Р Е Ш Е Н
И Е
№
30.03.2020г.,
гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговски дело № 2683/2018г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.327 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Р.К.Б.“ ЕООД ЕИК ******** срещу „Г.Ф.“ ЕООД ЕИК ******** и „Т.К.Б.“ООД ЕИК ********.
Ищецът твърди, че с първия ответник са в трайни търговски отношения, като по между им има сключен рамков договор, по силата на който по заявка на ГД Фактори на 17.10.2014г. е доставял съответните стоки. Твърди, че за всяка доставка е издавана фактура и товарителница, като стоките са получавани от ответника и заплащани от него. Твърди, че доставките за март и април 2018г. по две фактури № **********/23.03.18г. на стойност 28 938 лв.и № ********** от 20.04.2018г. на стойност 35 400 лв., представляващи консумативи и състави за сухи строителни смеси , а именно : стъклени фибри, сух полимер, винена киселина,целулозен етър, са получени от първия ответник, но не са заплатени от същия въпреки проведените между страните преговори. Ищецът твърди,че купувачът е признал задълженията си в изрично писмо, независимо, че не са постигнали разсрочване на задълженията, но не ги е заплатил и до датата на исковата молба. Твърди, че втория ответник по силата на рамковия договор е съдлъжник за задълженията на първия ответник, по силата на подписания между трите страни рамков договор. Твърди, че по силата на рамковия договор е уговорена неустойка за забава в определени рамки , а върху размера на главниците и неустойките се следва и лихва за забава, също предвидена в рамковия договор. Моли ответникът да бъде осъден да заплати неиздължената цена по двете фактури,неустойки и лихви, а именно :
- № **********/23.03.18г. на стойност 28 938 лв. с ДДС,в едно с неустойка в размер на 1 736.28 лева, в едно със законна лихва върху двете суми в размер на 1 289.19 лева за периода 22.07.2018г. до 19.12.2018г.
- № ********** от 20.04.2018г. на стойност 35 400 лв. с ДДС, в едно с неустойка в размер на 2 124 лева, както и законна лихва за забава върху двете суми в размер на 1 169.75 лева за периода 30.08.18г. до 19.12.2018г.
Претендира законната лихва от предявяване на исковата молба, върху всяка една от исковите претенции до окончателното им заплащане, както и направените разноски по делото.
ОТВЕТНИЦИТЕ оспорват исковите претенции, твърдят че не е налице извънсъдебно признание на исковите претенции , твърдят че от страна на първия ответник заявки не са правени в уговорената писмена форма.
Съдът, като взе в предвид становищата
на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :
От представените по делото рамков договор, фактури и товарителници, разменена между страните кореспонденция, както и от приетата по делото неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективна и компетентна се установява, че всяка една от страните – ищеца и първия ответник, е осчетоводила двете процесни фактури в своите счетоводства, съответно са ги включили в дневниците за продажба и дневниците за покупки и в подадените справки декларации, като вземанията по тях са със стойностите посочени в исковата молба. Предвид на това по делото ищецът по безспорен начин е установил, че е доставил стоките на първия ответник, който е купувач по рамковия договор. Ответникът оспорва да са заявявани и получавани от негов служител, и видно от представените справки от НОИ, при ответникът няма служител Г.по трудов договор. Независимо от това факта, че същия е осчетоводил фактурите означава, че е получил стоките. След като след осчетоводяване, т.е. узнаване че са получени не се е противопоставил на получаването им, за което по делото няма данни, то на осн.чл.301 от ТЗ този ответник е потвърдил извършените сделки. В тежест на ответникът е да установи, че е заплатил цената на получените стоки, което същият не е сторил по делото.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Между страните е налице рамков договор за покупко-продажба, сключен на 28.03.2017г., по силата на който ищецът е поел задължение по заявка на първия ответник, и съобразно складовата си наличност да доставя на купувача заявените стоки при условията на рамковия договор. Уговорката за писмени условия на всяка отделна доставка е предвидена като възможност, но не и задължително условие, поради това съдът не намира за основателно възражението на ответниците, че такава е следвало да бъде, но не е налице. От писмените доказателства и експертизата по делото се установява, по безспорен начин, че ищецът е доставил на първия ответник процесните стоки, като с предаването им е прехвърли и правото на собственост върху същите. На осн.чл. 327 от ТЗ ответникът купувач Г.Ф. ЕООД дължи заплащане на договорената цена, което същия не е установи да е сторил. Видно от уговорката във фактурите, макар рамковия договор да предвижда авансово плащане, в конкретните доставки е договорено отложено плащане със 60 дни от датата на издаване на фактурите, което е допустимо съгласно чл.6 от рамковия договор. Дори и след изтичане на този двумесечен срок ответникът не е установил да е заплатил цената на стоките. Предвид на това същият следва да бъде осъден да го стори, като заплати на ищеца общо сумата от 64 338 лв. за цена на доставените стоки - стъклени фибри, сух полимер, винена киселина,целулозен етър. Отговорността на втория ответник Т.К.Б. ООД произтича от участието му в рамковия договор, като съдлъжник, и съответно е солидарно отговорен с първия ответник за цената на стоките закупувани от последния.
По претенцията по чл.92 от ЗЗД. В рамковия договор в чл.12,ал.4 от договора пр.2 се предвижда възможността при забава плащането на цената, ако продавача не развали договора , то му се следва неустойка в размер на 0.10 % на ден за срок от 2 месеца, а след това се следва законната лихва – осн.лихвен процент + 10 пункта, върху сумата от главницата и неустойката. От приетата по делото експертиза се установява, че неустойката за 2 месеца върху първата фактура № 1366 от 23.03.2018г. възлиза в размер на 1736.28 лева, а по втората - №1410/20.04.2018г. възлиза в размер на 2 124 лв. Върху сумите законната лихва, изчислена от експертизата за процесния период възлиза в размер на 1 205.75 лв. по първата фактура и 1091.50 лева по втората фактура. Същата обаче е изчислена от вещото лице само върху цената по двете фактури, без да е включен и размера на неустойката, както е договорено в чл.12 от Рамковия договор. Предвид, че е налице изрична уговорка между страните, в писмен догово, то съдът намира, че за периода до датата на исковата молба, лихвата следва да се изчисли съобразно договореното между страните и съответно размерът на лихвата изчислен от съда с електронен калкулатор е както следва:
- По фактура № 1366/23.03.2015г. възлиза в размер на 1 278.10 лева за периода 22.07.2018г.-19.12.2018г./предмет на исковата молба/
- По фактура № 1410/20.04.2018г. възлиза в размер на 1156.99 лв. за периода на иска 30.08.2018г. до 19.12.2018г.
Исковете за мораторна лихва за разликата до пълните предявени размери се явяват неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне. По отношение на претенцията за законната лихва считано от предявяване на исковата молба съдът намира, че същата се следва само върху главницата, доколкото неустойката и мораторната лихва до предявяване на исковата молба покриват размера на обезщетението за забава до предявяване на иска именно върху главницата, а след предявяване на иска това е законната лихва. Предвид на това законна лихва върху неустойката и мораторната лихва не се следва и в тази част исковата претенция е неоснователна.
При този изход на спора ответниците следва да заплатят на ищеца разноските за настоящото съдебно производство и обезпечително такова в размер на 10120.20 лв., съобразно приложен списък и доказателства на осн.чл.78 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Г.Ф.“ ЕООД *** и „Т.К.Б.“ ООД ***, при условията на солидарна отговорност да заплатят на „Р.К.Б.“ ЕООД ЕИК ******** , гр.София, бул.******сумата от 64 338 лева / шестдесет и четири хиляди триста тридесет и осем лева / цена за доставени стоки по фактури № *********/23.03.2018г. и № **********/30.04.2018г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2018г./предявяване на иска/ до окончателното заплащане на сумата, както и да заплатят сумата от 3 860.28 лева / три хиляди осемстотин и шестдесет лева и двадесет и осем стотинки/ неустойка на осн.чл.92 от ЗЗД, както и сумата от 2 435.09 лева/ две хиляди четиристотин тридесет и пет лева и девет стотинки/ мораторна лихва за забава за периода от 22.07.2018г. до 19.12.2018г., както и да му заплатят сумата от 10120.20 лева / десет хиляди сто и двадесет лева и двадесет стотинки / разноски за проведеното съдебно производство и обезпечително такова на осн.чл.78 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторни лихви за разликата до пълните предявени размери, както и претенцията за законна лихва върху неустойката и мораторната лихва, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :