РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 01.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на втори
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 572 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.238 ГПК.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.
Бочев, с адрес ***, против С.М.К., с
ЕГН: **********,***, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество сумата от 945.84 лева /деветстотин четиридесет и пет лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен
заем № 2798300/27.04.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
входиране на заявлението в съда 06.12.2019 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 62.06 лева /шестдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 03.09.2017 г. до 23.09.2017 г., сумата от
223.43 лева /двеста двадесет и три лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, за периода от 03.09.2017 г. г. до 06.12.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 405 от 12.12.2019г., по ч.гр.д. № 1297, по описа ВРС за
2019 г..
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от № 405 от
12.12.2019г., по ч.гр.д. № 1297, по описа ВРС за 2019 г. , като в срока по чл.
415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с указания на съда
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че по силата на сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и ответника С.М.К., Договор за паричен заем № 2798300/27.04.2017
г., на последния
е предоставена сума в размер на 1200.00 лв., която съгласно клаузите на
договора, който има силата на разписка е била предоставена при подписването му.
Твърди се, че съгласно договора общата стойност на плащанията е в размер на
1304,10 лв., от които възнаградителната лихва е в размер на 104,10 лв., като
задължението е следвало да бъде погасено до 23.09.2017 г. на 21 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 62,10 лева, като падежът на първата бил
на 6.05.2017 г.. Излага се, че на 01.11.2018 г. е подписаноПриложение 1
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 31.01.2017г., сключено между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД, ЕИК ********* /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД/, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2798300/27.04.2017 г., е прехвърлено в
полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
От своя страна "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 03.05.2019г, като в Договора за заем се съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Иска се от съда в случай, че ответникът оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалите продажби на вземания да му бъдат връчени копия от уведомленията за извършените цесии
с изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/2798300 от 03.08.2020 г. и изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/2798300
от 03.08.2020 г. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което
да уважи предявените искове. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала
отговор на исковата молба.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответницата С.М.К.
е връчен препис от
исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на
отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подала
отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призована и не е направила
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като от представените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето
защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По
разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства, съобразно уважената част от
исковете или на сума в общ размер на 459,15 лв., представляващи платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
платени държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, представлявано от изпълнителния директор Д.Б. Бочев, с адрес ***, против С.М.К., с ЕГН: **********,***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, че С.М.К., с ЕГН: **********,
ДЪЛЖИ НА „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 945.84
лева /деветстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем №
2798300/27.04.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
входиране на заявлението в съда 06.12.2019 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 62.06 лева /шестдесет и
два лева и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, за периода от
03.09.2017 г. до 23.09.2017 г., сумата от 223.43
лева /двеста двадесет и три лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 03.09.2017 г. г. до
06.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 405 от 12.12.2019г., по
ч.гр.д. № 1297, по описа ВРС за 2019 г..
ОСЪЖДА С.М.К., с ЕГН: **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Петър Дертлиев, № 25 – сграда
Лабиринт, ет.2, офис, 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 459,15 лв.,
представляваща сторените по делото разноски от ищеца в исковото и заповедно
производство.
Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА