Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ:Десислава Попколева
Габриела Лазарова
при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №10796 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №79135 от 29.03.2019год., СРС, 169-ти състав, постановено по гр.дело №88593/2017год. е признава за
установено на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че В.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес *** ******дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** 23Б, сумата от 584,09 лв. - главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия до имот - ап. 60, находящ се
в гр. София, ул. „******, за периода от 01.05
2014 г. - 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
29.05.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2017 г. по ч.гр.д. № 34401/2017 г. по описа
на СРС, 46 състав. Отхвърлен е
предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Ц.Г.
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 85,36 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 15.09.2015г. - 09.05.2017г. Осъден е на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Ц.Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 687,86
лв. - разноски за исковото и заповедното производство. Осъдена е на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.Ц.Г. сумата от 38,25 лв. -
разноски за първоинстанционното производство.
Срещу решението са постъпили две въззивни жалби.
Решението
в отхвърлителнителната
част по иска за обезщетение за сумата от 85,36лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода 15.09.2015г. - 09.05.2017г.
е обжалвано с вззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД с основни доводи, че решението е неправилно и моли да
се отмени и постанови друго, с което се уважи искът изцяло. Посочва, че с оглед
на Общите условия за продажба на ТЕ от „Т.С.“ЕАД на потреители за битови нужди
в гр.София, одобрени с Решение №ОУ-002/07.01.2008год. на ДЕКВР, в сила от
13.02.2008год., раздел VІІ от ОУ- заплащане на ТЕ, чл.32, ал.1 е определен реда
и срока, по който купувачите на ТЕ, са длъжни месечните дължими суми за ТЕ в
тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Сочи, с
оглед именно на ОУ които са посочени, ответницата е следвало да заплаща
дължимите суми най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ и след което същата е в забава и дължи обезщетението по чл.86 ЗЗД, което
се претендира. Претендира за присъждане на разноските по делото. В съдебно
заседание пред въззивния съд не се явява представител на въззивника и е
депозирана молба, в която прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба в срока
по чл.263 ГПК от въззиваемата страна В.Ц.Г.. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Б., пълномощник на
въззиваемия оспорва въззивната жалба
Решението в уважените части, с които са признати
задължения е обжалвано с въззивна
жалба от В.Ц.Г., чрез адв. Б., като неправилно, необосновано, постановено
при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и моли да се отмени
и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковете. Смята, че в
случая не само е прекратен бракът между
страните, а и съсобствеността е прекратена, считано от 18.12.2012год., чрез
извършено дарение, а и ответникът не е
ползващ ид.части бивш съпруг. Посочва също, че запазеното право на
ползване не се упражнява и при реални собственици на имота, които са били
длъжни да променят партидата, съдът е направил извод, че длъжник е лице, което
не живее в топлоснабдения имот и не е собственик, както и е непонятно как е
приел, че има съсобственост. Смята, че неоснователно е отказано от съда да
допусне свидетел на ответника, за да установи, че живее на друг адрес, а в
процесния апартамент живеят децата му, които са собственици на процесния имот.
Сочи, че ищецът е действал в противоречие със собствените си разпоредби от ОУ и
неправилно претендира дължимата сума
единствено от ответника. В съдебно заседание пред въззивния съд, адв.Б., пълномощник на въззивника поддържа
въззивната жалба и претендира за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба на ответника. Подадена е молба с възражение за
прекомерност на разноските на въззивниците.Претендира за разноски за
юрисконсултско възнаграждение
Третото лице
помагач „Б.Б.“ЕАД не заявило становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3039662/29.05.2017г. срещу В.Ц.Г. и Б.И.Б.за посочените суми и по
½ от същите за всеки от длъжниците и по което е образувано гр.д. №34401/2017г.
по описа на СРС, 46-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за
стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2015г. в размер на 1168,17лв. главница и цена на доставена ТЕ за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ******, вх.***** с аб.№366898, както и сумата от 124,32лв.-законна лихва за
забава за периода от 15.09.2015год. до 09.05.2017год., както и законната лихва
върху главницата за цена на ТЕ от 16.11.2016год.-датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане. След като срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение
само от длъжника В.Ц.Г. и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД е предявила положителен
установителен иск спрямо този длъжник по издадената заповед за изпълнение и е
образувано гр.д. №34401/2017г. СРС, 46-ти състав.
В срока за отговор
на исковата молба е постъпил такъв от
ответника, в който оспорва исковете като неоснователни. Почва, че не живее на адреса
на топлоснабдения имот, който след развода е предоставен за ползване на бившата
му съпруга и смята, че липсва на облигационна връзка между страните, при
твърдението, че процесният топлоснабден имот е и дарен на дъщерите на
ответника. Оспорва претенцията за обезщетение за забава доколкото не е връчена
покана.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел
за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ЕАД
сумата от 584,09лева - главница,
представляваща 1/2 от цената на
доставена и неплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014г. – м.04.2015 г.,
както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й заплащане, след като е приел, че страните са в облигационни
отношения, след като ответникът е съсобственик
на процесния топлоснабден имот на
посочения адрес и с аб.номер с оглед на приложения на негово име нотариален акт,
който е придобит по време на брака му и независимо, че бракът е прекратен, а
семейното жилище е предоставено за ползване на бившата съпруга и в последствие
през 2012год. имотът е дарен от родителите на децата им, но при запазено вещно
право на ползване за ответника и без по делото да има данни за молба-
декларация, за откриване на партида, представляваща по естеството си
предложение за сключване на договор за доставка на ТЕ, която да е от името на
новите „голи собственици“, но при съсобственост във вещното право на ползване
към процесния период. С оглед на приетата СТЕ се установява количеството и
стойността на доставената топлинна енергия в имота и която експертиза като компетентно
изготвена е кредитираната изцяло.За да отхвърли предявените искове за
обезщетение за забава както върху главницата за цената на ТЕ, която е приел че
е дължима, съдът е приел, че с оглед на
клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ, в сила от 12.03.2014год., която
предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните суми в тридесет дневен
срок от публикуването им на интернет страницата на продавача и след като
последното обстоятелство не е установено по делото.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно
основание вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявеният иск, че ответникът дължи процесната
сума, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи главно и пълно, че ответницата е потребител на топлинна
енергия, че в сградата, където е имотът на същата има монтиран топломер,
преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното
количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от
ФДР и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Независимо,
че ответникът е оспорил, че е потребител
и има договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот с
оглед на приложения към исковата молба нот. акт №24/16.02.2006год., се
установява, че ответникът по време на брака си е придобил собствеността върху процесния имот,
като независимо, че бракът е прекратен с решение на съда влязло в сила на 29.05.2012год.
и семейното жилище е предоставено за ползване на бившата съпруга, както и, че с
оглед на приложен нот. акт №32/18.12.2012год. В.Ц.Г. и Б.И.Б.са дарили на
дъщерите си К.и И.Г.процесния апартамент, но са си запазили вещното право на
ползване върху същия, като ответникът В.Ц.Г. пожизнено и безвъзмездно, а
съпругата до 01.09.2015год., приложена само от ответника молба декларация от 29.06.2006год.
за откриване на партида и топлоснабдяване на имота, след като няма последваща
такава, която да изхожда от другия съсобственик или от надарените и
след като няма спор, че сградата, в която се намира жилището
е топлофицирана и ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетена от общия топломер, ответникът като съсобственик по отношение на вещното право на ползване за
процесния период от м.05.2014год. до 30.04.2015год. върху процесния апартамент,
в същата сграда- етажна собственост има качеството на потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ/ заедно с другия съсобственик и бивша
съпруга, но която не е подала възражение и заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК за ½ от посочените суми е влязла в сила/ и между страните е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно
пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо или юридическо лице,
което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и ги
ползва за собствени нужди. Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на
ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 153, ал.1 и пар.1, т.42 от ДР
на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. С оглед на
чл.153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ/ редакция след 17.07.2012год./,
приложима за процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейното самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. В смисъла на горните легални
определения, ответникът, като съсобственик по отношение на вещното право на
ползване за процесния имот и период, има качеството на потребител на топлинна
енергия, поради което е материалноправно
легитимирана да отговаря по предявения иск. Без значение по делото в този
случай е, че не ползва процесното жилище
и същото се ползва от бившата му съпруга или от децата му, които притежават
след дарението т.нар.“гола собственост“, при запазеното безвъзмездно и
пожизнено право на ползване върху същия в полза на бившите съпрузи- срочно за
съпругата и пожизнено за ответника, след като от тяхна страна няма подадена
молба-декларация към ищеца за откриване
на партида на тяхно име/след прекратяване на брака или дарението/ или за смяна
на титуляра на партидата при ищеца. Данни за евентуално такова заявление от
ответника има едва с дата 03.04.2019год., с оглед приложено писмо пред въззивна
инстанция и не се отнася за процесния период. В тази връзка правилно
първоинстанционният съд е приложил разясненията дадени в ТР №2/2017год. по
т.дело №2/2017год. на ОСГК на ВКС, т.1, които са задължителни за съдилищата с
оглед на това, че когато топлоснабдения имот е жилище, притежавано в режим на
имуществена общност при предоставянето
му след развода със съдебно решение за ползване на единия съпруг между двамата
възниква наемно правоотношение и когато ползващия бивш съпруг сключи писмен
договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие,
например с откриване на индивидуална партида при последното за целия имот,
тогава той става клиент на ТЕ за битови нужди, освен за своята ид.част от
имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг ид.част, поради което
дължи на топлопреносното
предприятие цената на доставената ТЕ за битови нужди за цялото жилище. Посочено
е, че ако такъв договор с топлопреносното предприятие не бъде сключен, двамата
бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди, съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо, че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш
съпруг. Отношенията между съсобствениците, включително и по отношение на
вещното право на ползване, както е в случая, както и в отношенията със
собствениците на имота, които притежават т.нар. „гола собственост“ не са
предмет на разглеждане в настоящото производство, както и не се отразяват на
договорното отношение с ищеца и няма пречка за ответника в случай, че не
упражнява вещното право на ползване, което си е запазил безвъзмездно и
пожизнено и не живее в имота и не потребява ТЕ след като е заплатил разходите
за ТЕ за своята ½ ид.ч. да ги претендира от тези които реално ползват
имота, съответно ТЕ в него на плоскостта или на неоснователното обогатяване или
при наличие на договорни отношения с ползващите, ако им е предоставил същото.
Съгласно чл.
150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника вещно
право на ползване върху ½ ид.ч. от топлоснабдения имот и установеното
наличие на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба
на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за
продажба, които са съответно одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение
№ОУ-02/03.02.2014год. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ
предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в
ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия и за което няма данни по настоящото дело.
Неоснователно
се явява оплакването, че не е съобразено от първоинстанционният съд, че не е
доказано изпълнение по договора и доставяне на ТЕ, след като от приета СТЕ, която е обективна и
компетентно изготвена и е съобразила и доказателствата по делото, включително и
тези приложени от третото лице помагач- формуляр за отчет от 29.04.2015год. с
подпис на клиента с отразеното отчитане
на уредите и водомер за топла вода, се установява стойността на ТЕ за имота и която възлиза на общо 1168,17лв. след изравнителната сметка или
съответно съобразно притежаваната от ответника ½ ид.ч. от вещното право на ползване, същия дължи сумата от 584,09лв. и до която сума е основателен и доказан
предявения иск.
Неоснователна се явява изцяло и въззивната
жалба на ищеца след като във въззивната жалба се цитират като приложими ОУ,
одобрени с Решение№0У-002/07.01.2008год. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008год., а
към процесния период м.05.2014год.-04.2015год., действащи и приложими са други ОУ, одобрени с Решение
№ОУ-02/03.02.2014год. в сила от 12.03.2014год. и съобразно чл.33, ал.1 от които
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в тридесет дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача и след
като не са представени в тази връзка доказателства по делото, правилно
първоинстанционният съд е приел, че не се дължи заплащане на обезщетение за
забава върху дължимата сума за ТЕ, поради
което тази претенция е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи обжалваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на страните за въззивното производство в предвид неоснователност на
въззивните им жалби.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№79135 от 29.03.2019год., на СРС, 169-ти състав, постановено по гр.дело
№88593/2017год.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.“ЕАД,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.