Р Е Ш Е Н И Е
№ 1475
Град Пловдив, 03.07.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отделение,
І състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
участието на секретаря К.Р. , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 435 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 71 от Закона за
водите (ЗВ).
Образувано е по
жалба от Община Пирдоп, с адрес: гр. ***, представлявана от А.Г.- Кмет, против
Решение № РР -2868/13.07.2016 год., за продължаване срока на действие и
изменение на разрешително №0891/22.05.2002 год., издадено от МОСВ, последно
изменено с Решение № РР-942/14.05.2010 год., издадено от Директора на БДИБР, за
водовземане от повърхностен воден обект.
По подробно изложени доводи в жалбата се иска от
настоящия състав да се обяви нищожността на процесното решение, поради
некомпетентност на органа,който го е издал и се изпрати преписката на компетентния орган
- Кмета на Община Пирдоп.
Поддържа се,че за Община Пирдоп е налице правен
интерес от заявеното оспорване,тъй като с Решение № РР -2868/13.07.2016 год.,издадено
от Директора на БДИБР се засяга неин законоустановен и защитен интерес ,защото
актът касае имот публична общинска собственост,а именно язовир „Жеков вир“.
Навеждат се доводи,че законодателят в императивната
разпоредба на на чл.52,ал.1,т.3 от Закона за водите изрично е предвидил ,че
разрешителното за водовземане се издава от кмета на общината след решение на
общинския съвет за водовземане от води,включително язовири и минерални
води-публична общинска собственост,която се предоставя безвъзмездно за
управление и ползване на общините.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответната страна-Директор на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“-гр.Пловдив/ БДИБР/,чрез процесуалния си
представител в писмено становище поддържа,че жалбата е недопустима,поради липса
на правен интерес от оспорването.Твърди се,че Община Пирдоп няма качеството на
заинтересована страна ,тъй като Законът за водите ограничава кръга от
лицата,които имат правен интерес от оспорването на индивидуалните
административни актове,издавани по него.
Относно недопустимостта на жалбата административният
орган се е позовал на обстоятелството, че е подадена от ненадлежна страна,
която не е участвала в процедурата по издаване на разрешителното. В мотивите е
посочено, че жалба по административен ред против даден административен акт
могат да подават заинтересованите лица. В разглеждания случай това са лицата,
чиито законни права и/или интереси са засегнати от акта В
преписката и в жалбата липсват доказателства, че жалбоподателят се е възползвал
от правото си да встъпи в административното производство като възрази
против издаването на разрешителното в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗВ, както и че то засяга негови законни права и интереси или
му създава задължения.
С оглед изложеното се иска жалбата да бъде оставена
без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.В случай,че не се
споделят доводите за недопустимост на оспорването,се поддържа,че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна „А.М.“АД не взима становище по
жалбата.
Пловдивският Административен съд – Първо отделение, I
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес
от заявеното оспорване и то срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което
се явява и процесуално ДОПУСТИМА.
Неоснователни се явяват доводите на ответника по
жалбата,че оспорването е недопустимо,като съображенията в тази насока са
следните.
Според разпоредбата на чл. 70 от ЗВ, разгледана във
връзка с чл. 71 от същия закон, кръгът на лицата, притежаващи правото да
обжалват актове от вида на процесния, е императивно определен и това са
заявителят, съответната общинска администрация и заинтересуваните лица, участвали
в процедурата по издаването на разрешителното.
По делото е приета преписката по издаване на
Разрешително № 0891/23.05.2002г. за водовземане от язовир „Жеков вир“,изпратена
от Министерство на околната среда и
водите на РБългария.
Установява се,че Разрешително № 0891/23.05.2002г. за
водовземане от язовир „Жеков вир“ на
министъра на околната среда и водите ,е издадено по искане на „А.М.“АД.
В преписката се съдържа писмо от РИОСВ-Пазарджик изх №
КД-15-0342/12.03.2002г. /л.94/за обявяване на публично и подходящо място на
инвестиционното намерение в Община Пирдоп съгласно чл.64 от ЗВ,за да може в
14-дневен срок на обявяване да възразят всички заинтересовани лица срещу
издаването на разрешението.Такива възражения не са постъпили .
Поискано е и становището на Община Пирдоп,което е
представено с придружително писмо изх.№ 32-00-07/12.04.2002г./л.93/.В същото
Община Пирдоп посочва,че не възразява да
бъде актуализирано разрешителното за водоползване на „Асарел-Медет“АД-гр.Панагюрище
от язовир „Жеков вир“ с цел допълване на
оборотното водоснабдяване на Обогатителна фабрика „Асарел“.
Последвало е издаването на Разрешително №
0891/23.05.2002г. за водовземане от язовир „Жеков вир“ на министъра на околната среда и водите.
Това разрешително е изменено с Решение №
РР-942/14.05.2010г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“-гр.Пловдив
Или от така изложеното е видно,че Община Пирдоп е
участвала в процедурата по издаването на разрешителното.
Следователно, като подадена от субект, за който законът
изрично предвижда право на обжалване, респективно при наличието на правен
интерес, и като подадена в законоустановения срок, предвид липсата на
доказателства за противното, жалбата се явява допустима. В настоящия случай
жалбоподателят Община Пирдоп е направила искане за прогласяване нищожността на
оспорения административен акт поради липса на компетентност,а съгласно нормата
на чл.149,ал.5 от АПК това оспорване
може да се заявява без ограничение във времето.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложените към жалбата доказателства и
представената от административния орган преписка се установява следната
фактическа обстановка:
Със заявление вх.№ РЯ-01-8/10.02.2016г./л.37 /в БДИБР
е постъпило искане от „Асарел-Медет“АД
за продължаване срока на действие на разрешително №
0891/22.05.2002г.,издадено от МОСВ,последно изменено с Решение №
РР-942/14.05.2010г.,издадено от Директора на БДИБР за водовземане от
повърхностен воден обект-язовир „Жеков вир“,с цел на водовземането „допълване
на оборотно водоснабдяване“,за обект на водоснабдяване-„Обогатителна фабрика
„Асарел“ в землището на гр.Панагюрище,Община Панагюрище,област Пловдив.
Последвало е издаване на оспореното Решение № РР-2868/13.07.2016г. на
Директора на БДИБР за продължаване срока на действие и изменение на
разрешително № 0891/22.05.2002г,издадено от МОСВ,последно изменено с Решение №
РР-942/14.05.2010г.,издадено от директора на БДИБР,за водовземане от
повъхностен воден обект/л.18 и сл./.
Решение № РР-2868/13.07.2016г. на Директора на БДИБР е
постановено на основание чл.78,ал.2 и чл.78а ЗВ,чл.56,ал.1,т.7 и т.8 от
ЗВ,чл.62,ал.1 от Наредбата за ползване на повърхностни води,§146,ал.2 ПЗР на
ЗИДЗВ,чл.194б ЗВ,чл.188,ал.1,т.4 от ЗВ,съгласно дадените правомощия на органа с
разпоредбата на чл.52,ал.1,т.4 от ЗВ.
Относно собствеността на язовир „Жеков вир“
жалбоподателят представя Акт № 58 от 10.03.2009г.за публична общинска
собственост./л.11/.
Спорът по настоящото дело се свежда до това
компетентен ли е Директора на БДИБР да издаде оспореното Решение № РР
-2868/13.07.2016 год., за продължаване срока на действие и изменение на
разрешително №0891/22.05.2002 год., издадено от МОСВ, последно изменено с
Решение № РР-942/14.05.2010 год., издадено от Директора на БДИБР, за водовземане
от повърхностен воден обект.
В настоящия случай се касае за воден
обект,представляващ язовир „Жеков вир“,находящ
се в землището на град Пирдоп,който язовир е публична общинска
собственост,видно от Акт № 58 от 10.03.2009г.за публична общинска собственост.
Съгласно нормата на чл.52,ал.1,т.3,б.“а“от Закона за
водите(изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.)разрешително се издава от кмета на общината
след решение на общинския съвет за водовземане от води, включително от язовири
и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на
минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени
безвъзмездно за управление и ползване от общините.
Видно от така посочената норма,компетентен да издаде решение
от вида на процесното е именно кмета на Община Пирдоп,след решение на общинския
съвет,а не Директора на БДИБР. Разпоредбите
на чл. 52, ал. 1 и чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗВ определят компетентността,
материална и териториална, на административния орган, чието спазване е едно от
изискванията за законосъобразност на издадения акт. Казано с други думи,
валидно разрешително за водовземане и ползване на води и воден обект директорът
на БДУВИБР- Пловдив може да издаде само по отношение на воден обект, който е
публична държавна собственост и едновременно с това е разположен на територията
на водосборните басейни на реките Тунджа, Марица или Арда.
В конкретния случай ,както вече се посочи се касае до
воден обект,който е публична общинска собственост.
Налице е административен акт,който е издаден от некомпетентен
орган,като същият не е имал правомощия да стори това. Съобразно
нормативноустановените изисквания, процесния акт е нищожен, т. к. е издаден от
административен орган извън кръга на неговата материална компетентност. За да е
нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е административния, той
трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и
недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен
акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава
правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност,
съдът следва да го отстрани от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност.
В контекста на изложеното следва да се приеме, че
атакуваното Решение № РР -2868/13.07.2016 год., за продължаване срока на
действие и изменение на разрешително №0891/22.05.2002 год., издадено от МОСВ,
последно изменено с Решение № РР-942/14.05.2010 год., издадено от Директора на
БДИБР, за водовземане от повърхностен воден обект е издадено от некомпетентен
орган, макар и в предписаната от закона форма и при наличие на необходимите
реквизити (чл. 56 от ЗВ), поради което е нищожен административен акт.
С оглед нормата на чл.173,ал.2 от АПК ,съдът ще прогласи нищожността на административния акт ,но
поради естеството на спора ,което не позволява решаването му по същество,преписката
ще следва да бъде изпратена на компетентния орган-кмета на община Пирдоп.
При този изход на делото и на основание чл.143 от АПК
ответникът дължи на жалбоподателя направените по делото разноски .Видно от
представения списък на разноските от процесуалния представител на жалбоподателя
,същите са посочени в размер на 1500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.Представен е и договор за предоставяне на правни услуги,сключен
между Община Пирдоп и адвокат М.М. ,като от същия е видно,че страните са
уговорили ,че договореното адвокатско възнаграждение ще бъде заплатено по
банков път,посочена е и банкова сметка.***.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на
ОС на ГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път,задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. С
оглед горното,при липса на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение
по банков път,то разноски на
жалбоподателя не следва да бъдат присъждани.
Съдът констатира,че община Пирдоп не е заплатила
държавна такса в размер на 50 лева по сметка на Административен съд Пловдив , дължима
се в съдебното производство съгласно т. 2б, б.”б” от Тарифа №1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието.
Ето защо следва да бъде осъдена Община Пирдоп да
заплати по сметка на Административен съд Пловдив държавна такса в размер на 50
лева .
Мотивиран от горното, Административен
съд-Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на Решение № РР -2868/13.07.2016 год., за
продължаване срока на действие и изменение на разрешително №0891/22.05.2002 год.,
издадено от МОСВ, последно изменено с Решение № РР-942/14.05.2010 год.,
издадено от Директора на БДИБР, за водовземане от повърхностен воден обект.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Пирдоп за ново
произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Община Пирдоп,Булстат ***,с адрес:***,,представлявана
от кмета А.Г.,да заплати по сметка на Административен съд Пловдив държавна
такса в размер на 50/петдесет/лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на Община Пирдоп за присъждане
на разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с препис.
СЪДИЯ: /П/