№ 54
гр. Ловеч, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500569 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5255/09.11.2022 г. от С. Й. от гр. А.
против решение от 20.10.2022 г. по гр.д. №140/2022 г. на Троянски районен
съд, което се атакува изцяло като неправилно необосновано и
незаконосъобразно. Изтъква ,че не е извършен доклад по делото и не е
разпределена доказателствената тежест. Обсъждат се представените писмени
и гласни доказателства по делото и се изтъква, че фактическите и правни
изводи на съда по делото са неправилни. Твърди се, че е изпълнявала всички
свои ангажименти по договора, като към 22.04.2019 г. е имало налични 30 бр.
животни и към този период не са извършвани никакви проверки. Заявява, че
проверката на 07.08.2019 г. е извършена след като периода е бил изтекъл и
обектът е бил заличен. Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно, а предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Постъпил е отговор на въззивната жалба №5753/97.12.2022 г. от
ДФ“Земеделие“, в който се посочва, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно, тъй като въззивникът не е представил необходимите
документи в изпълнение на договора. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба като
1
неоснователна.
Ловешки окръжен съд приема, че жалба вх. № 5255/09.11.2022 г.е
подадена в законния срок и е допустима. Съдебното решение
№193/20.10.2022 г. по гр.д. №140/2022 г. на Районен съд – Ловеч е връчено на
въззивницата Св. Й. на 28.10.2022 г. , а жалбата е подадена на 09.11.2022 г.
Следователно е спазен законоустановеният срок по чл. 259 от ГПК и
производството е допустимо.
Св. П., редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред
въззивния съд, а се представлява от адв. К.. Заявява, че поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемия се представлява от гл. юрисконсулт
Л.Х., която поддържа становището си, че предявения иск е основателен,
атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде
потвърден. В подробни писмени бележки обосновава становище по казуса.
От представените доказателства по гр.д. 140/22 г. на ТРС, от
заключението по съдебно-ветеринарната експертиза, от писмените
доказателства във въззивна инстанция, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните4
фактически обстоятелства:
Съдебно решение №193 от 20.10.2022 г. по гр.д. №140/2022 г. на
Троянски районен съд е валидно и допустимо, но при самостоятелно
обсъждане на вложените по делото писмени доказателства и съобразяване на
заключението по допуснатата съдебно-ветеринарна експертиза, съдът намира,
че е неправилно и следва да бъде отменено.
Между С. П. Й. и ДФ "Земеделие" е сключен договор за предоставяне
за "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към свинете" № 11/622951/0027659. Предмет на договора е
прилагане на мерки А „ Осигуряване на свободна подова площ не по-малко
от 10% над задължителните стандарти", Б „Осигуряване на изкуствена
светлина за най-малко 11 часа", В „Използване на фуражи, съдържащи
деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг" по стандарт „хуманно отношение
към свинете" в животновъдния обект на Св. П. по Наредба №21/14.12.2005 г.
за минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на
свинете, по договора от 14.05.2014 г. и по Указанията за прилагане на
държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти.
Договорените суми дължими за плащане по м. А е 1407.22 лева, по м. Б-273
лева, а по м. В- 540.07 лева.
С. П. Й. е регистрирана като земеделски производител от 29.04.2014 г.
-Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 252/29.04.2014 г. до
07.08.2019 г. -заповед № РД 10-534/07.08.2019 г. на директора на ОДБХ гр.
Ловеч за заличаване на ЖО и обезсилване на удостоверението.
Регистрационната карта на земеделския производител С. П. Й. е заверявана на
28.04.2014 г., 27.02.2015 г., 26.02.2016 г., 15.02.2017 г. и за последен път на
2
07.02.2018 г. с валидност за една стопанска година.
На основание т. 5 от Указания за схема за държавна помощ „Помощ
за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение
към свинете", утвърдени на 18.04.2018 г. от министъра на МЗХГ до
31.12.2017 г. завършва програмния период 2014-2017 г. , а от 01.01.2018 г. до
31.12.2022 г. започва нов програмен период. При мярка А има промяна, която
изисква броят на отглежданите животни да бъде по-малък от максимално
допустимия в нормативните документи, както следва:За свине майки
подовата площ се увеличава от 2,25 на 2,48 м2, което води до намаляване
броя на свинете майки от 10 бр, на 9 бр. и гарантира по-голямо пространство
за едно животно; За прасетата за угояване подовата площ е:а) прасета за
угояване до 50 кг. ж.т. - от 0,40 м до 0,46 м ;б) прасета за угояване до 85 кг.
ж.т. - 0,55 м2 до 0,63 м2,в) прасета за угояване до 110 кг. ж.т. - 0,65 м2 до 0,75
м2. Съответно подовата площ при прасетата за угояване не е увеличена, а
мерки „Б" и „В" продължават да са актуални към 2018 г. и 2019 г. и нямат
промяна.
Страните са постигнали съгласие в Раздел III „Права и задължения
на страните“ по договора - в т.3. 4 въззивницата е поела задължението да
прилага мерките, за които е получена помощта за период от 5 години, считано
от датата на първото кандидатстване по съответната мярка. Предвидената
отговорност в раздел ІV –„Отговорности“ е разграничена по вид
неизпълнение и последици. При поддържане на по-малък брой животни от
заявените земеделския стопанин възстановява съответната част от получените
средства, ведно със законната лихва от дата на получаването-т.4.1 от
договора. Непредставяне на посочените в указанията за прилагане на схемата
документи в срок до 28.02.2015 г. води до възстановяване на получените
средства по мярката, заедно със законната лихва от датата на получаването
им-т.4.2 от договора. Представяне на документите в срок, но без да
съответстват и доказват изпълнение се санкционира с възстановяване на
получените средства по мярката, ведно със законна лихва от датата на
получаването. Недобросъвестно поведение на земеделския производител
относно деклариране на неверни данни или представяне на неистински
документи се санкционира с изискуемост на вземането за получените
средства ,ведно със законна лихва от датата на получаването им. Прави
впечатление обаче, че в т .4.5 изрично е изведено неизпълнението на
задължението по т.3.4 от договора като основание за изискуемостта му само
по съответната мярка, заедно със законна лихва от датата на получаването им
за съответната година. Следователно е направено разграничение в хипотезите
на неизпълнение и докато при тези по т. 4.1,т.4.2,т.4.3 и т.4.4 имуществената
отговорност на неизправния получател на помощта е свързана с изискуемост
на всичко получено, то при неизпълнение относно част от 5 годишния период
отговорността обхваща само съответната година и съответната мярка.
Следователно страните са приели,че престацията е делима при частично
неизпълнение за конкретна мярка и период и оттам връщането на даденото е
3
за съответните части.
Изводът на съда се потвърждава и от последващите действия на
страните по договора, а именно сключване на анекси за всяка от съответните
години, в които са уговаряни нови плащания по всяка от мерките и изрично
посочване в клаузите им, че при непредставяне на посочените документи в
съответния срок до 28.02 на съответната година земеделския производител
възстановява получените средства за мярката, заедно със законна лихва от
датата на получаване-т.2 по анекса от 18.08.2014 г.,т.4.2 от анекса от
10.07.2015 г./със срок до 28.02.2016 г. /, т.2.2 по анекс №5 от 28.04.2016 г. , т.
2.2 по анекс №6/09.06.2016 г. , т. 2.2 от анекс №7/07.10.2016 г. ,т. 2.2 от анекс
№8/24.11.2016 г.,т.2.2 по анекс №9/24.05.2017 г.,т.2.2 по анекс №10/24.08.2017
г. Същевременно в първоначалните анекси фигурира и т. 3 по анекс
№1/18.08.2014 г. , в която изрично е посочено, че при неизпълнението на
задължението по т.3.4 от договора, вземането на Фонда става изискуемо и
земеделския производител възстановява получените средства за тази мярка,
заедно със законна лихва от датата на получаването им за съответната година.
Напълно идентична като номерация- т.3 и текст е клаузата и в анекс
№2/27.11.2014 г. В анекс № 3/10.07.2015 г. е посочено, че при констатирано
неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.4 от договора независимо
от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделския
стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно със законна
лихва от датата на получаването им за съответната година- т.4.5. С анекс
№4/16.12.2015 г. е предвидено, че въз основа на решение на Управителния
съвет на фонда от 28.102015 г. т. 4.7 се заличава, а останалите точки от анекс
№3 и договора продължават своето действие. С анекс 5 от 28.04.2016 г. и
следващите анекси, клаузите относно плащане на средствата по мерките се
променят като се предвижда, че е в зависимост от наличието на бюджет и при
условие, че земеделския стопанин отговаря на изискванията за предоставяне
на помощта. Вписано е, че страните подписват анекс към сключения договор
и в т.1.10 е изрично предвидено,че изпълнението на ангажимента по т.1.1 от
договора не е обвързано с финансово подпомагане през целия 5 годишен
период от ДФ“Земеделие“. Следователно развитието на облигационната
връзка между страните и преуреждането на отношенията, касаещо
отговорност за неизпълнение в цитираните по –горе клаузи е свързано с
потвържаване на съгласието на договарящите, че плащането по договора на
помощта е на траншове за различни периоди и се дължи връщане на даденото
за съответния период.
Съдът преценява в насоката на съжденията си за делимост на
престацията и подписваните между страните споразумения за прихващане
през целия процесен период.
Съдът счита, че изискуемост на вземането по 3.4 от договора,
визирано в т.4.5 от договора е свързано с нарушаване на задължението на
земеделския производител да прилага мерките, за които е получена помощта
за период от 5 години. В казуса обаче претенцията по въведеното основание
4
на иска е относно непредставяне на документи за 2018 г. в срок. Докато
неизпълнение на мерките предпоставя отговорност с изискуемост на
задължението и възстановяване на получените средства за съответната мярка,
то непредставянето на документите в срок води до възстановяване на
получените средства за мярката, заедно със законна лихва от датата на
получаването им.
Плащанията по мерките са извършвани авансово и това е налагало
подписване на споразумения за прихващане при неизпълнение на
задълженията по т.4.1 от договора относно броя на прасетата за съответния
период, които е следвало да поддържа въззивницата.
Въззивната инстанция възприема заключението по съдебно-
ветеринарната експертиза №1129/21.02.2023 г. като професионално изготвено
и компетентно, но го съобразява в частта, която съответства на правните и
фактически изводи съда по приложените писмени документи. Извън
компетентност на вещото лице е да тълкува договора и волята на страните,
както и да определя изпълнението на мерките, произтичащо от това
тълкуване.
Безспорно доказано е, че през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
мерките А, Б, и В са изпълнявани в животновъдния обект с peг. № 5640-0124 с
ползвател С. П. Й. и са прилагани към документацията при ДФ“Земеделие“ в
срок и обем всички са изискуемите документи, съгласно т. 9.2 „Специфични
документи" и Указанията за схема на държавна помощ за отчитане
изпълнението на мерките за съответната година, като е получавана и
съответната държавна помощ.
За 2018 г. С. Й. не е подавала заявление за получаване на помощ, не
е сключвала анекс с въззиваемия, не е получавала средства и не е подавала
документи, за да отчете изпълнението на мерките през 2018 г. ,тъй като е
смятала, че не е обвързана с отчитане за дейност, която не е финансирана от
Фонда.
В исковата молба е посочено, че на основание т.12.3 от Указанията
ДФ „Земеделие“ извършва служебна проверка за констатиране броя на
животните, като с БАБХ се извършва и фактическа проверка по изпълнение
на поетите ангажименти и наличие на необходимите специфични документи.
В т.2.1 от договора е предвидено, че предоставянето на помощта е свързано с
представяне на изискуемите документи, извършване на проверка за
съответствие с критериите за допустимости сключването на договора за
помощта. В казуса обаче за 2018 г. и 2019 г. проверка от въззиваемия не е
правена . С придружително писмо от 26.02.2020 г. е изпратена за проверка
като бенефициер въззивницата на ОДБХ-Ловеч с отбелязване, че обекта не е
бил включен в предходни проверки, тъй като е от стария програмен период.
С протоколи от акредитирана лаборатория за съдържание на
деоксиниваленол -Протокол № 38237/14.06.2018 г., Протокол №
2926/14.01.2019 г., Протокол № 9179/11.02.2019 г. и Протокол №
5
32481/15.05.2019 г. се установява,че през 2018 г. и през 2019 г. е отчитано
съдържанието на деоксиниваленол в обекта. По ветеринарномедицински
свидетелства за придвижване на животни - № BG2018-022045 от 14.05.2018 г.
и № BG2018-029283 от дата 09.07.2018 г. за общо 9 броя животни се
проследява клането на животните. От справка към 07.09.2018 г. са налични
общо 30 броя животни със съответните идентификатори, а към края на
отчетния период - 22.04.2019 г. не е имало животни. В дневник за ежедневно
отчитане на продължителността на осветеност в помещенията за последната
година от договора - 2018 г. до 24.05.2019 г. е видно ,че в животновъдния
обект е имало монтиран автоматичен включвател-изключвател на изкуствена
светлина. По справка от интегрираната система за администриране и контрол
на МЗХГ (ИСАК) за всички животни, които са били налични в обекта за
периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г. е видно, че от общо 41 бр. свине,
през 2018 г. са заклани 28 бр. свине – като за 9 бр. има
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни. През 2019
г. са заклани останалите 13 бр. свине в периода от 07.01.2019 г. до 15.03.2019
г., когато е заклано последното животно - т.е. към 30 април -датата на
приключване на 5 годишния срок в обекта не е имало налични животни. В
допълнителните справки от ИСАК се потвърждава, че реално през 2019 г. в
обекта е имало малко на брой животни- към 15.02.2019 г. са налични 6 бр.
свине, към 01.03.2019 г. има 4 бр. свине, а към 30.04.2019 няма налични
животни. В този смисъл е информацията и по досие от ВетИС за 6 броя
заклани животни за периода 17.02.2019 - 15.03.2019 г., както и от
допълнително представената справка на ОД на ДФ „Земеделие" гр. Ловеч за
наличните свине в обекта към 07.02.2018 г. Следователно за периода 2018 г.
- 2019 г. въпреки липсата на финансиране и неподписването на анекс между
страните, въззивницата е изпълнявала мерките.
Подадено е заявление 5774/26.06.2020 г. от ДФ“Земеделие“ по гр.д.
№794/2020 г. на Районен съд-Ловеч и е издадена заповед чл.417, т.2 от ГПК
за изпълнение на парично задължение № 193/02.07.2020г. по ч.гр.д. №
457/2020г. на ТРС, с осъдена С. П. Й., да заплати на кредитора Държавен
Фонд „Земеделие”, ЕИК *****-гр. С., бул. „*****” № 136, сумата 10 930.34
лева, представляваща дължима главница по Договор № 11/622951/0027659 от
14.05.2014г. за предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете", ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2020 година до
окончателното й изплащане-сумата 1 355.63 лева, представляваща лихва за
забава върху размера на вземането за главница 2 221.07 лева, за периода от
20.05.2014г. до 25.06.2020г., сумата 161.69 /сто шестдесет и един лева и
шестдесет и девет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху
размера на вземането за главница 276.28 лева по Анекс № 1/18.08.2014г., за
периода от 20.08.2014г. до 25.06.2020г.; сумата 147.81 /сто четиридесет и
седем лева и осемдесет и една стотинки/ лева, представляваща лихва за забава
върху размера на вземането за главница 265.45 лева по Анекс №
6
2/27.11.2014г., за периода от 02.12.2014г. до 25.06.2020г.; сумата 2 209.91 /две
хиляди двеста и девет лева и деветдесет и една стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава върху размера на вземането за главница 4
471.48 лева по Анекс № 3/10.07.2015г., за периода от 17.07.2015г. до
25.06.2020г.; сумата 367.25 /триста шестдесет и седем лева й двадесет и пет
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането за
главница 812.07 лева по Анекс № 4/16.12.2015г., за периода от 18.12.2015г. до
25.06.2020г.; сумата 258.29 /двеста петдесет и осем лева и двадесет и девет
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането за
главница 640.40 лева по Анекс № 6/09.06.2016г., за периода от 14.06.2016г. до
25.06.2020г.; сумата 94.28 /деветдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането за
главница 256.16 лева по Анекс № 7/07.10.2016г., за периода от 21.10.2016г. до
25.06.2020г.; 171.56 /сто седемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/
лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането за главница
481.02 лева по Анекс № 8/24.11.2016г., за периода от 02.12.2016г. до
25.06.2020г.; сумата 263.89 /двеста шестдесет и три лева и осемдесет и девет
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането за
главница 866.01 лева по Анекс № 9/29.05.2017г., за периода от 09.06.2017г. до
дата 25.06.2020г.; сумата 171.84 /сто седемдесет и един лева и осемдесет и
четири стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху размера на
вземането за главница 640.40 лева по Анекс № 10/24.08.2017г., за периода от
20.10.2017г. до 25.06.2020г.; сумата 322.65 /триста двадесет и два лева и
шестдесет и пет стотинки/ лева – разноски по делото за платена държавна
такса и сумата 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Подадена е възражение по чл.414 от ГПК от Св. П. и с разпореждане №
26000/10.11.2020 год. на ТРС е указано на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си против длъжника по издадената заповед в
едномесечен срок и предупредил за последиците по чл.415, ал.5 от
ГПК.Искът за установяване на вземането е предявен в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 4 от ГПК и настоящото производство е допустимо.
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК- положителен установителен иск на
кредитор за установяване съществуването на вземане спрямо длъжник,
произтичащо от неизпълнение на договора от 14.05.2014 г. Предмет на
договора е извършването на дейности по отглеждане на свине, съставляващи
хуманно отношение към свинете, надхвърлящи съществуващите стандарти
по чл. 5 от Регламент ЕС 73/2009 и приложение ІІ към него. Земеделският
производител, каквото качество е имала въззивницата, е следвало да
осигурява свободна подова площ не по – малко от 10 % над стандартите,
изкуствена светлина най-малко 11 часа и фураж, съдържащ деоксиниваленол
не повече от 2,5 мг/кг". Страните по договора за предоставяне на помощ от
14.05.2014 г. изрично са определили вида и размера на целевата помощ, като
са конкретизирали по мярка А „ Осигуряване на свободна подова площ не по-
7
малко от 10% над задължителните стандарти", мярка Б „Осигуряване на
изкуствена светлина за най-малко 11 часа", мярка В „Използване на фуражи,
съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг" по стандарт „хуманно
отношение към свинете" в животновъдния обект на Св. П.. Този вид
плащания обаче произтичат от установите общи правила и схеми за директно
подпомагане на земеделски производители и предвид на това е предвидено
изискване земеделския производител да изпълнява мерките за определен 5
годишен период от време, да представя необходимите документи и допуска
извършване на периодичен контрол от въззиваемия. Следователно се касае
договор в полза на трето лице по чл. 22 от ЗЗД, по който земеделският
производител има качеството на бенефициер. При договорите в полза на
трето лице, като изключение може да бъде обещано действие или резултат от
третото лице, но при неизпълнение отговорността е за страните - промитент и
стипулант. Предвид на това следва да се тълкува волята на страните по
договора от 14.05.2014 г. като определяща изискване спрямо земеделския
стопанин да спазва клаузите на договора и прилага мерките за хуманно
отношение към свинете в установения 5 годишен период. При обсъждане, на
основание чл. 20 от ЗЗД клаузите на договора и анексите към него съдът
приема, че независимо, че спазването на петгодишния срок е прието като
съществено условие на договора, неизпълнението му не предпоставя връщане
на цялата сума. В настоящия казус безспорно се установява, от представените
документи и изслушаната съдебно-ветеринарна експертиза, че Св.П. е
изпълнявала стриктно всички мерки в договорения обем и е представяла
надлежната документация за периода от 2014 г. до 2017 г. вкл. Същевременно
се доказва, че неизпълнението по договора от П. за 2018 г./2019 г. е свързано
единствено с непредставяне в срок на документация на въззиваемия. От
заключението на съдебно-ветеринарната експертиза съдът приема, че през
периода 2018 г. -2019 г. тя е изпълнявала мерките, но не е представила три
протокола за 2018 и един за 2019 г. , а е изготвила съответно един протокол за
2018 и три за 2019 г. по мярка В „Използване на фуражи, съдържащи
деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг" по стандарт. По отношение на м.
мярка А „ Осигуряване на свободна подова площ не по-малко от 10% над
задължителните стандарти" за периода 2018-2019 г. е имало изменение, за
което П. не е уведомена от въззиваемия. При новите изискванията броят на
отглежданите животни е следвало да бъде по-малък от максимално
допустимия в нормативните документи, както следва:За свине майки
подовата площ се увеличава от 2,25 на 2,48 м2, което води до намаляване
броя на свинете майки от 10 бр., на 9 бр. и гарантира по-голямо пространство
за едно животно; За прасетата за угояване подовата площ е:а) прасета за
угояване до 50 кг. ж.т. - от 0,40 м до 0,46 м ;б) прасета за угояване до 85 кг.
ж.т. - 0,55 м2 до 0,63 м2,в) прасета за угояване до 110 кг. ж.т. - 0,65 м2 до 0,75
м2 . Данните обаче по приложение на мярка А и мярка Б се извеждат от
контролен лист за извършена проверка за прилагане на схемата за държавна
помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
8
отношение към свинете. Този документ се изготвя, видно от представените по
делото писмени доказателства за годините от 2014-2017 вкл. от длъжности
лица на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“, и такъв не е съставян за 2018-
2019 г. В такава насока съдът приема, че се касае до документи, чието
съставяне не е в компетентност на земеделския производител, а на
служителите на ДФ“Земеделие“ и неизготвянето им не следва да се вменява в
задължение на Св. П., с произтичаща от това имуществена отговорност.
Следва да се съобрази, че Св. П. не е получавала каквото и да е
финансиране за 2018/2019 година. При неизпълнение на договора
неизправният земеделски производител би дължал връщане на полученото
без основание като престация по авансово плащане. В казуса обаче такова
плащане не е извършвано от въззиваемия към въззивницата и следователно
искът по чл. 422 от ГПК е неоснователен и недоказан и на това основание.
Настоящата инстанция съобразява утвърдената съдебна практика,
която изцяло споделя- решение №50223/16.01.2023 г. на ВКС по гр.д.
№574/2022 г. на ВКС. С. П. е изпълнявала своите задължения по договора от
14.05.2014 г. за осигуряване на хуманно отношение при отглеждане на
свинете като е прилагала мярка А „ Осигуряване на свободна подова площ не
по-малко от 10% над задължителните стандарти", мярка Б „Осигуряване на
изкуствена светлина за най-малко 11 часа", мярка В „Използване на фуражи,
съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг" за периода на действие
на договора, в т.ч. и към 2018/2019 г. Тя не е получавала плащане за
2018/2019 г.- от ДФ“Земеделие“ и следователно исковата претенция е
неоснователна и недоказана.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че следва да бъде
отменено атакуваното съдебно решение от 20.10.2022 г. по гр.д. №140/2022 г.
на Троянски районен съд като незаконосъобразно и неправилно и вместо него
да бъде отхвърлен предявения иск по чл. 422 от ГПК като неоснователен и
недоказан.
При действие на чл.78, ал.З от ГПК Държавен Фонд "ЗЕМЕДЕЛИЕ"
следва да бъде осъден да заплати на С. П. съдебно-деловодните разноски за
двете инстанции в размер на сумата разноски за настоящето производство в
размер на сумата от 2900 лв.-адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ,като неправилно и незаконосъобразно, съдебно решение
№193 от 20.10.2022 г. по гр.д. №140/2022 г. на Троянски районен съд ,
изцяло и вместо него постанови:
9
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК-
положителен установителен иск от ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ”,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*****” №
136, законен представител Васил Георгиев Грудев - Изпълнителен директор,
срещу С. П. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. А. , Ловешка област,
ул. „Радевска” № 9, че има изискуемо вземане за сумата 10 930.34 ( десет
хиляди деветстотин и тридесет лв и 34 ст.) лева, представляваща
дължима главница по Договор № 11/622951/0027659 от 14.05.2014г. за
предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете" и
сключени към договора анекси, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.06.2020 година до окончателното й изплащане-сумата 1
355.63 ( хиляда триста петдесет и пет лв. и 63 ст.) лева, представляваща лихва
за забава върху размера на вземането за главница 2 221.07 лева за периода от
20.05.2014г. до 25.06.2020г., сумата 161.69 (сто шестдесет и един лева и
шестдесет и девет стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху
размера на вземането за главница 276.28 лева по Анекс № 1/18.08.2014г., за
периода от 20.08.2014г. до 25.06.2020г.; сумата 147.81 (сто четиридесет и
седем лева и осемдесет и една стотинки) лева, представляваща лихва за забава
върху размера на вземането за главница 265.45 лева по Анекс №
2/27.11.2014г. за периода от 02.12.2014г. до 25.06.2020г.; сумата 2 209.91 (две
хиляди двеста и девет лева и деветдесет и една стотинки) лева,
представляваща лихва за забава върху размера на вземането за главница
4471.48 лева по Анекс № 3/10.07.2015г. за периода от 17.07.2015г. до
25.06.2020г.; сумата 367.25 (триста шестдесет и седем лева й двадесет и пет
стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането
за главница 812.07 лева по Анекс № 4/16.12.2015г., за периода от 18.12.2015г.
до 25.06.2020г.; сумата 258.29 (двеста петдесет и осем лева и двадесет и девет
стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането
за главница 640.40 лева по Анекс № 6/09.06.2016г. за периода от 14.06.2016г.
до 25.06.2020г.; сумата 94.28 (деветдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането
за главница 256.16 лева по Анекс № 7/07.10.2016г. за периода от 21.10.2016г.
до 25.06.2020г.; 171.56 (сто седемдесет и един лева и петдесет и шест
стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането
за главница 481.02 лева по Анекс № 8/24.11.2016г. за периода от 02.12.2016г.
до 25.06.2020г.; сумата 263.89 (двеста шестдесет и три лева и осемдесет и
девет стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху размера на
вземането за главница 866.01 лева по Анекс № 9/29.05.2017г. за периода от
09.06.2017г. до дата 25.06.2020г.; сумата 171.84 (сто седемдесет и един лева и
осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху
размера на вземането за главница 640.40 лева по Анекс № 10/24.08.2017г. за
периода от 20.10.2017г. до 25.06.2020г. и за сумата 422.65 лева-разноски в
10
заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ДЪРЖАВЕН ФОНД
"ЗЕМЕДЕЛИЕ", ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление : гр.С.,
бул."*****" № 136, с адрес за призоваване: гр.Плевен, ул."Васил Левски"№1
да заплати на С. П. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. А., Ловешка
област, ул. „Радевска” № 9 сумата 2900 лв. /две хиляди и деветстотин лева/
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции- адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11