РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 22.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9383 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
„Експо 2000“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.С., срещу ЕТ „М.И
З.– М.А.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***6 и М.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на
ищеца следните суми: главница в размер на ***,
представляваща редовно падежирала главница, начислена за периода от
06.03.2015г. до 04.04.2015г. включително; изискуема редовна
лихва в размер на 54.73 евро, начислена за периода от 06.03.2015г. до
04.04.2015г. включително; изискуема наказателна лихва
върху вноски с настъпил падеж в размер на 2 918.14 евро, начислена за периода
от 05.04.2015г. до 27.04.2017г. включително, както и законна лихва
върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.417 ГПК в съда
до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава били
подадени възражения, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да
предяви настоящия иск. Излага, че с Договор за банков кредит № ***
към Договора, сключени между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, като кредитор
и кредитополучателят ЕТ "М.и З.- М.А." и солидарните длъжници М.К.М.
и А.С.И., ищецът е отпуснал на кредитополучателя ЕТ "М.и З.- М.А.",
кредит в размер на 9 164.53 евро, усвоен напълно на 11.02.2009 г. Излага, че съгласно
чл.1.2. от Договора за кредит страните са се договорили, че кредитът ще бъде
използван от кредитополучателя за рефинансиране на съществуващ микрокредит и
инвестиция за дейността на ЕТ „М.и З.М.А.". Сочи се, че съгласно
чл.3. от Анекс № *** към Договора за кредит - крайният срок на погасяване на
кредита е 05.04.2015г. Твърди се, че кредитът е следвало да бъде погасяван
съгласно чл. 2.2. от Договора за кредит, както следва: 73 равни последователни
месечни вноски в размер на 124.00 евро всяка, считано от 25.02.2009 г. до
25.02.2015 г. и последна изравнителна вноска на 25.03.2015 г., в размер на
112.53 евро, като всяка вноска е дължима на 25-то число на месеца, за които се
отнася. Сочи се, че съгласно чл. 1, т.1 от Анекс № 1 (чл.1.5 от Договора за
кредит) - за ползвания кредит, кредитополучателят следва да заплаща на Банката
годишна лихва в размер на стойността на банковия ресурс за евро, увеличена с
7.00 пункта надбавка. Твърди се, че съгласно чл.1.6. от Договора за кредит -
при забава в плащането на дължими по договора суми, кредитополучателят дължи на
Банката неустойка - наказателна лихва за забава в размер на стойност на
банковия ресурс за евро, увеличена с 20.00
пункта надбавка върху усвоената и непогасена главница по кредита, за
времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски. Излага се, че в чл.1. от Анекс № 2 страните са констатирали, че
към датата на сключване на Анекс № 2, размерът на вземанията на Банката са в
размер на ***. Сочи
се, че в чл.2 от Анекс № 2, страните са
приели нов погасителен план, както следва: 12 равни последователни месечни
вноски по главницата, всяка една в размер на 30 евро, считано от 05.11.2010 г.
до 05.10.2011 г. включително; 12 равни последователни месечни вноски по главницата,
всяка една в размер на 75 евро, считано от 05.11.2011 г. до 05.10.2012 г.
включително; 12 равни последователни месечни вноски по главницата, всяка една в размер на 158 евро, считано от
05.11.2012 г. до 05.10.2013 г. включително; 17 равни последователни месечни
вноски по главницата, всяка една в размер на 250 евро, считано от 05.11.2013 г.
до 05.03.2015 г. включително и една последна изравнителна вноска размер на
280.56 евро, дължима на 05.04.2015 г. Твърди се, че договорът
за банков кредит и последващите Анекс № 1 и Анекс № 2 са сключени при условията
на чл.121 и следващите от ЗЗД, като съгласно чл.4. от Договора за банков кредит солидарният длъжник се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за плащането на всички дължими към банката суми по Договора и
последващо сключените анекси, включително главница, лихва, комисионни, такси,
евентуална наказателна лихва и разноски. Твърди се, че до датите на падеж неплатени месечни погасителни вноски преди настъпване на
изискуемостта - 05.04.2015г. кредитополучателят и солидарните длъжници не са
заплатили дължимите месечни погасителни вноски по кредита. Излага се, че изискуемостта
на всички вземания на Банката по Договора за банков кредит № *** е настъпила с
изтичането на крайния срок на погасяване на кредита, а именно - 05.04.2015г.,
съгласно чл.3. от Анекс *** към Договора за кредит. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД -
длъжниците се считат за поканени с изтичането на срока, с оглед на което не е
необходимо същите да бъдат уведомявани от кредитора. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не се явява и не се представлява.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответниците, чрез процесуалния си
представител са депозирали отговор на исковата молба. Молят съда да отхвърли иска, а в условията на
евентуалност да не уважава иска за претендираната наказателна лихва. Оспорват
претенцията за размера на главницата, тъй като Анекс №2/15.10.2009г. към
договора за банков кредит не установява безспорност и изискуемост на
претендиралото от банката вземане. Твърдят, че в исковата молба се претендира главница в размер на ***,
представляваща, редовно падежирала главница за периода от 06.03.2015г. до
04.04.2015г. Излагат, че в представеното
извлечение от счетоводните книги се сочи задължение за неизплатена към
кредитора една падежиралата вноска в размер на ***. Сочат, че е видно, че в Анекс №2/15.10.2009г.
няма предвидено такова задължение, в такъв размер на главницата за означения
период. Твърдят, че е налице
несъответствие между фиксираната в споразумението за предоговаряне/Анекса за
дължима вноска по договора от 280.56 евро и претендираната от кредитора по ИМ
главница за този период - ***, като и в заявлението по чл.417 ГПК и в
извлечението по чл.417 т.2 ГПК. Излагат, че в чл.2.1 от Анекс №2/15.10.2009г.
към договора за банков кредит изрично е обозначена като последна изравнителна
вноска дължимата в размер на 280.56 евро. Навежда доводи, че ищецът може да
претендира само тази вноска, която е заявил като претенция за сочения период от
06.03.2015г. до 04.04.2015г. и съответно - ответницата следва да дължи същата
по размер, определена според точния й смисъл и съдържание. Излагат, че текстът
на абз. предпосл. на чл.2.1 от Анекс №2
не поражда съмнение, че точно този резултат е определен от страните като
условие/предпоставка за изплащане на остатъка от главницата, а именно чрез
плащане на: „17 равни последователни месечни по главницата всяка една в размер
от 250 евро, считано от 05.11.2013г. до 05.03.2015г. вкл. и една последна
изравнителна вноска в размер 280,56 евро, дължима на 05.04.2015г.”, т.е. в
уговорения отнапред размер и срок на издължаване на кредитната банкова сделка.
Твърдят, че от приложения по делото Анекс №2 от 15.10.2009г. по никакъв начин
не се индивидуализира че за процесния период от 06.03.2015 г. до 04.04.2015г. е
дължима такава конкретна вноска - ***. Навеждат доводи, че ответниците са били добросъвестни в своето издължаване
към Банката, тъй като за целия период до издължаването на предпоследната
падежирана вноска по кредита, е внасяна в същата банка именно такава вноска
каквато са им сочили при посещение в банковия клон и по причина, че за всяка
едва дължима вноска ищцата е известявана от банката чрез СМС - съобщение за
падежирания й размер и същата е била в равностойността на това което е
заложено/осчетоводено при ищеца по погасителния план на ответницата. Твърди, че предвид двукратното предоговаряие
с банката и установената през април 2015г. липса на един от анексите- Анекс №1,
то и кредитополучателката и съдлъжниците не са били в известност за
действително дължимата и разписана в договора месечна вноска и за каква месечна
вноска отговарят. Сочат, че при всяко
едно от регулярните си посещения кредитополучателката е внасяла именно това
което са й посочвали служителите на банката, като нейно падежирало задължение.
Твърдят, че едва след внасянето на предпоследната вноска и при изричното
запитване на кредитополучателката за това в какъв размер ще е нейната последна
изравнителна вноска й е отговорено, че банката е допуснала грешка при
осчетоводяване на дълга й, като в развилата се последваща кореспонденция й е
обяснено че това несъответствие е поради пропуск и грешка на самата банка. В
подкрепа на твърденията си представят извлечения от сметката на ответницата.
Твърдят, че е налице неизправност от страна на Банката по изпълнение на
договора, тъй като не е оказала съдействие за изпълнението му по дължимото
редовно осчетоводяване на кредита чрез отразяване истинския размер на
кредитните вноски по задължението на ответницата- кредитополучател. Навеждат
доводи, че при очевидно бездействие на Банката да отрази в своята счетоводна
система действителния дълг това бездействие няма как да носи неблагоприятната
последица за неустоечно /наказателно олихвяване на кредитното задължение.
Поради изложеното считат, че не следва кредитополучателката и солидарният
длъжник да носят вина, респективно- и да носят отговорност за пропуснати ползи
за лихви поради това че банката-самият кредитор, не е записала в счетоводната
си програма режима и начина на отчитане на дълга. Считат, че в случая ищецът не е проявил
необходимата грижа да изпълни задължението си да отрази в счетоводните си
регистри действителния размер на кредитните вноски по договора за кредит/Анекс
№2, което неизпълнение може да се квалифицира като класическа небрежност. Излага, че при проявената небрежност от
кредитора не се изисква знание за това, за да отпадне или се намали отговорността
на длъжника. Развиват и подробни доводи
в тази насока. Въвеждат и възражение за неустановяване и изключване вземането в
частта за претендираната наказателна лихва. Сочат, че поради изложените
съображения за неустановяване вземането, не само в частта на главницата, а и
поради факта, че в отговорност на банката е да отрази вярно счетоводните си
записвания за начина на издължаване на кредита, което се дължи на нейно
бездействие, то не следва да са налице и условията за пораждане на акцесорното
й вземане за лихва. Излагат и, че след
като е налице просрочване на задължението с падеж 05.04.2015г., то е неоправдано е да се завежда съдебна
претенция в двугодишен срок след това, като по този начин се натоварват
длъжниците с наказателни лихви с 20 % надбавка над СБР/стойността на банковия
ресурс/. Твърди, че ако е настъпил падежа за изплащане на целия кредит поради
изтичане на срока на договора, то дължимата лихва следва да е законната лихва.
Сочат, че ако се позволи обратното означава да се поощрява и стимулира
злоупотребата с право, за която има законова забрана - чл.8 ал.2 ЗЗД и чл.289 ТЗ. Твърдят, че е налице именно такава
злоупотреба, посредством тази забава на банката да заяви претенция в срока след
настъпване изискуемостта. Поради изложеното молят съда да отхвърли предявения
иск.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ответниците моли съда да отхвърли
предявения иск. Твърди, че ищецът не е доказал вземането си, което е следвало
да се формира по отделните вноски по кредита, вкл. възникване, дати, неплатени
вноски, а не като обща сума. Излага и, че при недобросъвестно поведение на
банката – ищец, няма как ответниците да носят отговорност за наказателни лихви,
той като тяхното поведение е обосновано от неизправното поведение на банката.
Сочи, че Банката е следвало вярно и счетоводно да отрази своите вземания, а не
да ги формира като обща сума в края на падежа на договора. Сочи, че в този
период падежираната изискуема главница е само последната вноска. Излага, че ако
има предходни падежирани вноски, то следва да бъдат установени от самия ищец.
Претендира присъждането на разноски. В нарочни писмени бележки сочи, че ищецът
не е посочил как е формирана главницата по кредита – т.е. кои падежирали вноски
по кредита се претендират, за което и развива пространни доводи. Твърди, че ответницата
по делото е изправна страна и е внасяла в банката сума каквато й е била
търсена. Излага също, че дори и да е внасяла по – голяма сума, то банката е
щяла да изтегли такава каквото е заложена в счетоводството й. Сочи, че предвид
двукратното предоговаряне с банката и установената през април 2015 г.лиса на
един от анексите, то и кредитополучателката и съдлъжниците не са били в
известност за действително дължимата и разписана в договора месечна вноска и за
каква месечна вноска отговарят. Твърди, че в случая банката е действала
небрежно по тази кредитна сделка, а не с грижата на добрия търговец, поради
което отговорността за ответниците следва да отпадне или да се намали. Сочи, че
бездействието на банката не следва да носи неблагоприятна последица за неустоечно
олихвяване на кредитно задължение, поради което и ответниците не следва да
носят отговорност за същото. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения
иск и да им присъди разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 8084/2017г. по описа на ПлРС, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните
суми: сума в размер на ***, представляваща редовно падежирала главница,
начислена за периода от 06.03.2015г. до 04.04.2015г. включително; изискуема редовна лихва в размер на 54.73 евро, начислена за периода от
06.03.2015г. до 04.04.2015г. включително; изискуема наказателна
лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 2 918.14 евро, начислена за
периода от 05.04.2015г. до 27.04.2017г. включително, както
и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по
чл.410 ГПК. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 1977/03.05.2017 г. и изпълнителен лист, като
срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника. Ищецът с
оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената
заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство е и Договор за банков кредит № 48862/11.02.2009 г.,
сключен между страните по делото, по силата на който ищецът е предоставил на
кредитополучателя ЕТ „М.И З.– М.А.“ кредит в размер на 9164,53 евро,
с краен срок за погасяване -25.03.2015 г.
Установява се от договора и, че: главницата по кредита, че бъде погасена
на 73 равни последователни месечни вноски в размер на 124 евро всяка, считано
от 25.02.2009 г. до 25.02.2015 г. и последна изравнителна вноска в размер на
112,53 евро, като всяка вноска е дължима на 25 число на съответния месец. Видно
е и, че със сключването на договора солидарният длъжник се е задължил да
отговаря солидарно с кредитополучателя за дълга.
Установява се от приложения по делото Анекс №1/14.09.2009 г. към Договор за банков кредит №
48862/11.02.2009 г., че страните са се договорили, че: А.С.И. встъпва в дълга
на ЕТ „М.И З.– М.А.“; че крайният срок на договора се изменя и той става
05.04.2015 г.; че се променят условията на погасяване на кредита, както следва:
12 последователни равни месечни вноски по главницата, всяка в размер на 50,00
евро, дължими през периода от 05.10.2009 г. до 05.09.2010 г.; 36 последователни
равни месечни вноски по главницата, всяка в размер на 124,00 евро, дължими през
периода от 05.10.2010 г. до 05.09.2013 г.; 18 последователни равни месечни
вноски по главницата, всяка в размер на 165,00 евро, дължими през периода от
05.10.2013 г. до 05.03.2015 г. и една изравнителна погасителна вноска в размер
на 262,53 евро, дължима на 05.04.2013 г.
Видно е от приложения по делото Анекс №2/15.10.201 г. към Договор за банков кредит №
48862/11.02.2009 г., че страните са се договорили, че: към датата на
сключването му редовната главница е в размер на ***, прсрочена главница в
размер на 114,03 евро, просрочена наказателна лихва в размер на 0,58 евро за
периода от 05.10.2010 г. до 14.10.2010 г. и текущо начислената редовна лихва за
периода от 05.10.2010 г. до датата на подписване на настоящия анекс е в размер
на 27,77 евро; че се променят условията на погасяване на кредита,
както следва: главницата ще бъде погасявана
на: 12 последователни равни месечни вноски, всяка в размер на 30,00 евро,
дължими през периода от 05.11.2010 г. до 05.10.2011 г.; 12 последователни равни
месечни вноски всяка в размер на 75,00 евро, дължими през периода от 05.11.2011
г. до 05.10.2012 г.; 12 последователни равни месечни вноски по главницата,
всяка в размер на 158,00 евро, дължими през периода от 05.11.2012 г. до
05.10.2013 г.; 17 последователни равни месечни вноски по главницата, всяка в
размер на 250,00 евро, дължими през периода от 05.11.2013 г. до 05.10.2015 г. и
една изравнителна погасителна вноска в размер на 280,56 евро, дължима на
05.04.2015 г.; ме кредитополучателя се задължава да плати натрупаната
просрочена наказателна лихва в размер на 0,41 евро цента преди подписването на
анекса.
От приложеното по делото уведомление от М.М.А. с вх. №
810-252/27.04.2015 г. до ищеца по делото се установява, че след търсене на
Анекс №2 е разбрала как е договорено издължаването на кредита. В същото
уведомление страната сочи, че всяка вноска, която е внасяна и за, която е
уведомявана е в размер на 180 лева, както и, че не е в състояние да внесе
сумата от 6000 евро, която се явава остатък по договора за кредит.
Установява се от приложеното по делото писмо с изх. № 39835/07.05.2015
г., че ищецът е уведомил ответницата, че може да заплати остатъка от договора
за кредит на вноски и за срок удобен за нея.
Видно е от приложеното по делото писмо с изх. № 57124/17.06.2015 г.,
изпратено от ищеца до ответника, че същият е уведомил последния, че проблемът с
осчетоводяване на кредита е възникнал в следствие на технически пропуск, като
след 04.11.2011 г. в системата на банката е заложена вноска по главницата до
крайния срок за погасяване на кредита от 30 евро, вместо да бъдат заложени
плащания по главницата на по- висока стойност, съобразно договореното в Анекс
№2. Установява се и, че със същото писмо Банката предлага на ответницата и
начин за уреждане на отношенията между тях.
По делото е представено и искане от ответницата за представяне на
документи от ищеца, свързани с отпуснатия от нея кредит.
Видно е и от представените по делото от л.67 до л.106 осчетоводявания и
извлечения от сметката на ответницата какви суми са удържани и осчетоводявани
във връзка с отпуснатия кредит.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страната. От заключението на същата се установява,
че: на 11.02.2009 г. е сключен договор
за банков кредит между страните по делото в размер на 9 164.53 евро с цел
рефинансиране на съществуващ
микрокредит, с краен срок за погасяване на кредита - 25.03.2015 г.; че договорената
лихва по кредита е СБР /Стойност на банковия ресурс за евро/ и 7 пункта
надбавка годишно, а наказателната лихва - в размер на СБР за евро + 20пункта
надбавка годишно; че главницата по кредита следва да се погаси на равни
последователни месечни вноски - 73 по 124 евро, считано от 25.02.2009 г. до 25.02.2015
г. и последна изравнителна вноска на 25.03.2015 г. - 112.53 евро, като всяка
вноска е дължима на 25- то число на месеца, като при неплащане от страна на кредитополучателя/солидарният
длъжник, на което и да е парично задължение в продължение на 90 дни от това
задължение, от 91 ден непогасената главница заедно с дължимите такси, разноски,
лихви и наказателни лихви стават автоматично предсрочно изискуеми; че на
14.09.2009 г. е сключен анекс №1 към процесния договор, в който е посочено, че
задължението към тази дата е в размер на 8 296.53 евро, както и, че условията
на кредита са променени, както следва: Главницата по кредита се погасява на 12
последователни равни вноски, всяка в размер на 50 евро, дължими през периода
05.10.2009 г.-05.09.2010 г., 36 последователни равни вноски, всяка една в
размер на 124 евро, дължими за периода от 05.10.2010 г. — 05.09.2013 г. и 18
последователни равни месечни вноски, всяка една в размер на 165 евро за периода
от 05.10.2013 г. до 05.03.2015 г. и една последна изравнителна вноска по
главницата в размер на 262.53 евро, платима на 05.04.2015 г.; че за предсрочно
погасени суми по кредита, кредитополучателя заплаща комисионна в размер на 5%от
размера на предсрочно погасената сума и, че ако през периода от 05.10.2009 г.
до 05.09.2010 г. кредитополучателят погаси предсрочно задължения, той не дължи
такса. Уговорено е, както, че при забава в плащането продължила до 30 дни се
дължи неустойка/наказателна лихва за забава в размер на — СБР + 20 пункта
надбавка, както и, че при забава плащането на дължими по договора за кредит в
анекса суми, продължила повече от 30 дни, кредитополучателят дължи на банката
неустойка — наказателна лихва за забава в размер на СБР+20 пункта върху цялата
усвоена и непогасена главница по кредита за времето на забавата до
окончателното погасяване на забавените вноски /наказателна лихва/. Установено е
и, че на 15.10.2009 г. /съгласно
документите годината на анекса следва да е 2010 г./ е сключен анекс №2 към
процесния договор, в който е посочено, че задължението за редовна главница е 7
572.53 евро, просрочена главница 114.03 евро, просрочена наказателна лихва
върху просрочена главница - 0.58 евро начислена за периода от 05.10.2010 г. до
14.10.2010 г., текущо начислена редовна лихва за периода от 05.10.2010 г г. до
датата на анекса - 27.77 евро; че Главницата по кредита /редовна и просрочена/
ще бъдат преоформени в една редовна в размер на 7 686.56 евро, която
кредитополучателят се задължава да погаси, както следва:12 равни последователни
месечни вноски по главницата по 30 евро, считано от 05.11.2010 г. до
05.10.2011 г.; 12 последователни равни месечни вноски всяка в размер на 75,00
евро, дължими през периода от 05.11.2011 г. до 05.10.2012 г.; 12 последователни
равни месечни вноски по главницата, всяка в размер на 158,00 евро, дължими през
периода от 05.11.2012 г. до 05.10.2013 г.; 17 последователни равни месечни
вноски по главницата, всяка в размер на 250,00 евро, дължими през периода от
05.11.2013 г. до 05.10.2015 г. и една изравнителна погасителна вноска в размер
на 280,56 евро, дължима на 05.04.2015 г.;
че при забава плащането на
дължими по договора за кредит в анекса суми, кредитополучателят дължи на
банката обезщетение за забава в размер на СБР + 20 пункта върху просрочената
част от кредита по време на забавата до окончателното й погасяване; че за
предсрочно погасени суми по кредита, кредитополучателя заплаща комисионна в
размер на 5%от размера на предсрочно погасената сума с двуседмично
предизвестие. Ако през периода от 05.10.2010 г. до 05.10.2011 г. кредитополучателят
погаси предсрочно задължения, той не дължи такса. Вещото лице е установило и,
че: погасените от кредитополучателя са следните пера по договора: Главница —
3067,97 евро; договорна лихва — 5692,38 евро и наказателна лихва — 7,27 евро; че при проверката е
констатирала, че при осчетоводяването на Анекс 2 са начислявани погасителни
вноски по 30 евро, а не както е посочено в анекса, както и, че кедитополучателят
е заплащал по 30 евро вноски, както са били начислявани, а не както са
договорени в анекс №2. Сочи и, че на 05.04.2015 г. кредита е падежирал, а по
данни на счетоводните записвания на банката, непогасената главница в евро е
6096,56евро. Сочи и, че кредитополучателят
е плащал със закъснение, но е погасявал начислените вноски от 30 евро и към датата
на падеж 05.04.2015 г. Излага,
че размерът на вземанията на Р.Б. ЕАД по договор за потребителски кредит
към 02.05.2017 г е следното: Главница - 6096,56 евро; Редовна лихва от
06.03.2015-04.04.2015 г. деня, предхождащ последната вноска — 54,73 евро; Наказателна
лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от 05.04.2015 г до 27.04.2017 г.
— 2 918,14 евро. В заключение сочи, че размерът
на вземанията на Р.Б. ЕАД по договор за потребителски кредит към 10.05.2018 г.
датата на изготвяне на заключението е следното: Главница — 6096,56 евро; Редовна лихва от
06,03,2015-04,04,2015 г. деня, предхождащ последната вноска - 54,73 евро; Наказателна лихва върху вноки с
настъпил падеж за периода от 05,04,2015 г до 27,04,2017 г. — 2 918,14 евро; Законна лихва от 05,04,2015 г до 10,05,2018 г. — 638.45 евро; Разноски - 1213,25 лв.;
Юристконсултско възнаграждение — 150 лв.
В проведеното по делото
о.с.з. вещото лице сочи, че при начисляване на вноските не е съобразен Анекс №2
сключен между страните по делото.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; Следва да установи и възникването в негова полза на
изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между
страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба
договор и анекси към него, по който ищецът е изправна страна и по силата на
който за ответниците е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на
исковете в претендирания размер. Следва да бъде установено и поставянето в
забава на ответниците, както и претенцията за обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест
на ответниците е да докажат
точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпят благоприятни за себе си правни последици, вкл че са заплатили сумите.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №3084/2017 г., че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжниците и в изпълнение указанията
на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключени договор за банков
кредит и анекси към него между страните по силата, на който е предоставил на
кредитополучателя банков кредит в общ размер
на 7 752,53 евро /съобразно договореното в Анекс №2/, която сума ответниците са се
задължили да върнат по
установения между тях начин - чрез месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер,
определени в Договора за кредит и Анексите към тях.
Ответникът не оспорва, че е сключил договор за
кредит с ищеца, но оспорва дължимостта на претендираната сума, тъй като на първо място не е
индивидуализирано вземането на банката, т.е. не става ясно за кои главници
претендира неплатени суми. Следващото възражение е свързано н неизправността на
банката, която не е осчетоводявала сумите, съобразно договореното, а е
осчетоводявала по – малка сума. Третото си възражение основава на бездействие от страна на банката,
което не следва да носи неблагоприятна последица за неустоечно олихвяване на
кредитното задължение.
От
приобщените по делото доказателства безспорно се установява наличието на облигационна
връзка между страните, породена от сключения между тях Договор за банков кредит и
анексите към него.Ответниците не оспорват, че е страна по договора и анексите, но оспорват, че дължат сумата, доколкото неплащането й е по
вина на ищеца, поради невярно отразяване в счетоводството на Банката на
дължимите по договора суми. Съгласно събраните по делото доказателства, и
най-вече на базата на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът
намира, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда,
ответниците не са изпълнили задължението си за погасяване на част от
задължението – а именно за
претендираната главница, която е останала дължима след погасяване на част от
задължението. Действително в счетоводството на Банката е допусната грешка при
осчетоводяването на сумата. От друга страна ответниците като страна по
сделката, които са знаели каква сума следва да покриват по договора е било в
тяхна тежест при констатиране на по – малко удържана сума да проявят активност
и да уведомят за това ищеца. По делото не са налице данни същите да са
предложили на ищеца да изпълнят задължението си в уговорения размер и същия да
е отказал да получи същото. Поради изложеното съдът приема, че към датата на
депозиране на заявлението по чл.417 ГПК за ответниците е съществувало
задължението за заплащане на главницата по договора.
За неоснователни
съдът приема наведените твърдения от процесуалния представител на ищеца, че
индивидуализирано вземането на банката, т.е. не става ясно за кои главници
претендира неплатени суми. В договора и анексите към него в пълна степен са
индивидуализирани месечните вноски по кредита. Сумата, която не е платена също
в пълна степен е индивидуализирана, а именно – като от дължимата месечна вноска
се извади, тази която е била удържана всеки месец.
Поради изискуемост
на главницата съдът прима, че ответниците дължат на ищеца и претендираната
изискуема редовна лихва.
По отношение на акцесорния иск за лихва върху просрочената главница,
съдът намира, че същият е изцяло неоснователен по следните съображения: претендираната
в настоящото производство лихва представлява обезщетение за виновно
неизпълнение на парично задължение по смисъла на чл. 86 от ЗЗД. Съобразно
представеното доказателство, неоспорено от ищеца – кореспонденция на служители
на банката относно дължимите суми съдът намира, че в случая неизпълнението на
задължението поради грешно осчетоводяване от служителите на Банката, за което
кредитора е отговорен. В този случай, съгласно чл. 83 ал. 1 от ЗЗД, съдът може
да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Същевременно,
съгласно чл. 83 ал. 2 от ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът не е положил
достатъчна грижа, като не е предоставил
вярна информация на ответника относно действително дължимата от него сума,
което го освобождава изцяло от отговорност за заплащане на обезщетение.
Съобразно тези изводи на съда, претенцията за заплащане на лихва в се явява
изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 274.70 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 502,21 лв.,съобразно уважената част от иска. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
по делото са продени три о.с.з, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 450.00 лв.
Съобразно
отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сума в размер на 482,62 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че ЕТ „М.И З.– М.А.“ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***6 и М.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** дължат солидарно на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, „Експо 2000“, следните
суми: главница в размер на ***,
представляваща редовно падежирала главница, начислена за периода от
06.03.2015г. до 04.04.2015г. включително; изискуема редовна
лихва в размер на 54.73 евро, начислена за периода от 06.03.2015г. до
04.04.2015г. включително, както и законна лихва върху главницата, считано
от депозираното на заявлението по чл.417 ГПК в съда до окончателното изплащане
на вземането
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
„Експо 2000“ срещу ЕТ „М.И З.– М.А.“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***6 и М.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание
чл.422 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сума наказателна
лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 2 918.14 евро, начислена за
периода от 05.04.2015г. до 27.04.2017г. включително, като неоснователен и
недоказан
ОСЪЖДА ЕТ „М.И З.– М.А.“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***6 и М.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, „Експо 2000“,, сумата от 274,70 лева , представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 3084 по описа за 2017 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „М.И З.– М.А.“ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***6 и М.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарано на „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
„Експо 2000“, сумата от 502,21 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, „Експо
2000“, ЕТ „М.И З.– М.А.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***6
и М.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 482,62 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: