Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 31.01.2019г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 308 по описа
за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от КСО.
К.В.К.,
ЕГН ********** *** обжалва решение №2153-09-13/11.06.2018г. на директора на ТП
на НОИ Кюстендил. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК.
Нарушението на материалния закон е във връзка с твърдението за неправилно
определена начална дата за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст
/ОСВ/ от 23.01.2018г., вместо от 01.01.2015г. във вр. с правилото по чл.94,
ал.1 от КСО и 3-годишната давност за вземането за пенсия. Моли за отмяна на
решението и връщане на преписката на органа за изменение размера на пенсията от
01.01.2015г. с изплащане на дължимата разлика през периода 01.01.2015г. -
23.01.2018г. Претендира деловодни разноски.
В
с.з. представителят на жалбоподателя поддържа жалбата. Допълва, че с оглед
изменението на чл.9, ал.1, т.4 от КСО, считано от 01.01.2017г. следва да се
зачете осигурителния стаж на К. по отношение внесените авансови вноски като
самоосигуряващо се лице.
Представителят
на ответния директор на ТП на НОИ – Кюстендил намира жалбата за неоснователна,
сочейки, че изменението на пенсията не се дължи от 01.01.2017г. поради липса на
подадено заявление от лицето и представени доказателства за преизчисляване на
пенсията.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
Със
заявление вх.№ПП-01-5420/02.04.2012г. до директора на РУСО – Кюстендил К. е
поискал отпускане на пенсия за ОСВ, представяйки трудова книжка, военна книжка
и удостоверение обр. УП-2. С разпореждане от 06.04.2012г. е отказано отпускане
на пенсията по §4, ал.1 или 2 от ПЗР на КСО поради липса на трудов стаж от 1
категория от 10 г., като е зачетен стаж от 09г, 04м, 22 дни /вж. л.56-61/.
С
ново заявление вх.№ПП-51-23195/30.12.2014г. до директора на ТП на НОИ –
Кюстендил К. отново е поискал отпускане на пенсия за ОСВ, представяйки трудови
книжки, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 30.12.2014г. и
удостоверения от осигурители. След справка в РОЛ /регистъра на осигурените
лица/ е установено, че не са внесени дължимите осигурителни вноски от заявителя
като самоосигуряващо лице през периода 14.10.2004г. -01.01.2012г. /ЕТ и
собственик на ЕООД/. С разпореждане от 22.01.2015г. длъжностното лице по
пенсионно осигуряване е отпуснало пенсия за ОСВ, считано от 30.12.2014г. на
основание §4, ал.2 от ПЗР на КСО поради навършена възраст на К. от 56г и 9м и
осигурителен стаж както следва: от 2 категория труд – 2г,11м,08дни, от 3
категория труд - 2г,00м.,27дни и стаж по чл.104, ал.3 от КСО – 10г,00м,09дни.
Общият осигурителен стаж, превърнат към 3 категория труд е 35г,09м,27дни. Пенсията е отпусната в минимален
размер съгласно чл.70, ал.7 от КСО от 154.50лв. до определяне на размера й по
КСО. По сигнал на началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Кюстендил при извършена
проверка в информационната система на НОИ е установено, че К. е внесъл авансови
осигурителни вноски за периода 14.10.2004г. – 31.08.2005г., има подавани
годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2004г. и 2005г., като за 2005г.
са декларирани доходи над минималния осигурителен доход за годината, но няма
внесени осигурителни вноски. За периода 14.10.2004г. – 28.02.2006г. от ТД на
НАП, офис Кюстендил с ревизионни актове са установени невнесени осигурителни
вноски. К. е уведомен за констатираното несъответствие между дължимите и
внесени осигурителни вноски на 29.01.2015г. С разпореждане от 18.02.2015г. на
основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно производството по отпускане на
пенсията до уточняване на изправността по отношение невнесените осигурителни
вноски за периода 14.01.2004г. – 01.01.2012г. На 01.01.2012г. е прекратена
дейността като самоосигуряващо лице, съгласно справката от РОЛ /вж. л.43-55/.
Последвало
е подаване на ново заявление вх.№2122-09-212/07.08.2015г. до директора на ТП на
НОИ – Кюстендил за отпускане на пенсия за инвалидност с приложено от К. ЕР на
ТЕЛК. По решение №2355/09.07.2015г. на медицинската комисия към ТП на НОИ –
Кюстендил, с разпореждане от 31.08.2015г. на лицето е отпусната социална пенсия
за инвалидност, считано от 07.08.2015г. до 01.06.2018г. по чл.90а, ал.1 от КСО,
която на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО е спряна поради получаваната пенсия
за ОСВ, считано от датата на отпускането й /вж. л.36-42/.
С
ново заявление вх.№2122-09-212/07.08.2015г. К. е поискал преизчисляване на
пенсията с допълнително представен трудов стаж, но с разпореждане от
29.09.2015г. е отказано изменение, поради зачитане на стажа с разпореждането от
22.01.2015г. /вж. л.35/.
С
разпореждания от 28.05.2015г., 08.06.2016г., 01.07.2017г. и 01.10.2017г. минималната
пенсия за ОСВ е осъвременена и преизчислена /вж. л.31-34/.
С
молба вх.№1013-09-1/10.01.2018г. до ТП на НОИ – Кюстендил К. е уведомил органа,
че не е получил разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ и определяне на
нейния размер, като е помолил връчване на документите. Съгласно писмо
изх.№1013-09-1-1/12.01.2018г. на ръководител „ПО“ разпорежданията не са връчени
на адресата като непотърсени поради сменен адрес. Писмото е получено от
жалбоподателя чрез адв.С. на 19.01.2018г., като с нова молба
вх.№1012-09-1-2/23.01.2018г. К. е посочил, че е получил разпореждането от
22.01.2015г., но не е съгласен с определения размер на пенсията, молейки за
изясняване на причината за този размер. С писмо изх.№1012-09-1-3/23.02.2018г.
началник отдел "Пенсии" е поискал от началник отдел „КПК“
потвърждаване на данните за осигурителен стаж и дохода, върху който са внесени
дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице за периода след
14.10.2004г., прилагайки 2бр. справки от РОЛ. В писмо
изх.№1013-09-1-5/09.03.2018г. началник отдел „КПК“ е уведомил запитващия, че за
периода 01.09.2005г. – 31.01.2017г. няма внесени осигурителни вноски по см. на
§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл.9, ал.1, т.4 от КСО, поради което не може да
бъде потвърден осигурителен стаж и доход за този период, а за периода
14.10.2004г. - 31.08.2005г. стажа и дохода е потвърден със заверена
осигурителна книжа, която е приложена, заедно с КП
№КВ-5-09-00385993/09.03.2018г. Последвал е нов опис на осигурителния стаж на К.,
в който е включен стажа по заверената осигурителна книжа през периода
14.10.2004г. – 31.08.2005г. с допълнителен стаж при други осигурители.
Извършено е ново преизчисление на стажа, като този от 3 категория по
разпореждането от 22.01.2015г. е увеличен със зачетения стаж по описа, възлизащ
на 03г.,03м,05дни. На 13.03.2018г. е издадено ново разпореждане, с което е
изменена пенсията за ОСВ на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО във вр. с
чл.10, ал.2 от НПОС със зачетен стаж и доход за периодите по описа на стажа,
като пенсията е определена в действителен размер от 655.42лв., считано от
23.01.2018г. С последващо разпореждане от 22.03.2018г. пенсията е осъвременена
по чл.100 от КСО на сумата 669.93лв., като е увеличен индивидуалния коефициент
от 2.213 на 2.262 /вж. л.15-30, 64, 65, 70 и 80-95/.
С
жалба вх.№1013-09-1-9/11.05.2018г. К. е оспорил последните две разпореждания,
възразявайки срещу началния момент за отпускане на пенсията, считайки че същата
следва да се отпусне от 01.01.2015г. С оспореното решение
№2153-09-13/11.06.2018г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлил
жалбата срещу разпореждането от 13.03.2018г., сочейки, че до 01.01.2017г. по
чл.9, ал.1, т..4 от КСО и §1, ал.1, т.3 отДР на КСО самоосигуряващите лица се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски,
като възможността за зачитане на стажа при внесени само авансови вноски е
предвидена с изменението, в сила от 01.01.2017г. което няма обратна сила,
поради което пенсията правилно е отпусната от датата на заявлението
23.01.2018г. с отчитане на момента на влизане в сила на изменението по чл.9,
ал.1, т.4 от КСО. Органът е посочил, че правото за пенсия не е погасено.
Решението е връчено на адресата на 14.06.2018г., а жалбата до съда е подадена
на 28.06.2018г. чрез администрацията на органа.
В
съдебното производство е прието заключение на вещо лице Н.С.С.. От съдържанието
на заключението и изявленията на експерта в съдебно заседание се установява, че:
1/основанието
за отказ от изменение на пенсията в действителен размер е незачетеният трудов
стаж и осигурителен доход на К. като
самоосигуряващо се лице,
2/осигурителната
книжка на жалбоподателя е заверена от ревизор от НОИ през 2018г., а осигурителните
вноски за 2005г. и 2006г. са внесени през 2015г. чрез способа на принудителното
изпълнение по образувано изпълнително дело по повод ревизионен акт на фирмата
за дължими суми към ДОО и
3/при
отпускане на пенсията с разпореждането от 22.01.2015г. са били внесени
осигурителните вноски от работодателите, поради което жалбоподателя е събрал
нужния сбор години и осигурителен стаж за пенсиониране.
Изчисленията
на вещото лице и останалите данни в заключението по поставените въпроси касаят
правни изводи, поради което съдът не ги обсъжда.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по
чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за
разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че
решението на директора на ТП на НОИ - Кюстендил е издадено от оправомощен орган
в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО и
в изискуемата се форма. Спазени са общите процесуални правила по чл.35 и чл.36
от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и събиране на
относимите доказателства.
Решението
на органа обаче противоречи на материалния закон.
Няма
спор по фактите:
Пенсионната
преписка е образувана със заявлението на К. вх.№ПП-51-23195/30.12.2014г., по
което е постановено разпореждането на пенсионния орган от 22.01.2015г. за отпускане
на пенсията за ОСВ в минимален размер по чл.70, ал.7 от КСО. С молбата от
23.01.2018г. К. е поискал определяне на пенсията в действителен размер, считано
от подаване на заявлението /30.12.2014г./ по см. на чл.94, ал.1 от КСО. Органът
е определил действителен размер на пенсията, изменяйки първоначалното
разпореждане в хипотезата на чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО във вр. с чл.10,
ал.2 от НПОС но с начална дата 23.01.2018г. При това ново определяне органът е
зачел като осигурителен стаж и доход самоосигуряването през периода
14.10.2004г. - 31.08.2005г., за който К. е внесъл авансовите осигурителни вноски.
По този начин органът е приложил разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 от КСО след
изменението й, обнародвано в ДВ, бр.98/2016г., в сила от 01.01.2017г. за
зачитане на осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица за времето, за което
са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО, т.е. авансовите
такива. До 01.01.2017г. правният режим за зачитане на осигурителния стаж на
самоосигуряващите се лица е задължавал лицата да внесат всички дължими вноски
/авансови и окончателни по чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО/, които суми К. не е внесъл.
Спорът
между страните е правен и касае началният момент за отпускане на пенсията в
действителен размер. Становището на административният орган не съответства на
приложимото право.
Определянето
на пенсията в минимален размер от 30.12.2014г. е незаконосъобразно поради
неприложимост на чл.10, ал.2 от НПОС. При изчисляване на осигурителния стаж на
жалбоподателя не е зачетен периода, в който същият не е внесъл дължимият пълен
размер на осигурителните вноски по чл.9, ал.1, т.4 от КСО до изменението, в
сила от 01.01.2017г. Това обаче е единствената предвидена от закона последица
от тяхното невнасяне – санкцията за лицето се изразява в това, че осигурителният
стаж и осигурителен доход за периода няма да бъдат зачетени досежно
възникването на правото на пенсия за ОСВ и определянето на нейния размер.
Правилата за изчисляване размера на пенсията са регламентирани в чл.70 от КСО,
като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален
коефициент. Съгласно чл.70, ал.4 от КСО този коефициент се изчислява от дохода
на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за период от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997г.
по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до отпускане на
пенсията. Правната норма не налага задължително включване на дохода след
01.01.1997г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните
вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата
осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с
осигуряването. Правото на лична пенсия за ОСВ при тази категория лица е
поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или
недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за
годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски
за ДОО, е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера
на пенсионното плащане с участието във Фонд „Пенсии“ на самоосигуряващото се
лице. Следователно, при спазване на правилото по чл.70а, ал.1 от КСО, при
определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се
взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Това
означава, че периода като самоосигуряващо се лице на К. не се зачита като осигурителен
стаж и съответно доходът не участва в изчисленията. На основание чл.1, ал.5,
изр.2 от НПОС при непредставени документи за осигурителен стаж и доход за
периода на самоосигуряване пенсията на К. е следвало да бъде отпусната в
действителен размер по данните за осигурителен стаж и осигурителен доход в
наличните редовни документи – трудовите книжки, военната книжа и
удостоверенията от осигурителите на лицето. Разпоредбата на чл.10, ал.2 от НПОС
е неприложима в разглежданата хипотеза, т.к. жалбоподателят е представил
достатъчно документи относно точната продължителност на осигурителния стаж и
размера на осигурителния доход. Нормата на чл.10, ал.2 от НПОС е създадена в
полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с
документи за установяване на стажа и дохода, необходим за изчисление на размера
на пенсията. В случая продължителността на осигурителния стаж и размерът на
осигурителния доход на К. са установени, с изключение на периода на
самоосигуряване, за който лицето не е представило надлежните документи по чл.41
от НПОС, включително заверена осигурителна книжка по реда на чл.7, ал.4 и ал.5 /отм. ДВ, бр.18/2015г. в сила от
01.07.2015г./ от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се
лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица във вр. с §9 от
ПЗР на ПМС №45/05.03.2015г. за изменение и допълнение на Наредбата.
Осигурителната книжка на лицето е частично заверена от органите на ТД на НОИ –
Кюстендил едва през 2018г. Следователно, при наличният действителен и зачетен
от пенсионните органи общ осигурителен стаж на К., превърнат по реда на чл.104
от КСО към трета категория труд от 35г,09м,27дни /в него не е включен
обсъждания период, за който не са внесени осигурителните вноски като
самоосигуряващо се лице/ за пенсионните органи не съществува пречка за
определяне на индивидуалния коефициент по чл.70, ал.3 и 4 от КСО и изчисление
на размера на пенсията в реалния й размер, съгласно наличните документи за
осигурителен доход на лицето. След като стажът на жалбоподателя е достатъчен за
отпускане на пенсия, то при изчисляване на размера й следва да бъде взет
предвид осигурителния доход именно за зачетения стаж. Последица от това, че К.
не е внесъл за периода на самоосигуряване дължимите осигурителни вноски е
незачитане на този период за осигурителен стаж, но не е основание за определяне
на пенсията в минимален размер. Според трайно утвърдената практика на ВАС е
недопустимо да се откаже изчисляването на действителния размер на пенсията само
поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за
период, който не е зачетен като осигурителен стаж /вж. решение
№5360/24.04.2018г. по адм.д.№2683/2017г., решение №33/03.01.2018г. по
адм.д.№12416/2016г., решение №104/06.01.2017г. по адм.д.№1760/2016г., решение
№5644/04.05.2017г. по адм.д.№4176/2016г., решение №4187/11.04.2016г. по
адм.д.№8603/2015г., решение №6269/26.05.2016г. по адм.д.№10590/2015г., решение
№7876/29.06.2016г. по адм.д. №13187/2015г., решение №12938/30.11.2016г. по
адм.д.№613/2016г., всички на VIо.
на ВАС/.
Издавайки
разпореждането от 13.03.2018г., органът е дължал изчисляване на действителния
размер на пенсията по наличните документи, изключвайки периода на
самоосигуряване, като на основание чл.94, ал.1 от КСО пенсията е следвало да се
отпусне с начална дата 30.12.2014г. Така изчисленият размер се дължи до 31.12.2016г.
След тази дата, считано от 01.01.2017г. /датата на изменението на чл.9, ал.1,
т.4 от КСО, обн. ДВ, бр.98/2016г., в сила от 01.01.2017г./ органът е
дължал преизчисляване на пенсията, което
е сторил с разпореждането от 13.03.2018г., включвайки периода на внесените авансови
осигурителни вноски 14.10.2004г. – 31.08.2005г. Разделянето на периодите
съответства на действащата правна уредба по чл.94, ал.1 и чл.99, ал.2, т.2 от КСО – датата на отпускане на пенсията и промяната на същата поради
законодателното изменение на чл.9, ал.1, т.4 от КСО. На основание чл.12, ал.3
от НПОС поради дължимото определяне на пенсията в по-голям размер през периода
30.12.2014г. - 31.12.2016г. разликата в повече следва да се изплати на К., при
спазване на срока по чл.105, ал.2 от КОС, считано от 01.01.2015г. Неоснователно
представителят на ответника възразява, че пенсията се дължи в действителен
размер, считано от 23.01.2018г., т.к. молбата на К. от 23.01.2018г. не
представлява подадено заявление по реда на §8в от ПЗР на НПОС във вр. с чл.46,
ал.11 от НПОС.
Оспореното
решение е незаконосъобразно, ведно с потвърденото с него разпореждане на
длъжностното лице по пенсионното осигуряване. С оглед естеството на въпроса, по
реда на чл.173, ал.2 от АПК преписката ще се изпрати на административния орган
за ново изчисляване на размера на пенсията за ОСВ на лицето с определяне на
действителния й размер за периода 30.12.2014г. – 31.12.2016г., отпускането й в
този размер, считано от 30.12.2014г., определяне на размера й по разпореждането
от 13.03.2018г. и отпускането й в този размер, считано от 01.01.2017г. и
изплащане на дължимата разлика за минало време по чл.12, ал.3 от НПОС при
спазване на разпоредбата на чл.105, ал.2 от КСО.
На
основание чл.120, ал.2 от КСО жалбоподателят има право на деловодни разноски в
размер на 500лв., от които 300лв. за адвокатско възнаграждение и 200лв. за вещо
лице.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2153-09-13/11.06.2018г.
на директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата на К.В.К. против разпореждане №**********/13.03.2018г. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Кюстендил, с което на основание
чл.99, ал.1, т.2,б.“д“ от КСО е изменена личната пенсия за ОСВ в действителен
размер във вр. с чл.9, ал.1, т.4 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Кюстендил за постановяване на нов
административен акт при спазване на задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - КЮСТЕНДИЛ да заплати
на К.В.К. деловодни разноски в размер на
500лв. /петстотин лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: