Определение по дело №451/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 944
Дата: 8 септември 2021 г. (в сила от 8 септември 2021 г.)
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20211200500451
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 944
гр. Благоевград , 31.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и първи август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова

Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500451 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „****“ЕАД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление в гр.София, Столична община, р-н
Люлин, бул.“****“№25,офис-сграда ., ет.2, офис 4, против разпореждане
№92017/04.03.21г на РС-Благоевград по ч.гр.д.№560/21г по описа на с.с.,
подадена чрез процесуален представител по реда на чл.418, ал.4 ГПК.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено като неоснователно
заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК досежно
сумите:96,80лв за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги
към заем CrediHome от 12.03.19г за посочения период; 726лв застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги за фиксираното време и 46,21лв
лихва за забава по договора за допълнителни услуги за сочения период.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го намира
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Настоява за неговата отмяна и издаване на исканата заповед за отказаните
вземания
Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателя
е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за
подробно описаните суми, сред които:сумата от 96,80лв за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода 25.10.19г – 25.03.20г;
сумата от 726лв, представляваща застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги за периода 25.10.19г – 25.03.20г и 46,21лв лихви за
забава по договора за допълнителни услуги за периода 26.10.19г до датата на
подаване на заявлението.Основал се е на представения договор за заем
CrediHome от 12.03.19г с ОУ към него и договор за допълнителни услуги от
същата дата към него, сключени между „****“АД и длъжницата Хр.А.,
вземанията по които жалбоподателя твърди, че впоследствие са му цедирани
от заемодателя.
С договора за допълнителни услуги към заемния договор, кредитора по
последния предоставя на длъжницата подробно описаните:пакет от
допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на кредитора застраховка, при уговорените условия.
При тези данни заповедния съд правилно и законосъобразно е отказал
издаването на заповед по 410 ГПК за вземанията, основани на договора за
допълнителни услуги. Изложените в тази връзка съображения се споделят
изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на закона,теорията и
константата съдебна практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК
препраща към тях.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност
на атакувания отказ.Клаузите досежно застраховката са неравноправни по см.
на чл.143 ЗЗП.Наложително е да се отбележи, че не съответстват на
изискванията за добросъвестност - самата застраховка е уговорена във вреда
на потребителя, условията и функциите й са неясни, както и необходимостта
от посредничеството на кредитора при сключването на застраховката. Освен
това, тези клаузи не отговарят на изискванията за добросъвестност и внасят
дисбаланс между правата и задълженията на договарящите.
Неоснователни са и оплакванията досежно възнаграждението за
2
закупен пакет от допълнителни услуги „Комфорт“.Тези изводи се
обосновават от самостоятелния анализ на договора за допълнителни услуги и
съпоставката му с останалите материали по делото.В него страните са
уговорили възнаграждение, дължимо от длъжника за пакет от допълнителни
услуги, които не се установи да са ползвани.Сумата от 96,80лв е
възнаграждение, което ще се получи от жалбоподателя само заради
предвидени възможности, без да се държи сметка за реалното им
ползвана.Подобно разрешение противоречи на принципа за добросъвестност
и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплаща
само за реално консумираната услуга, а не за хипотетичната възможност да
ползва такава. След като не се установи потребителя да се е възползвал от
някоя от изброените възможности,то липсват и основания за претендирането
им.
Освен това, глобално уговорената им цена(вместо индивидуално), е в
разрез с нормата на чл.10, ал.4 ЗПК.Липсата на яснота за всеки елемент от
пакета, индицира отсъствието на възможност за длъжника да влияе върху
съдържанието на регламентиращите ги клаузи.
Следва да се отбележи също, че възможностите от пакета са свързани
пряко или косвено с заемното правоотношение и са присъщи за развитието на
подобни договорни правоотношения възможности, което налага и
съвместното разглеждане на двата договора.В тази връзка е наложително да
се изтъкне, че договора за допълнителни услуги противоречи на забраната по
чл.10а, ал.2 ДПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Впредвид изложеното и съпоставката с уговорения начин за събиране
сумите от договора за допълнителни услуги, недвусмислено го окачествява
като средство за заобикаляне на закона, с оглед набавянето на допълнителни
плащания, извън договорените и законово предвидените възможности.
Оттук и недължимостта на предвидените в цитирания договор
суми.Последното обосновава недължимостта и на основаните на него
вземанията за лихви за забава.
Дори горното да се игнорира, неоснователността на заявлението за
издаване на исканата заповед по чл.410 ГПК се обосновава още от
3
отсъствието на данни за сключване твърдяната цесия и надлежното й
съобщаване на длъжника по см. на чл.99, ал.3 ЗЗД, откогато именно поражда
своето действие(арг. чл.99, ал.4 ЗЗД).
В този контекст атакуваното разпореждане се явява правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му изцяло.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №92017/04.03.21г на РС-Благоевград
по ч.гр.д.№560/21г по описа на с.с.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4