РЕШЕНИЕ
№ 529
гр.Плевен,23.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети ноември
две хиляди двадесет и трета година в
състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №801 по описа на
Административен съд-Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.107,
ал.2 от Закон за автомобилните превози във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба от А.А.М. с ЕГН **********,***,
чрез адв.С.Б. ***, със съдебен адрес ***,
против Заповед за ПАМ №РД-14-3501/28.09.2023 год. на Директора на РД
„Автомобилна администрация“-Плевен, с
която спрямо жалбоподателя са приложени принудителни административни мерки,
както следва : по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАП-спиране от
движение за срок не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна
табела с рег.номер *** и отнемане на свидетелството за регистрация №*********
на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег***, категория М1, собственост на А.А.М.; по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно
отнемане на СУМПС №********* на водача А.А.М. до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца.
В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е
издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при
неспазване на императивните изисквания досежно съдържанието на административния
акт. В същата не са изложени ясни
мотиви, обосноваващи от фактическа страна възприетото административно решение
за определяне необходимостта от налагане на принудителна административна мярка,
както и за срока на действието й. Сочи, че по аргумент от разпоредбата на
чл.106а, ал.1, т.1, бук. „а“ и ал.2, т.1 и на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" от Закона за автомобилните превози, мярката се налага с цел
"преустановяване" на административното нарушение за срок до
"отстраняване на нарушението", но за не повече от една година.
Липсата на мотиви относно срока на действие на ПАМ според жалбоподателя
ограничава правото му на защита, гарантирано с чл. 13 от Конвенцията за защита
на правата на човека. Нормата изисква всеки, чиито права и свободи са нарушени,
да има вътрешноправни средства за тяхната защита. Мярката "временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач" е нормативно въведена в диспозицията на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б"
от Закона за автомобилните превози, като нормотворецът я характеризира като
мярка с преустановителен характер, а нормата е поместена в глава девета от
закона, "Принудителни административни мерки". Нормативно, срокът на
мярката е предвиден до "отстраняване на нарушението". Сочи, че в
действителност към момента на проверката, с извършването на констатацията за
обществен превоз на пътници и отнемането на СУМПС на водача, извършвал превоза,
от компетентните административни органи се постига преустановителния характер
на мярката, като се преустановява нарушението - извършване на този превоз без
лиценз за превоз на пътници. Срокът на мярката обаче е
определен до отстраняване на нарушението. Според жалбоподателя ЗАвП изисква
лицензионнен режим за извършване на обществен превоз на пътници и в този
смисъл, отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" би трябвало да означава извършване на правни действия по
лицензиране на превозвача. В хипотеза на преустановен случаен обществен превоз
на пътник обаче, без идея на шофьора да извършва впоследствие дейност по превоз
на пътници по занятие, осъществяването на факта по лицензиране на практика се
оказва нежелан и непостижим, т.е. събитие, което никога няма да настъпи. Счита,
че във всички случаи мерките за принуда следва да имат нормативно определен
вид, размер, срок, какъвто в конкретната хипотеза законодателят е въвел да бъде
срокът "но за не повече от една година". Предвид законодателния
подход, да не се определи срок на мярката с конкретна продължителност, а да се
зададе краен срок на прилагането й, в компетентността на органа е да определи
точната й продължителност. Неопределяйки такава, а пренасяйки текста на нормата
в съдържанието на акта си, органът във всички случаи определя срок на мярката
12 месеца, без мотиви затова. Според жалбоподателя последният подход не е
съответстващ на изискването за мотивираност на волята на администрацията и
гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката. Съгласно т.
2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите,
когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка,
неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт и
същият се явява постановен в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК във връзка с ал.
2, т. 4 от същия нормативен акт.
На следващо място в жалбата се сочи, че административният
орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните
взаимоотношения между жалбоподателя и превозваното от него лице. Установено е извършване
на таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат. Сочи се в
жалбата, че от събраните в хода на производството доказателства не се твърди,
че е заплатено или договорено заплащане на превоза. Не е имало нито
предварително договаряне за заплащане на цена за превоз, нито последващо
заплащане от страна на лицето, посочено като пътник. От страна на жалбоподателя
не е реализирана никаква икономическа полза от превоза на лицето. Самите
обяснения на возеното в автомобила лице В.С.Т. твърди, че са снети от
полицейски орган и по съществото си представляват негодно доказателствено
средство.
Жалбоподателят сочи още, че при издаване на заповедта
адресатът не е уведомен за започнало спрямо него административно производство,
като са нарушени правата му - не са снети от него обяснения по случая.Навежда
доводи, че заповедта за ПАМ е постановена и при явно несъответствие с целта на
закона.
В заключение моли съда да отмени като изцяло
неправилна и незаконосъобразна Заповед за ПАМ № РД - 14 - 3501 /28.09.2023г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Плевен, и претендира сторените в
производството разходи, вкл. дължимото
адвокатско възнаграждение за предоставена на жалбоподателя правна помощ по реда
на чл.38, ал.1, т.3 пр. II от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв.Б. с пълномощни на л.32 от делото, която поддържа жалбата
на заявените в нея основания. По същество моли за нейната отмяна, претендира
разноски.
Ответникът по жалбата- Директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен
в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В придружителното
писмо, с което е изпратил административната преписка в съда, е изразил
становище заповедта да бъде потвърдена, прави възражение за прекомерност на
претендирания от жалбоподателя размер за адвокатско възнаграждение.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 27.09.2023г. е извършена проверка, при която е установено,
че А.А.М. е извършвал обществен превоз
па пътник: В.С.Т. от гр.Кнежа, от която са снети писмени обяснения , като превозът е извършен срещу заплащане с лек автомобил „Опел
Зафира". категория M1 с peг. № ***, собственост па А.А.М., без последният да
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Р.
България или лиценз на Общността за превоз на пътници, установено от направена
справка в информационна система па ИА“АА" гр. София. За констатираното
нарушение е бил съставен приложеният на л.21 от делото Акт за установяване на
административно нарушение №331275/27.09.2023 год., в който жалбоподателят е
вписал следните възражения: „Не съм такси и не съм взимал пари“. От пътника в автомобила
са снети сведения, приложени на л.22 от делото. От дадените сведения се
установява, че на 27.09.2023г. Т. е посетила аптеката на центъра, отишла около
10:15 часа на „Автогарата“ за да вземе едно такси и да я закара до къщата в
махалата, където живеят родителите й. Качила се в едно такси, като сочи, че не
познава шофьора, знае, че е от нейната махала. Помолила го да я закара до
махалата, като той я помолил да не казва, „че ще я вози за пари“, тъй като
трябвало, след като я закара до къщи, да му заплати за услугата. Качила се в
колата и по- късно били спрени от полиция.
Издадена е и оспорената в настоящото производство
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-3501/28.09.2023 год. на Директора на РД
„Автомобилна администрация“-Плевен, с
която спрямо жалбоподателя са приложени принудителни административни мерки,
както следва : по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАП-спиране от
движение за срок не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна
табела с рег.номер *** и отнемане на свидетелството за регистрация №*********
на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег***, категория М1, собственост на А.А.М.; по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно
отнемане на СУМПС №********* на водача А.А.М. до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
28.09.2023 год., а жалба против нея е подадена на 3.10.2023 год. направо в
съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна, адресат на акта, пред компетентния съд и против административен акт,
който по неблагоприятен начин засяга адресата си.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания административен
акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на съда намира,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията
на чл.107 от ЗАП, съгласно който принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а
се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него
длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от И.Д. Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен, който е оправомощен да издава
заповеди за прилагане на ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАП с приложената на л.20
от делото Заповед №РД-01-553/23.11.2021 год. на Изпълнителния директор на ИААА.
Заповедта е издадена в писмена форма и формално съдържа
установените в закона реквизити. В нея са изложени фактически основания,
обуславящи издаването й – описано е нарушението, като от една страна са
посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга страна е налице препратка
към констатациите, съдържащи се в съставения АУАН.
В ЗАвтП са уредени условията и редът за извършване на
обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили,
извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или
удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този
закон. Извършването на обществени превози на пътници или товари без
изискуемия лиценз или удостоверение за регистрация е основание за прилагане на
ПАМ както по отношение на собственика на автомобила, с който е извършен превоза
– чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАвП,
така и за водача – чл. 106а, т. 4, б. "б" ЗАвП
/които в случая са едно и също лице/, като и в двата случая законът предвижда
срокът на мярката да е до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година. В случая основание за прилагането на двете процесни принудителни
административни мерки е извършването на обществен превоз на пътници, без за
автомобила да е бил издаден лиценз, като адресат на двете мерки е жалбоподателят в качеството
си едновременно на собственик на МПС и на водач на МПС. За да бъдат приложени
посочените мерки, в процеса следва да са установени както вида на извършвания
превоз, така и спазването на установените в закона изисквания за него.
Не е спорно, че за процесното МПС – Опел Зафира“ с рег***,
категория М1, няма издаден лиценз за извършване на обществен превоз на пътници, изискуем съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, респ. в автомобила е
липсвало заверено копие от него. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, заверено копие от
лиценза се издава за всяко моторно превозно средство, с което се извършва
дейност, при условие, че това средство е с българска регистрация и превозвачът
е доказал финансова стабилност за него. От това следва, че целта на завереното
копие за всяко от МПС, с които превозвачът извършва дейност, е да улесни
проверките от страна на правоприлагащите органи и да удостовери извършената от
тях проверка за наличието у превозвача на достатъчно ресурси, с които да
гарантира за нормалното функциониране на транспортното предприятие.
В този случай за изясняване на релевантните за спора
факти е необходимо да се изясни дали
процесният превоз има характеристиките на обществен.
В оспорената заповед процесният превоз е квалифициран
като обществен превоз на пътници, като от описанието на деянието не става ясно
за какъв превоз става дума-дали вътре в рамките на населеното място или между
две населени места, но от приобщеното писмено сведение от В.Т. става ясно, че се касае за осъществен вътрешен
превоз-вътре в рамките не само на страната, но и в пределите на едно населено
място- в гр.Кнежа, от Автогарата до махалата, „където живее баща ми и майка ми“.
По смисъла на § 1,
т.1 и т.2 от ДР на ЗАП "обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
"Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага.
От посочените дефиниции се установява, че превозът на
пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се
различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който представлява
превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел.
Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за
извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е
тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже,
че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата
превоз. Заплащането на услугата превоз е различно от плащането само на част от
разхода на гориво (при т. н. споделено пътуване), който разход е само един от
компонентите, формиращ цената на услугата превоз. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВАС - напр. Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 8892/2014 г., Решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., Решение № 70 от 5.01.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 6864/2014
Заключение за възмездност на превоза административният
орган черпи от дадените сведения от Върба Трънска, приложени на л.22 от делото,
която твърди единствено, че е била помолена от водача да не казва, че ще я вози
за пари и че е трябвало, след като пристигне вкъщи, да му заплати за услугата.
Но тъй като съобщава, че са били спрени от полицията, няма данни в сведението,
дадено от нея, дали е заплатила за превоза някаква сума и в какъв размер, или е
останала само уговорката за плащане, без извършване на плащане поради факта на
спиране на водача от полицията. Т.е. от така събраните доказателства по делото
става ясно, че е дадено само едно обещание за бъдещо плащане, но няма категорични доказателства, че
плащането е било осъществено. Дори да се
приеме обаче, без да има доказателства за реално извършено плащане, че такова е
осъществено, няма данни в какъв размер е било платено за превоза, за да се
изясни въпроса дали плащането покрива само разходите по пътуването (гориво) или включва и цена за предоставена транспортна
услуга. За да изясни тези обстоятелства, органът е могъл например да извърши проверка и да приложи по
административната преписка доказателства относно разстоянието между посочените
автогара и адрес на живеене на превозваното лице Трънска, като събере
доказателства и за размера на направеното/уговореното плащане , поради което
обективно не може да се установи дали дадените/обещани пари покриват единствено
разходите по пътуването (гориво) или включват и
цена за предоставена транспортна услуга. При все че размерът на разходите за
посочения маршрут би могъл лесно да се прецени с оглед на километрите и нормата
на разход на горивото на автомобила. Такава проверка обаче от страна на органа
не е извършвана, нещо повече-няма доказателства изобщо за извършено плащане в
какъвто и да е размер. Ето защо съдът намира, че не е доказано наличието на
възмездна транспортна услуга, за да е налице "обществен превоз" на
пътници. За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за
извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е
тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже,
че превозът се извършва срещу заплащане и икономическа облага, или има уговорка
за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство не е
установено по делото.
Независимо от горното обаче, в снетите от пътувалото в
процесния ден в автомобила лице В.Т. на л.22 от делото се установява, че тези
обяснения не са оформени надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2 от АПК. Според този текст от
закона, сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали,
и се приподписват от административния орган или от определен от него служител.
В случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ е Директорът на РД
"АА" – Плевен, но писмените обяснения, дадени от Т., са подписани от
М.М., посочен като „снел сведението“, без да е посочено в какво качество, но от
приобщения по преписката АУАН се установява, че той е служител в РУ-Кнежа.
Сведенията не са приподписани нито от
административния орган, нито от лица, които са служители на "АА" – Плевен
и са определени от административния орган именно да приподпишат сведенията. Допуснатото
нарушение е съществено, още повече, че на лицето, дало сведения, не е разяснено
по реда на чл. 44, ал. 4 от АПК, респ. няма
доказателства да е разяснено, че пред съда може да бъде разпитан като свидетел,
по аргумент от чл.44, ал.4 от АПК /Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 11216/2015 г. /. Поради изложеното, сведенията на В. са негодни за
установяване на отразените в тях обстоятелства.
С оглед на изложеното, съдът приема за недоказано
отразеното в оспорената заповед, че с процесния автомобил е осъществен
обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтПр.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации. Административният орган е пристъпил
към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между водача
на автомобила и пътника в него, а оттам и характера на констатирания превоз.
Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни
доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза.
Следва да се има предвид и че съставеният срещу водача АУАН не се ползва с
презумптивна доказателствена сила.
При така очертаната законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвтПр не е
доказана. След като не е установено, че соченият като извършител на превоза е
осъществявал дейност срещу заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен
характер, то няма как обосновано да се приеме, че са налице основания за налагане
на процесните ПАМ.
Съдът намира,
че оспорената заповед е постановена и в
противоречие с неговата цел. Нормативно, срокът и на двете мерки е предвиден до
"отстраняване на нарушението". В действителност към момента на
проверката, с извършването на констатацията за обществен превоз на пътници,
свалянето на предната табела с регистрационния номер, отнемането й заедно с
документа, удостоверяващ регистрацията, и отнемането на СУМПС на водача,
извършвал превоза от компетентните административни органи, се постига
преустановителния характер на мерките, като се преустановява нарушението –
извършване на този превоз без лиценз. Срокът на мерките обаче е до отстраняване
на нарушението. ЗАвП изисква лицензионен режим за извършване на обществен
превоз на пътници. В този смисъл, отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 106 а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвП би трябвало
да означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача. В
хипотеза на преустановен обществен превоз на пътник обаче (ако такъв беше
налице), без идея на собственика на автомобила, който е физическо лице, да се
регистрира като търговец (§ 1, т. 5 от ДР на ЗАвП) и да се снабди с
лиценз съгласно чл. 7 от ЗАвП, или на шофьора да извършва
впоследствие дейност по превоз на пътници по занятие, осъществяването на факта
по лицензиране на практика се оказва нежелан и непостижим, т. е. събитие, което
никога няма да настъпи. Освен това обаче, и в двата диспозитива на оспорената
заповед не е описано и как следва да се отстрани нарушението, което съставлява
самостоятелно нарушение.
Ето защо оспорената заповед следва да бъде отменена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на
жалбоподателя, на същия следва да се присъдят разноски.
Дължат се разноски на жалбоподателя за поисканата, реално внесена и
удостоверена с платежен документ на л.29 от делото държавна такса в размер на
10 лева.
В настоящото
производство се претендира и заплащане на минималното, предвидено за този вид
дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един
адвокат, който е представлявал жалбоподателя в настоящото производство, на
основание чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА. Искането е основателно. В самото приложено на
л.32 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна
правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право,
е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в
случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение. Относно размера на същото: на адв.Б. следва да се присъдят
разноски в размер на 1000 лева
възнаграждение за един адвокат, който размер е минимално предвиденият такъв по
чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 год. При това положение, доколкото искането за
присъждане на разноските е направено своевременно, следва да се присъдят
направените разноски за възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя
пред настоящата инстанция, на стойност 1000 лева, като същите следва да се
възложат в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба от А.А.М. с ЕГН **********,***, чрез
адв.С.Б. ***, със съдебен адрес ***, Заповед за ПАМ №РД-14-3501/28.09.2023 год.
на Директора на РД „Автомобилна администрация“-Плевен, с която
спрямо жалбоподателя са приложени принудителни административни мерки,
както следва : по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАП-спиране от
движение за срок не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна
табела с рег.номер *** и отнемане на свидетелството за регистрация №*********
на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег***, категория М1, собственост на А.А.М.; по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно
отнемане на СУМПС №********* на водача А.А.М. до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“-София да заплати в полза на А.А.М. с ЕГН **********,***,
направените разноски за заплатена държавна такса за подадената жалба в размер
на 10/десет/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“-София да заплати в полза на адв.С.Й.Б. *** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14 -/четиринадесет/
дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: