О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
260114 09.10.2020г. Град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, на девети октомври през две
хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар
като
разгледа докладваното от съдия МИШОВА
въззивно
гражданско дело номер 3233 по описа за 2020 година.
Обжалвано
е разпореждане от 19.08.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 2584/2020 г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на „У.Б.“ АД
против Д.Д.Д. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК в частта, в която се претендират вземания за
неустойка за просрочена главница по договор за средит за
периода от 23.11.2017 г. до 17.07.2020 г. в размер на 102,02 лв., неустойка за
просрочена редовна лихва по договора за кредит за периода към 23.11.2017 г. в
размер на 0,03 лв. и за разходи за уведомяване в размер на 72 лв.
Частният
жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Излага съображения относно
необходимостта предсрочната изискуемост на дълга да бъде обявена на длъжника. Моли,
съдът да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.
Съдът,
като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено
следното:
Производството по делото е
образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „У.Б.“ АД
срещу Д.Д.Д. *** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане в размер на 405,83
лв. - главница; 0,14 лв. за неразрешен овърдрафт по договора за кредит
към 23.11.2017 г.; 132,90 лв. за лихва върху просрочена главница по договора за
кредит за периода от 23.11.2017 г. до 17.07.2020 г.; 102,02 лв. неустойка за
просрочена главница по договора за кредит за същия период и 0,03 лв. за
неустойка за просрочена редовна лихва, както и 72 лв. – разходи за
уведомяване.
Посочено е, че вземането произтича от договор за банков
потребителски кредит, условияват чрез овърдрафт за сумата от 500
лв. Крайният срок за издължаване бил 20.05.2018 г., поради
което кредитът бил изцяло изискуем.
С обжалваното
разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в частта му в която се претендира заплащане на
неустойка за просрочена главница по договора за кредит за
периода от 23.11.2017 г. до 17.07.2020 г. в размер на 102,02 лв.; неустойка за
просрочена редовна лихва по договора за кредит за периода към 23.11.2017 г. в
размер на 0,03 лв. и за разходи за уведомяване в размер на 72 лв. като
неоснователно. Съдът е приел, че искането на заявителя за издаване на заповед в
тази част противоречи на императивните разпоредби на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, според които при забава
на потребителя, кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, но не и на разходи и наказателни лихви.
Частната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 411 ГПК, за
да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да
не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р
България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са
налице пречките по чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми за разходи за уведомяване противоречи на закона.
Видно от приложеното към
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от
счетоводните книги, е начислена и се претендира лихва за просрочена главница
в размер на 132,90 лв., неустойка за просрочена главница в размер на 102,02
лв., както и неустойка за просрочена редовна лихва, начислени съгласно чл.11.3
във връзка с чл.5.5. от договора. Съгласно този текст при неиздължаване на
ежемесечно дължимата сума за главница и/или лихви се дължи лихва за неразрешен
овърдрафт по чл.5.5. от договора, т.е. обезщетение (неустойка) като процент в
съответствие с приложимата според валутата на кредита законна лихва, начисляван
за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита. Пососочено е,
че към датата на договора, действащата законна лихва е равна на 10,01 %.
Очевидно е, че неустойката/обезщетението е уговорена в размер на законната
лихва. Съгласно чл.33, ал.1 ГПК при забава на потребителя кредиторът има
право на обезщетение,
която не
може да надвишава законната лихва. Следователно
начислено в документа по чл.417, т.2 ГПК съответства на
разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче
забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Безспорно, обявяването на предсрочна изискуемост, както и уведомяването на
длъжника за това, са действия по управление на кредита. Следователно кредиторът
не може да събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с
управлението на кредита, вкл. и за обявяването му за предсрочно изискуем. Освен
това задължението за
уведомяването на длъжника за обявявената предсрочна изискуемост на вземането
тежи върху кредитора и в договора няма клауза, според която разноските за
изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. От друга страна, със заплащането на това
възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава
заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е частично основателна. Разпореждането следва да бъде отменено само в частта, в която заявлението
за издаване на заповед за изплнение и изпълнителен лист е отхвърлено за сумата
от 102,02 лв. за неустойка за просрочена главница по договора за кредит за периода от
23.11.2017 г. до 17.07.2020 г. и за 0,03
лв. за неустойка за просрочена редовна лихва по договора за кредит за периода
към 23.11.2017 г. В останалата част обжалваното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви въззивният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 2600116 от 19.08.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 2584/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, в
частта в която заявлението на „У.Б.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК срещу Д.Д.Д. *** за сумата от 102,02 лв. за неустойка за просрочена главница по договора
за кредит за периода от 23.11.2017 г. до 17.07.2020 г. и за 0,03 лв. за неустойка за просрочена
редовна лихва по договора за кредит за периода към 23.11.2017 г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение
по заявлението на „У.Б.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
срещу Д.Д.Д. *** за сумата от 102,02 лв. за
неустойка за просрочена главница по договора за кредит за периода от
23.11.2017 г. до 17.07.2020 г. и за 0,03 лв. за неустойка за просрочена редовна
лихва по договора за кредит за периода към 23.11.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № № 2600116 от 19.08.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 2584/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, в останалата му
част.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: