№ 2766
гр. С, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МС
при участието на секретаря Б Д
като разгледа докладваното от МС Гражданско дело № 20211110167518 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от "Т С" ЕАД, ЕИК
ХХХХХХХХХ, срещу М. К. ЦВ., ЕГН **********, с която са предявени искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземания за цена на доставена топлинна енергия и дялово
разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32894/2021 г. по описа на
СРС, 138 с-в, а именно за сумата от 101,46 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 09.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 16,86 лв. за периода от 15.09.2018г. до 27.05.2021 г., сумата от 29,54 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 9.6.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,39 лв. за периода от 01.07.2018г. до
27.05.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „ В З, гаражна
клетка ХХХ, аб.№ ХХХХХ.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок от датата на публикуването им.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който твърди, че с извършено плащане на сумата от 261,15 лв. изцяло са погасени
процесните задължения, включително за разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено от ищеца "Т С" ЕАД заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника
М. К. ЦВ., ЕГН **********, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
21.06.2021 г. по ч.гр.д. № 32894/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в, с която е разпоредено
ответникът да заплати сумата от 101,46 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 09.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 16,86 лв. за периода от 15.09.2018г. до 27.05.2021 г., сумата от 29,54 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 9.6.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,39 лв. за периода от 01.07.2018г. до
27.05.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „ В З, гаражна
клетка ХХХ, аб.№ ХХХХХ, както и 75 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв.
държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Заповедта е връчена на
длъжника на 01.07.2021 г., като след депозирано в срок възражение по реда на чл. 414
ГПК са предявени искове за установяване съществуването на вземания, идентични с
тези по издадената заповед за изпълнение. По изложените съображения
установителните искове, предмет на разглеждане в настоящото производство, се явяват
допустими.
За основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска по чл. 86
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Предвид становището на ответника по предявените искове съдът намира, че
всички обстоятелства, обуславящи възникването на вземанията на ищеца в размерите,
посочени в исковата молба, са безспорни между страните и не се нуждаят от доказване,
поради което на основание чл.153 ГПК приема осъществяването им за доказано. В
доказателствена тежест на ответника е да установи погасяване на процесните
задължения. Като безспорно по делото и ненуждаещо се от доказване е обявено и
2
обстоятелството, че на 12.01.2022 г. от ответника е извършено плащане на сумата в
общ размер от 261,15 лв., като, с оглед посоченото в представените платежни
документи основание за плащане, съдът приема, че са погасени процесните
задължения за цена за доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за периода
от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. и за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., както и за лихва за забава в плащането на
главниците, предмет на предявените искове, включително е погасено задължението за
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до датата на
извършеното плащане, възлизаща в размер на 7,90 лв., определен от съда при
условията на чл. 162 ГПК.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради погасяване на
вземанията на ищеца чрез плащане в хода на процеса.
Доколкото ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК, съответно е
платил задълженията след изтичане на срока за доброволно изпълнение по заповедта,
то и следва да понесе отговорността за разноските по исковото производство, за чието
образуване е дал повод, съответно няма право на разноски. В съответствие с
разясненията, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК,
ВКС, исковият съд следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. Ищецът признава, а това се и
установява от представения фискален бон, че е погасено задължението за съдебни
разноски за държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 32894/2021 г. и в
исковото производство, поради което ответникът е останал задължен за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производство. Съдът
определи размера на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство
на основание чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален
размер от 50 лв., както и размера на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в минимален размер от 100 лв., като съобрази вида и обема на извършените
процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, липсата на фактическа
и правна сложност на делото, както и че същото се явява типично за ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Я” ХХХ, против М. К. ЦВ., ЕГН **********, с адрес:
гр.С, ул. „ В З, ет. ХХХ, искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
3
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца
против ответника за сумата от 101,46 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със
законна лихва от 9.6.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
16,86 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 27.5.2021 г., сумата от 29,54 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2018 г. до 1.4.2020
г., ведно със законна лихва от 9.6.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 5,39 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 27.5.2021 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр.С, ул. "В З, гаражна клетка ХХХ, аб.№ ХХХХХ, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32894/2021 г. по описа на
СРС, 138 с-в, поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. К. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул. „В З, ет.ХХХ, ХХХ, да
заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.
С, ул. „Я” ХХХ, сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 32894/2021 г. по
описа на СРС, 138 с-в.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4