Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.
ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ
МИТОВА
БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдия Митова въззивно гражданско дело № 12532 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) М.А.Г., рег. №862 на Камарата на частните съдебни изпълнители
(КЧСИ) с район на действие Софийски градски съд (СГС), срещу Решение №
386989/17.04.2018 г. по гр.д. № 57421/2017 г. по описа на Софийския районен
съд, I ГО, 162-ри състав в
частта, с която са отхвърлени обективно кумулативно съединени насрещни искови
претенции с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.45, ал.1 вр.чл.52 ЗЗД за сумата от 1 500 лева, част от претенция в пълен размер от
15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в оказан й психически тормоз във връзка с изп.д.№
20168620400021 и сумата от 3 500 лева, част от вземане в общ размер от
5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във
връзка със същия деликт.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на
постановеното решение и допуснато нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Изложени са твърдения, че незаконосъобразно съдът е дал ход
на делото в отсъствие на въззивника и процесуалния ѝ представител в
насроченото за 30.01.2018 г. открито съдебно заседание, въпреки уведомяването
за наличие на обективна невъзможност на двамата да се явят в заседанието. Твърди,
че разпоредбата на чл.56 от Конституцията на Република България, на която първоинстанционният съд се позовава в атакувания съдебен
акт, е неприложима за жалби до Министерство на правосъдието и до КЧСИ, с които
не се цели защита на накърнени права. Прави искане за събиране на доказателства
чрез разпит на двама свидетели и прилагане на доказателства за явяване на
30.01.2018 г. в проведено по гр.д. № 12407/2012 г. по описа на СГС съдебно
заседание. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият
В.В.И. е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата
като неоснователна по
подробно изложени съображения.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, като
прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от
страна, притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му
част.
С Решение № 386989/17.04.2018
г. по гр.д. № 57421/2017 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 162-ри
състав, са отхвърлени предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване от В.В.И. срещу ЧСИ Г.осъдителни искове с
правно основание чл.74, ал. 1 ЗЧСИ вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 609,17 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от противоправно бездействие на
ответника при изпълнение на дейността й като съдебен изпълнител по изп. дело № 20168620400021, изразяващо се в липсата на
плащане на посочената сума като публично задължение на взискателя към Национална
агенция по приходите (НАП) и за сумата от 126,88 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото поведение на ответника,
изразяващи се в натрупана лихва за забава върху непогасеното публично
задължение за периода 28.02.2017 г. – 09.08.2017 г. Със същия съдебен акт са
отхвърлени предявените от ЧСИ Г.срещу В.В.И. насрещни осъдителни искове с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 500 лева, част от вземане в общ
размер от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от деликт, изразяващ се в извършен психически
тормоз над ищеца във връзка с изп. дело № 20168620400021,
както и за сумата от 3 500 лева, част от вземане в общ размер от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същия деликт. Прилагайки разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК СРС е
осъдил И. да заплати на ЧСИ Г.сумата от 100 лева, представляваща разноски в
производството съобразно отхвърлената част от главните искове и е осъдил ЧСИ Г.да
заплати на И. сумата от 700 лева, представляваща разноски в производството
съразмерно в отхвърлената част от насрещните искове.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства
от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, намира наведените доводи за
неправилност на обжалваното решение за неоснователни.
От
приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че по
молба на въззиваемия от 28.07.2016 г. и въз основа на изпълнителен лист от 09.06.2016 г., издаден по гр.д. №
53267/2010 г. по описа на СРС, II
ГО, 55-ти състав, е образувано изпълнително дело № 20168620400021 по описа на
ЧСИ Г..
След
проведена публична продан на посочения в изпълнителния лист недвижимия имот
същият е възложен с постановление на съдебния изпълнител от 04.11.2016 г. на Ц.Г.С.за
сумата от 77 180 лева.
Въз
основа на изискано от въззивника удостоверение изх. №
220371700047777/13.01.2017 г., издадено от ТД на НАП – София е установено
наличие на непогасни публични задължения на взискателя по изпълнението за
здравноосигурителни вноски в размер на 1 226,40 лева и лихви върху тях в
размер на 382,77 лева, формирани в периода 01.11.2010 г. – 01.11.2016 г. В
удостоверението е посочен код за плащане 561111 и сметка IBAN:***.
След
влизане в сила на 28.11.2016 г. като необжалвано на постановлението за
възлагане, с протокол от 17.02.2017 г. въззивникът извършва разпределение на
постъпилите по изпълнителното дело суми. Сума в размер на 1 609,17 лева е
разпределена за погасяване на публичните задължения на взискателя, отразени в
горепосоченото удостоверение по чл.191 ДОПК на ТД на НАП – София. Протоколът за
разпределение е влязъл в сила като необжалван на 20.02.2017 г. и с платежно
нареждане с уникален регистрационен номер М13227706/07.03.2017 г. сумата от
1 609,17 лева е преведена от въззивника в настоящото по посочената в
удостоверение изх. № 220371700047777/13.01.2017 г. банкова сметка *** – София с
посочено основание "пл. у-е 220371700047777/13.01.17 по и.д. 21/16 г. В.И.",
вид плащане „561111“ и задължено лице „М.А.Г.“ с вписване на единен граждански
номер на задълженото лице, идентичен с този на въззивника по настоящото.
От
приетото без възражения на страните заключение на допуснатата от СРС съдебна
счетоводна експертиза се доказва в производството, че сумата от 1 609,17 лева е
преведена от въззивника по посочената в удостоверението на НАП банкова сметка, ***
на посоченото в платежното нареждане като задължено лице като със същата ще
бъдат погасявани възникнали бъдещи задължения на ЧСИ Г.за здравноосигурителни
вноски.
С
писмо изх. № 00150/28.03.2017 г. ЧСИ Г.изпраща копие от платежно нареждане с
уникален регистрационен номер М13227706/07.03.2017 г. и копие от удостоверение
изх. № 220371700047777/13.01.2017 г. на ТД на НАП – София, офис „Младост“ като
посочва, че сумата е наредена за погасяване на установените по изпълнителното
дело публични задължения на И., отразени в приложеното удостоверение.
С
молба вх. №00448/29.03.2018 г. въззиваемият адресирал до съдебния изпълнител
искане за превод на сумата от 1 609,17 лева по нарочна сметка на НАП за събиране
на публични задължения, тъй като при извършена справка констатирал, че сумата
продължава да се води дължима от него, а в изготвеното от съдебния изпълнител
платежно нареждане е посочена друга банкова сметка. ***, че при неизпълнение на
задължението на въззивника за превод на разпределената на НАП сума ще пристъпи
към ангажиране на отговорността на Г.за причинените му вреди и ще сигнализира
председателя на КЧСИ и министъра на правосъдието.
С
писмо изх. № 00292/03.05.2017 г. въззивникът поискала от ТД на НАП – София,
офис „Младост“ информация за причините, поради които с извършеното на
07.03.2017 г. не се погасяват задълженията на взискателя по изпълнението.
Идентично по съдържание писмо е изпратено до същия адресат на 11.05.2017 г.
С
писмо изх. № 1510-00-712#3/11.08.2017
г. ТД на НАП – София, офис „Младост“ посочва, че няма постъпили суми за
погасяване на публичните задължения на И., сумата от 1 609,17 лева е
постъпила във фонд „Здравни осигуровки“ на М.Г.като сумата подлежи на
възстановяване или прихващане.
С
писмо изх. № 00523/18.09.2017 г. Г.изложила съображения, че преводът е извършен
в качеството ѝ на съдебен изпълнител за погасяване на задължения на
взискателя по изпълнението и погрешно е отнесена от приходния орган за нейни
публични задължения като физическо лице.
С
уведомление до съдебния изпълнител изх. № 1510-00-712#5/28.09.2017 г. ТД на НАП
– София, офис „Младост“ изрично посочва, че сумата по платежното нареждане от
07.03.2017 г. е отнесена за задължения на Г., тъй като същата е посочена като
задължено лице, но надвнесената сума подлежи на възстановяване или прихващане.
С
протокол от 21.07.2017 г. ЧСИ Г.налага на И. глоба в размер на 500 лева за
отправени от последния заплахи във връзка извършения от нея превод към НАП. Глоба
в същия размер е наложена от въззивника на въззиваемия с протокол от 19.08.2017
г.
На
24.08.2017 г. И. депозирал до КЧСИ жалба вх. № И00392 за виновно неизпълнение
на задълженията на възззивника за превод на сумата от
1 609,17 лева по нарочната сметка на НАП. Към жалбата е приложено удостоверение
изх. № 220201700245451/09.08.2017 г. на ТД на НАП – София, от което се
установява, че задълженията за здравноосигурителни вноски на въззиваемия в
настоящото остават незаплатени, поради което е нараснал и размерът на
начислената върху тях лихва за забава като общ задължението му възлиза на
1 810,88 лева.
Във
връзка с жалба вх. № 994-В-247/24.08.2017 г. на И. до Министерство на правосъдието
със заповед № СД-04-75/05.09.2017 г. на министъра на правосъдието е наредено
извършване на финансова проверка на ЧСИ Г.по
изпълнително дело № 20168620400021, по която е изискано на 21.09.2017 г.
становище от въззивника в настоящото. Проверката е приключена със становище за правилно
управление и разпореждане с постъпилите по сметка и на каса суми от съдебния
изпълнител, поради което няма основание за търсене на дисциплинарна отговорност
на същата.
Видно
от приложените към депозраната до СРС молба от
18.12.2017 г. документи на 12.12.2017 г. с платежно
нареждане уникален регистрационен номер М14275726 ЧСИ Г.нарежда по сметка на ТД
на НАП – София, офис „Младост“ IBAN:***,88 лева с посочено основание „повторно
плащ. на пд по ид21/16“, сочейки като задължено лице В.И.
и вписване на единния граждански номер на същия в предназначената за това графа
за задълженото лице.
При тази установеност на фактите правилно
районният съд е направил извод за недоказаност на твърденията на въззивника за
отправени от страна на въззиваемия към нея заплахи и упражнен от негова страна
психически тормоз. В нито едно от писмените изявления на въззиваемия,
депозирани по изпълнителното дело не се съдържат заплахи срещу ЧСИ Г.и депозирането
им не представлява противоправно поведение на
взискателя по изпълнението. В протокол за налагане на глоба от 21.07.2017 г. липсва
описание на конкретно отправени към въззивника заплахи. Отразеното в протокол
за налагане на глоба от 19.08.2017 г. изявление на И., че ще я лиши от права не
представлява противоправно поведение, което да
обоснове ангажиране на деликтната му отговорност.
Двата протокола правилно са преценени от първоинстанционния съд като диспозитивни документи. Същите са едностранно съставени от
въззивника, липсват доказателства да са връчени на въззиваемия и да са влезли в
законна сила. Заявеното в молба вх. №00448/29.03.2018 г. представлява искане до
съдебния изпълнител за превод към НАП на сумата по влязлото в сила
разпределение, а предупреждението, че при неизпълнение на задълженията ѝ
като съдебен изпълнител ще пристъпи към ангажиране на отговорността ѝ по
съдебен ред и ще сигнализира КЧСИ и Министерство на правосъдието също не
съставлява заплаха и няма противоправен характер.
Правилно
и законосъобразно СРС е приел, че депозирането на искова молба, въз основа на
която е образувано гр.д. № 57421/2017 г. по описа на Софийския районен съд, I
ГО, 162-ри състав и подаване на жалби вх. № 994-В-247/24.08.2017 г. до Министерство
на правосъдието и жалба вх. № И00392/24.08.2017 г. до КЧСИ не представлява противоправно поведение, макар да е установено, че същите
са неоснователни, тъй като това поведение на въззиваемия представлява
реализация на субективно право, чието упражняване не се установява да е
недобросъвестно като целящо увреда на правата и
интересите на въззивника или да е осъществено при противоречие с интересите на
обществото. С подадените искова молба и двата броя жалби въззиваемия е търсил
защита на субективните си права, доколкото се установява действията му да са
насочени единствено към установяване на причините, поради които с част от
постъпилата по изпълнителното дело сума не са погасени публичните му задължения
към присъединения по изпълнението взискател, а извършения
превод е отнесен като такъв, погасяващ задължения на съдебния изпълнител. В
подкрепа на този извод е обстоятелството, че задълженията по удостоверение изх.
№ 220371700047777/13.01.2017 г. на приходния орган действително са останали
непогасени и са продължили да нарастват до извършения на 12.12.2017
г. втори превод от въззивника към приходния орган, т.е. далеч след депозиране
на исковата молба и на двете по – горе описани жалби.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба, че с депозираните до Министерство на
правосъдието и до КЧСИ жалби са целели уронването на престижа на въззивника и
причиняването на вреди на същата. В тежест на ищеца по насрещния иск е било да
установи тези обстоятелства, а доказателства за същото по делото не са ангажирани.
Не е установено подаването на двете жалби от И. да е злоупотреба с
предоставените му права като целящо единствено увреда
на въззивника при съзнание, че правото му не съществува.
Правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е направил
извод за недоказаност на твърдението за претърпени от въззивника имуществени и
неимуществени вреди. Постановеното решение е съобразено с всички относими към спора доказателства, а пред въззивния съд не
са ангажирани такива, които да разрушат убеждението на настоящия съд в
правилността на атакуваното решение.
При
постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната част не са нарушени
императивни материалноправни норми.
Поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд и тези на районния съд, то
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
В
атакувания съдебен акт правилно е разпределена отговорността за сторените в
първоинстанционното производство разноски.
С
оглед изхода на делото по депозираната въззина жалба,
то отговорността за разноски следва да се остави в тежест на въззивника. Въззиваемият е сторил разноски в размер на 650 лева за
адвокатско възнаграждение за чието заплащане по делото е представен договор за
правна защита и съдействие, служещ като разписка за заплащане на сумата в брой.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 386989/17.04.2018 г. по
гр.д. № 57421/2017 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 162-ри състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, частен
съдебен изпълнител М.А.Г., рег. №862 на Камарата на частните съдебни
изпълнители, с адрес на практика гр. София, ул."Родопски извор" № *****,
офис 4, да заплати на В.В.И., ЕГН **********, сумата
от 650 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.