /л. 11-13/; протокол за разпознаване, ведно с фотоалбум /л. 25-27 от ДП

                          Така  установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. СРС  е изследвал  и установил всички  обстоятелства  ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия          , които имат значение за ангажиране на  наказателната    му       отговорност .

                                       Събраният доказателствен материал     в своята съвкупност съдържа доказателства , които  са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.  Интерпретацията на тези доказателства            ,направена  в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя  от настоящата въззивна инстанция  .           

                                       При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :

                            Подсъдимият         с деянието  си     е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по  чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК ,  а именно      на 17.08.2014г. в гр. София, жк. „Дианабад“, на детска площадка между бл. 12 и 30 ОДЗ „Радецки“, чрез нанасяне на удари с дъска в областта на десния крак, е причинил на М.Д.С. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на десните гоямопищялна и малкопищялна кости на десния крак, с разместване на костните фрагменти, с характерен фрагмент на счупване на дясната голямопищялна кост, с което е бил реализиран медикобиологичния признак „трайно затрудняване на движението на десен долен крайник“ за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.

                            От обективна страна  по делото се установява ,че  подсъдимия        на  инкриминираната  дата и  място  ,  е осъществил действия по нанасяне на удари с дъска в областта на десния крак, вследствие на което  е причинил на М.Д.С. ,, , многофрагментно счупване на десните гоямопищялна и малкопищялна кости на десния крак, с разместване на костните фрагменти, с характерен фрагмент на счупване на дясната голямопищялна кост, с което е бил реализиран медикобиологичния признак „трайно затрудняване на движението на десен долен крайник“ за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата ,  а именно средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК .                    

                                                Деянието   е осъществено при форма на вината пряк умисъл , доколкото подсъдимия       е съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване   .    

                                         Неоснователно е изложеното от защитника на подсъдимия , че  същия е извършил деянието при условията на чл.132  ал.1 т.2 от НК , а именно силно раздразнение , което е предизвикано от пострадалия  , тъй като по делото от фактическа страна не се установява   по отношение на подсъдимия  от страна на пострадалия  да е  била отправена тежка обида , клевета или е било извършено друго противозаконно действие ,  при което не са налице основания за квалифициране на деянието по чл.132 от НК , както и  за приложение на чл. 78 А от НК. В тази насока въззивният съд споделя и изложеното от СРС , че  макар по делото да се установява, че при първоначалната среща между подсъдимия и пострадалия, между е тях е възникнал конфликт, иницииран от последния, от този момент, до момента на нападението е изминал достатъчно дълъг времеви период от няколко минути, в който времеви период подсъдимият не е имал никаква реакция ,  а е осъществил нападението след период от време и то след като е бил  напуснал мястото,  и вспоследвие се е  върнал с дървена дъска  , с която е ударил здравия крак на пострадалия ,през  което време същия е  обмислял бъдещото нападение над пострадалия , а именно с какво точно същото да бъде предприето.

                               Настоящата съдебна инстанция намира ,че при  определянето на  предвиденото наказание лишаване от свобода     до  6   години в нормата на  чл. 129  ал.2 вр. ал.1 от НК   по отношение на подсъдимия        за    извършеното от него   престъпно  деяние  по настоящето дело , а именно наказание лишаване от свобода  за срок от   1  година , чието изпълнение е  отложено по реда на  .  чл. 66 ал.1 НК за срок от три   години,  считано от влизане на присъдата в сила ,   са отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства  относно конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено  , а именно  вида и броя  на причинените на пострадалия травматични увреждания,  , насочеността на ударите  за които е  била използвана  дървена дъска , обстоятелството , ,че действията на подсъдимия  са били предхождани от вербален конфликт между него и пострадалия, както и е отчетена  обществената опасност на подсъдимия      по делото  , който е       неосъждан , които обстоятелства са  смекчаващи  вината на подсъдимия  обстоятелства   ,при което  правилно е прието , че  не са налице основания за приложение на чл. 55 ал.1 т.2 б „ Б „  от    НК , тъй като  по делото не  са налице нито  многобройни , нито изключителни  смекчаващи вината на подсъдимия     обстоятелства ,като и най – лекото предвидено в закона наказание лишаване от свобода за срок от   3 месеца да  се явява несъразмерно тежко .    Съдът    намира  ,че   не са   налице  основания за  увеличаване размера на наложеното наказание  лишаване от свобода  за срок от   1  година    , тъй като същото е съобразено със степента  на  обществена опасност  на конкретно извършеното деяние ,  както и със сочените от повереника на частния обвинител отегчаващи отговорността  на подсъдимия обстоятелства,  а именно  , че нападението е извършено спрямо инвалид, чиято възможност за защита  била  снижена до минимум. както и факта, че нападението е извършено на публично място, в присъствие най-малко на още едно лице.  Правилно е преценено , че по делото са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК  , тъй като към момента на осъществяване на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер ,  наложеното наказание е за срок от една година, а именно до 3 години  , и за  постигане  целите на наказанието и поправянето на осъдения   не е наложително  да бъде изтърпяно наказанието ,  като СРС е  определил     минималния размер   от 3  години на предвидения  в закона  максимален  срок от 5 години , считано от влизане на присъдата в сила, което е основателно с оглед на     необременото му съдебно минало .

                                          Законосъобразно с   присъдата  с  оглед изхода на делото  е осъден подсъдимия     да заплати на осн. чл.189 ал.3 от НПК по сметка на СДВР сумата от  270, 70 лв , представляваща сторени в хода на досъдебното производство разноски и по сметка на  СРС  сумата от 840  представляваща разноски в хода на съдебното производство.                                       

                                       При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд    да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да  налагат  отмяната на първоинстанционната присъда .

                                        Поради изложените съображения и на осн.  чл. 338 от НПК , обжалваната           присъда на СРС следва да бъде  потвърдена,    а   жалбата   да се остави без уважение .

                                       Воден от горното съдът

 

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

                           П О Т В Ъ Р Ж Д А В А   присъда от  19.12.17г  .          по Н .О .Х .Д . №  11156  / 16г. , СРС, НО , 100  с - в  .

                                        Решението  е окончателно и  не подлежи  на обжалване или протест .

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ   :                       

 

 

 

                                                       

                                                        Членове : 1.                          

 

 

 

 

 

                                                                        2.