Р
Е Ш Е Н И Е
№
1292
гр.
Пловдив, 05.07.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХ състав, в открито заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРСИТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря С. С. и участието на прокурора К. Д., като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 1114 по описа за
2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от Г.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.П.,
против Решение № 546/28.03.2023г., постановено по АНД № 6781/2022 г. по описа
на Пловдивски районен съд, с което е потвърден Електронен
фиш серия К № 5499351 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на Г.Н.Г. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Твърди се неправилност на оспореното решение на РС – Пловдив.
Изложени са доводи, че при попълване на протокола по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е допусната грешка, като в него няма контролиран пътен
участък, нито номер на служебен автомобил, нито номера на първо и последно
статичното изображение. Отделно от това се твърди, че на представената снимка
на МПС няма номер на статично изображение. Твърди се неспазване на изискването
на чл.6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Иска се отмяна на решението,
алтернативно връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на РС –
Пловдив. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, чрез писмено
становище на процесуален представител – ст. юриск. Б.оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, моли съда да
потвърди решението на РС - Пловдив.
Касационната жалба е подадена в рамките
на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№ 546 от 28.03.2023 г., постановено по АНД № 6781/2022г., Пловдивският районен съд е потвърдил
електронен фиш серия К № 5499351 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на Г.Н.Г. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел за
установено, че на датата отразена в електронния фиш, описаният в
него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост в населено място,
като това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M 2 MD 1196. В мотивите на
съдебния акт е коментирано приложеното по преписката удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ и изрично е посочено, че е валидно към датата
на нарушението. Коментирано е и отразеното в снимката на МПС, че на 15.12.2021
г. около 14: 50 часа в гр. Пловдив, бул. "Кукленско шосе" срещу номер
3, посока ул.“Скопие“ е заснето извършено нарушение с лек автомобил
"Тойота ЦХР" с рег. № РВ4147ТТ, с установена скорост на движение от
72 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч,
което е квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според районен
съд, установеното разминаване между отразената скорост в снимковия материал и
т. нар. наказуема скорост, която именно е посочена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение е съобразено с предвидените грешки при
измерване на скорост при АТСС от 3 км/ч. В мотивите на оспорения съдебен акт е
посочено, че обжалваният електронен фиш е издаден на собственика на процесното
МПС, като същият не се е възползвал и от възможността предвидена в чл.189, ал.5
от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за друго лице, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Решението е правилно.
В решението са
изложени мотиви относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
събраните по делото доказателства.
От приложените по делото доказателства (снимка на
разположението на уред, Протокол от проверка № 4 С-ИСИС от 12.02.2021 г. на
Български институт по метрология, Справка за вписан тип средство за измерване с
дата на вписване – 06.07.2018г. и Протокол за използване на АТСС) е видно, че процесното
нарушение е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип Cordon M2.
Ноторно известно е, че тази система представлява
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган върху т. нар.
"триножник", което не е трайно
"прикрепено" към земята, а има характер на временно разположено на
участък от пътя ("мобилно" по своя характер). През 2015 г. е приет
ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), с който е изменен ЗДвП, като е въведено
определение на понятието "автоматизирани технически средства и
системи" (АТСС) и са определени и отделните видове такива - стационарни и
мобилни (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). От своя страна мобилните АТСС биха могли да
бъдат разположени както временно на самия участък от пътя, така и в превозно
средство. Със същото изменение на закона е изменена и нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение, установено
и заснето именно с АТСС, без да се разграничава с кой от двата вида, определени
в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, следва да стане това. Поради изложеното правилно в
Протокола за използване на АТСС не е посочен номер на служебен автомобил.
Използваното в случая АТСС е било разположено на самия участък на пътя, а не в
превозно средство.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че
е налице процесуално нарушение изразяващо се в това, че протоколът по чл. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не е попълнен в
цялост. Противно
на посоченото в касационната жалба, в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
посочен контролиран пътен участък, а именно: бул. “Кукленско шосе“ срещу номер
3. Отделно от това касационният жалбоподател не сочи и не представи
доказателства, че на същия ден и час е бил на друго различно място със
собствения си автомобил.
В приложения по делото протокол за използване на АТСС е
посочена дата на използване на техническото средство, именно 15.12.2021г.
(която е и датата на извършване на нарушението, видно от приложената снимка) и
в него са надлежно попълнени: вида устройство, с което е установено процесното
нарушение, начало и край на работа, като часа на заснемане на нарушението (14:50
ч.) е в рамките на отразения в протокола режим на работа на АТСС (от 12:00 ч.
до 17:00 ч.). Нещо повече в приложената по делото снимка на статично
изображение е посочена измерената скорост, ограничението на скоростта, датата и
часа на установяване, радарът, с който е установено нарушението, както GPS координати и локацията, която е идентична с тази посочена в
протокола. В този смисъл непосочването в протокола на номер на първо и последно
статично изображение не е съществено нарушение.
Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., АТСС се използват съгласно инструкцията на
производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип. В тази
връзка по преписката са представени Протокол от проверка № 4 С-ИСИС от
12.02.2021 г. на Български институт по метрология за
последваща проверка на видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon M2 MD 1196 и Справка за вписан тип средство за
измерване с дата на вписване – 06.07.2018г. и с валидност до 13.06.2027г., от които е видно, че е спазено
посоченото изискване.
Обжалваното
пред касационната инстанция решение на районен съд е валидно, допустимо и
правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.
с чл.27е от Наредба за правната помощ, в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 546
от 28.03.2023г., постановено по АНД № 6781/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Н.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР - град Пловдив
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: