П Р
О Т О
К О Л
гр.
София, 20.05.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 34 състав, в
открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАЛИ: |
АНЕЛИЯ
ЩЕРЕВА П.Д.М.П. |
|
|
Секретар: Прокурор: |
Надежда
Масова Юлияна
Христова |
|
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ЩЕРЕВА НОХД № 3650
по описа за 2020 година
На именното повикване в 11:00 часа
се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ
Х.К.К. – явява се лично и с адв. С.Д.
от САК, с пълномощно представено в днешното съдебно заседание.
ДЪРЖАВАТА, чрез Министъра на финансите – не изпраща представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
постъпила по електронна поща молба от юрк. С.Е.с писмено становище по въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК, както и изрично изявление, че се поддържа молбата за конституиране
на Държавата като граждански ищец.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила
молба адв. С.Д.от САК, в която същият е направил възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения на фазата на досъдебното производство, които
са свързани със съдържанието на обвинителния акт. Направил е искане за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Отказвам се от защитата на адв. Г.М.. Искам
да ме защитава само адвокат Д.. Получил
съм препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване преди повече от 7
дни.
ПРОКУРОРЪТ: Не съм се запознала с молбата на адв. Д..
Адв. Д.: Представям на колегата екземпляр от молбата, като
аз ще изложа и устно всичките си основания за прекратяване на съдебното
производство, в днешното заседание. Запознат съм с подадената молба за приемане
на съвместно разглеждане на граждански иск.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА
самоличността
на подсъдимия:
Х.К.К. - роден на *** г. в гр. София,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работи
като управител на „А.К.“ ЕООД, живущ ***, ЕГН **********.
Самоличността е снета по представена от
подсъдимия ЛК № *******, издадена на 17.01.2019 г. от МВР-София.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ на подсъдимия правата му в разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Разбрах правата си и нямам искания за отводи.
СЪДЪТ
прикани
страните да вземат отношение по
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, включително и по искането на Министъра на
финансите, държавата да се конституира като граждански ищец в производството.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че настоящото дело
е подсъдно на СГС, престъплението, за което е подигнато обвинение е по чл. 255,
което е подсъдно на окръжните съдилища. Деянието е извършено в гр. София, което
определя СГС като компетентен съд. Намирам, че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, както и че в хода на
досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемото лице. Намирам, че не е нужно делото да бъде разглеждано при закрити
врата, така също и привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаване на служебен защитник. По отношение на взетата мярка за процесуална
принуда, следва да бъде потвърдена, като същата е гаранция в размер на 1000 лв., която е внесена от
обвиняемото лице. Нямаме искане за събиране на нови доказателства, на този
етап. По отношение на предявения граждански иск, намирам че същият е допустим и
следва да бъде приет за съвместно разглеждане.
АДВ. Д.: Считам, че делото е подсъдно на
СГС. По отношение са следващите два въпроса, дали има основание за прекратяване
и спиране на наказателното производство и допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права, което да е
довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия и на
неговите наследници, считам че такова нарушение има, които ще изложа малко
по-късно, съобразно молбата ми от 19.05.2021 г. По отношение основанията за
разглеждане на делото по реда на особените правила, считам че няма такива
основания към момента. Няма основание за разглеждане на делото при закрити
врата, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник и другите обстоятелства по т. 5 на ал. 1 на чл. 248. По отношение на
взетите мерки за процесуална принуда считам, че предвид процесуалното поведение
на подсъдимия, неговото явяване и съдействие и на досъдебното производство и
днес в о.с.з. моля да бъде отменена наложената
парична гаранция. На този етап нямам искания за събиране на нови
доказателства. Що се касае до предявения граждански иск от министерство на
Финансите, считам същия, че ще затрудни процеса и моля да не бъде приеман в
настоящото производство.
Що се касае до съществените нарушения на
правилата, които съм упоменал, ще ги преповторя в устна форма. Това, което
смятам, че е довело до нарушение на правата на подсъдимия, а именно в
представения обвинителен акт се намират съществени противоречия, непълноти и
нарушения, които водят до нарушения на правото на защита до степен, която би
ограничила защитата на подсъдимия по такъв начин, че той няма да може да я
реализира. На първо място, както в обстоятелствената част така и в диспозитива,
се излагат косвени твърдения, за
извършване на престъплението в условията на посредствено извършителство,
а именно чрез свидетеля Т., счетоводител, така формулирано обвинението
затруднява правото ни на защита, доколкото не са изложени никакви
фактологически твърдения защо се приема, че свидетелят Т. е посредствен
извършител и какво я прави наказателно неотговорна, дали това е нейна
невменяемост , малолетност или някакво друго твърдение на СГП, което следва да
ни бъде посочено.
На второ място, в обстоятелствената част
на обвинителния акт, липсват данни защо СГП приема, че именно предаденото на
съд лице е извършвало инкриминираните действия по потвърждаване на неистина,
отразяване на данни в дневниците, че именно той е приспадал данъчните кредити.
Твърдението, че той е пълномощник на инкриминираното дружество и е изпращал по
мейл фактури на счетоводителката не го прави данъчно отговорно лице, нито му
вменява законови задължения като управител на търговско дружество, още повече
че, както в самия обвинителен акт е посочено, а и от данните по делото, налице
е пълномощно от управителя на дружеството към счетоводителя. В тази връзка, СГП
следва да аргументира твърдението си защо претендира, че именно К. е лицето по
делото осъществявало инкриминираните в състава на чл. 255 действия, по какъв
начин, на коя дата, с какви действия.
Останалите неща са посочени подробно в
т. 2 на молбата, която е представена на съда и на прокуратурата. На трето място
считам за изключително неясно обвинителната теза какви точно са действията , с
които подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние, например как лицето е потвърдило
неистина, какви са осъществените от него действия след като не е посочени за
всеки от инкриминираните периоди как е подадена всяка конкретна декларация и от
кого, визирам по електронен път, на място в офис на НАП и така. На четвърто,
място не е посочено кое е невярното съдържание на дневниците за покупки за
всеки от инкриминираните периоди.
На пето място, при направените от мен
математически изчисления относно инкриминираните фактури и претендирания размер
на приспаднат неследващ се данъчен кредит е налице фрапантна разлика, конкретно
за месец май 2014 г. посочени са два броя фактури на стойност 2 528 лв., за
които се твърди, че са неистински. Същевременно приспаднатия неследващ се данъчен
кредит е формиран в размер на 5 451,33 лв. за месец юни 2014 г. посочена е една
фактура с ДДС н а стойност 2 380 лв., същевременно в обвинителния акт се
твърди, че е избегнато установяване ни плащане на данъчни задължения в големи
размери, 3 789,55 лв. посочено е, че е избегнат данък в размер на 3 789,55 лв.,
който е данък добавена стойност. Въпреки това се твърди, че в клетка на 71 на
данъчна декларация с посочен ДДС за внасяне 1 409,55 лв. вместо правилното
според СГП 3 789,55 лв., като въпреки това се претендира укрития данък за
добавена стойност да е именно 3 789,55 лв. вместо от него да се извади декларирания
за внасяне такъв. Изправяме се пред абсурдната теза, че в случай че
действителния размер н данъка е 3 789,55 лв., а декларираният е 1 409,55 лв. избегнатия по този начин данък не
може да е действителния размер на данъка, а това трябва да е разликата между
него и декларираният. За данъчен период месец септември 2014 г. се твърди, че
избегнатия размер на данък добавена стойност е 9 315,84 лв. същевременно са
посочени фактури на обща стойност 9 013,40 лв. отново размера е различен. За
данъчен период септември 2014 г. От една страна е посочени в обвинителния акт,
че подсъдимия е потвърдил неистина, а от друга, че декларацията е подадена по
електронен път от В. Т., тоест на лице е някА.форма на твърдение на
посредствено извършителство, без да е посочена ролята на всяко едно от лицата, както
и без да е посочено защо се приема, че подсъдимия е потвърдил неистина. Ако е
подадена декларация от свидетелката Т., както и защо Т. не е отговорна за деянието
си. Аналогично е положението и за месец октомври 2014 г. В пункта на
обвинението касаещ месец септември, СГП включва фактура от месец септември и
посочва, че упражнения неправомерно данъчен кредит е за месец август. При
съпоставка на размера на ДДС на инкриминираната фактура 5 471 лв. с размер на
претендирания за приспаднат неправомерно данъчен кредит 9 315,84 лв. избегнатия
данък 5 286,33 лв. не се открива никА.взаимовръзка. За месец октомври не става
ясно как се укриват данъчните задължения в размер на 3 915,33 лв. ДДС вместо да
трябва да се декларират такива в размер на 5 286,33 лв. по фактури, по които не
се признава ДДС за 3 915,33 лв. Дължимият ДДС трябва да е равен на укрития,
след като се поддържа, че в клетка №71 ДДС за внасяне е нула лева, относно месеците
ноември декември 2014 г., февруари и април 2015 г. се наблюдава същото
противоречие като в месец октомври 2014 г. Част от така посочените
неясноти и противоречия както съм
посочил и в молбата могат да се приемат и за фактически грешки на водят до
такава порочност на обвинителния акт, че ограничават правото на подсъдимия да
разбере точно в какво е обвинен, посочените де ние
на коя дата , по какъв начин е извършил
противозаконни действия, това пречи съответно да организира правото си на
защита по адекватен начин, което е съществено процесуално нарушение. В тази
връзка считам, че делото следва да бъде прекратено от съда и да бъде върнато на
прокуратурата за прецезиране на обвинителния акт на основания чл. 248 ал. 1 т. 3,
вр. чл. 249 ал. 2 от НПК.
ПОСДЪМИЯТ К.: Придържам се към заявеното
от моя защитник. Искам да кажа, че не можах да разбера обвинитения акт.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че молбата е
неоснователна. На първо място, по възражението за фактите изложени по отношение
на дейността на свидетелката Т. намирам, че в обвинителния акт са изложени
фактическите основания, които обуславят наказателната отговорност на подсъдимия
К., изложени са подробно в обвинителния акт.
Няма изискване за излагане на факти в насока обосновка защо свидетелят е
наказателно неотговорен. В този смисъл намирам, че обвинителният акт отговаря на
изискванията на НПК. На следващо място, по отношение на възражението, че
подсъдимият К. е пълномощник на инкриминираното дружество. Следва да се отбележи,
че съгласно трайната съдебна практика наказателноотговорно лице по чл. 255 може
да бъде и пълномощник на дружеството, както и всяко друго лице, което е
извършвало фактическо действие по осъществяване на престъпната дейност и
счетоводно обслужване, търговска дейност и всякА.дейност насочена към укриване
на данъчното задължение. Няма изискване субект на престъплението по чл. 255 да
е единствено управителят или собственикът на определено търговско дружество.
Последният въпрос относно доказването на конкретни стойности на укрития данък,
в обвинителния акт е посочено, че същият се основава, освен на писмени
доказателства, и на съдебно-икономическа експертиза, която би могла да бъде
разглеждана в делото по същество. Така че намирам, че възраженията на защитника
на подсъдимия са изцяло неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ
ЗА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ,
след
съвещание, по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК намери следното:
Съобразно повдигнатото обвинение срещу Х.К.,
делото е родово и местно подсъдно на Софийския градски съд. Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По отношение на т.3 на чл. 248, ал.
1 СЪДЪТ се солидализира частично със становището на защитника, че в досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които са ограничили правата на обвиняемия и те са във връзка със съдържанието
на представения пред съда обвинителен акт. Съдът счете, че в обвинителния акт
не е посочено достатъчно ясно и недвусмислено описание на съставомерни елементи
от обективната действителност, които имат отношение към обвинението, и които
трябва да са налице, за да може да няма никакво съмнение за обвиняемия, а и за
съда, какъв е предметът на обвинението от гледна точка на неговите фактически и правни
рамки.
На първо място, вярно е разсъждението на
защитника, че прокуратурата не е описала достатъчно факти от обективната действителност,
които имат отношение към участието на свидетелката Т. в механизма на извършването
на твърдяното престъпление. На първо място в обвинителния акт е посочено, че
всички документи за отделните данъчни периоди са подавани по електронен път от
нея, което на пръв поглед може да остави впечатление, че твърдението на
прокуратурата е, че действително тя е била лицето, което, въз основа на
предоставени от подсъдимия документи, е съставяла необходимите за представяне
пред данъчната администрация справки-декларации със съответните приложения и ги
е представила в определените периоди. От друга страна обаче, при описанието в
обвинителния акт на действията по деклариране за отделните данъчни периоди, за два
от тях е посочено изрично, че са подадени
чрез Т.. При това положение съществува неяснота относно твърдението на
прокуратурата за механизма на извършване на деянието - дали декларациите са
били подавани във всеки един от периодите от Т. или лично от подсъдимия или
някое друго лице и, ако са били подавани от Т., дали се касае за посредствено
извършителство и на кА.база се прави извод, че извършителството е посредствено
или се касае до съучастие, но прокуратурата е преценила да не повдига обвинение
срещу тази свидетелка. Доколкото осъществяването на престъплението на чл. 255 ал.
3 от НК е свързано именно със свеждане до знанието на данъчната администрация
на конкретни факти и обстоятелства, то има значение както кое лице е изготвило
съответните данъчни декларации, така и въз основа на какви документи са
изготвени те и кое лице е подало
документите до администрацията, за да може да се достигне до избягването на
установяването на съответно данъчно задължение и противозаконно приспадане на
данъчен кредит.
От друга страна съдът не се съгласи с
възражението на защитника, че не е достатъчно ясно описано защо К. трябва да е наказателноотговорното лице, напротив, още в
първата страница на цитирания процесуален документ прокуратурата е посочила, че
той е бил пълномощник на дружеството след прехвърлянето на правото на
собственост върху дяловете му на друго лице и, съответно, се е занимавал изцяло
с дейността, като вписаната управителка не е имала абсолютно никакво отношение към
извършвана дейност на дружеството, включително е посочено от прокуратурата, че К.
е представял на счетоводителката фактурите, които са били неистински и с
невярно съдържание и въз основа на тях в последствие е и осъществено и
твърдяното престъпно деяние. Така не би трябвало за подсъдимия да има колебание
защо прокуратурата е счела, че точно той е лицето, което трябва да носи
отговорност за престъплението, за което е изготвен този обвинителен акт.
Съществува процесуален проблем, според
настоящия съдебен състав, с обстоятелството, че прокуратурата не е посочила,
описвайки, че фактурите, които се претендира да са издавани от съответните
дружества, са неистински и с невярно
съдържание, защото доставките по тях не са реално извършени, не е посочила
твърдения за това, че фактурите са издадени за доставки, които са облагаеми по Закона
за ДДС. Предвид обстоятелството, че не всяка сделка, по смисъла на закона, представлява
облагаема доставка, а съдът счита, че е необходимо в обвинителния акт прокуратурата
да посочи фактурата за кА.сделка се е отнасяла, за да може да са се направи
извод, че се касае до сделка, за която наистина е трябвало да бъде начисляван,
съответно заплащан ДДС.
По отношение на посочените подробно в днешното
заседание устно и в молбата преди съдебното заседание в т. 5 разминавания между
посоченото в обвинителния акт твърдение за числата, на които възлизат данъчната
основа, съответно декларирания като дължим за внасяне ДДС и размера на данъчния
кредит, съдът като извърши съпоставка на изтъкнатите от защитника обстоятелства
констатира, че действително възникват сериозни колебания относно това по какъв
начин е изведена крайната сума, на която излиза неправилно приспаднатия данък и
е формиран данъкът за възстановяване, тъй като наистина се констатира, че за
някои от периодите посочената данъчна основа почти съвпада с размера на
данъчния кредит, който се твърди, че подсъдимият обосновава именно с тези фактури.
В тази връзка, съдът няма да коментира отделно всяка една от пунктовете за
съответните данъчни периоди, но също като защитника констатира съответните
разминавания и ще отправи указания към прокуратурата във формулирането на
обвинителния акт по такъв недвусмислен начин да посочи какво е било съдържанието
на справките декларация по чл. 125 от ЗДДС и съответните дневници, така че да
няма никакво съмнение кА.е била данъчната основа, какъв е данъкът ДДС, който е
деклариран за внасяне, какъв е бил действителният данък и как е формиран
данъчният кредит, така че да няма съмнение относно това коя част от заявеното в
съответните декларации представлява лъжливо удостоверяване, защото действително
може да се констатира, че, например, в данъчния период юни 2014 г. е посочено,
че подсъдимият е декларирал данък за внасяне в размер на определена сума, след
което се твърди, че всъщност данъкът е бил почти два пъти по-голям, но се
твърди, че целият размер на сумата, която е трябвало да заяви, е неправилно
приспаднат данъчен кредит, което противоречи на правилата на елементарната
логика и правилата на елементарната математика. В този ред на мисли съдът отправя
към прокуратурата указание в този общ симсъл да изясни отделните обстоятелства,
които водят до извода защо се счита съответно конкретната сума като неправилно
приспаднат данъчен кредит.
Вярно е посоченото от защитника, че не е
конкретизирано в обвинителния акт за всеки от инкриминираните периоди какво е
невярното съдържание на дневниците за покупки, доколкото общо прокуратурата е
посочила, че тези фактури са били отразени в дневниците, но действително, за да
няма никакви колебания относно обстоятелствата въз основа на които е прието, че
и дневниците са били с невярно съдържание прокуратурата трябва изрично да
посочи кои обстоятелства я мотивират да приеме, че тези дневници са били с
невярно съдържание.
По изложените съображения съдът прие, че
трябва да прекрати съдебното производство, да върне делото на СГП за да бъдат
отстранени посочените процесуални
нарушения, чрез изготвянето на нов обвинителен акт, и евентуално ако се
констатира необходимост от ново обвинение – и чрез ново привличане на обвиняемия в
досъдебното производство.
Предвид становището на съдебния състав, че
има процесуални нарушения, които трябва да се квалифицират като съществени и
заради тях делото трябва да се върне на прокурора, беше преценено, че е
безпредметно произнасянето по останалите точки по чл. 248 включително и по
молбата на министъра на финансите за конституиране на държавата като граждански
ищец и по отношение на мярката за неотклонение. Ето защо СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 3650/2020г. по описа на СГС, НО, 34 – ти състав.
ВРЪЩА делото на СГП за
отстраняване на съществените процесуални нарушения, които са посочени в
обстоятелствената част на определението.
Определението може да се обжалва и да се
протестира в седемдневен срок от днес пред Апелативния Съд в гр. София, по реда на глава 22 – ра от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 12:24 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: