№ 19
гр. Варна, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600340 по описа за 2022 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Настоящето производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК е инициирано по
искане на осъденото лице Р. Б. за възобновяване на наказателно дело от общ характер
№933/2022 година по описа на Районен съд-Шумен, отмяна на постановената по него
присъда №37/18.07.2022 година и на решение №69/19.10.2022г. на Окръжен съд – Шумен,
произнесено по ВНОХД №274/2022 година, при претенция за алтернативни процесуални
резултати по чл.425, ал.1, т.т.1, 2 и 4 от НПК.
В искането се назовават допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.т.1, 2 и 3
от НПК в съдебната фаза, вследствие на компрометирани принципи по чл.чл.11, 12, 13, 14,
15, 107, ал.5 и 303, ал.1 от НПК, нарушение на материалния закон и явна несправедливост
на наложеното наказание.
В съдебното заседание пред настоящия състав, сезиращият процесуален документ се
поддържа от служебен защитник по изложените в него аргументи.
Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на
инициативата за възобновяване, т.к. в съдебната фаза на наказателното дело не са допуснати
нарушения от визираните в чл.348, ал.1 от НПК, напротив, по реда и със средствата на
процесуалния закон обективната истина по предмета на доказване е разкрита, правилно е
приложен материалният закон, наложено е справедливо наказание.
В лична защита искателят желае възобновяване на наказателното дело и връщането
1
му за ново разглеждане на съд в гр.Варна, а в последната си дума потвърждава, че е
направил нарушение, воден от мотива да помогне на възрастна жена, за която полага грижи,
като придвижването до дома й не било възможно по друг начин освен с личен автомобил.
Варненският апелативен съд, след като обсъди данните по делото и извърши
проверка по изложените в иницииращия документ оплаквания, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда №37/18.07.2012 година по НОХД №933/2022 година по описа на Районен
съд – Шумен, Р. И. Б. е осъден за три престъпления в условията на съвкупност по чл.343в,
ал.2, по чл.345, ал.1 и по чл.345, ал.2 от НК, която е наказана по правилата на чл.23 от НК с
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца при първоначален общ режим на
изтърпяване и глоба в размер на шестотин лева. В изпълнение е приведено наказание в
размер на три месеца лишаване от свобода, наложено на искателя с вл.с. на 26.06.2019
година определение по НОХД №1426/2019 година по описа на Районен съд-Шумен, с
присъдата в полза на държавата са отнети регистрационни табели с №Н5474АТ.
Вследствие на въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК, първоинстанционният съдебен
акт е проверен в процедура по Глава двадесет и първа от НПК и потвърден на осн. чл.338 от
НПК с решение №69/19.10.2022 година по ВНОХД №27482022 година по описа на
Окръжен съд-Шумен. Искането за възобновяване е подадено на 08.11.2022 година.
Казаното по процесуалната хронология на съдебната фаза в наказателното дело има
отношение към предпоставките по чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 и чл.421, ал.3 от НПК и
установява валидно начало на процедурата по Глава тридесет и трета от НПК. Преценено по
същество, искането за възобновяване е неоснователно.
В рамките на приетата и доказателствено обезпечена фактология по НОХД
№922/2022 година както второстепенният, така и първоинстанционният съд правилно са
констатирали, че инкриминираното поведение на искателя осъществява от обективна и
субективна страна съвкупност от престъпления по чл.343в, ал.2, по чл.345, ал.1 и по чл.345,
ал.2 от НК. Първата от визираните норми инкриминира умишленото управление на МПС от
неправоспособен водач в едногодишния срок от наказването му за същото деяние по
административен ред. Установените по реда и със способите на НПК факти по делото сочат
точно на такава деятелност - авторство на осъденото лице. По-конкретно, с определение по
НОХД №1458/2018 година, постановено от състав на Районен съд-Шумен по реда на Глава
двадесет и девета от НПК, влязло в сила на 23.05.2018 година, искателят Р. Б. е признат за
виновен в престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и осъден на кумулативна санкция от три
месеца лишаване от свобода, глоба в размер на двеста лева и лишаване от правоуправление
за срок от седем месеца, с приложението на чл.66, ал.1 от НК за три години. Видно от
отбелязване в свидетелството за съдимост на дееца, наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК е
изтърпяно на 17.12.2018 година. Според нормативния регламент и както неведнъж е
постулирано в съдебната практика, изтичането на срока на наказанието не означава
автоматично връщане на свидетелството за правоуправление на осъденото лице, напротив,
по силата на чл.24, ал.3 от Наредба № І-157/01.10.2002 година за условията и реда за
2
издаване на свидетелства за правоуправление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина и на чл.11, ал.5 от Наредба №36/15.05.2006 година за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
искателят е имал задължение да се яви на психологическо изследване за установяване на
психическата му годност да е водач на МПС, която обязаност той не изпълнил. Това
обстоятелство е било обхванато от съзнанието на дееца както на 19.08.2021 година, когато Б.
шофирал л.а.“Крайслер Вояджър“ без да притежава свидетелство за правоуправление, така и
на 03.05.2022 година, когато отново повторил същата противоправна проява. Първия път
деецът е наказан по административен ред за извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП
с наказателно постановление №21-0265-000471/17.09.2021 година, влязло в сила на
07.10.2021 година, а втория път е ангажирана наказателната му отговорност по чл.343в, ал.2
от НК. С очертаните тук фактическите положения кореспондира самопризнанието на
искателя в съдебното следствие в първата инстанция, че не представил пред органите на
пътната полиция валиден документ за психическа годност, поради което шофьорската
книжка не му била върната (НОХД, л.112), а както е известно от изискването на чл.150 от
ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
В искането за възобновяване неуспешно се прави опит за дискредитиране
законосъобразността на НП №21-0265-000471/17.09.2021 година, без да се държи сметка, че
това наказателно постановление се ползва със законна сила, доколкото по делото няма
данни да е било обект на процедура по Раздел VІІІ от ЗАНН. Вероятно искателят цели да
насочи вниманието на съда по възобновяването към аргументацията на двете съдебни
инстанции относно правилното приложение на закона в административнонаказателното
производство по издаване на наказателно постановление №21-0265-000471/17.09.2021
година, но съображенията на съдилищата първо не са точни, доколкото поведението на Б. на
19.08.2021 година правилно е било квалифицирано от административноказващия орган като
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДВП, т.к. Р. Б. управлявал МПС без да притежава СУМПС,
защото след изтичане на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК по НОХД №1458/2018 година
на 17.12.2018 година, същият не е възстановил правата си като водач и второ,
съображенията на ШРС и ШОС са ненужно детайлизиране предвид ефекта на материалната
законна сила на наказателното постановление.
Казаното има отношение към обосновката в искането за възобновяване на
наказателното дело, в която без доказателствен конструкт и при несъстоятелно оспорване на
факта на административното наказване на искателя за нарушение по чл.150а от ЗДвП с
наказателно постановление №21-0265-000471/17.09.2021 година, се твърди обективна и
субективна несъставомерност на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. Обстоятелството
на административното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и реализираното за него
3
наказване с вл.с. на 07.10.2021 година наказателно постановление, сочи че инкриминираната
в наказателното дело деятелност от 03.05.2022 година е обективно и субективно
съставомерна по чл.343в, ал.2 от НК (Р377-2010-3н.о., Р 44-2013-ІІІн.о.), поради което
нарушение на материалния закон не може да се обоснове.
Сходна е констатацията и по отношение на наказателното производство, обхващащо
деятелността по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Същата почива на безспорни доказателствени
положения, че управляваният от дееца л.а.“Крайслер Вояджър“ на инкриминираната дата не
е бил регистриран по реда на чл.140 от ЗДвП и Наредба №І-45/24.03.2000 година за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. До това положение
се стигнало, след като на 19.08.2021 година органите на пътната полиция констатирали
нарушение на дееца по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и със съставянето на акт №405692 от
посочената дата, отнели от искателя регистрационните табели на л.а.“Крайслер Вояджър“,
както и свидетелството за регистрация на МПС-то. Считано от тази дата, включително и на
03.05.2022 година, това МПС не е изпълнявало изискванията на чл.2 и чл.10 от Наредба №І-
45/24.03.2000 година, което обстоятелство също се е обхващало от съзнанието на дееца. С
факта на привеждане в движение на нерегистрираното МПС осъденият Б. осъществил
състава на формалното престъпление по чл.345, ал.2 от НК, към чиято обективна и
субективна съставомерност нямат отношение обстоятелствата, установени с показанията на
св.св.И., Б. (НОХД, л.134гр) и ЗПАМ №21-0851-000384 (НОХД, л.108).
С искането привидно се атакува субективната съставомерност на престъплението по
чл.345, ал.1 от НК, като по-скоро съображенията касаят подбудите за престъплението, които
са с отношение към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, затова и разискване
досежно приложението на закона по посоченото престъпление не може да се породи.
Напълно бланкетно в т.ІІ.1 и т.ІІІ.1-3 от искането за възобновяване се заявяват
нарушения на принципите по чл.чл.11, 12, 13, 14, 15, 107 и 303, ал.1 от НПК. При
внимателния преглед на материалите по делото не се набелязват процесуални нарушения
нито на органите на досъдебното производство, нито на инстанционните съдилища, с които
да е ограничено равенството на гражданите в наказателното производство, спазен е
принципът за паритет на процесуалните средства и за състезателност в наказателния процес,
като подсъдимият и защитата му са имали пълноценна възможност да обосноват и
поддържат защитна теза и да представят доказателства в нейна подкрепа, включително в
етапа на съдебното следствие в първата инстанция и в стадия на съдебното заседание във
въззивната инстанция всички доказателствени искания на адв.Ковчазов са били уважени
(НОХД, л113,л.134гр.; ВНОХД, 30гр.). Няма и не може да има съмнение, че обективната
истина по делото е разкрита по реда и със способите на НПК, като в двете фази на
наказателното дело е проведено обективно, всестранно и пълно разследване по
обстоятелствата на чл.102 от НПК. Версията на дееца е изследвана от инстанционните
съдилища в съответствие с изискването на чл.107, ал.3 от НПК и аргументирано на базата
на събраните доказателства е отхвърлена. Не се набелязва съществуване на противоречие в
4
доказателствения материал, събрани са и фактически данни с отношение към обществената
опасност на деянията и дееца. Иначе казано, процесуалното знание за интересуващото
наказателното дело събитие е постигнато точно, като разкритите фактически положения
съответстват на фактите от обективната действителност, подложени на пълноценно и
законосъобразно доказване. Доколкото бланкетно се претендират процесуални нарушения в
оценката на доказателствата от второстепенния съд, то констатацията на настоящия състав е
в насока, че вътрешното убеждение на окръжния съд е изградено на база цялостна оценка на
доказателствата по делото, преценени при спазване на правилата на формалната логика и
при съблюдаване на действителното им съдържание поотделно и в тяхната съвкупност,
вследствие на което е постигната фактическа установеност на престъпленията. Не се
открива и компрометиране на принципа по чл.15 от НПК, в частност не е нарушено
обективното правно положение на презумпцията за невиновност. Доколкото с искането се
реферира към нарушение по чл.303, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав изрично
подчертава, че съмнение в авторството на деянията и вината на дееца не съществуват,
напротив, събрани са еднопосочни писмени и гласни доказателства по обстоятелствата с
отношение към съставите на престъпленията по чл.343в, ал.2, по чл.345, ал.1 и ал.2 от НК,
обусловили и законосъобразното материално правоприлагане.
Макар и не по съвсем категоричен начин, искането съдържа оплакване за нарушение
по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото подбудите за деянието по чл.345, ал.1 от НК са били
подценени от въззивния съд при проверка справедливостта на присъдата. Недоволството е
лишено от основание. Внимателният прочит на мотивите на окръжния съд налага
заключение, че второстепенният съд е констатирал законосъобразност на оценката по чл.54
от НК, проведена от първата инстанция и солидаризирайки се с нея, възприел наложеното
кумулативно наказание за справедливо. Това е станало при признаване за доказан мотива на
дееца да управлява на инкриминираната дата нерегистрирано по надлежния ред и с чужди
регистрационни табели МПС, изразяващ се в грижа за възрастната П.П. (стр.7 от мотивите
към присъдата), който мотив е приет от инстанционните съдилища за смекчаващо вината на
дееца обстоятелство. Това обстоятелство обаче нито превалира, нито балансира
отегчаващите отговорността и вината на дееца фактически положения, поради което
изолираното позоваване на неговото значение в индивидуализационния процес не може да
предизвика преосмисляне на правилните изводи на окръжния и районния съд по високата
лична опасност на дееца, съответно не може да обоснове възобновяване на наказателното
дело и изменение на присъдата в полза на искателя с намаляване на наказанието.
Или в обобщение, изложените съображения сочат на неоснователност на искането на
осъдения Р. И. Б. за възобновяване на наказателно дело от общ характер №933/2022 година
по описа на Районен съд-Шумен, т.к. не са допуснати нарушения по чл.348, ал.1, т.1-т.3,
нито във фактическите положения на влязлата в сила присъда е налице основание за
оправдаване на искателя по чл.24, ал.1, т.1 от НПК или за прекратяване на наказателното
производство (заявено бланкетно).
Водим от горното, настоящият състав на Апелативен съд - Варна
5
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на осъдения Р. И. Б. за възобновяване на наказателно
дело от общ характер №933/2022 година по описа на Районен съд-Шумен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6