Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1606/10.10.2023 г.
гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив, IХ-ти
състав в открито
заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1395/2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Х.С.С., ЕГН **********
***, чрез адв.Л.Н. срещу Уведомително писмо изх.№ 02-160-6500/7894 от
30.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г.,
издадено от Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр.София. В жалбата се сочи,
че уведомителното писмо е назаконосъобразно, издадено в нарушение и при
неправилно прилагане на материалния закон, при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че от мотивите на акта за жалбоподателя не става ясно на
какво основание административният орган е наложил намаления на субсидията и как
е изчислен размерът им. Иска се отмяна на обжалваното уведомително писмо.
Претендират се разноски.
Ответната страна – Зам. изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юриск. М.,
изразява становище за недоказаност и неоснователност на жалбата и иска
отхвърлянето ѝ. В представено по делото писмено становище от зам.
изпълнителния директор на ДФЗ (л.54) се представя информация, вкл. и в табличен вид за „Площи по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2018, след извършени проверки за
допустимост на площите“ и за извършените изчисления по схеми/мерки на Х.С. за
кампания 2018. По отделните схеми са
посочени общо установените площи, сумите за оторизация и за санкции. В
становището е обсъдено още, че под таблиците в оспорваното уведомително писмо
са описани правните основания за наложените намаления, съответните ставки,
начинът на получаване на оторизираните суми в съответствие с приложимите
методики и е дадено обяснение на отделните понятия и начина на формиране на
отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции и удръжки. В съдебно
заседание, процесуалният представител на ответника поддържа становището му, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл.
168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 28.05.2018г. жалбоподателят е подал
Заявление за подпомагане 2018, Форма за физически лица, с което е било заявено
подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за
преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане на селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания
/ЗДП/, Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема за обвързано подпомагане
за плодове (основна група) СП(основна), Схема за предходна национална помощ за
земеделска земя на хектар (ПНДП). В заявлението са декларирани използваните от жалбоподателя парцели (№
от ИСАК – 24241-66-69-1; 24241-972-1-2; 24241-1045-16-3; 24241-1045-16-4) за
2018 г.,
находящи се в землището на с. Дъбене. Заявлението е регистрирано с Уникален
идентификационен номер (УИН) 1620061891452 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна
агенция.
По делото са приложени резултати от
автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по
директни плащания за кампания 2018 от 18.05.2018г. - лист 18,19. Видно от
същите за конкретно посочен парцел БЗС: 2421-972-1 са констатиран следните
видове грешки:
- Над 0,05 ха от БЗС-то излиза извън
площите, подходящи за подпомагане по ДПП. ЕНП, попадащо/прилежащо към
недопустимата част не участва в окончателната калкулация; брой единици: 1;
БЗС-та/излизаща площ (ха): 24241-972-1/1,5235 ха;
- Заявени парцели като биологично
производство или в преход; брой единици: 4; Заявените парцели като биологично
производство или в преход не се отчитат при изчисляването на диверсификация на
културите и ЕНП при ЗДП.
Жалбоподателят
е бил запознат с резултатите от автоматичните проверки, видно от положения му
подпис върху нарочни декларации.
Представени
към административната преписка са и карти на блоковете на земеделското
стопанство.
Със Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г.
(лист 58) на Министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание
чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, е одобрен окончателен
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2018 като част
от Системата за идентификация на земеделските парцели.
На 30.03.2021 г. зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” е издал оспореното в настоящото производство
уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/7894 за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2018г. Уведомителното писмо е получено от жалбоподателя на 04.04.2023г.
чрез изтегляне от СЕУ, видно от приложеното по преписката известие за
доставяне/връчване на лист 15.
В „Таблица 1: Оторизирани суми (в лева)“
от уведомителното писмо, в колона 3 „Намаления“ се съдържат суми, които според
обективираното под таблицата обяснение отчитат:
„ - намаления на субсидията след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаления на субсидията в случаите,
когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението
съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда подаване на
заявления по схеми с мерки за директни плащания;
- наложена ставка на корекция
(„финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г.;
- Линейно намаление съгласно чл. 51,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2,
буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г. на Комисията“;
- Линейно намаление съгласно чл. 65,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2,
буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г. на Комисията“.
Посочено е също така в оспорваното
уведомително писмо, че информацията в колона „Оторизирана сума“ е сумата,
получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и редукции.
Посочени са ставки за схеми/мерки (лв./ха) за Кампания 2018, както следва: Схема
за единно плащане на площ /СЕПП/ - 195,73 лв., Схема за преразпределително
плащане /СПП/ - 137,55 лв., Схема за млади земеделски стопани (МЗС) – 97,865
лв., Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ - 122,84 лв., Схема
за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна): СП
(основна) - /първи 30 ха/ - 1759.98 лв., СП (основна) - /площ над 30 ха/ -
1173,32 лв.
При така
установеното, настоящият състав на Административен съд - Пловдив, прави
следните правни изводи:
Държавният
фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република
България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на
земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР
на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Акредитацията, според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е „процедура по признаване на
статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на
оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от
Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския
съюз".
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. А
съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със
заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи
от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително
за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания
за плащане.
От
страна на ответния административен орган по делото е представена Заповед № 03-РД-2891/23.07.2019
г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л.35), с която същият,
в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор правомощията
по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за
директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане,
адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба №
5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания. Ето защо, съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия.
Съгласно
чл. 43 от ЗПЗП разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените
заявления, при установени определени обстоятелства. Размерът на плащането по
СЕПП се отказва или намалява, в хипотезите посочени в ал. 3 и съгласно
критериите, установени в законодателството на Европейския съюз.
След съвкупна преценка на приложените по
делото доказателства, съдът намира за основателно, изложеното в жалбата
възражение, че при издаване на оспорваното уведомително писмо административният
орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за
мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на същия сочи
липса на фактически и правни основания за издаването му.
В закона е въведено императивно изискване за мотивиране на
административните актове. Мотивите на акта представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата му да разбере волята на административния орган и да защити адекватно
правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания
съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. В тази връзка съдът намира, че неоснователно становището на
ответния административен орган се сочи, че оспорваният акт е мотивиран, предвид
това, че той представлявал уведомление до кандидата за извършената оторизация и
изплатени суми в съответствие с разпоредбите на чл. 10б от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания, като законодателят бил предвидил издаване на особен вид
индивидуален административен акт – изричен писмен акт – уведомително писмо за плащане,
съответно отказ от плащане (изцяло или частично) за заявената помощ, който
краен административен акт подлежи на контрол за законосъобразност. Твърдяното
от ответника детайлно структуриране на наложените намаления, редукция и
оторизирана сума не е изяснено по никакъв начин в мотивите на оспорваното
уведомително писмо. Не отговаря на действителното положение и не се доказа с
релевантните за целта доказателства твърдението, изложено в становището на
ответния административен орган, че в УП е описан „начинът на получаване на
оторизираната сума в съответствие с приложимите методики“.
В
случая, като фактически основания за издаване на оспорения акт е посочено
единствено, че „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни
проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП“. В процесното уведомително писмо обаче,
не се съдържат нито фактически, нито правни основания, които да сочат кои
изисквания не са спазени при посоченото сравнение между данните в заявление и
информацията от външните регистри на ИСАК. Нещо повече, не е ясно за кои площи
от заявените за подпомагане парцели е прието, че са недопустими за подпомагане,
по всяка една от заявените схеми и мерки, наложило и намаление на
претендираното подпомагане, за да е възможна проверката за съответствието на
фактическите констатации с действителното положение.
В чл. 10б, ал. 1 от
Наредба № 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации
и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане
на земеделските производители и цитираната наредба не отменят изискването за
мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за
постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита
на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за
извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо.
В
случая, нито поясненията към съответните колони на таблиците, и в частност на
колона 3 от Таблица 1, нито приложените към преписката доказателства внасят
яснота по отношение на законовите изисквания, които не са спазени от
жалбоподателя, респ. не позволяват установяване на конкретното правно основание
за намаленията, посочени в колона 3 на Таблица 1. От изброените под колона 3
хипотези също не могат да бъдат извлечени данни, коя от тях е приложена за
всяка една от мерките и схемите, по отношение на които е налице намаление на
оторизираните суми. Такива не могат да бъдат извлечени и от подписаните от
жалбоподателя документи за резултатите от автоматични проверки на въведените
данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 г.
Безспорно в същите са посочени цитираните по-горе видове грешки, които са
констатирани при подаване на заявлението за подпомагане, но те не съставляват
мотиви за отказа от оторизиране на заявената сума по всяка една мярка или
схема. Т.е.
от самото писмо за жалбоподателя, както и за съда не става ясно дали
извършените намаления, обективирани в оспорваното УП са в резултат на
установени застъпвания на площи с други кандидати, дали са спрямо данните в
слоя с допустими площи от СИЗП, или неспазване на сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението, дали в резултат на наложена ставка на корекция
(„финансова дисциплина“) и изобщо как е определен размера на тази ставка.
Уведомителното писмо следва да съдържа конкретна информация за всеки
един парцел, който не отговаря на изискванията, неговата площ и основанието за
извършеното намаление. От самото писмо по никакъв начин не може да се установи
каква е причината за извършеното намаление на заявените за финансово
подпомагане суми. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към
тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за
намалената с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на
жалбоподателя. Няма конкретни, относими констатации по отношение на заявлението
на оспорващия.
В случая
липсват и посочени в административния акт правни основания. В разпоредбата на
чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са изброени хипотезите, в които Разплащателната агенция
намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни
плащания, но при липса на фактически установявания, не могат да бъдат изведени
и правните такива за издадения отказ.
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената
тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово
подпомагане следва да бъде намален лежи върху административния орган, който
следва да установи фактическите и правни основания за издаване на
административния акт. Такива основания, и то бланкетно, се
сочат от страна на ответния административен орган едва в хода на съдебното оспорване -
в становището на л. 54. Няма как обаче да се приеме, че с допустими доказателствени средства може да се
санира пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за
издаване на оспорения акт. От мотивите на уведомителното писмо следва да е ясно
защо бива намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи
актът или проверката, въз основа на която това е направено, което изискване в
случая не е изпълнено.
Мотивирането
на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на
мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство
съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде
административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно
прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, който се обжалва.
Няма колебания в практиката на ВАС, че
по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия
акт, в друг документ към преписката. В действителност по делото са приложени
резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2018 но същите не са цитирани в
оспорения административен акт, а именно от мотивите към оспореното уведомително
писмо следва да става ясно защо следва да бъде намалено финансовото
подпомагане, както и да се посочи актът или проверката въз основа на която се
основава. Следва да се
отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл.168 АПК, съдът проверява
законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни
основания, но не може да допълва мотивите в издадения административен акт.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспорваното уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, е издадено при неспазване на установената от закона
форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването му,
както и поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т.
2 и т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на
въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на
административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя
заявление, съобразно указаното в мотивите на решението.
Предвид
изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
направените по делото съдебни разноски в общ размер на 310 лева, от които 300
лева заплатен адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса. Направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно,
тъй като размерът му е съобразен с минималния размер на дължимият адвокатски
хонорар изчислен съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На
основание чл.
172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Х.С.С., ЕГН **********
***, чрез адв.Л.Н., Уведомително писмо изх.№ 02-160-6500/7894 от 30.03.2021 г.
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., издадено от
Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне по Заявление за
подпомагане 2018 на Х.С.С., с Уникален идентификационен номер 1620061891452 в
ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, съобразно дадените в настоящото съдебно решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 174 АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт,
считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие” – София да
заплати на Х.С.С.,
ЕГН ********** *** направените
в съдебното производство разноски, в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ
: