гр. Сливен, 29.06.2020г.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Нейчева ВЧНД № 273
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава 22 от НПК.
Образувано е по жалба на Б.И.А. чрез
защитника му против протоколно определение от проведено на 05.06.2020г. разпоредително
заседание по НОХД № 269 / 2020г. на РС – Сливен в частта му по чл. 248, ал. 1,
т. 3 от НПК, с която съдът е приел, че не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.
В жалбата се твърди, че предмета на
престъплението по чл. 235 ал. 2 от НК и по чл. 235 ал. 1 от НК е различен, като
единствено се предвиждало еднакво наказание. Съгласно практиката на ВКС
/Решение № 85 / 19.07.2016г. по н. д. № 238/201г., III н. о. на ВКС/, предметът на престъплението по чл. 235,
ал. 2 от НК бил незаконно добит от
другиго дървен материал, като дали добивът е законен или не, се
определяло от специалните нормативни актове - Законът за горите, Правилника за
прилагане на закона за горите, Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите. Формите на изпълнителното деяние по чл. 235, ал. 2 от НК
били шест, като всяка една от тях имала самостоятелно правно значение и
за да е налице престъплението, от обективна страна било необходимо да се установи,
че подсъдимият е извършил една или повече от формите на изпълнителното деяние,
както и че дървеният материал е добит
незаконно и то от друго лице. Обвинението на подс. И. за помагачество в „съхранение" на незаконно
добит от другиго дървен материал, извозен
от горския фонд. От обвинителния акт не ставало ясно дали предмета на
престъплението е незаконно добит от другиго дървен материал, тъй като подробно било
описано, че има разрешение за сеч и дървесината е маркирана, още повече, че
предметът на престъплението бил върнат на собственика и продаден, т.к. е
законен. В обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържали данни
двамата подсъдими лично да са извозили дървесината, при което биха носили
отговорност по чл. 235, ал. 1 от НК, а ал.1 била посочена в правната
квалификация, както и че дървения материал бил извозен. Жалбоподателят твърди, че в § 1 т. 21 от ДР на Закона за
горите, законодателят формулирал легална дефиниция какво представлява
"добива на дървесина" - сеч и извоз на дървесина до временен склад, а
съобразно т. 6 от същия параграф, "временен склад" е терен, утвърден
с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от
сечището дървесина преди транспортирането й. Наредба № 8 за сечите в горите
определяла какво е необходимо за извършване на сечта, а именно: 1. насаждението
да е маркирано и 2. да е издадено позволително за сеч /видно от чл. 45, ал. 2
от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите/, т.е за да е законно добит
дървения материал, той трябвало да е законно отсечен и извозен до временен
склад. В случая инкриминираният дървен материал бил маркиран и за него имало
издадено писмено позволително за сеч, поради което бил и законно отсечен, а след
като е законно отсечен било невъзможно да се счита за незаконно добит. Според
жалбоподателя, съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт не
кореспондирало със заключителната му част, посочената правна квалификация и
съставомерните признаци на деянието, поради което се нарушавало правото на
защита на подсъдимия и да знае в какво деяние е обвинен. Също така по отношение на подс. А. била вменена формата на
изпълнително деяние помагач, но никъде в обвинителния акт не било посочено как точно е помагал.
Искането е въззивният съд отмени обжалваното определение на СлРС, да прекрати
производството по делото и да го върне на РП - Сливен за отстраняване на
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила.
Частният жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е
допустима.
Сливенският окръжен съд, след запознаване с материалите по
делото, като обсъди наведените в частната жалба доводи и съобрази закона, прие СЛЕДНОТО:
Първоинстанционното съдебно производство пред РС – Сливен е образувано
след внесен обвинителен акт от РП –
Сливен, с който:
- подс. Б.И.А. е обвинен в
извършването на престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 4 от НК – затова, че на 05.07.2018г. в землището на с. Градско,
общ. Сливен, в качеството му на служител по горите - частен лесовъд, като се
възползвал от служебното си положение, в съучастие като помагач на Е.Ф.О. -
извършител, с товарен автомобил ДАФ с
рег. № Т 7097 ТН, с прикачено
полуремарке с рег. № Т 0490 ЕВ, собственост на „Евротранс 78” ЕООД, без редовно
писмено позволително го подпомогнал да съхранява извозени от горския фонд 6,70
куб.м. дърва за огрев - благун, на обща стойност 495,80 лв., маркирани с КГМ -
НУГ 1783, добити от имот с кадастрален № 075001, попадащ в част от подотдели
347 „а” и „б”; имот кадастрален №
075017, попадащ в част от подотдели 347 „г” и „е”; имот кадастрален № 075018, попадащ в част от подотдел 347 „в”
в землището на с. Жълт бряг, общ. Твърдица, местността „Черната кошара”,
незаконно добит от другиго дървен материал, собственост на Гюнайдън Мустафов Хасанов
от с. Камбурово, общ. Омуртаг;
- подс. Е.Ф.О. е обвинен в извършването на
престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК – затова, че на 05.07.2018г. в землището на с. Градско, общ. Сливен, в
съучастие с Б.И.А. в качеството му на служител по горите - частен лесовъд,
който се възползвал от служебното си положение, като съизвършител, с товарен
автомобил ДАФ с рег. № Т 7097 ТН, с прикачено полуремарке с рег. № Т
0490 ЕВ, собственост на „Евротранс 78” ЕООД, без редовно писмено позволително
съхранявал извозени от горския фонд 6,70 куб.м. дърва за огрев - благун, на
обща стойност 495,80 лв., маркирани с КГМ - НУГ 1783, добити от имот с
кадастрален № 075001, попадащ в част от подотдели 347 „а” и „б”; имот
кадастрален № 075017, попадащ в част от
подотдели 347 „г” и „е”; имот кадастрален
№ 075018, попадащ в част от подотдел 347 „в” в землището на с. Жълт
бряг, общ. Твърдица, местността „Черната кошара”, незаконно добит от другиго
дървен материал, собственост на Гюнайдън Мустафов Хасанов от с. Камбурово, общ.
Омуртаг.
В разпоредително заседание от 05.06.2020г. при решаване на
въпросите по чл. 248 от НПК и след като е отчел становищата
на страните, съдът е възприел, че на досъдебното производство не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и на пострадалия и е
отхвърлил като неоснователно възражението на защитата на обвиняемите за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство
по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, водещи до нарушаване правата на
обвиняемите.
Определението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно.
Въззивният съд счита, че са налице съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, които са довели
до нарушаване на правата и на двамата обвиняеми.
Внесеният обвинителен акт, по повод на който е образувано
съдебното производство пред първоинстанционния съд, не може да бъде разгледан в
съдебно заседание, поради допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване на процесуалното право на защита на
обвиняемите лица.
Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. по т. д. №
2/2002г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин
да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. В тази връзка в обстоятелсвената част на обвинителния акт
задължително трябва да бъдат посочени изчерпателно фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на лицата, срещу които се води
наказателното производство - в случая подсъдимите А. и О., които имат право да
знаят в какво точно са обвинени и по какъв начин са извършили престъпното
деяние, за което са привлечени да отговарят.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че обв.
О. работил като шофьор на тежкотоварен
автомобил към „Евротранс 78” ЕООД – с. Камбурово, общ. Омуртаг, собственост на
свид. Х.. Обв. О. управлявал ТИР ДАФ с рег. № Т 7097 ТН, с
полуремарке с рег. № Т 0490 ЕВ, и
задълженията му били да паркира МПС, което управлява в ТИР- станцията, която се намирала в
стопанския двор на с. Градско. На 05.07.2018г. обв. О.
отишъл с празен ТИР до с. Градско и го паркирал в стопанския двор, като ТИР - а
е следвало да бъде натоварен от камион ЗИЛ, след което лицензиран лесовъд към фирмата да издаде превозен билет и да постави марка, а водача на ТИР-а
да достави дървата на посоченото място. Фирмата на свид. Х. имала сключен договор с фирмата на обв. А. – лицензиран
лесовъд, който е бил задължен да маркира отделите, да контролира сечта в
отделите и да експедира дървесината от сечището до ТИР – станцията, както и да
издаде превозен билет за ТИР-а, който да
транспортира дървата за огрев от ТИР – станцията до съответния адрес в
страната. На 05.07.2018г. свидетелите В. и М., служители на РДГ – Сливен били на работа и извършвали контрол
и проверка по ЗГ и по ЗЛОД и в центъра
на с. Градско, между оборите и ресторанта намерили паркиран ТИР, с натоварени в
него 6,70 куб.м. дърва „Благун”,
маркирани с КГМ № 1783, незаконно добити от другиго, а водача на ТИР-а бил обв.
О., който не предоставил на служителите превозен билет за дървата за огрев.
Посочено е още, че от временния склад до самото сечище на незаконно добития от другиго дървен материал,
лицензирания лесовъд обв. А. е следвало да маркира дървата за огрев и да издаде
превозен билет до самия ТИР до центъра на с. Градско, за където той е нямал
разрешение да товари ТИР-а. При извоза на дървата за огрев от временния склад
до ТИР – станцията не е издаден превозен билет. Не е спазен чл. 211, ал. 1, ал.
2, т. 2 и чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Липсва разрешително за достъп до горски
територии, като е нарушен чл. 23, ал. 2, т. 1, ал. 6 и чл. 24, ал. 1 от Наредба
№ 1 за контрола и опазването на
горските територии. Натоварените върху
ТИР-а процесни дърва за огрев били без превозен билет, който да удостоверява
законния им произход.
Предметът на престъплението по чл. 235, ал. 2 от НК е незаконно добит от
другиго дървен материал, като същата алинея препраща към ал. 1 само досежно
наказанието. По настоящето дело, на подсъдимите О. и А. е инкриминирано
"съхранение" на незаконно добит от другиго дървен материал, извършено в съучастие по между им, като подс.
О. е посочен за извършител, а подс. А. – за негов помагач и качеството му на
служител по горите, възползвал се от служебното си положение е обусловило
правна квалификация по ал. 3 на чл. 235 от НК. В обстоятелствената част на
обвинителния акт обаче не са конкретизирани действията и/или бездействията на
всеки един от подсъдимите в съвместната им престъпна дейност по начин, даващ им
възможност да разберат в какво точно са обвинени, респективно да осъществят
правото си на защита в пълен обем. Не
са обосновани съставомерните признаци на деянията, предмет на обвинението. Не става ясно как поведението на двамата
подсъдими изпълва съдържанието на изпълнителното деяние „съхранение" на
незаконно добит от другиго дървен материал и защо е прието, че процесният
дървен материал е „незаконно добит от другиго”. Посочени са цифрово нарушени
законови разпоредби /чл. 211, ал. 1, ал. 2, т. 2 и чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. ; чл. 23, ал. 2, т. 1, ал. 6 и чл. 24, ал. 1 от
Наредба № 1 за контрола и опазването на
горските територии/, но не е посочено
тяхното текстово съдържание, както и от кого са нарушени и в какво се е
изразява нарушението.
Във формулираните обвинения
на двамата подсъдими, подс. О. веднъж е посочен като „извършител”
/обвинението на подс. А./, а в собственото си обвинение като „съизвършител” -
последното прави обвинението неясно и объркано относно това, колко лица и в
какво качество са участвали в извършването на процесното престъпление. Относно
субективната страна на деянието е посочено, че то е извършено с пряк
умисъл, „извършителите” са съзнавали
какво вършат, съзнавали са обществено опасния характер на деянието и са искали
настъпването на общественоопасните
последици, т.е. отново се говори за извършители /които по смисъла на чл.
20, ал. 2 от НК участват в самото изпълнение на престъплението/ в множествено
число и не е посочено каква е формата на вината
на сочения за помагач подс. А.. Доколкото с обвинителният акт е
повдигнато обвинение за съучастие, прокурорът следва да мотивира своя акт и досежно
наличие на общност на умисъла на всеки един от съучастниците.
Коментираните процесуални нарушения са съществени и отстраними
по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, не могат да бъдат санирани в
с.з., а обуславят отмяната на протоколоно определеине на съда
05.06.2020г. в частта, с която е прието, че на досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и на пострадалия и е
отхвърлено като неоснователно възражението на защитата на обвиняемите за допуснати
съществени нарушения на процесуалните
правила на досъдебното производство по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1
от НПК, водещи до нарушаване правата на обвиняемите; налагат прекратяване на съдебно
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл.
345, ал. 2, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 05.06.2020г., постановено в разпоредително
заседание по НОХД № 269/2020 г. по описа на РС - Сливен, с което при обсъждане
на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК не е констатирано
допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите и на пострадалия и е отхвърлено като неоснователно възражението на
защитата на обвиняемите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство по
смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, водещи до нарушаване правата на
обвиняемите, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 269/2020г. по описа на РС - Сливен.
ВРЪЩА делото на РП -
Сливен за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила, подробно описани в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: