№ 28008
гр. София, 09.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20241110117773 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 70306/22.12.2023г. по
описа на СРС, депозирана от „Добричфарма“ ЕООД срещу И. С. К..
С определение от 25.03.2024г. производството по делото е разделено, като пред
настоящия съдебен състав са висящи единствено исковете посочени в т. 15 и т. 15.1 от
ИМ /л. 7, стр. 2/, произтичащи от Акт за възстановяване на липси на „Медикотрейд
Варна“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
20.11.2023г.
Постъпило е искане от ответника в депозирания от него отговор на исковата
молба за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност
на РС – гр. Кърджали с аргумента, че постоянният и настоящ адрес на ответника се
намират в гр. Кърджали.
Съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес на ответника. В разглеждания случай и в самата
искова молба е посочен адрес на ответника в гр. Кърджали. По отношение на
приложеното от ищеца Определение № 124 от 13.03.2024 г. по ч.гр.д. № 61 по описа
за 2024 г. на Окръжен съд Кърджали, настоящият състав следва да подчертае, че
хипотезата в случая е различна, доколкото делото е било прекратено от СРС служебно
при преценка за потребителски спор и Окръжният съд е приел в определението, че не
се касае за иск срещу потребител. В настоящия случай исковата молба е изпратена по
чл. 131 ГПК за отговор на ответника и последният в законоустановения срок за
отговор е депозирал възражение за местна неподсъдност на делото, доколкото
постоянният му адрес попада в района на друг районен съд
Същевременно в настоящия случай е налице и следната специфична особеност:
в ИМ ищецът твърди, че е налице хипотезата на чл. 117, ал. 2 ГПК, в която
законодателят е регламентирал, че с писмен договор страните по имуществен спор
1
могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата
на местната подсъдност. В тази връзка в ИМ е посочено, че съгласно т. XI от договори
за заем е уговорено, че споровете ще се решават от компетентния съд в гр. София. В
случая обаче вземането, предмет на настоящото производство произхожда от Акт за
възстановяване на липси на „Медикотрейд Варна“ ООД. Ето защо посочената
разпоредба е неприложима.
За пълнота следва да се посочи, че с Определение № 344 от 22.07.2016г. по ч. т.
д. № 1364/2016 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС е допуснато касационно обжалване по
относимия към настоящото дело въпрос дали споразумението за договорна
подсъдност, включено в договора, от който е породено цедираното вземане, поражда
действие и в отношенията между цесионера и длъжника. Прието е, че съгласно
константната практика на ВКС относно арбитражното споразумение, обективирана в
решение № 71 от 09.07.2015 г. по т.д. № 3506/14 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 44 от
29.06.2016 г. по т.д. № 971/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други, арбитражното
споразумение има самостоятелен характер спрямо договора, в който е инкорпорирано.
То се подчинява на отделен режим и тази негова относителна самостоятелност,
определя, че то не е принадлежност към договора, респ. към вземането. Правата и
задълженията на страните по договора, са различни от правата и задълженията
поарбитражното споразумение. Следователно само по себе си правото на една от
страните да отнесе спора пред арбитражен съд съгласно сключен договор, не може да
се прехвърли заедно с правата му по договора, тъй като на това право да се отнесе
спора пред арбитражен съд съответства задължение на насрещната страна по
арбитражното споразумение да изпълни уговореното помежду им. Без насрещната
страна - длъжник да се е съгласил спрямо цесионера, не може да се приеме, че има
съгласие за отнасяне спора пред арбитраж. Следователно арбитражната клауза не е
принадлежност и не следва прехвърлянето на права по договора, тъй като няма
съгласие на длъжника за това. Няма значение дали длъжникът е уведомен или не за
цесията. Това уведомяване има значение за прехвърлянето на правата и действието на
цесията спрямо длъжника, но уведомяването не означава, че има съгласие за постигане
на арбитражно споразумение. Без изрично изразено писмено съгласие, не може да се
приеме, че има прехвърляне на арбитражна клауза. Всички изложени по - горе
съображения са относими и към споразумението на избор на съд, доколкото и двете
споразумения са израз на съгласието на страните да възложат своя спор на избран от
тях правораздавателен орган.
Подсъдността на делото по правилата на местната подсъдност е положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за
наличието на която съдът не следи служебно /с изключение на подсъдността по чл.109
ГПК/. За десезирането на местно некомпетентния съд е необходимо възражение за
неподсъдност, което съгласно чл.119, ал.3 от ГПК следва да бъде направено в срока за
2
отговор на исковата молба. В случая възражението за неподсъдност на делото е
направено в срока по чл.119, ал.3 ГПК, поради което образуваното производство пред
Софийски районен съд следва да бъде прекратено. На основание чл.118, ал.2 ГПК
делото следва да бъде изпратено по подсъдност на надлежния съд – РС – гр.
Кърджали, в района на който е постоянният адрес на ответника.
С оглед изложеното и на основание чл. 119 ГПК, Софийски районен съд, І
ГО, 32 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17773/2024г. по описа на СРС, 32
състав пред Софийски районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд– град Кърджали.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен
съд– град Кърджали.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3