Р Е
Ш Е Н
И Е № 662
гр.Сливен, 23.07.2014г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на трети юли през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря М.А., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 3947 по описа за 2013г., за да се произнесе съобрази
следното:
Предмет на производството са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу
която в срок е подадено възражение от длъжника, с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
длъжника и настоящ ответник ЕТ
„Б.П.П.-МАРИН ПЪСТРАКОВ” гр.Твърдица получил описана в 5 бр. фактури, приложени
в ч.гр.д. № 2954/13г. стока. По една от тях, а именно фактура №
2713/22.12.2010г. на стойност 1 034,50 лв. ответника заплатил част от
сумата, като останала дължима сума в размер на 529,45 лв. По останалите фактури
задълженията не били заплатени. Ищцовото дружество депозирало заявление по реда
на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 2954/13г. на СлРС. Била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, с която било разпоредено длъжникът и настоящ ответник да
заплати на ищеца следните суми: 5 070,19 лв.- главница, представляваща
неизпълнено парично задължение за доставена стока по фактури №
2713/22.12.2010г., № 3002/05.08.2011г., № 3151/04.11.2011г. и №
3169/23.11.2011г. и № 3233/14.02.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение –19.08.2013г. до изплащане на задължението, лихва за забава в размер на 1 039,37 лв.
изтекла към 13.08.2013г., както и 1 222,20 лв. разноски в заповедното
производство.
Твърди се, че срещу издадената
заповед за изпълнение ответника в законоустановения срок подал възражение,
което обусловило правния интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
От съда се иска признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника-едноличен търговец дължи
на ищцовото дружество, сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2954/13г. на СлРС, а именно 5 070,19 лв.- главница,
представляваща неизпълнено парично задължение за доставена стока по 5 бр.
фактури, посочени по-горе и приложени, като доказателство в заповедното
производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –19.08.2013г. до
изплащане на задължението, сума в размер на 1 039,37 лв. -обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва изтекла към 13.08.2013г., както
и 1 222,20 лв. разноски в заповедното производство.
Претендират се деловодни разноски
за настоящото исково производство.
В срока по чл.131 ГПК от
ответната страна е постъпил писмен отговор.
Ответникът твърди, че не е
получавал стока по фактура № 2713/22.12.2010г., поради което не дължал плащане
по нея, както и, че тази фактура не била осчетоводявана в счетоводството на
ответника. Твърди, че сумите по останалите фактури били изплатени изцяло.
Твърди, че в дългогодишните търговски отношения с ищцовото дружество никога не
е имало проблеми, свързани със закупуването на стоката и нейното заплащане.
Никога не е забавял превеждане на суми по закупена стока и по-конкретно по
посочените от ищеца фактури. Твърди, че практиката между двете страни била
такава, че ищеца издавал фактури след като стоката била заплатена. Стойността
по фактурите била заплащана на ищеца по банков път или на ръка при получаване
на стоката, а фактурите били осчетоводени и включени в годишните счетоводни
отчети. Моли да бъдат отхвърлени предявените претенции, като неоснователни.
Претендира деловодни разноски.
В с.з. ищцовото търговско дружество, редовно
призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие. С
писмена молба от пълномощник на ищеца се пледира за уважаване на исковите
претенции в пълния им предявен размер. Претендират се деловодни разноски по
представен списък по чл.80 ГПК. Направено е и възражение за прекомерност на
претендирания от ответната страна адвокатски хонорар, като се иска неговото
редуциране.
В с.з. ответникът,
редовно призован се представлява от представител по пълномощие, който моли за
отхвърляне на предявените искове. Счита възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като неговия размер бил
съобразен с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Претендира
деловодни разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Между двете насрещни страни в настоящия спор - търговци е сключен договор
за продажба, въз основа на който ищцовото дружество се задължило да предаде /
снабди/ ответника – едноличен търговец със стока – различни размери книжни
торби. Въз основа на съществуващите договорни отношения ищеца издал пет броя
фактури, а именно фактура № 2713/22.12.2010г. на стойност 1 034,50 лв., фактура
№ 3002/05.08.2011г. на стойност 1 884,84 лв., фактура № 3151/04.11.2011г.
на стойност 1 947,90 лв. и фактура
№ 3169/23.11.2011г. на стойност 408,00 лв. В
тези фактури е отразен вида на доставената стока, а именно – книжни торби,
различни размери, доставеното количество от всеки един вид, единична цена и
обща стойност по видове и като цяло на доставката.
На 10.08.2011г. ищцовото дружество е съставило приходен касов ордер № 124,
в който е отразено плащане от ответника на сума в общ размер на 1 000 лв.
Тази сума е разпределена за погасяване на задълженията на ответника по фактури
№ 2125 – 493,29 лв., № 2166 – 1,66 лв. и една от процесните фактури № 2713-
505,05 лв. Така задължението по последната фактура / която е на обща стойност
1034,50лв./, след плащането в брой останало в размер на 529,45 лв. Издадения
касов бон за извършеното от ответника плащане в брой на 10.08.2011г. му бил
връчен с обратна разписка на 23.08.2011г.
На 19.08.2013г. ищцовото търговско дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.
Образувано било ч.гр.д. № 2954/2013г. по описа на СлРС, като съда издал заповед
за изпълнение № 1823/20.07.2013г., с която разпоредил длъжника и настоящ
ответник ЕТ „Б.П.П.-МАРИН ПЪСТРАКОВ” гр.Твърдица, обл.Сливен да заплати на кредитора и настоящ ищец „ИМПАС-
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът ЕТ „Б.П.П.-МАРИН ПЪСТРАКОВ” гр.Твърдица, обл.Сливен подал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването
заявителят предявил настоящия положителен установителен иск.
В хода на производството е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, както и
допълнителна такава за установяване размера на предявените претенции.
Установява се от заключенията на вещото лице, че 4 броя от процесните пет фактури, а именно с
№№ 3002/05.08.2011г.; 3151/04.11.2011г.; 3169/23.11.2011г. и 3233/14.02.2012г.,
са били осчетоводени в счетоводните документи и на двете страни- търговци.
Включени са в дневника за продажби към справки –декларации по ДДС на ищеца и в
дневниците за доставки към справките-декларации на ответника. По тези фактури
не са били извършени плащания от страна на ответника нито по банков път, нито в
брой.
Фактура с № 2713/22.12.2010г. била осчетоводена само от ищеца, като по нея
било отразено частично плащане от
ответника в размер на 505,05 лв. В счетоводството на ответника тази фактура не била
отразена, а със сумата в размер на 505,05 лв. било намалено задължението на
ответника по фактура № 3002/05.08.2011г.
Така по данни от счетоводството на ищцовото дружество размера на
задължението на ответника по процесните пет броя фактури, подробно изброени
по-горе по номера, дати и стойност
възлиза на 5 070,19 лв., а обезщетението за забавено изпълнение на това парично
задължение възлиза на 1 042,40 лв./ лихва, изтекла към 13.08.2013г./.
Съответно по данни от счетоводството на ответника-едноличен търговец,
доколкото фактура № 2713/22.12.2010г. изобщо не е отразена в неговото
счетоводство задължението възлиза на 4 035,69 лв. главница и обезщетение
за забавено изпълнение в размер на 759,92 лв.
При изслушване на заключението на вещото лице в открито съдебно заседание,
проведено на 09.05.2014г. /л.85 от делото/ се установи, че в счетоводството на
ответника се намира квитанция от съставения на 10.08.2011г.от ищеца приходен
касов ордер, ведно с фискален бон от извършеното плащане в брой от ответника на
тази дата. В тази квитанция ясно е отразена фактура № 2713 и отразеното по нея
частично плащане в размер на 505,05 лв.
От изготвеното допълнително заключение на вещото лице, след проверка на
счетоводството на ищеца за цялата 2010г., 2011г. и 2012г. се установи, че не е
налице плащане по останалите четири броя процесни фактури / без фактура №
2713/. Вещото лице посочва при изслушването му в съдебно заседание, проведено
на 03.07.2014г., че ищцовото дружество разполага с два касови апарата. Единият
от тях е фиксиран в офиса на ищеца в гр.Пловдив, където се издават фактурите, а
другия апарат е преносим и съществува възможност да се издава фискален бон още
при получаване на стоката, което ставало в гр.Стамболийски.
Към заключенията си вещото лице приложило и писмени документи от
счетоводствата на двете насрещни по спора страни, затвърждаващи изводите, формулирани
в експертизите.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви,
взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД са допустими - предявени са от правен
субект- заявител, разполагащ с правен интерес от установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от
страна на длъжника.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По тези искове ищецът следва да установи
съществуване то на вземането си спрямо
ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже наличие на
фактите, породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания,
произтичащи от сключен между страните договор за продажба. Касае се за
двустранна тръговска сделка, с оглед качеството на страните - – продажба на движими вещи / книжни торби/, за
която законът не изисква специално сключен писмен договор. Фактурата е първичен счетоводен документ,
носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция и може да
се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, ако съдържа
всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв – наименование
и номер, дата на издаване, наименование, адрес и номер за идентификация по
чл.84 ДОПК на издателя и получателя, предмет и стойностно изражение на
стопанската операция, име и фамилия на съставителя /чл.7, ал.1 ЗСч в редакция
от 01.12.2009г., в сила от 01.01.2010г., ДВ бр.95 от 01.12.2009г. – приложима
редакция към настоящия правен казус/.
По делото не е спорно обстоятелството, че между
страните съществуват търговски взаимоотношения, досежно покупко-продажба на книжни
торби. Спорно е извършената доставка на стоката по фактура № 2713/22.12.2010г.,
както и плащането в брой по останалите 4 броя процесни фактури, в какъвто
смисъл са твърденията на ответника.
Извършената доставка на стоката по фактура №
2713/22.12.2010г. се установява по издадения приходен касов ордер №
124/10.08.2011г., чиято квитанция е налична в счетоводството на ответника.
Както в ордера, така и в самата квитанция е отразена фактура №
2713/22.12.2010г. и частично отразеното плащане по нея в размер на 505,05 лв.
от страна на ответника. Следователно ответника неоснователно не е въвел тази
фактура в своето счетоводство, доколкото е извършил плащане /частично / по нея.
Плащането пък недвусмислено сочи, че е получена стоката отразена в документа.
За установяване факта на плащане – в брой по
останалите четири броя фактури, както се твърди от ответната страна или по
банков път доказателствената тежест се носи от ответната страна, която не
представи надлежни писмени доказателства в тази насока – фискален касов бон или
платежно нареждане.
Следователно предявеният
положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните за заплащане на дължима продажна цена
на доставени от ищцовото дружество на ответника движими вещи- книжни торби е основателен и
доказан, както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен изцяло.
Уважаването на главния иск
обуславя основателност и на обективно, кумулативно съединения с него и имащ
акцесорен характер иск по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Върху дължимата сума 5 070,19 лв.
е необходимо да бъде начислена и лихва
за забава. В съответствие с установеното в чл.327, ал.1 ТЗ правило, забавата в
случая е настъпила на съответната дата на издаване на всяка една от фактурите,
когато е извършено предаването на стоките.
Според заключението /коригираното
л-72 от делото/ на вещото лице обезщетението за забава възлиза в размер на 1 042,40
лв. и доколкото ищецът претендира лихва в размер на 1039,37 лв. – следва
акцесорната претенция да бъде уважена в пълен размер.
Върху главницата от 5 070,19 лв. следва да се признае
за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.08.2013г., съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
Следва да се признае дължимост и разноските направени
от ищцовото дружество в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2954/2013г. на
СлРС в пълен размер на 1 222,20 лв.
По правилата на
процеса и с оглед неговия изход, ответникът дължи на ищцовото дружество и
разноски, сторени в настоящото исково производство в размер на 1 494,40
лв.
Тъй като ищецът в
конкретния случай не дължи заплащане на разноски на ответника, съдът намира, че
е безпредметно да се произнася по възражението за прекомерност на претендирания
от ответника адвокатски хонорар.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „
Б.П.П.-МАРИН ПЪСТРАКОВ”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Твърдица, обл.Сливен, ул.”Княз Борис І”, бл.79, вх.А, ет.1, ап.3 чрез Марин
Борисов Пъстраков, че ДЪЛЖИ на „ИМПАС-
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ЕТ „ Б.П.П.-МАРИН
ПЪСТРАКОВ”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Твърдица,
обл.Сливен, ул.”Княз Борис І”, бл.79, вх.А, ет.1, ап.3 чрез Марин Борисов
Пъстраков ДА ЗАПЛАТИ на „ИМПАС-
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: