Решение по дело №4/2023 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         228                                 02.03.2023 година                гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА 

2.ДИМИТЪР ГАЛЬОВ 

 

секретар: С. Х.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 4 по описа за 2023 година.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.О.Е., ЕГН: **********,*** против Решение № 136/10.11.2022 г., постановено по НАХД № 375/2022 г. по описа на Районен съд - Айтос, с което е потвърден ЕФ серия К № 5969414 на ОДМВР-гр.Бургас, с който на касатора за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДвП на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че постановения от РС - Айтос съдебен акт е неправилен, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необоснован. Твърди се, че в електронният фиш не е описано ясно и точно мястото на извършване на нарушението като отсъствието на конкретно място, както и отсъствието на точно описание на извършеното, нарушава правото на защита на санкционираното лице и е основание за отмяна на електронния фиш. Приема се за необоснован и неправилен извода на съда досежно установяването, че визирания в ЕФ пътен участък е бил сигнализиран по посочения в него начин - със знак В26, като се оспорва и истинността на проведеното измерване, предвид наличието на друго МПС в близост. Излагат се съмнения относно изправността на техническото средство, като се сочи, че съдът бланкетно е изпълни задълженията си за проверка, както и се твърди, че при издаване на ЕФ не е осъществено приспадането на т. нар. толеранс в полза на водача. Сочи се, че в издадения фиш отсъствието „дата на съставяне” като негов реквизит, както и че същият е без подпис на длъжностното лице, което го е изготвило и няма печат на поделението на съответното МВР. В заключение се иска да се отмени съдебното решение и вместо него да се постановите друго, с което да се отмените обжалвания електронен фиш изцяло.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание депозира по делото молба, в която изразява становище, че поддържа подадената касационна жалба.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

За да постанови своето решение, с което е потвърдил издадения ЕФ, РС е приел, че атакуваният електронен фиш е издаден по утвърдения образец от министъра на вътрешните работи и съдържа реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Посочил е, че липсата на дата на издаване на ЕФ, както и липсата на подпис на издалото го длъжностно лице не представляват изискуеми реквизити по см. на чл.189, ал.4 ЗДвП, респ. липсата им не води до незаконосъобразност на ЕФ. Съдът не само е изложил обстойни мотиви в тази връзка, но и се е позовал на съдебна практика. Относно изправността на техническото средство съдът е посочил, че от представените писмени доказателства категорично се установява, че АТС е годно, сертифицирано и изпитано от БИМ, който институт е извън системата на МВР и е направил извод, че извършените от АТС измервания на скоростта не са манипулирани. Съдът е приел, че нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е посочено времето и мястото на извършване на нарушението /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост /въведена с надлежен пътен знак В26/, както и точно установената от АТС скорост, вкл. разликата между установената и разрешената скорост - в случая 31 км/ч. Съдът е приел, че фактическата обстановка, отразена в ЕФ, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта на АТС, представляваща веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 ЗДвП, на която ясно се виждат датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, както и мястото на извършване на нарушението /вкл. обстоятелството, че е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, въведена с надлежен пътен знак В26/, като в допълнение е посочил, че ограничението на скоростта от 50 км/ч, действало в същия участък, се установява и от протокола за проверка на БИМ, в който е посочено и мястото на монтажа на АТС /път III- 208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, гр.Айтос/. Съдът е обсъдил и отхвърлил изразените в жалбата съмнение относно истинността на проведеното измерване, като е акцентирал на факта, че видно от приложената по делото снимка /л. 8/, автомобилът, намиращ се в близост до този на жалбоподателя, не се движи по посоката на движение на л.а. рег. номер СВ 8450 СС. РС - Айтос е намерил за коректно извършеното приспадане в полза на нарушителя на толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като е посочил, че при отчетена скорост, с която се е движил л.а. от 84 км/ч, същата правилно е редуцирана на 81 км/ч. Съдът е намерил, че субекта на нарушението също е бил определен правилно, като е обсъдил и липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени доказателства.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на оспорения електронен фиш към които препраща, съобразно правилото на чл.221, ал.1 АПК, като намира, че същият е издаден от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити, като липсата на дата на издаване на ЕФ, липсата на подпис на издалото го длъжностно лице и печат не представляват изискуеми реквизити по см. на чл.189, ал.4 ЗДвП, респ. липсата им не води до незаконосъобразност на ЕФ.

Съдът намира, че нарушението е установено и заснето с годно автоматизирано техническо средство - стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400“, видно от допълнение към удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823.1 и № 09.10.4823.2, издадени от Българския институт по метрология, преминало и последваща проверка в Българския институт по метрология, видно от Протокол от проверка № 49-СГ-ИСИС/04.11.2021 год.

Събраните по делото доказателства, в това число снимката, снета от автоматизираното техническо средство категорично сочат, обратно на твърденията на касатора,  мястото на извършеното нарушение - път III- 208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.Айтос, в който участък от пътя действа ограничение на скоростта на МПС до 50 км/ч.,  сигнализирано със знак В-26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, поради което съдът намира, че в ЕФ не съществува неяснота и/или противоречие, респ. не е било нарушено правото на защита на касатора.

Съдът приема за доказан факта на извършване на нарушението така както е описано по-горе, в участък, където разрешената скорост е до 50 км/ч., като намира за неоснователно и възражението за наличието на друго МПС в близост, тъй като автомобилът, намиращ се в близост до този на жалбоподателя, не се движи по посоката на движение на л.а. рег. номер СВ 8450 СС.

Неоснователно се явява и възражение на касатора относно неприспадането на т. нар. толеранс в полза на водача, тъй като видно от съдържанието на ЕФ, и приложената към него снимка, отчетената под снимката скорост на МПС е 84 км./час и след извършеното изчисление с приспадане на 3%, се получава скорост от 81 км./ч. – посочена в ЕФ.

Предвид всичко изложен по-горе, следва да се заключи, че като е потвърдил издадения електронен фиш, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/10.11.2022 г., постановено по НАХД № 375/2022 г. по описа на Районен съд - Айтос.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.